№ 4408
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110165109 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявен е иск от М. Г. С., ЕГН: **********, адрес: АДРЕС ***** срещу
ФИРМА“, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: АДРЕС, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25,00 лв., представляваща
недължимо платена сума по договор за паричен заем № 169375 от 21.06.2021 г.,
сключен между страните, ведно със законната лихва от 16.12.2021 г. до изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 21.06.2021 г. между страните бил сключен договор за
паричен заем № 169375, по силата на който му бил отпуснат заем в размер на 700,00
лв. при месечен лихвен процент 3,33 % и ГПР 48,19% , като се задължил да върне сума
в общ размер на 834,50 лв., платима на 10 месечни погасителни вноски. В чл. 8 от
договора била предвидена неустойка в размер на 615,50 лв. за непредоставяне от
заемателя на уговореното в чл. 6 от същия обезпечение на заема. Твърди, че на
основнаие чл. 8 от договора му била начислена неустойка в размер на 615,50 лв., като
общата сума която следвало да върне по договора възлизала на 1450,00 лв. Сочи, че по
процесния договор е заплатил сумата от 725,00 лв. Излага твърдения, че сключеният
между страните договор е нищожен на следните основания:
- на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК – поради неспазена форма;
- на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не са посочени основните данни,
послужили за изчисляване на годишния лихвен процент на разходите (ГПР);
- на осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК – поради недействителност на клаузата
за възнаградителна лихва;
- на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД – поради изначална невъзможност на
потребителя да осигури в кратък срок поръчител (солидарен длъжник), отговарящ на
всички изисквания, посочени в договора;
1
- поради нарушаване на добрите нрави;
- поради заобикаляне на закона;
Посочен бил грешен размер на ГПР, кто действиетелният му размер надхвърлял
законоустановения максимум. Неправилно в размера на ГПР не били включени
разходите за плащане на неустойка. Посочването в договора на размер на ГПР, който
не е реално прилаган между страните, представлявала заблуждаваща търговска
практика. Недействителна била клаузата за неустойка – поради противорече с добрите
нрави и поради заобикаляне на правилата за обезщетение при неизпълнение. Освен
това, извършеното въз основа на нея начисление представлявало скрита
възнаградителна лихва. Договорът бил унищожаем като сключен поради крайна нужда
и при явно неизгодни условия. Предвид това, ищецът смята, че на основание чл. 23,
вр. чл. 22 ЗПК е следвало да върне единстено чистата стойност на заема – 700,00 лв., а
сумата от 25,00 лв., представляваща разликата над 700,00 лв. до пълния платен размер
от 725,00 лв., се явявала платена без основание.
В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск. Излага правни доводи,
че процесният договор за заем е действителен. Прави възражение за съдебно
прихващане със сумата от 109,50 лв., претендирана като дължима по процесния
договор за кредит.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за заем
с посочените клаузи за лихви и неустойка, начина на разсрочване на кредитните
задължения, извършването на плащане на сума в общ размер на 725,00 лв., получена от
ответника, както и че при сключване на процесния договор е била налице крайна
нужда и явно неизгодни условия, за което ищецът не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че получената разлика над
чистата стойност на заема (700,00 лв.) до пълния размер на погашенията (725,00 лв.) е
получена въз основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно с оглед
необходимостта от специални знания за изяснаване на спора.
Искането на ищеца за задължаване на основание чл. 190 ГПК на ответника да
представи посочените в исковата молба документи е неоснователно, тъй като отговор
на въпроса за постъпили плащания ще даде допуснатата експертиза.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи
оригиналите на посочените в исковата молба документи е основателно като относимо
към предмета на спора с оглед задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК.
2
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до ОСЗ да уточни възражението за съдебно
прихващане в отговора на исковата молба, като конкретизира основанието, на което
твърди, че му се дължи посочената сума за съответен период.
При неизпълнение на указанията в срок горното възражение няма да бъде прието
за съвместно разглеждане в настоящото производство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.03.2023 г.
от 10,30 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото.
ОБЯВЯВА за безспорно, че на 21.06.2021 г. между страните е сключен договор
за паричен заем, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 700,00 лв.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи в оригинал
посочените в т. II от исковата молба документи.
Неизпълнението на указанията в срок съдът ще цени по чл. 161 ГПК.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице В. С.,
тел. *************, която след като се запознае с данните по делото и извърши
необходимите справки, включително и при ответника – относно платежни нареждания
и разписки за извършени плащания от ищеца по процесния договор, да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 300 лв., вносим
от ищеца в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящия акт.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно
от една седмица преди датата на съдебното заседание.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения
депозит.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4