№ 100
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Теодора Св. Иванова
като разгледа докладваното от Яна Панева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223100600122 по описа за 2022 година
Предмет на въззивното производство е присъдата по НЧХД № 986/2021 г. на ВРС, 27
състав, постановена на 09.11.21г., с която подс. В. П. Г. е била призната за невинна в
извършване на престъпление по чл. 182 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с присъдата и относно ВД, които следва да
останат по делото.
С присъдата частният тъжител П. ЯС. СТ. е бил осъден да заплати на подс. В. П. Г.
сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Въззивното производство е образувано по жалба на адв. П.Д. от АК-Варна- повереник
на частния тъжител П. ЯС. СТ. с която се възразява срещу постановената присъда, като
счита същата за неправилна. Моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционната
присъда и да постанови нова, с която да признае подс. В.Г. за виновна. В допълнението към
въззивната жалба се акцентира върху неправилното и превратно интерпретиране на
доказателствата по делото.
В съдебно заседание адв. П.Д. поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Изразява становище, че обвиненията са били доказани на първа инстанция, като отново
прави анализ на част от доказателствата. Счита, че постановената присъда е неправилна,
доколкото подс. Г. не е предавала детето на баща му на определените дати и моли за
произнасяне от въззивната инстанция в тази насока.
В съдебно заседание адв. Д.-защитник на подс. В.Г. моли въззивния съд да потвърди
присъдата на РС-Варна, като отхвърли въззивната жалба и присъди разноските. Прави
анализ на доказателствата, като изразява становище, че няма противоречие между
показанията на свидетелите водени от подсъдимата. Твърди, че виновно поведение от страна
подс. Г. не е било установено, а на инкриминираните дати е имало и заповеди за незабавна
1
защита.
В съдебно заседание подс. Г. се явява лично, като в правото си на лична защита
заявява, че по никакъв начин не е пречила на ч.т. П.С. да се вижда с детето им. В правото си
на последна дума моли въззивния съд да я признае за невинна.
След преценка на доводите, изложени в жалбата, както и предвид позицията на
страните, и след цялостна служебна проверка на решението на основание чл.313 и 314 от
НПК, настоящият състав намери жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подс. В.Г. и частният тъжител П.С.а живели на семейни начала в периода от 2014г. до
средата на 2019г. От фактическото им съжителство имали едно малолетно дете - П.П.С.,
родена на **********
От средата на 2019год. частният тъжител и подсъдимата били във фактическа раздяла,
като детето живеело с майка си в гр.*****************. В същия жилищен блок, в съседен
вход живеел и частният тъжител П.С..
След раздялата им през 2019г. подсъдимата Г. и тъжителят С. сезирали РС-Варна със
споразумение относно уреждане на въпросите по чл.127 от Семейния кодекс относно
упражняването на родителските права спрямо роденото им ненавършило пълнолетие дете,
както и за определяне на режима на лични контакти на бащата и за дължимата издръжка. По
повод депозираното споразумение в РС-Варна било образувано гр.дело №10888/2019г. по
описа на съда.
С Решение № 4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело № 10888/2019г., състав на ВРС
било утвърдено постигнатото между страните споразумение. С него упражняването на
родителските права по отношение на детето им било предоставено на майката В. П. Г., като
местоживеенето на детето било определено на нейния адрес - в гр.*****************. Бил
определен и режим на лични отношения на бащата П.С. и детето П. С.а. Режимът давал
възможност на частния тъжител да вижда и взема детето, както следва:
- До навършване на 10г. възраст всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч.
до 17ч. без приспиване и на рождения ден на бащата от 10ч. до 18ч., като до навършване на
6г. режимът на личен контакт, ще е само в присъствието на майката;
- След навършване на 10г. бащата ще може да вижда и взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване, на рождения ден
на детето от 10ч. до 18ч., два пъти по 10 дни в периода от 1 юли до 15 септември с
преспиване, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и последните три дни от
зимната ученическа ваканция от 10ч. на първия ден до 17ч. на третия ден с преспиване;
Бащата ще може да взима детето при себе си до навършване на 10г. възраст и на
Коледните празници на 26 декември от 10ч. до 18ч., на новогодишните празници на 1
януари от 10ч. до 18ч. в присъствието на майката, а след навършване на 10г. възраст
на Коледните празници - 26 декември от 10ч. до 18ч., Новогодишните празници на 1
януари от 10ч. до 18ч., втория ден на Великденските празници от 10ч. до 18ч., след
навършване на 10г. на детето в четна календарна година на коледните празници на 25
декември от 10ч. до 18ч., на новогодишните празници на 31 декември от 10ч. до 10ч.
на 1 януари с преспиване, първия ден на Великденските празници от 15ч. до 18ч. и на
третия ден от Великденските празници от 10ч. до 18ч.;
Освен това бащата ще може да вижда детето и на рождения ден на същото, 3 март, 24
май, 1 юни, на имения ден на детето и първия учебен ден за времето от 10ч. до 17ч.
Решението влязло в сила на 06.11.2019г.
След влизане в сила на съдебното решение, двамата родители не срещнали трудности
2
във връзка с изпълнението му. В определените в режима седмици и дни, а и извън тях,
частният тъжител С. вземал детето при себе си, дори с приспиване, като нямал претенции
майката да присъства при упражняване на личните му контакти с детето и срещите се
осъществявали без нея.
През есента на 2020г. тъжителят разбрал, че бившата му съжителка и майка на детето
му - подсъдимата Г. има връзка с друг мъж- свид.С.Б.. От този момент отношенията между
бившите съжители се влошили. По повод това, подсъдимата започнала да присъства на
срещите между детето и неговия баща. При тези срещи детето П. ставало неволен свидетел
на актове на агресия между родителите си.
На 08.10.2020г. подсъдимата Г. сезирала РС-Варна с молба за защита от домашно
насилие. В същата било посочено, че на 27.09.20г., при провеждане на режим на лични
отношения с бащата, тя и детето станали жертва на домашно насилие. По подадената молба
в РС-Варна било образувано гр.д.№12629/20г., като на 09.10.2020г., състав на ВРС издал
Заповед за незабавна защита. Със същата били постановени мерки за закрила на основание
чл.18 от Закона за защита от домашното насилие, като частният тъжител С. бил задължен да
се въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхното дете. Със заповедта на
тъжителя било забранено да приближава на по-малко от 100 метра подсъдимата и детето П.
С.а, жилището им, местоработата на майката и детската ясла на детето. С решение от
14.12.20г., постановено по гр.д.№12629/20г. състав на ВРС задължил тъжителя С. да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо подсъдимата и тяхното дете. Била
издадена и Заповед за защита в същия смисъл. Решението било обжалвано от частния
тъжител пред ОС-Варна.
Междувременно, след образуване на делото за домашно насилие, частният тъжител
сезирал ВРС с искане за промяна на режима на лични отношения с детето, като поискал
личният му контакт с П. С.а да се осъществява без присъствието на майката. По този повод
в РС-Варна било образувано гр.д. №13358/2020г.
На 19.12.2020г., била първата събота след отпадане на ограничителните мерки,
наложени спрямо частния тъжител. Поради това той поискал да види детето си и
подсъдимата го завела в дома му. В дома на частния тъжител бил и свид.С.С. - брат на
тъжителя. По време на престоя им в жилището на тъжителя, подсъдимата общувала по
телефона, чрез изпращане на съобщения, със своя приятел С.Б. и с приятелката си В.Д.. С
тях споделила, че в жилището на тъжителя е мръсно, студено и няма коледна украса.
В този ден, частният тъжител предложил на 20.12.2020г. да отидат заедно с детето на
СПА комплекс „AQUAHOUSE Thermal & Beach". Подсъдимата не се съгласила като
изтъкнала като причина зимния сезон и спазване на мерки по предпазване от заболяването
Ковид 19. Предложила на частния тъжител контактът с дете му да се състои в жилището й.
На следващия ден - неделя 20.12.2020г., частния тъжител поискал да осъществи режим
на лични отношения с детето си, в присъствието на неговата майка. За целта, около 10.00ч.
той се свързал с подсъдимата, която го поканила да отиде в дома й. По това време в дома на
подсъдимата били свидетелите Н.В. и С.Б.. Частният тъжител отказал да отиде в жилището
на Г., като й казал, че ще извика полиция. В 10:02ч. той позвънил на тел.112 като съобщил,
че подсъдимата отказва да му даде детето за осъществяване на режима му на личен контакт с
него.
Междувременно детето било въодушевено от предстоящата среща с баща си, като го
чакало в дома си, за да си играят. Поради това свид.В. отишла при частния тъжител и му
казала, че детето го чака в дома на подсъдимата. Тъжителят отказал да отиде в дома й, като
казал, че е извикал полиция и подсъдимата трябва да слезе пред блока, за да му даде детето.
В 10:48ч. на тел.112 позвънила и подсъдимата Г., която уведомила оператора за
проблема, като съобщила, че е поканила тъжителя да се качи в дома й, но той отказал.
3
Операторът от тел.112 й обяснил, че за случая е подаден сигнал от бащата и към тях е
насочен екип на полицията.
Около 11:00ч. на място пристигнал екип на трето РУ-Варна в състав свидетелите К.К.
и П.М.. На тях частният тъжител обяснил, че подсъдимата не му дава детето съобразно
режима на личен контакт с него. Служителите на реда отишли до жилището на подсъдимата,
заедно с тъжителя. Там те провели разговор и с подсъдимата, която им казала, че е поканила
тъжителя в жилището си, но той отказал да отиде там. Многократно пред полицейските
служители Г. поканила тъжителя в дома си, но той не се съгласил да влезе в жилището.
Тогава подсъдимата заявила, че му дава детето без нейно присъствие, но той отново не се
съгласил. При това положение органите на реда насочили тъжителя към РУ, тъй като той
поискал да подаде жалба срещу майката.
На 21.12.2020г. подсъдимата подала жалба в Трето РУ-Варна, като посочила, че П.С.
упражнява психически тормоз над нея и детето й, като описала случилото се на 19 и
20.12.20г.
По повод подадената от Г. жалба, на 21.12.2020г. полицейски орган при Трето РУ-
Варна съставил протокол за полицейски предупреждение, като предупредил С. да се
въздържа от домашно насилие спрямо подсъдимата и детето им, както и да спазва заповедта
за защита по гр.д.№12629/2020г.
На 26.12.2020г. /втория ден от Коледните празници/, съгласно установеният в
съдебното решение режим на лични отношения, частният тъжител имал право да вземе
детето при себе си, от 10ч. до 18ч., в присъствието на майката В.Г.. На същата дата, около
10.00ч. подсъдимата извела детето П. пред блока, където ги очаквал частният тъжител. Г.
била придружавана от свид.Ст.Баланов, а частният тъжител-от брат си свид.Ст.С..
Предварително подсъдимата подготвила декларация, в която декларирала, че е съгласна
режимът на личен контакт между бащата и детето да се проведе без нейно присъствие.
Подсъдимата дала детето на бащата, като му предала и декларацията. Частният тъжител не
се съгласил да вземе детето без присъствието на майката, като в 10:07ч. в присъствието на
подсъдимата подал сигнал на тел.112. На оператора тъжителя съобщил, че Г. отказва да му
даде детето. Дежурният оператор го посъветвал да подаде сигнал в съда, като на място бил
изпратен и екип на полицията, обслужващ територията на Трето РУ-Варна. Около 10:15ч.
служителите на реда - свидетелите В.С. и П.Н. пристигнали на място и установили
родителите пред блока. Осведомили се за ситуацията и установили, че подсъдимата Г. дава
детето на баща му, но отказва да отиде с него. От своя страна тъжителят не бил съгласен да
вземе детето, без присъствието на майка му. Тъй като не се стигнало до разбирателство
между родителите, те били насочени към Трето РУ-Варна за изясняване на случая. На
същата дата, подсъдимата и тъжителя, придружавани от малолетното си дете П. С.а,
посетили полицейския участък, където дали сведения по случая.
На 10.01.2021г. детето П. С.а имало рожден ден, като ставало на пет години. Поради
това подсъдимата подготвила празник в дома си, като ангажирала аниматор и поръчала
торта с любим герой на детето. В следобедните часове организирала и конна езда. Тъй като
на този ден, съгласно режима на лични отношения, бащата П.С. имал право да вижда детето
в часовия интервал от 10:00 ч. до 17:00ч., няколко дни по-рано подсъдимата го поканила да
присъства на всички организирани от нея мероприятия.
От своя страна, за рождения ден на детето частният тъжител поканил гости в дома си-
родители и деца, с които да бъде отпразнувано събитието. Там били брат му с детето си,
свид.Д.М. с децата си, както и други деца на възраст около 10г. След пристигане на гостите
частният тъжител се свързал с подсъдимата, като поискал от нея да заведе детето в дома му.
Последната отказала, като съобщила, че е организирала тържество в своя дом. Около 11:30ч.
П.С. завел поканените от него гости в дома на подсъдимата, за да подарят подаръци на
рожденичката. Детето П. ги посрещнало на вратата, придружено от подсъдимата. Гостите
4
пели песни, поднесли подаръци и след около 10 минути си тръгнали. Частният тъжител
тръгнал с тях, като не пожелал да влезе в дома на подсъдимата.
На 25.02.2021год. П.С. подал тъжба в РС-Варна против подсъдимата В.Г., в която
посочил, че същата не изпълнява съдебното решение, с което е уреден режимът му на личен
контакт с детето П. С.а. По повод на тази тъжба било образувано настоящото НЧХД.
В хода на съдебното следствие първоинстанционният съд изискал и приобщил
заверени за вярност копия от преписки водени в РП-Варна - прокурорска преписка №
1073/2021. на РП - Варна и прокурорска преписка № 1022/2021г. по описа на РП- Варна.
По делото били изискани и приобщени справки от „Национална система 112", ведно с
СД дискове съдържащи регистрирани обаждания от страна на частния тъжител С. и
подсъдимата Г. от дати 20.12. и 26.12.2020г.
Към доказателствата по делото първоинстанционният съд приобщил по делото
заверени за вярност преписи от: Решение №4397/18.10.2019г. постановено по гр.дело
№10888/2019г., Решение № 261669 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на
РС - Варна, 11 състав, заповед за защита № 260058 от 14.12.2020г. по гр. дело №
12629/2020г. по описа на РС - Варна, 11 състав, Решение № 1347 от 27.07.2021г. по гр. дело
№ 331/2021г. по описана Окръжен съд -Варна.
Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд установил по
безспорен и категоричен начин от гласните, писмени и веществени доказателства по делото,
а именно: обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите С.С., Д.М., Н.В., В.Д.,,
С.Б., К.К., П.М., В.С. и П.Н., заверено за вярност споразумение от 13.05.2019г. между П. ЯС.
СТ. и В. П. Г., заверен за вярност препис от Решение №4397/18.10.2019г. постановено по
гр.дело №10888/2019г. на ВРС, заверено за вярност копие от социален доклад изготвен от
Дирекция „Социално подпомагане" - Варна за детето П.П.С., заверени за вярност преписи
от: Решение № 261669 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на РС - Варна, 11
състав, заповед за защита № 260058 от 14.12.2020г. по гр. дело № 12629/2020г. по описа на
РС - Варна, 11 състав, Решение № 1347 от 27.07.2021г. по гр. дело № 331/2021г. по описана
Окръжен съд -Варна; писмо от РП - Варна № 1073/2021г. от 07.06.2021г. ведно със заверени
за вярност копия от материалите по прокурорска преписка № 1073/2021г. по описа на РП -
Варна, писмо от РП - Варна № 1022/2021г. от 04.06.2021г. ведно със заверени за вярност
копия от материалите по прокурорска преписка № 1022/2021г. по описа на РП -
Варна/послужили като насочващи факти по отношение на хода на съдебното следствие/;
писмо от „Национална система 112" гр. Варна рег. № 105820-214 от 04.06.2021г., ведно с 1
брой СД диск, съдържаш звукозаписи, писмо от „Национална система 112" гр. Варна рег. №
105820-289 от 07.07.2021г., ведно с 1 брой СД диск,съдържащ звукозаписи; писмо от Трето
РУ при ОД на МВР - Варна № 439000-14800 от 09.07.2021г. ведно със заверено за вярност
копие от доклад за проверени лица и превозни средства за дейността на АП-393 за времето
от 07.00 до 19.00 часа на 26.12.2020г.; писмо от Трето РУ при ОД на МВР - Варна № 439000-
22180 от 07.10.2021г. ; справка за съдимост на подс. Г. и др. писмени доказателства
Правилно районният съдия е отказал да проведе съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, както е поискала защитата, тъй като това е една от
диференцираните процедури, които могат да се проведат само при дела от общ характер.
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази част и не следва
да ги повтаря.
Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първата инстанция относно
анализа и кредитирането на гласните доказателства по делото, като мотивите на районния
съдия за изключително подробни, правилни и аналитични, че не следва да бъдат повтаряни.
Правилно са били обсъдени обясненията на подс. Г. и на групите от свидетели разпитани в
хода на съдебното следствие.
5
Съдът кредитира обясненията на подс. В.Г. дадени пред съдебния състав относно
описаните в тъжбата факти, тъй като те кореспондират и се подкрепят от останалите
кредитирани от съда гласни и писмени доказателства.
Правилно първоинстанционният съд е приел като достоверни, добросъвестни, логични
и взаимнодопълващи показанията на полицейските служители К.К., П.М., В.С. и П.Н.,
доколкото същите са непредубедени и са случайни очевидци на фактите, които са изложили
в съдебно заседание. Техните показания са били относно факти, които те са възприели по
повод подадени сигнали от частния тъжител.
Въззивната инстанция констатира, че първата съдебна инстанция е обсъдила подробно
и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, като е кредитирал и
звукозаписите предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР", като
кореспондиращи с установената по делото фактическа обстановка.
Изключително правилно първоинстанционният съдия е отказал да приобщи звукозапис
от мобилния телефон на подс. Г., който по твърденията на последната съдържал заплахи и
закани от страна на частния тъжител към подсъдимата, като съдът е изложил подробно
своите съображения затова. Въззивната инстанция не намира за нужно да преповтаря
мотивите на първата инстанция защо нарочно създадения запис е недопустим, доколкото
мотивите в тази част на първата инстанция са изключително подробни и най-вече
правилни. Още повече, че подобно искане бе направено и пред въззивния съдебен състав,
който се произнесе защо не приема това искане в протоколно определение преди даване ход
на делото по същество.
Предвид гореизложеното правилно първоинстанционният съд е признал подс. В. П. Г.
за невинна, като е приел, че тя не е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 182, ал.2 вр. чл.26,ал..1 от НК, за което й е било предявено
обвинение с частната тъжба, а именно за това, че в периода от 20.12.2020г. до 10.01.2021г.
включително, в гр.Варна, в условията на продължавано престъпление, с три отделни деяния,
извършени съответно на датите 20.12.2020г., 26.12.2020г. и 10.01.2021г., като родител на
детето П.П.С., родена на ********** не изпълнила и осуетила изпълнението на съдебно
решение №4397 от 18.10.2019г. по гр.дело № 10888/2019г. по описа на Районен съд Варна,
влязло в сила на 06.11.2019г. в частта му относно определения с решението режим на лични
контакти на детето П.П.С. с неговия баща П. ЯС. СТ..
Правилно съдът е приел, че деянието на подсъдимата е несъставомерно по чл.182, ал.2
вр. чл.26, ал.1 от НК. Анализът на първоинстанционния съд е изключително подробен и
въззивната инстанция изцяло се солидаризира с изводите, които са направени, като не следва
да ги повтаря.
Въззивният съдебен състав намира за нужно отново да подчертае, както е било сторено
и от районния съдия, че интересите на детето стоят над отношенията между родителите.
И въззивната инстанция стигна до извода, че назрелият конфликт между двамата родители е
причина да се стигне до иницииране на наказателно производство от частен характер от
страна на ч.т. С., а не неизпълнението на съдебното решение. Следва родителите да
преосмислят отношенията си, като коригират поведението си най-вече пред тяхното
малолетно дете, тъй като същите нанасят необратима травма върху крехката му психика.
Недопустимо е поведението на родителите по какъвто и да е повод, но още по-малко на
такива специални празници, като Коледа или рождения ден на детето, то да преживява
изключителен стрес, който оставя единствено негативизъм в неговото детско съзнание, а
още по-малко да е принудено да избира между двамата си родители.
Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл и за разноските по делото, като е
осъдил частния тъжител П.С. да заплати на подс. В.Г. сумата от 1000 лева, представляваща
разноски по делото, доколкото разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК предвижда, когато
6
подсъдимият бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на
пострадалия до съда, се възлагат на частния тъжител.
Правилно първоинстанционният съд е постановил в присъдата си веществените
доказателства по делото: 1 брой СД диск с надпис 105820- 214/04.06.2021г. и 1 брой СД
диск с надпис 105820-2893/07.07.2021г., съдържащи записи от телефон 112, както и 1 бр.
лист формат А4, съдържащ фотоснимка да останат към материалите по делото.
В този смисъл въззивната инстанция намира, че решението на първоинстанционният
съд е правилно, законосъобразно и обосновано, възраженията са неоснователни, не са
налице други основания за отменяването или изменяване на съдебния акт, поради което и на
основание чл. 338 от НПК същият следва да бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на защитника на подс. Г. за присъждане
на съдебни разноски по въззивното производство, които да бъдат заплатени от ч.т. С.,
въззивната инстанция намира, че следва да бъде уважено, като видно от договор за правна
защита и съдействие № 066289/31.03.2022г. подс. Г. е заплатила на адв.В.Д. от АК-Варна
сумата от 1000 /хиляда/ лева.
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда по НЧХД № 986/2021г. постановена от РС-Варна, 27
състав.
ОСЪЖДА частния тъжител П. ЯС. СТ. да заплати на подсъдимата В. П. Г. сумата от
1000 /хиляда/ лева, представляваща направени пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7