Р Е Ш Е Н И Е
№………../………...12.2019 г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание,
проведено на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 1753/2019 г. по описа на
ВОС, ТО,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 ГПК и е образувано по жалба вх. №
20191017184853 на „СИТИ СТРОЙ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Княз Борис I“, № 111, eт. 4, офис 9, представлявано от управителя Юсиф Ашраф
Огл Набиев, срещу Отказ № 20190531143749-2/07.10.2019 г., на длъжностното лице
по вписванията при Агенция по вписванията, постановен по подадено заявление вх.
№ 20190531143749 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици
по партидата на дружеството.
Поддържа се в жалбата, че постановеният
Отказ е незаконосъобразен и неправилен. Заявителят излага се, че бил
неоснователно лишен от възможността да изпълни указанията за представяне на
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, подписана от управителя на дружеството,
дадени без да е уведомен за това в разумен срок. Сочи, че в нарушение на
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, предвиждаща, че заявленията за вписване
на обстоятелствата относно действителните собственици по чл.
63, ал. 1 и 4
от Закона за мерките срещу изпирането на пари се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите
заявления, длъжностното лице е приело за приложим общия ред по чл. 19, ал.
2 ЗТРРЮЛНЦ за разглеждане на заявленията. При това, указанията били дадени след
изтичане на повече от четири месеца след постъпване на заявлението, без да са
връчени на посочения от заявителя адрес на управление. Поради това и заявителят
не следвало да понесе негативите от забавеното обработване на депозирани
заявления от страна на длъжностното лице по вписванията АВ. По същество моли
съда да отмени обжалвания Отказ и да укаже на длъжностното лице по вписванията
при АВ да извърши заявеното вписване на декларираните по чл. 63, ал. 4 ЗМИП
обстоятелства, като се позовава на новопредставена декларация, подписана от
управителя на дружеството.
Жалбата
е представена в официално заверено копие, придружено с копие от приложените
документи към заявлението и постановения отказ, ведно с указанията по чл. 22,
ал. 5 ЗТР, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ, депозирана е пред АВ на 17.10.2019 г., или в границите на срока по чл. 25,
ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, предвид данните за датата на
връчване на обжалвания отказ – 10.10.2019 г.. Сезирането изхожда от
легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и
документите, съдържащи се в приложената към нея преписка по заявление вх. № 20190531143749, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по вписванията
е приело, че съобразно разпоредбата на чл. 38 ППЗМИП декларацията по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП се подписва от представляващия юридическото лице, а съгласно
разпоредбата на чл. 141, ал. 2 ТЗ ограничено отговорното дружество се
представлява от управителя си като подадената декларация, макар да изхожда от
управителя на дружеството-заявител, не е подписана от него, а от друго лице. С
оглед констатираната нередовност на заявителя са били дадени указания №
20190531143749/02.10.2019 г. за отстраняването й, четири месеца след подаване
на процесното заявление. Същите са публикувани по партидата на търговеца, без
да е последвало фактическото им връчване на адреса на управление на
дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ,
длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) проверява дали е подадено заявление за
исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за
това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е
вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския
регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението
са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно
подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на
изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ (при първоначално вписване или промяна на
фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално
удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са
въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за
нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват
на въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата
държавна такса.
Когато
към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон,
или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по
регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал. 5
ЗТРЮЛНЦ.
В конкретния случай като приложение към заявлението е посочена
декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП, която макар и да е била съставена по образеца
е била подписана от лицето за контакт, а не от задълженото като декларатор лице
– управителя Набиев. Съдът
приема, че такова сезиране на административния орган е било нередовно и
съответно правилно длъжностното лице е приложило чл. 22, ал. 5 ЗТРЮЛНЦ. Видно
от преписката по заявлението обаче, указанията са дадени не веднага след
постъпване на заявлението, а едва на 02.10.2019 г., като съдържанието им е
оповестено по електронната партида на търговеца със срок за изпълнение по чл. 19,
ал. 2 ЗТРРЮЛЦ. Този срок несъмнено вече е бил изтекъл, считано от постъпването
на заявлението и макар, че това указание изцяло е съответствало на изискванията
на закона, то не е можело обективно да бъде изпълнено.
Съдът отчита, че макар изрично да не е въведено законово изискване
за съобщаване на указанията в случаите на разглеждане на заявления не по общия
ред по чл. 19, ал. 2, изискващ незабавно произнасяне, а по особения ред по ал.
4, допускащ отложено разглеждане по реда на постъпване, защитата на правата на
страната несъмнено налага това. Оповестяването на указанията само по партидата
по чл. 92а от Наредбата не е оправдано в случаите, когато производството не се
провежда в предвидимите за страната разумни срокове за разглеждане на заявленията. В случая, отказът е постановен по
заявление, подадено четири месеца по-рано и не може да се очаква, че подателят
ще следи ежедневно за резултата от произнасянето на длъжностното лице.
Немислимо е изпълнението на указания, които не са достигнали до знанието на
заявителя. С постановяване на Отказа, длъжностното лице е осуетило в нарушение
на закона възможността на заявителя да представи допълнително коректно
подписана декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
Именно поради изложеното и
жалбоподателят се позовава на изпълнение на дадените указания в рамките на
настоящото производство, представяйки нотариално заверена декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП, за която сочи, че носи подписа на управителя на дружеството. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК, приложим в настоящото производство
на осн. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 ал. 4 ГПК, съдът може да прецени
посочените от заявителя в жалбата допълнителни доказателства, несъбрани поради
процесуалното нарушение. Настоящият
състав преценява, че представената ведно с жалбата нотариално заверена
декларация е идентична с тази приложена към заявлението, за което свидетелства
и датата на извършване на нотариалното удостоверяване на подписа на
декларатора, респ. същата отново не е подписана от управителя на дружеството Юсиф
Ашраф Огл Набиев.
С оглед изложеното, постановения
Отказ следва да бъде потвърден по различни мотиви, макар и съдът да е констатирал
нарушение на правилата за уведомяване на заявителя за дадените указания.
Заявителя се позовава на изпълнението им в рамките на настоящото производство,
но с представените доказателства констатираната нередовност не е отстранена.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ №
20190531143749-2/07.10.2019 г., на длъжностното лице по вписванията при Агенция
по вписванията, постановен по подадено заявление вх. № 20190531143749 на „СИТИ
СТРОЙ ВАРНА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Княз Борис I“, № 111, eт. 4, офис 9.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страната.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: