№ 290
гр. Сливен, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Каранашева
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело №
20242230105734 по описа за 2024 година
В исковата молба се твърди, че между ищцата и Ютекредит България ЕООД е бил
сключен договор за потребителски кредит и по силата на договора й е предоставена сумата
от 2500 лв, при фиксиран лихвен процент от 22% и ГПР в размер на 51.98% и ищцата е
следвало да заплати такса за разглеждане на кредита в размер на 809.96лв. Сочи се, че
размерът на вноската за таксата е 27лв и се кумулира в падежната вноска на кредита.На
23.08.2024г. Ютекредит България ЕООД е прехвърлило с договор за цесия на ЕОС Матрикс
ЕООД всички задължения на ищцата, заедно с обезпеченията и привилегиите по ДПК от
16.01.2023г.Твърди се, че договора за предоставяне на кредит е недействителен, поради
нарушаване на добрите нрави, поради неравноправни клаузи във вреда на потребителя и
поради нарушаване на императивни разпоредби.Погасителния план не съдържа
задължителната информация по ЗПК.Договора за кредит не съдържа ГПР и общата сума
дължима по ДПК.Таксата за разглеждане на кредита не е включена в ГПР.При включване на
таксата в ГПР сумата ще се промени многократно.Направено е възражение, че е нарушена
императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК.Посочено е, че таксата за разглеждане е 1/3
от отпусната сума по кредита
Поискано е, да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит,
като противоречащи на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП и да бъдат присъдени на ищцата направените по
делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявения иск, като такъв с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД, а именно иск за прогласяване на нищожност на договора за
потребителски кредит, като противоречащ на ЗПК , ЗЗД и ЗЗП .
Указано е на ищцата, че доказателствената тежест по отношение на твърденията й за
1
сключен договор за потребителски кредит, твърдените от нея клаузи на договора за
потребителски кредит, предоставената на ищеца сума от 2500лв, уговорката за такса за
разглеждане в размер на 1/3 от отпуснатата сума, е нейна.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника е постъпил.
В отговора е заявено, че исковата молба е неоснователна. Сочи се, че в ДПК ясно и
точно е посочен размера на отпуснатия кредит, крайният срок на погасяване, лихвеният
процент, с който се олихвява кредита.
Поискано е да бъдат отхвърлен предявения иск, като неоснователен и недоказан и да
бъдат присъдени направените по делото разноски.
При условията на евентуалност е посочено, че при уважаването на иска следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален размер и е направено възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор е подаден насрещен иск от ответното дружество, с
който е поискано в условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен предявеният иск за
прогласяване на нищожност да бъде осъдена ищцата да заплати на ответното дружество
сумата от 1959,52 лв., както и направените по делото разноски.
Съдът квалифицира така предявеният иск като такъв, с правно основание чл. 99 от
ЗЗД, вр. чл. 23 от ЗПК.
Указва на ищеца по насрещния иск, че доказателствената тежест по отношение на
твърденията му за сключен договор за потребителски кредит, предоставена сума,
прехвърлено вземане на ищеца по насрещния иск на договора за потребителски кредит,
уведомяването на ищцата за извършеното прехвърляне на вземането, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника по насрещния иск е постъпил.
В отговора е заявено, че договора за потребителски кредит е нищожен и е поискано да бъде
отхвърлен предявеният насрещен иск и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, в писмено становище,
подадено от адвокат пълномощника му се моли, да бъде уважен предявеният иск и да бъдат
присъдени направените по делото разноски, да бъде отхвърлен предявеният насрещен иск и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответното дружество ЕОС Матрикс ЕООД, редовно призовано,
представител не се явява. От тяхно име е постъпило писмено становище, да бъде отхвърлен
предявеният първоначален иск и да им бъдат присъдени направените по делото разноски, да
бъде уважен предявеният насрещен иск и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 16.01.2023г. е попълнен стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от Ютекредит България ЕООД за сумата от 2500 лв,
2
със срок за плащане по договора за кредит 30 месеца и лихва в размер на 756.21 лв, такса за
разглеждане на кредита в размер на 809.96лв. Посочен е фиксиран лихвен процент в размер
на 22%, ГПР в размер на 51.98%.
С договор за потребителски кредит от 16.01.2023г., сключен между Ютекредит
България ЕООД, като кредитор и С. А. Г., като кредитополучател е уговорено отпускането
на кредит в размер на 2500 лв с годишен лихвен процент в размер на 22%, с размер на
погасителната вноска 136.09лв, плащане на десето число от месеца, като първото плащане е
на 10.02.2023г., а последното на 10.07.2025г., тридесет месечни погасителни вноски.Като
срок на договора е посочено 30 месеца, обща сума за плащане 4066.17 лв, дата на последно
плащане 10.07.2027г., ГПР 51.98% . В основните условия на договора е посочена такса за
разглеждане в размер на 809.96 лв. В договора за кредит е предвидено, че таксата за
разглеждане се дължи в деня на подписването на индивидуалния договор за кредит, като
същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план приложение към индивидуалния договор за кредит. В договора е посочено, че сумата от
1359.84 лв. се изплаща наведнъж по избран от клиента метод, банков превод или на каса на
изипей, а сумата от 1140.16 лв. ще се използва за изплащане на паричните задължения, които
клиента има съгласно индивидуален договор.
На 16.01.2023г. С. А. Г. е подписала декларация, че не попада в категориите на лицата
по чл. 36, ал. 2 и ал. 5 от ЗМИП.
От приложение № 1 към договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен
между Ютекредит България ЕООД и ЕОС Матрикс ЕООД се установява, че под № 903 е
посочена С. Г. А. с вземане по договор за потребителски кредит от 16.01.2023г., като сумите
са главница в размер на 2500 лв, общ дълг към 23.08.2024 г. 3156.69 лв., такса за еднократно
разглеждане на кредита в размер на 620.96лв., неустойки към 23.08.2024 г. - 479.49 лв.,
неплатени договорни лихви в размер на 96.72 лв., главница по договора за кредит към
23.08.2024г. - 1959.52 лв.
На 10.09.2024г. е изпратено уведомление за извършено прехвърляне на вземания до
С. А. Г., с което е уведомена, че Ютекредит България ЕООД, чрез пълномощника си ЕОС
Матрикс ЕООД я уведомяват, че всички задължения, както и обезпеченията и привилегиите,
произтичащи от ДПК от 16.01.2023г. са прехвърлени от Ютекредит България ЕООД на ЕОС
Матрикс ЕООД с договор за цесия от 23.08.2024г. Изрично е посочено в уведомлението, че
от датата на получаването му всички плащания по ДПК трябва да бъдат насочвани по
изрично посочена банкова сметка на ЕОС Матрикс ЕООД.
От назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че
заплатените от С. А. Г. суми към Ютекредит България ЕООД са в размер на 1096.90лв.
Вещото лице е посочило в заключението си, че към датата на сключване на договора,
законната лихва е била в размер на 11.42%, а ГПР, ако таксата за експресно разглеждане се
прибави като разход по кредите възлиза на 78.18%.
Съдът кредитира заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна
3
експертиза, като обективно, безпристрастно и компетентно изпълнено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По предявения иск с правно чл.26, ал.1, пр.1, 2 и 3 от ЗЗД. Безспорно се установи в
процеса, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит с Ютекредит България
ЕООД на 16.01.2023г., по силата на който Ютекредит България ЕООД му е предоставило
сумата от 2500 лв., от които 1359.84лв са изплатени на ищеца, а сумата от 1140.16лв. е
ползвана за заплащане на парични задължения по предходен ДПК между С. А. Г. и
Ютекредит България ЕООД.
Съдът констатира,че съдържанието на договора за потребителски кредит от
разстояние е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В договора за кредит е посочен
годишен процент на разходите в размер на 51.98%. Този годишен процент на разходите е
неточен и заблуждава потребителя с оглед задължението в договора, потребителя да заплати
такса за разглеждане на кредита в размер на 809.96лв. Формирайки въпросната такса,
Ютекредит България ЕООД си е увеличило възнагражденията за лихва и не става ясно за
каква услуга потребителя дължи такса в размер на 1/3 от предоставената главница, при
липсата на предоставена реална услуга на потребителя. Разглеждането на искане за
сключване на договор за потребителски кредит може да бъде свързано с такса, но таксата
следва да бъде в минимален размер, а не повече от 35% от отпуснатата главница. Ютекредит
България ЕООД е заблуждавало потребителите с нисък лихвен процент, като същевременно
е изисквало заплащане за такси за извършване на задължения на услуга, която предлага, а
именно сключването на договор за потребителски кредит. Самото занятие на кредитора е да
сключва с физически лица договори за потребителски кредит. Няма пречка таксата за
разглеждане да е в размер на 1% от сумата, но при формулиране на такса за разглеждане на
кредита за повече от 35% реално кредитора си олихвява кредита с различен лихвен процент
от посочения. Разглеждането на кредита и одобряването му е извършено на дата
16.01.2023г.Разсрочването на таксата е с цел намаляне на сумите и заблуждаване на
потребителя. Уговорената между страните такса, води до това, че реално в настоящото
производство има драстична разлика между посочения в договор ГПР и реално приложения
от ответното дружество. По този начин Ютекредит България ЕООД е извършило нарушение
на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 78.18% .Това е в нарушение на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която предвижда, че ГПР по договора за
потребителски кредит не може да бъде по висок от 5 пъти размера на законната
лихва.Договора за потребителски кредит е недействителен и кредитополучателя дължи само
връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на лихви, такси и други
разходи по кредита. В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на
Ютекредит България ЕООД сумата от 1096.90лв за периода от 16.02.2023г. до 06.10.2023г.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск за прогласяване на нищожност
на договор за потребителски кредит от 16.01.2023г. е основателен и следва да бъде уважен.
По предявения насрещен осъдителен иск, с правно основание чл.99 от ЗЗД, вр. чл. 23
4
от ЗПК, за осъждане на ответницата по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния
иск сумата от 1959.52 лв. по ДПК.
В производството се установи, че ищецът е заплатил по сметка на Ютекредит
България ЕООД сумата от 1096.90лв за периода от 16.02.2023г. до 06.10.2023г. Главницата
по договора за потребителски кредит е в размер на 2500 лв, т.е ответницата по насрещния
иск е извършила частични плащания в размер 1096.90 лв за периода от 16.02.2023г. до
06.10.2023г. и съответно е изплатила част от главницата по ДПК на Ютекредит България
ЕООД. Доказа се в производството сключването на договора за потребителски кредит,
усвояването на сумата от 2500 лв от С. А. Г., нищожността на ДПК, прехвърлянето на
вземанията по ДПК от Ютекредит България ЕООД на ЕОС Матрикс ЕООД, уведомяването
на С. А. Г. за извършеното прехвърляне на вземанията. От назначената експертиза се
установява, че Г. е заплатила на Ютекредит България ЕООД сумата от 1096.90лв за периода
от 16.02.2023г. до 06.10.2023г. От главницата от 2500 лв. по ДПК следва да се приспадне
заплатената на първоначалния кредитор сума, поради което предявения иск следва да бъде
уважен в размер на 1403.10 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 1959.52 лв.,
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ще следва да бъдат присъдени на ищцата
направените по делото разноски в размер на 1268.65 лв., представляващи заплатена
държавна такса, заплатен депозит за назначената и изпълнена съдебно счетоводна
експертиза и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. По
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът приема, че
с оглед цената на иска 4066.17 лв., договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в
разумен размер и съобразно разпоредбата на чл. 7 от НАВР.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК и с оглед частичното уважаване на насрещния иск,
ще следва да бъде осъдена С. А. Г. да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от насрещния иск в размер на 179,01 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и с оглед частичното отхвърляне на насрещния иск,
ще следва да бъде осъден ЕОС Матрикс ЕООД да заплати на С. А. Г. направените по делото
разноски в размер на 113,58 лв., съразмерно на отхвърлената част от насрещния иск.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес
парк – София № 1, сграда 15, вход А, ет. 4 и С. А. Г., ЕГН ********** от гр.........., че
сключеният договор за потребителски кредит № L313689 от 16.01.2023г. е нищожен, тъй
като противоречи на чл.26, ал.1, пр.1 и 2 от ЗЗД чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
5
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН ********** от гр.......... да заплати на ЕОС Матрикс ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.
Младост 4, ул. Бизнес парк – София № 1, сграда 15, вход А, ет. 4 на основание чл. 99 от ЗЗД,
във вр. чл. 23 от ЗПК сумата от 1403.10 лв., представляваща неизплатена главница по ДПК
от 16.01.2023г., сключен между Г. и Ютекредит България ЕООД, прехвърлен с договор за
цесия от 23.08.2024г. от Ютекредит България ЕООД на ЕОС Матрикс ЕООД, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният насрещен иск за разликата от уважената част до пълния
претендиран размер от 1959.50 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк – София № 1, сграда
15, вход А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г., ЕГН ********** от гр.......... на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК,направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, изплатен
депозит и държавна такса за предявения първоначален иск в размер на 1268.62 лв.
ОСЪЖДА С. А. Г., ЕГН ********** от гр.......... ДА ЗАПЛАТИ на ЕОС Матрикс
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.
Младост 4, ул. Бизнес парк – София № 1, сграда 15, вход А, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, направените по делото разноски за юрисконсулстко възнаграждение и държавна такса
за предявения насрещен иск в размер на 179.01 лв., съразмерно на уважената част от
насрещния иск.
ОСЪЖДА ЕОС Матрикс ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк – София № 1, сграда
15, вход А, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на С. А. Г., ЕГН ********** от гр.......... на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК,направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за подаване
на отговор по насрещния иск в размер на 113,58 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните
с въззивна жалба пред СлОС.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6