РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. Пловдив, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300502918 по описа за 2024 година
Производство по чл.258, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по жалба на В. Б. Т., ЕГН:**********, чрез назначения му особен
представител адв.Е. В. К.,АК-**** против Решение № 3460/ 02.08.2024г. по гр.д.№ 7668/ на
ХVІІІ гр.с. на ПРС, с което е признато за установено между страните, че жалбоподателят
дължи на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, гр. *****, сумите: 339.68 лева–
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. *****, с ИТН *****, за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022
г. и сумата от 45.05 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
05.01.2021 г. до 26.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.01.2023 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 586/30.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1235/2023 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. състав. Иска се неговата отмяна като
неправилно и незаконосъобразно, по съображенията: не е било доказано по безспорен начин
качеството на потребител на жалбоподателя в първоинстанционното производство; правят
се възражения във връзка с изготвените по делото ССчЕ и СТЕ за това, че същите са
изработени по данни на ищеца и Бруната ЕООД; оспорва се соченото за прието от съда за
дължимост на суми за топлинна енергия, след като в имота са налице отсъединени уреди за
отопление; намира се за неправилно изчислени дължимите суми от ответника за топлинна
1
енергия.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
*****, в който се оспорва като неоснователна въззивната жалба , по съображения, основани
на регламентацията по ЗЕ, както и съдебна практика на СЕС. Иска се отхвърляне на жалбата
като неоснователна. Претендира се присъждане на юриск.възнаграждение – 100 лева и 400
лева – депозит за особен представител за втора инстанция.
ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като
процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, гр. ***** против В. Б.
Т., ЕГН:**********0- собственик на процесния топлофициран имот, представляван в
процеса от назначения му особен представител адв.Е. В. К.,АК-****, с искове за
установяване на вземания против по реда на по чл.422, ал.1 и сл. ГПК за сумите: 339.68
лева– главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена в обект на
потребление, находящ се в гр. *****, с ИТН *****, за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022
г. и сумата от 45.05 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
05.01.2021 г. до 26.01.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от
27.01.2023 г. – дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 586/30.01.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 1235/2023 г. по описа на ПРС, ХІІ гр. състав.
В приложение на ИМ ищцовото дружество е представило публикуваните в сайта на същото
ОУ , одобрени от КЕВР , препис-извлечение от сметка за процесния период за главницата и
лихвата за периода 05.01.21-26.01.2023г., ангажирани са СТЕ и ССчЕ.
От ответника, представляван от назначения му особен представител адв.Е. В. К., АК-**** са
заявени поддържаните пред настоящата инстанция възражения и оспорвания.
Чрез ангажираната СТЕ след извършени справки в топлофикационното дружество, справки
с разпределана ТЕ от „Бруната“ ЕООД по месеци на ответника като абоната, както и
воденото ятоплинно счетоводство на блока за процесния период от фирма за дялово
разпределение „Техем“ ЕООД, е установено, че през процесния период 01.11.2020 г. до
30.04.2022 г. всички отоплителни тела са били отсъединени от топлопреносната мрежа на
блока и са били затапени; през имота на ответника не преминава щранглира и потребена ТЕ
за отопление от такава не е начислявана през този период; за същия период в имота няма
отоплителни тела, както и ИРУ за отчитане на изразходваната ТЕ за отопление, в имота не
се ползва топла вода за БГВ и такава не се е начислявала през целия период; за имота на
ответника не са прилагани изискванията по т.6.7. във вр. с т.6.5 от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал.1 от Наредба
№ Е-РД-04-01 от 12.03.2020г. за топлоснабдяване поради неползване на ТЕ за отопление и
БГВ компоненти не са начислявани. Количеството ТЕ , разпределено в имота на ответника
2
през процесния период е отразено в табличен вид по месеци, общо 2,87434 MWh, в това
число общо 2,87434 MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление
и 0,0 MWh за БГВ. Не е установена разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество ТИ и начисленото от ищцовото дружество, при сравнение със с
представените справки. От депозираното заключение по ССчЕ е установен размерът на
претендираните вземания за главницата/ 339,68лв/ и обезщетението за забава/ 45,05лв/.
С постановеното по делото обжалвано решение на ПРС са отчетени установените с
представените писмени доказателства факти във връзка с качеството на клиент на ответника
като собственик на процесния топлоснабден имот в качеството му на етажен собственик в
сграда етажна собственост на процесния адрес – гр.*****, с валидно възникнало
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия от 21.10.1997г. и при
публично известни условия съобразно чл.150 ЗЕ, както и в съответствие с валидно
възникнало задължение за заплащане на консумирана ТЕ съобразно чл.31 от ОУ,
съответствието на по вид и размери на доставените услуги е установено чрез съпоставянето
им на данните от представения препис-извлечения от изготвената сметка от ищцовото
дружество и данните при проверката им чрез депозираните заключения по техническата и
счетоводна експертизи по делото.
Така делото е изяснено от фактическа страна, а от правна районният съд
обосновано и правилно е отчел приложението на изричната разпоредба на
чл.153, ал.6 ЗЕ относно случаите, в които в сграда – етажна собственост, при
които се прекратява топлоподаването към отоплителните тела в имотите , то
собствениците остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Този спорен въпрос е изяснен правилно с приложено ТР №2/ 25.05.2017г. по
т.д.№ 2/2016г. на ОСГК на ВКС, в каквато насока е и релевантната съдебна
практика на СЕС чрез произнасянето по съединени дела С-708/ 17 и С-725/17
във връзка с отправени преюдициални запитвания. Установеното наличие на
облигационна връзка между страните по делотое в съответствие с условията
по разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ за възникване на договорно отношение за
продажба на топлинна енергия при общи условия след изтичането на 30 дни
от публикуването им в един централен и един местен ежедневник в градовете
с битово топлоснабдяване, вкл. при отчитане на актуалната практика на СЕС
от 2019г по приложението на член 27 от Директива 2011/83/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно
правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
3
парламент и на Съвета във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от Директива
2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители
на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на
Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета
(„Директива за нелоялни търговски практики“). Както и приложението на
параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на
енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива
93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно
енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда,
че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна
енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия
апартамент.
С оглед така установените и изяснени въпроси във връзка с спорното материално право от
фактическа и правна страна по делото, доводите във въззивната жалба се явяват
неоснователни, претендираните за установяване процесни вземания са установени по
основание и размер, подлежат на уважаване, а обжалваното решение на РС-Пловдив като
правилно обосновано и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78, ал.8 ГПК на въззиваемото дружество следва да се присъдят направените
разноски за настоящата инстанция съобразно Списък по чл.80 ГПК – възнаграждение за
особен представител – 400 лева и юриск.възнаграждение – 100 лева, в общ размер от 500
лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3460/ 02.08.2024г. по гр.д.№ 7668/ на ХVІІІ гр.с. на ПРС, с
което е признато за установено между страните, че В. Б. Т., ЕГН:**********, чрез
назначения му особен представител адв.Е. В. К.,АК-**** дължи на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *****, гр. *****, сумите: 339.68 лева– главница, представляваща
4
стойността на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. *****, с
ИТН *****, за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 45.05 лева - обезщетение
за забавено плащане на главницата за периода от 05.01.2021 г. до 26.01.2023 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 27.01.2023 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 586/30.01.2023 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1235/2023 г. по описа на ПРС, ХІІ гр.
състав.
Осъжда В. Б. Т., ЕГН:********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК
***** сумата 500 лева / петстотин лева/ - направени съдебни разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5