№ 4689
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20251100501195 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищеца Г. М. Г. срещу решение № 22900 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело №
4930/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу
Прокуратурата на РБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
разликата над присъдения размер от 10000 лв. до пълния предявен размер от 25000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно
обвинение в извършването на престъпление, по което е било образувано н.о.х.д. №
1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 6 състав.
В жалбата на ищеца са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че размерът на
присъденото обезщетение не отговаря на критерия за справедливост предвид времетраенето
на наказателното преследване (10 години), тежестта на повдигнатото незаконно обвинение и
факта, че същото е било подсъдно на специализираните наказателни съдилища, процедурите
пред които са били по-стресиращи и строги. Въззивникът-ищец счита, че претърпяните от
него вреди нямат връзка с другите две наказателни производства, които са водени срещу
него, доколкото по едно от тях е оправдан, а другото все още не е приключило. Поддържа, че
1
от събраните доказателства се установяват значителни неимуществени вреди, претърпяни от
ищеца, предвид обстоятелството, че обвиненията са били повдигнати за тежки умишлени
престъпления, извършени в съучастие с лица, които ищецът не познава, а и с оглед на факта,
че ищецът живее в малко населено място, в което всички са узнали за наказателното
производство, поради което определеният от СРС размер на обезщетението не отговаря на
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и уважаване на предявения иск в цялост.
Въззиваемият-ответник Прокуратурата на Република България не е подал отговор на
въззивната жалба на ищеца. В открито съдебно заседание изразява становище за нейната
неоснователност.
По делото е постъпила и въззивна жалба на ответника Прокуратура на РБ срещу решение №
22900 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 4930/2024 г. по описа на СРС, 128 състав,
в частта, с която е уважен предявеният от Г. М. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата от 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение в извършването на престъпление,
по което е било образувано н.о.х.д. № 1306/2013 г. по описа на Специализиран наказателен
съд, 6 състав, ведно със законната лихва върху сумата от 26.01.2021 г. до окончателното й
изплащане.
В жалбата на ответника са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение
поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се поддържа, че от
събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е претърпял описаните
неимуществени вреди в причинна връзка само с процесното наказателно производство
предвид данните за висящи други наказателни производства срещу лицето по същото време.
Въззивникът-ответник е изложил доводи за прекомерност на размера на присъденото
обезщетение, който не съответствал на критерия за справедливост с оглед разумния срок на
провеждане на наказателното преследване и наложената най-лека мярка за неотклонение.
Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
намаляване на размера на присъденото обезщетение.
Въззиваемият-ищец Г. М. Г. е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който
оспорва същата. Счита, че първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
2
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивните жалби
следва да се отбележи и следното:
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в тежест
на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато
срещу него обвинение в извършване на престъпление, по което е бил оправдан с влязла в
сила присъда (решение); 2) претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване.
От събраните по делото доказателства и приложеното за послужване наказателно дело
несъмнено се установява, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение от ответника за
извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 1, пр. 2, пр. 3, алт. 2, вр. с ал. 2 от НК и чл.
354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК (участие в организирана
престъпна група и държане на наркотични вещества в особено големи размери с цел
разпространение, в изпълнение на решение на организирана престъпна група по), въз основа
на което е било проведено наказателно производство, приключило с влязла в сила
оправдателна присъда от 01.04.2016 г. по н.о.х.д. № 1306/2013 г. по описа на Специализиран
наказателен съд (СНС), потвърдена с присъда № 4/22.06.2020 г. по в.н.о.х.д. № 43/2017 г. по
описа на Апелативен специализиран наказателен съд (АСНС), която по отношение на ищеца
К.М.М. не е обжалвана и е влязла в сила на 08.07.2020 г. Оправдаването на обвиняемия с
влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се приеме, че обвинението е било незаконно,
като доколкото същото е било повдигнато от ответника, несъмнено е, че неговото поведение
е било противоправно. Ето защо ответникът дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице – чл. 4 ЗОДОВ.
При незаконно повдигане и поддържане на обвинение се засяга по един недопустим начин
правната сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което несъмнено води
до увреждане и настъпване на неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от това увреждане. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди, за
които държавата и общините носят отговорност по реда на ЗОДОВ, се определя съгласно чл.
52 ЗЗД по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на закона не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
дължимото обезщетение – тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
3
наказателното преследване, вида и продължителността на наложената мярка за
неотклонение, данните за личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатото
обвинение за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата, в това число върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен
план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални
страдания. В този смисъл – постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 223 от
04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 295/2010г., ІV г.о.
В настоящия случай между страните не се спори, че досъдебното производство срещу ищеца
е било образувано на 06.04.2011 г., когато е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.
321, ал. 3, пр. 1, пр. 2, пр. 3, алт. 2, вр. с ал. 2 от НК и престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,
пр. 3 и т. 1, пр. 2, вр. с ал.1, пр. 5, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, извършени в съучастие
в организирана престъпна група, ръководена от С.А.Б. и с участници още 11 лица. В рамките
на процесното наказателно производство Г. Г. не е бил задържан по стража, като му е взета
най-леката мярка за неотклонение „подписка“. С обвинителен акт срещу лицата от
05.05.2011 г. е внесено обвинение в съда, като е образувано н.о.х.д. № 1960/2011 г. по описа
на СГС, но съдът е прекратил производството по делото и го е върнал на Прокуратурата за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 28.03.2012 г. и на 12.06.2012 г.
ищецът отново е привлечен като обвиняем, а на 08.10.2013 г. е внесен обвинителен акт
срещу него в Специализирания наказателен съд, по който е образувано н.о.х.д. № 1306/2013
г. В рамките на първоинстанционното производство са проведени над 35 открити съдебни
заседания с участието на подсъдимия Г. в период от около 2 години и половина, като
производството е приключило с оправдателна присъда от 01.04.2016 г. по отношение на
повдигнатите срещу ищеца обвинения, като взетата спрямо него мярка за неотклонение
„подписка“ е била отменена. След подаден протест е образувано въззивно производство,
прекратено от въззивния съд и върнато за администриране на жалба. След повторно
изпращане на делото в Апелативния специализиран наказателен съд е образувано в.н.о.х.д.
№ 43/2017 г., по което са проведени около 20 открити съдебни заседания с участието на
подсъдимия Г. в период над три години, като производството е приключило с присъда от
22.06.2020 г., с която първоинстанционната присъда е потвърдена по отношение на ищеца и
след като в тази част не е обжалвана, същата е влязла в сила на 08.07.2020 г.
От изложеното е видно, че цялото наказателно производство срещу Г. М. Г. е продължило 9
години и 3 месеца, като липсват данни ищецът да е отказвал съдействие на разследващите
органи и на съда или с цялостното си поведение да е станал причина за неоснователно
забавяне на производството срещу него. При определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съдът съобразява освен периода от време, през който
спрямо ищеца реално са били предприети действия по наказателно преследване, така и
наложената най-лека мярка за неотклонение „подписка“ (която ограничава свободата на
свободно придвижване в минимална степен и не променя значително обичайния начин на
живот на лицето), както и характера на престъплението, за което е било повдигнато
4
обвинение – квалифициран състав на държане на наркотични вещества в особено големи
размери с цел разпространение, в изпълнение на решение на организирана престъпна група
по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години и глоба от двадесет хиляди до
сто хиляди лева, т.е. касае се за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Следва да се отбележи, че доколкото ищецът има чисто съдебно минало, то повдигането и
поддържането на обвинение срещу него за умишлено престъпление само по себе си сочи на
настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му като неосъждан човек. От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че в конкретния случай
проведеното незаконно наказателно преследване е причинило сериозен психически стрес на
Г. Г., който е изпитвал страх от осъждането си на затвор при всяко явяване в съда.
Свидетелката С.Т.Т., която живее на съпружески начала с ищеца, разказва, че в определени
периоди на наказателното производство се е налагало Г. да ходи по два пъти в седмицата на
съдебни заседания и му е било невъзможно да започне работа, като в цялото семейство са
изпитвали сериозни притеснения какво ще правят в бъдеще, ако ищецът влезе в затвора и
трябва да плаща глоба от 100 хиляди лева. Свидетелката допълва, че отношението на хората
към ищеца се е променило, като всички в града знаели за наказателното производство и
говорели, че Г. е престъпник, последният станал много раздразнителен, страдал от безсъние
и странял от близки и приятели. Свидетелката И.П.Л., майка на С.Т., потвърждава, че Г. е
бил много притеснен за изхода на делото и не е успявал да си намери работа поради честите
посещения в съда, като изпитвал страх и за децата си и как ще може да се грижи за тях, ако
бъде осъден.
С оглед на гореизложеното, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен
материал действително се установява, че по време на процесното наказателно производство
ищецът е живял в неизвестност дали ще бъде признат за виновен за извършване на
повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, което не е извършил, от което
несъмнено е настъпило неблагоприятно отражение върху психиката му. Същевременно,
между страните не се спори, а и от приложените писмени доказателства е видно, че през
същия период (2010 г. – 2020 г.) срещу ищеца са се водели още две наказателни
производства за идентични престъпления, едно от които е приключило с оправдателна
присъда, а другото все още не е било приключило към датата на подаване на исковата молба.
Противно на доводите във въззивната жалба на ищеца, несъмнено е, че описаните негативни
преживявания не са в причинна връзка единствено с процесното наказателно производство,
но са резултат и от останалите водени срещу лицето дела, по едно от които (н.о.х.д. №
310/2015 г. по описа на СНС) същият дори е бил задържан под стража за срок от 72 часа. В
случая причинените неимуществени вреди от различните наказателни производства,
развили се по едно и също време, трудно биха могли да бъдат разграничени, а тези по
н.о.х.д. № 310/2015 г. вече са обезщетени със сумата от 10000 лв. по влязло в сила решение
на ВКС по гр.д. № 3431/2022 г. по описа на III г.о., като тези обстоятелства несъмнено следва
да бъдат съобразени при определяне на справедливия размер на дължимото по настоящото
5
дело обезщетение.
Ето защо, при комплексното зачитане на всички анализирани по-горе обстоятелства,
обуславящи значително висока степен на психически стрес и тревожност предвид твърде
дългия период на наказателно производство срещу ищеца, изпитаните затруднения в
намирането на работа и тежките обвинения, които са му били повдигнати, но и сочещи към
наличие на причинна връзка между същите неимуществени вреди с други наказателни
производства, водени срещу лицето по същото време, въззивният съд намира, че
справедливият размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди по процесното
наказателно дело е 10000 лв., като за тази сума следва да бъде уважен искът, а за разликата
до пълния предявен размер от 25000 лв. следва да се отхвърли.
Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, обжалваното
решение се явява правилно и следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед непроменения изход на спора и неоснователността на подадените въззивни жалби,
разпределението на разноските в първоинстанционното производство не подлежи на
промяна, а всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 22900 от 17.12.2024 г., постановено по гр. дело № 4930/2024 г.
по описа на СРС, 128 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6