№ 3291
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110125355 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [фирма] твърди, че на 23.06.2019 г. в [адрес], до бензиностанция „Л.”,
посока [улица] настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на ответника ИВ.
М. ЯН., която управлявайки лек автомобил „Ф.п.” рег. № [рег. №] поради неспазване
на дистанция се блъснала в спиращия в колона пред нея автомобил с рег. № [рег. №],
който отскочил напред вследствие на сблъсъка и се ударил в лек автомобил „*” с рег.
№ [рег. №], а последният от своя страна също отскочил напред и се ударил в
неизвестно моторно превозно средство. Към момента на настъпване на пълния
инцидент ИВ. М. ЯН. нямала сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Вследствие на произшествието били причинени
щети на лек автомобил „*” с рег.№ [рег. №]. Същият бил застрахован при ищцовото
дружество по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” със срок на
действие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г. Поради това [фирма] определило
застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите му в размер на 4504,22 лева.
На основание чл. 369, ал. 2 КЗ и чл. 27, ал. 1-б от общите условия, приложими към
договора за имуществена застраховка, от определеното обезщетение били приспаднати
дължимите втора и трета вноски от застрахователната премия с включен 2 % данък –
общо в размер на 494 лева, вследствие на което на 22.07.2019 г. в полза на собственика
на увредения автомобил била изплатена сумата 4009,42 лева по банков път. С оглед на
тези обстоятелства ищецът твърди, че в негова полза срещу ответника е възникнало
вземане за 4514,22 лева на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, включващи
застрахователното обезщетение и 10 лева - ликвидационни разноски за определянето
му. До ИВ. М. ЯН. била изпратена регресна покана за плащане на тази сума № [№]/7/
18.10.2019 г., но същата не покрила задължението. Поради това [фирма] депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Въз основа на него
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1393/ 2021 г., по описа на Районен
съд – Бургас. Тъй като ответницата депозирала възражение срещу нея, ищецът
1
предявил исковете, предмет на настоящия процес, с които иска да бъде постановено
решение, с което да бъде признато за установено, че ИВ. М. ЯН. му дължи 4514,22 лева
– застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното им
изплащане, както и 529,21 лева – лихва за забава за периода от 12.11.2019 г. до
06.01.2021 г.
Ответникът ИВ. М. ЯН. не е подала отговор на исковата молба. След изтичане
на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е заявила, че оспорва предявените искове, като е
изложила съображения, че не всички щети, за които е заплатено застрахователно
обезщетение са причинени от процесното произшествие, както и че липсват
доказателства за извършен ремонт на автомобила. С възражението по чл. 414 ГПК,
депозирано по ч.гр.д. № 1393/ 2021 г., по описа на Районен съд – Бургас, е заявила, че
претендираното вземане е прекомерно и неоснователно.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу причинителя на вредата. За да бъде уважен предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира регресно
вземане от застрахователя по имуществена застраховка срещу прекия извършител на
деянието, от което е настъпило застрахователното събитие, от събраните по делото
доказателства следва да бъде установено кумулативното наличие на следните
предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице по договор за имуществена застраховка към момента на настъпване на
събитието; факта на настъпване на застрахователното събитие – твърдяното пътно-
транспортно произшествие; нанесените вреди и стойността на възстановяването им;
причинна връзка между инцидента и вредите; противоправно и виновно поведение на
ответника; както и обстоятелството, че ищецът е заплатил застрахователно
обезщетение за отстраняване на щетите.
В процесния случай ответникът не оспорва настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 23.06.2019 г. в [адрес], до бензиностанция „Л.”, посока
[улица], причинено от нея, при което са нанесени щети на лек автомобил „*” с рег.№
[рег. №], като същото се установява и от свидетелските показания на АНТ. ЯНК. Ж.. От
последните е видно, че на посочената дата управлявал лек автомобил „*” с рег.№ [рег.
№], движел се в средна лента и попаднал в тежък трафик. Автомобилите пред него
били спрели на червен сигнал на светофарната уредба, той също спрял, след което
управляваният от него автомобил бил ударен отзад. Вследствие на удара автомобилът
отскочил и се ударил леко в автомобила, спрял пред него. Свидетелят посочва като
причинител на произшествието водача на лек автомобил „Ф.”, който се блъснал в лек
автомобил „А.”, а последното от своя страна – в управлявания от него автомобил. От
показанията му се установяват също причинените щети на лек автомобил „*” с рег.№
[рег. №] вследствие на инцидента, а именно: смачкана отзад маска, изкривен капак на
багажника, щети по предна броня, неработещ парктроник поради счупен датчик, като
АНТ. ЯНК. Ж. сочи, че са били извършени два огледа на автомобила, при които били
констатирани уврежданията, както и че щетите, описани по вид и степен в съставения
опис, съответстват на реално настъпилите вследствие на процесния инцидент.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, от техническа гледна точка е налице
2
съответствие между механизма на настъпване на произшествието и описаните повреди
на лек автомобил „*” с рег.№ [рег. №], тоест причинно-следствена връзка между тях.
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно
между страните обстоятелството, че пътният инцидент е причинен вследствие на
противоправно поведение на ответника, поради което съдът го приема за установено.
Вината на ИВ. М. ЯН. се предполага на основание чл. 45, ал. 2 ГПК, като по
делото не са ангажирани доказателства за оборването на презумпцията.
Като писмено доказателство по делото е прието копие от застрахователна
полица № [№], от която се установява, че лек автомобил „*” с рег.№ [рег. №] е бил
застрахован при [фирма] по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” със
срок на застрахователно покритие от 18.05.2019 г. до 17.05.2020 г., тоест и към датата
на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. От него е видно още,
че е договорено разсрочено плащане на четири вноски на дължимата застрахователна
премия от страна на застраховащия АНТ. ЯНК. Ж., както следва: първа вноска с падеж
17.05.2019 г. в размер на 327,55 лева, втора вноска с падеж 18.08.2019 г. в размер
242,55 лева, трета вноска с падеж 18.11.2019 г. в размер 242,55 лева и четвърта
последна вноска с падеж 18.02.2020 г., възлизаща на 242,55 лева.
Фактът, че [фирма] е заплатило в полза на собственика на автомобила
застрахователно обезщетение в твърдения с исковата молба размер е обявен за
безспорен между страните с доклада на делото, поради което съдът го приема за
установен. Освен това за пълнота следва да се посочи, че според съставения от
ищцовото дружество доклад по щета, копие от който е представено като писмено
доказателство по делото, изчисленото застрахователно обезщетение, покриващо
щетите на лек автомобил „*” с рег.№ [рег. №], е в размер 4504,22 лева, а от него е
приспадната сумата 494,80 лева – дължими вноски от застрахователната премия.
Представено е и уведомление от [фирма], адресирано до АНТ. ЯНК. Ж., в което се
сочи, че от дължимото му застрахователно обезщетение в общ размер 4504,22 лева
следва да бъдат приспаднати втора и трета вноски от застрахователната премия, както
и че му бъде платен остатъкът от 4009,42 лева. От приетото копие от платежно
нареждане от 22.07.2019 г. се установява, че ищцовото дружество е наредило по сметка
на АНТ. ЯНК. Ж. сумата 4009,42 лева.
Видно от заключението на съдебно-автотехническата експертиза действителната
стойност на ремонта на автомобила за възстановяването му от щетите, причинени от
процесния инцидент, е 5456,30 лева. Тоест заплатеното от застрахователното
дружество в полза на собственика на автомобила застрахователно обезщетение е по-
малко от действителната стойност на вредите.
С оглед на изложените съображения настоящият състав намира, че се
установяват всички кумулативни предпоставки, въз основа на които на основание чл.
410, ал. 1, т. 1 КЗ в полза на [фирма] е възникнало вземане срещу ответника ИВ. М.
ЯН. за сумата 4514,22 лева, включваща застрахователното обезщетение от 4504,22 лева
и 10 лева – ликвидационни разноски за определянето му.
Възражението на ответника, че по делото не са представени доказателства, че
автомобилът е ремонтиран и възстановен след причинените му щети, е неотносимо към
спора, доколкото застрахователят по договора за имуществена застраховка дължи
застрахователно обезщетение, което да покрие стойността на ремонта на автомобила,
необходим за възстановяването му в състоянието, в което е бил преди настъпване на
застрахователното събитие. Обстоятелството дали собственикът на автомобила ще
използва платената сума, за да възстанови автомобила си, не се отразява на регресното
вземане на застрахователя срещу причинителя на щетите. Освен това от показанията
3
на свидетеля АНТ. ЯНК. Ж. се установява, че същият е извършил ремонт на процесния
автомобил, както и че е заплатил за него сума, надвишаваща платеното му обезщетение
– около 6000 лева.
Въз основа на горното съдът приема, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен
в пълния му претендиран размер от 4514,22 лева. Като законна последица от
уважаването на иска и доколкото това е поискано изрично от ищеца, върху сумата
4514,22 лева следва да бъде присъдена законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1393/ 2021 г.,
по описа на Районен съд – Бургас – 08.01.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В КЗ
не е регламентиран срок, в рамките на който причинителят на вредата следва да погаси
регресната претенция на застрахователя по договора за имуществена застраховка,
изплатил застрахователното обезщетение. Поради това, за да изпадне същият в забава,
е необходимо да бъде поканен от страна на застрахователя да изпълни задължението си
– арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай от представеното по делото копие от
покана с рег.№ [№]/7/ 18.10.2019 г. се установява, че ИВ. М. ЯН. е поканена от [фирма]
да заплати сумата 4514,22 лева в седемдневен срок от получаването й. От
представеното по делото копие от известие за доставяне ИД PS **** 00IQ93 I е видно,
че поканата е получена от ответника на 23.10.2019 г. Тъй като задължението за
заплащане на посочената сума не е изпълнено в рамките на предоставения срок, от
момента на изтичането му – 31.10.2019 г. (изчислен според правилото на чл. 72, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД) ответницата е изпаднала в забава и за нея е възникнало и задължение за
заплащане на мораторна лихва. Тъй като ищецът претендира обезщетение за забава за
периода от 12.11.2019 г. до 06.01.2021 г. и при спазване принципа на диспозитивно
начало в процеса, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен именно за този период и за размера от 529,21 лева, изчислен от съда съгласно
чл. 162 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ИВ. М. ЯН. следва да
бъде осъденa да заплати на ищеца сторените от него съдени разноски за държавна
такса, депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза и депозит за свидетел
в общ размер 439,70 лева. В представения списък на сторените разноски по чл. 80 ГПК
[фирма] е включило и адвокатско възнаграждение в размер на 582,17 лева, но по
делото не са ангажирани доказателства, че такива разноски реално са реализирани,
поради което не подлежат на присъждане.
С оглед на даденото задължително тълкуване в т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски,
направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови
осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Поради това
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата 100,87
лева - съдебни разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1393/ 2021
г., по описа на Районен съд – Бургас.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ИВ. М. ЯН., ЕГН **********, с адрес:
[адрес], дължи на [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
4
[адрес], на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД сумата 4514,22 лева – застрахователно обезщетение за отстраняване щетите на
застрахован при [фирма] по договор за имуществена застраховка „Каско” лек
автомобил „*” с рег.№ [рег. №], причинени от пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 23.06.2019 г. в [адрес], до бензиностанция „Л.”, посока [улица] по вина на
ИВ. М. ЯН., като водач на лек автомобил „Ф.п.” рег. № [рег. №], ведно със законната
лихва от 08.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 529,21 лева– обезщетение за забава за
периода от 12.11.2019 г. до 06.01.2021 г.
ОСЪЖДА ИВ. М. ЯН., ЕГН **********, с адрес: [адрес], да заплати на
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата 439,70
лева – съдебни разноски за исковото производство, както и сумата 100,87 лева –
съдебни разноски за производството по ч.гр.д. № 1393/ 2021 г., по описа на Районен
съд – Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5