Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 21.11.2014
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на деветнадесети
ноември, две хиляди и четиринадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Т.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1779 по описа за 2014 година, за да се произнесе, съобрази :
Производство
с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно
съгласие.
Ловешки районен съд е сезиран с молба от П.Г. *** от Г.Б.Г.
***, в която изтъкват, че между тях има сключен граждански брак на 05.01.1986
год. в гр.Бяла черква. Заявяват, че от брака си имали родени деца, които вече
са пълнолетни.
Поясняват, че през време на
брака отношенията между тях охладняли и привързаността им изчезнала. Правили
многократни опити да подобрят отношеинята си, но те се оказали безрезултатни.
Помежду им съществувало сериозно и непоклатимо разстройство на брака, което не
можело да бъде преодоляно. Към настоящия момент били разделени повече от 15
години, като всеки имал свой отделен живот и единственото, което ги свързвало
било брака им. С оглед на изложеното у тях се затвърдило убеждението, че следва
да прекратят брака по между им при условията на взаимно съгласие.
Молят съда да постанови
решение за развод по взаимно съгласие без да издирва мотивите и да се произнася
по отношение на вината. За целта с молбата си представят споразумение, с което
са уредили имуществените и неимуществените си отношения.
В
съдебно заседание молителката П.Г., нерередовно
призована, се явява лично като поясна, че със съпруга си живеят във фактическа
раздяла от 1991 год. Тя живее с децата в гр.Летница, а той в гр.София, но не
знае точно къде. Не е променила решението си и иска да се разведе със съпруга й
по взаино съгласие, без да се издирват причините за разстройството на брачните
им отношения. Поддържа всички клаузи на споразумението и моли съда да постанови
решение, с което да го одобри.
Молителят
Г.Г., нередовно призован, се явява лично в съдебно заседание като се
присъединява към заявеното от съпругата му. Не е променил решението си да се
разведе с нея и също като нея желанието му е съдът да се произнесе с решение, с
което да одобри споразумението.
Пълномощникът
на молителите адв.К., от името на доверителите си поддържа молбата за развод.
Счита, че то не противоречи на закона и на морала и моли съда да го одобри.
Позовава се на събраните по делото доказателства, от които се установява, че
разстройството на брака е дълбоко и непоклатимо, страните не живеят заедно
повече от 15 години, като единственото което ги свързва е брачната връзка,
която моли съда да прекрати, без да издирва действителните причини за това.
Пояснява, че разноските ще се поемат поравно между страните, като издръжка
помежду си не си дължат, както и спрямо децата, които вече са пълнолетни.
Активната
процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от представеното
в оригинал /дубликат/ удостоверение за сключен граждански брак от 06.11.2014
год. на Община-гр.Павликени, от което се установява, че Г.Б.Г. и П.Г. Димова са
сключили граждански брак на 05.01.1986 год. в гр.Бяла черква, за което бил
съставен акт за сключен граждански брак №0001/05.01.1986 год. на Община-гр.Павликени.
След брака съпругата е приела фамилното име на своя съпруг и вместо Димова се
именува Г..
Фактът,
че от брака си молителите имат родени три деца се доказва от представеното с
молбата удостоверение за семейно положение, съпруг и деца
изх.№АО-1396/06.11.2014 год. на Община-гр.Летница на името на молителката П.Г., съгласно което имат двама
синове Деян Г.Б., ЕГН-**********, Кирил Г.Б., ЕГН-********** и една дъщеря Василка Г. Стефанова, ЕГН-**********,
и тримата пълнолетни.
Настоящият
съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства,
както и становището на молителите, изразено в съдебно заседание, приема, че
между тях действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за
прекратяване на брака. Волята на молителите за прекратяване на сключения между
тях граждански брак е твърда и категорична, за което съдът придоби
непосредствени впечатления от изразеното от тях в съдебно заседание. Очевидно
е, че между тях вече не съществува необходимото взаимно уважение и
разбирателство, за което говори и факта, че от 1991 год. са във фактическа
раздяла, като всеки от тях живее в различни населени места. Това им поведение е
ясно доказателство, че всеки от тях има свой собствен живот, което прави
напълно безпредметно и формално съществуването на брака им.
Затова
районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен
и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата
на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от П. и Г. Георгиеви с молбата
писмено споразумение е правилно и законосъобразно, тъй като в него са уредени
всички въпроси, свързани с личните и с имуществените отношения на съпрузите, ползването
на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на съпругата
след развода. Всички тези обстоятелства дават основание на съда да утвърди подписаното
от молителите споразумение, като допусне развода между тях, без да издирва какви
са мотивите за прекратяване на брака, на основание чл.50 от СК.
При
този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо
на 40 лева, като при завеждане на молбата е внесена по сметка на съда държавна
такса в размер на 25 лева. Имайки предвид заявеното от адв.К. в съдебно
засезание, че разноските се поемат по равно от молителите, то съдът счита, че
всеки един от молителите ще следва да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч по 7,50
лева, представляващи окончателна държавна такса.
При
този изхода на делото съдебно-деловодните разноски не са претендирани от
молителите и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, Ловешки районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 05.01.1986 год. с акт №0001 на Община-гр.Павликени
между П.Г.Г., ЕГН-********** *** и Г.Б.Г., ЕГН-********** ***-гр.Велико
Търново, ул.”Хан Крум”№46, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение
между страните в съответствие с чл.51 от СК, както следва :
1.Тъй като родените от брака на молителите деца са
пълнолетни произнасяне на съда по въпросите за упражняването на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата не следва да се обсъжда.
2.След прекратяване на брака съпругата П.Г.Г. ще продължи
да носи фамилното име Г..
3.След развода съпрузите няма да си дължат издръжка един на
друг.
4.Поради дългата раздяла между страните и поради това, че
същите са живяли в чужбина те нямат семейно жилище на територията на РБългария.
5.През време на брака съпрузите не са придобивали недвижими
имоти и този въпрос не следва да се обсъжда.
6.Към настоящият момент съпрузите доброволно са поделили
движимите вещи и те ще останат там, където са в момента, като за в бъдеще няма
да предявяват претенции за тях.
ОСЪЖДА П.Г.Г., ЕГН-**********
*** да заплати по сметка на ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД сумата 7,50 /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща
окончателна държавна такса.
ОСЪЖДА
Г.Б.Г., ЕГН-********** ***-гр.Велико
Търново, ул.”Хан Крум”№46 да заплати по
сметка на ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД сумата
7,50 /седем лева и петдесет стотинки/, представляваща окончателна държавна
такса.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :