Решение по дело №710/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 152
Дата: 14 февруари 2025 г. (в сила от 22 февруари 2025 г.)
Съдия: Ани Захариева
Дело: 20251100200710
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 25 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Аделина Иванова

Мила П. Лазарова
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора Л. Ст. Д.
като разгледа докладваното от Ани Захариева Частно наказателно дело №
20251100200710 по описа за 2025 година
РЕШИ:
Признава Решение № 7062 5422 6369 4507 от 25.07.2024г. , влязло в сила на
05.09.2024г , поставено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия, с което на българския
гражданин Н. Р. Н., роден на ******* в гр.София, с ЕГН **********, български гражданин,
неженен, с адрес гр. София, ж.к.******* № 8, е наложена финансова санкция в размер на
110 евро / сто и десет евро / с левова равностойност 215, 60лв / двеста и петнадесет лева и
шестдесет стотинки / за извършено административни нарушения по чл.2 от Кодекса за
движение по пътищата на Кралство Нидерландия.
Решението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7- дневен срок от днес.
След влизане в сила на Решението ,препис да се изпрати на Национална агенция по
приходите за изпълнението му.
Да бъдат уведомени компетентния орган на издаващата държава за признаването и
изпращането на решението за изпълнението му.
Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерство на
правосъдието на Република България.

1

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Решение по нчд №710 по описа за 2025 г. на СГС, НО, 25 състав

Производството е по реда на чл.32,ал.1 вр. чл.16 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решение за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпили в СГС материали, ведно с Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение № 7062
5422 6369 4507 от 25.07.2024г. , влязло в сила на 05.09.2024г, поставено от несъдебен
орган в Кралство Нидерландия за налагане на финансова санкция. Към
удостоверението е приложено копие от решението за налагане на финансова санкция в
размер на 110евро и разноски 9 евро на българския гражданин Н. Р. Н., роден на
******* в гр. София, представляваща наложено административно наказание „глоба”,
за извършено административно нарушение по чл.2 от Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия.
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище, че са налице
основанията за признаване на решението, тъй като се касае за поведение от
засегнатото лице, с което са нарушени разпоредбите на Закон за движение по
пътищата. В този смисъл прокурорът приема, че следва да бъде признато и изпълнено
решението, тъй като същото съставлява административно нарушение по българското
законодателство.
Засегнатото лице редовно призовано, не се явява.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становището на
прокурора и разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна: Н. Р. Н. е роден на ******* гр.
София, , с ЕГН **********, български гражданин, неженен, неграмотен, с настоящ
адрес гр. София, ул. *******.
С Решение № 7062 5422 6369 4507 от 25.07.2024г. , влязло в сила на
05.09.2024г, поставено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия на българския
гражданин Н. Р. Н., е наложена финансова санкция в размер на 110 евро, за това, че на
11.01.2024г в 20.14ч е констатирано, че МПС с регистрационна табела******* e
паркирано на паркомясто, за което се изисква разрешение / съгласно знак Е 9, без
съответно разрешение за посоченото превозно средство в района на гр.. Неймеген, с
което е извършил административно нарушение по чл.2 от Кодекса за движение по
пътищата на Кралство Нидерландия.
Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към
решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на чуждия
несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото Решение
реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване на
административно нарушение, с наложена парична санкция, както и съответно
удостоверение.
Безспорно е установено, че засегнатото лице, срещу което е постановено
решението е с местоживеене на територията на страната. Съдът намира, че не са
налице основания за отказ за признаване на решението за налагане на финансова
1
санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. От текста на
удостоверението се установяват и индивидуализиращите данни на засегнатото
физическо лице - имена, дата на раждане и адрес; размера на наложената санкция - 110
евро, като не се претендират разходи по административното производство; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС.
В Решението изрично е посочено, че производството е било писмено и
засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на Кралство
Нидерландия за правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил
глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което решението е било
изпратено на българските власти с оглед признаването и изпълнението му.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на
законови предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за
наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е Решение за налагане на финансова санкция
от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото
решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно
признаване на санкции. Не е налице и някое от факултативните основания за отказ,
визирани в чл. 35 от Закона. Удостоверението съдържа всички предвидени в закона и
рамковото решение реквизити.
Съгласно чл.4 от Закона се изисква удостоверението да е придружено от
решението за налагане на финансова санкция, без да се изисква превод на български
език. Същевременно обаче, задължителен реквизит за валидността на удостоверението
е подписването му от компетентен органа на издаващата държава и това е така, защото
именно по този начин се удостоверява съдържанието му. В конкретния случай
процесното Удостоверение, с което се иска признаване на решение за налага на
финансова санкция, е подписано от Мениджър „Европейски правни въпроси“ при
Министерство на правосъдието и сигурността на Кралство Нидерландия, което прави
удостоверението, отговарящо на изискването за съответствие с Закона и Решението на
Съвета.
Основанието за налагане на финансовата санкция ясно се установява извършено
е нарушение по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата, а административната
отговорност на засегнатото лице е ангажирана по закона относно административната
уредба при нарушение на разпоредбите на горепосочения Кодекс. Компетентните
власти в издаващата държа се удостоверили, че производство е било писмено и лицето
е било уведомено, съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно решението и правата,
които има. Текстът описваш фактически извършеното нарушение е ясен. Нарушението
е квалифицирано като паркиране на МПС на паркомясто без съответното разрешение,
като такова се изисква съгласно знак Е 9. В това производство съдът не проверява
изложените в удостоверението обстоятелства, тъй като същността на Рамковото
решение и издаденото на основание това Рамково решение Удостоверение предполага
взаимно доверие между страните членки на ЕС в стандартите на техните правосъдни
системи.
Лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла
погасителна давност за изпълнение на санкцията, няма имунитет или привилегии,
определящи като недопустимо изпълнението на решението, санкцията, която се
претендира да бъде приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от
закона.
СЪДЪТ счита, че не са налице изключения от принципите за двойна
наказуемост, тъй като се касае за деяние, нарушаващо правилата за движение по
2
пътищата.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в конкретната
хипотеза не е налице основание да откаже признаване на решението. Паричната сума,
представляваща санкцията е в размер на 110 евро, съдът определи равностойността й в
български левове по курса на БНБ за деня, а именно сумата от 215,60 лева. По
изложените съображения съдът прие, с оглед прилагане на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, съобразно цитираното по –горе рамково Решение,
за изпълнение решение № 7062 5422 6369 4507 от 25.07.2024г. , влязло в сила на
05.09.2024г, поставено от несъдебен орган в Кралство Нидерландия за налагане на
финансова санкция, с което на българския гражданин Н. Р. Н., с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 110 евро /сто и десет евро / с левова
равностойност 215,60лв /двеста и петнадесет лева и шестдесет стотинки / за
извършено административни нарушения по чл.2 от Кодекса за движение по пътищата
на Кралство Нидерландия.
Въз основа на тези мотиви съдът постанови решението си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
3