РЕШЕНИЕ
№
гр.
Перник, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд, гражданско отделение, IV-ти
състав, в публичното съдебно заседание праведно на двадесет и първи октомври
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при
участието на секретаря АНТОНИЯ СТОЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 02110 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба подадена
от Е.К.Й. е ЕГН **********,***
против
„Стомана
Индъстри“ АД вписано в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Владайско въстание“№ 1
с искане
съдът, да постановите решение, с което да признае прекратяването на трудовото
му правоотношение, извършено със Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение от 08.03.2021г. за незаконосъобразно, както и да бъде осъден
ответника да му заплати обезщетение на осн. чл.225 ал.1 КТ за времето от
08.03.2021г. до 08.09.2021г., през което е останал без работа в размер на 13
967, 64 лева (тринадесет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и шестдесет
и четири стотинки лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и да бъде задължен
ответника да извърши поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата
книжка на Е.К.Й., както и да му бъдат присъдени направените
разноски по делото.
С определение от 21.10.2021г. съдът е допускал изменение на
размера на иска по чл. 225, ал.1 от КТ, който е намален на 4630.92 лв.
Ищецът твърди, че в качеството си на работник, е сключил с
ответника „Стомана Индъстри“ АД, в качеството му на
работодател, Трудов договор № 167 от 15.12.2014 г. По силата на който трудов
договор, работодателят бил възложил, а работникът приел да работи на длъжност ***
с място на работа: гр. Перник, „Стомана Индъстри“ АД.
Работодателят се бил задължава да заплаща основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 580.00 лева. Ищеца изпълнявал своите трудови
задължения отговорно и добросъвестно в продължение на повече от 6 години. За
този период от време работната му заплата била увеличавана многократно, като в
началото на договора, както се посочи, била 580.00 лева, а последното получено
от него брутно трудово възнаграждение било в размер на 2327, 94 лева, в което
се включват дължими месечни производствени бонуси и целеви награди, както и положен
извънреден труд.
На 08.03.2021 г. след като ищеца се завърнал от продължително
боледуване и извършване на две операции от *** /отляво и отдясно/,
работодателят му връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда, като основание
работодателят бил посочил, че на работника обективно липсват личностни и
професионални качества, необходими за ефективно изпълнение на работата му по
трудовото правоотношение и съгласно задълженията по длъжностната характеристика
за заеманата длъжност, които са - неспособност да изпълнява резултатно
възложената работа, неосигуряване на своевременна информация до работодателя
/прекия ръководител/ за резултатите от изпълнението и оперативно възлаганата му
работа и задачи, липса на оперативност в работата, липса на съобразителност и
инициативност като професионални качества при изпълнение на работата, неумение
за работа в екип с неговите колеги, на работника липсват личностни качества -
контактност с колегите, комуникативност, не умее
ефективно да прилага производствените решения и задачи в изпълняваната работа,
липса на стремеж към професионално усъвършенстване, проявяване на немърливост и нехайство в работата, липса на
съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в работата.
Ищеца твърди, че посочените в заповедта недостатъци не отговарят наобективната действителност, а представляват субективно
отношение на работодателя към него и са в противоречие с други изрични
волеизявления и действия на работодателя, които всъщност доказват, че той се
справя отлично със задълженията си.
Ответникът, в законоустановения срок от
един месец от връчването му на
съобщението ведно с исковата молба по установените в ГПК способи е депозирал
отговор, с който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, като
твърди, че при прекратяването на правоотношението не е допуснато нарушение на
закона и то е законосъобразно .
В
съдебно заседание ищеца редовно призован се явява лично и с пълномощник,
подържа депозираната искова претенция, като моли съда да я уважи изцяло, при
подробно изложени съображения в писмени бележки, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответника
редовно призован се представлява в съдебно заседание от процесуален
представител, оспорва така предявената искова претенция изцяло, като
неоснователна, при подробно изложени съображения в писмени бележки, моли за
присъждане на направените по делото разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, след като прецени поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно наведените от страните доводи и твърдени,
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
По делото не се спори по
отношение факта на възникване и прекратяване на трудово правоотношение, а за законосъобразността
на акта, с който е прекратено поради което правното основание на предения иск е
чл.344, ал.1, т. 5 КТ, за признаване за незаконосъобразно прекратяването на
трудовото правоотношение със Заповед № 08.03.2021 г., като се иска нейната
отмяна, както и да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение на осн.
чл.225 ал.1 КТ за времето през което е останал без работа. По делото е
безспорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение. Безспорно е
също така, че на 08.03.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение между
страните със заповед от същата дата, като в мотивите и е посочена, като причина
за прекратяване на трудовия договор: „На
работника обективно липсват личностни и професионални качества, необходими за
ефективно изпълнение на работата му по трудовото правоотношение и съгласно
задълженията по длъжностна характеристика за заеманата длъжност, които са -
неспособност да изпълнява резултатно възложената работа, неосигуряване на
своевременна информация до работодателя/преките ръководители/ за резултатите от
изпълнението и оперативно възлаганата му работа и задачи, липса на оперативност
в работата, липса на съобразителност и инициативност като професионални
качества при изпълнение на работата, неумение за работа в екип с негови колеги,
на работника липсват личностни качества - контактност с колегите, комуникативност, неумение ефективно да прилага
производствените решения и задачи в изпълняваната работа, липса на стремеж към
професионално усъвършенстване, проявяване на немарливост и нехайство в
работата, липса на съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация в
работата. Липсата на посочените личностни и професионални качества при
работника, се проявяват като трайно състояние в работата, като в резултат на
тази обективна липса на качества, е налице неизпълнение, лошо или недостатъчно
качествено или резултатно изпълнение на работата, във връзка с обективните
възможности на самия работника, като в тази връзка получените резултати в
работата са неубедителни и незадоволителни.“ и е посочено право основание чл.328,
ал.1, т. 5 от Кодекса на труда.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
По иска с правно
основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Предмет на предявения иск е
законосъобразността на Заповед от 08.03.2021 г., с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца Е.К.Й. поради съкращаване
на щата с посочено основание чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.
Във всички случаи на предявяване
на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на работодателя в съществувалото
материално правоотношение, ответник в съдебното производство, е да установи
законността на оспореното уволнение /вж. в т.см. и решение №1/22.01.2002г. на
ВКС, III г.о./. Спорът се развива в рамките на релевираните от ищцовата страна
доводи, които в случая са следните: Работодателят не извършил правилна
преценка, тъй като работника притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на работата, той е работил в продължение на шест години в ответното
дружество през което време е получавал производсвени бонуси, бил е повишаван, не е бил наказван.
Прекратяването на трудовите
договори, винаги предполага настъпили след сключването им нови факти, които
правят невъзможно изпълнението на поетите с тях задължения. Като основание за
прекратяване на трудовия договор се разбират именно факти от реалната
действителност, а не правните разпоредби уреждащи възможността на работодателя
да прекрати трудовото правоотношение. В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът проверява дали работодателят правилно и законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати трудовия договор. Това означава, че в предмета на спора
се включва само това дали са се осъществили фактите, въз основа на които
работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на работника
или служителя. Поради това, рамките на спора, а оттам и предмета на доказване в
производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се определят от посочените от
работодателя в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение факти.
Проверката за законосъобразност на уволнението се извършва, като се преценява
дали основанието е настъпило към момента на прекратяване на трудовия договор по
смисъла на чл. 335, ал.2 КТ. Поради това, се изисква посочването на фактите от
работодателя да бъде извършено именно до този момент, като е недопустимо
пропускът да бъде коригиран с последващи заповеди или посочването на фактите в
хода на съдебното производство. Това произтича не само от това, че съдът
извършва проверка на законосъобразността на фактите за прекратяване на
трудовото правоотношение така както те са посочени от работодателя към момента
по чл. 335, ал. 2 КТ, но и от правото на работника да знае причините и
основанията за прекратяване на трудовото си правоотношение (Решение № 710 от
14.04.2009 г. на САС по гр. д. № 237/2008 г., ГК, 7-ми с-в, докладчик съдията
Д. Димитров).
Съдът
след като взе предвид релевираните доводи и съображения на страните за да се
произнесе взе предвид следно:
Посоченото в заповедта за
уволнение правно основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно
основание, което означава, че изключва виновно поведение на работника или
служителя. Елементите на фактическия състав на това основание са липса на
качества на работника или служителя, които да са необходими за ефективно
изпълнение на възложената му работа по трудовото правоотношение, като трайно
състояние. Затова е необходимо в заповедта за уволнение работодателят да посочи
конкретни факти, обуславящи извода му за липса на определени качества -
професионални умения, навици, знания, които работникът или служителят не
притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно. Само въз основа на
посочените в заповедта конкретни обстоятелства и относимите
към тях доказателства се извършва преценката правилно ли е прекратено трудовото
правоотношение. Липсата в заповедта на конкретни обстоятелства, относими към посоченото в нея основание, обуславя
незаконността й. В случая заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, обусловили
констатацията на работодателя за липса на качества у служителя, а съдържа
изреждане на редица изисквания, голяма част, от които не присъстват в
длъжностната характеристика. От значение за законността на уволнението по чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ е посочването в заповедта за уволнение на конкретни
факти и данни, относими към възложената работа на
работника или служителя по трудово правоотношение, за да може съдът да направи
преценка за законността на уволнението като провери съществуването на фактите
от действителността, както и правилното им квалифициране и подвеждане под
правната норма. /В този смисъл е и Решение № 150 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5166/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова/.
В хода на произвоството
в условията на пълно и главно доказване съгласно разпределената доказателствена тежест ответника следваше да докаже именно
посоченото: конкретни факти и данни, относими към
възложената работа на работника или служителя по трудово правоотношение, за да
може съдът да направи преценка за законността на уволнението като провери
съществуването на фактите от действителността, както и правилното им
квалифициране и подвеждане под правната норма. С оглед доказване на тези
обстоятелства, бяха ангажирани единствено гласни доказателства, а именно разпит на един свидетел – Началник
ЕСДЦ, който заяви, че няма лични и преки впечатления от работата на ищеца, с
изключение на един случай, който се е развил в началото на пандемията, когато
му е било показано на запис на видеонаблюдение, че
ищеца демонстративно отказва да носи маска. Няма конкретни впечатления и
спомени относно резултатите от извършените атестации на ищеца. В хода на
производство не бяха представени и атестационни формуляри, въпреки, че отвенитника беше задължен да представи заверени копия на
всички документи формиращи трудовото досие на ищеца. Атестационните формуляри
безспорно са част от него. На следващо място по трудовото досие е приложена
заповед за налагане на дисциплинарно наказание – Забележка, за дисциплинарно нарушение
– неспазване на противоепидемичните мерки,
на която заповед няма поставена дата, няма данни да е връчена на ищеца,
респ. да е влязла в сила. Предвид на което и съдът намира, че същата е нищожна.
По трудовото досие са приложени няколко допълнителни споразумение, с които се
увеличава размера на трудовото възнаграждение на ищеца.
В случая в заповедта не са
посочени конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които служителят е
уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради което доводите в исковата молба,
че заповедта за уволнение е немотивирана, са основателни.
С оглед изложеното уволнението е
незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание, поради което трябва
да бъдат приети за основателни обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ. Сумата на обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на предявяване на иска 29.04.2021 г. до
окончателното изплащане са сумата. Ищеца е останал без работа за периода от
09.03.2021г. до 11.05.2021г., от която дата е започнал работа при друг
работодател, но с трудово възнаграждение, което е по-ниско от получаваното.
Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, дължимото обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ е
в размер на 4234.72 лв.
По иска по чл. 344, ал, 1, т. 4 КТ, ищецът претендира да се извърши поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата книжка или в други документи. По настоящето дело с оглед
установеното относно иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ отмяната на уволнението се
вписва по реда на чл. 346 КТ. При предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ няма
твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение в
трудовата книжка, поради което липсва правен интерес да се иска поправка в
трудовата книжка след уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ. Поради това
следва да се остави без разглеждане иска за поправка на основанието за
уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, а производството
по делото в тази част да се прекрати.
С оглед изхода на делото,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направени от него
разноски по делото за възнаграждение на процесуалния му представител, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно на уважената част от исковете, съгласно
представения по делото договор за правна защита и съдействие, а именно с
посочена заплатена сума в размер на 731.56 лв. От своя страна на ответника
следва да бъде изплатено от ищеца частта от стораните
разноски от него съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно сумата от 164.27 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
ответното дружество следва да понесе и направените разноски за
съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава, възнагражданията
за които в общ размер на 130.00 лв. са заплатени от бюджета на съдебната власт
предвид освобождаването на ищеца от разноски в настоящето производтво.
Предвид изхода на делото, ответното дружество
следва да заплати, по сметка на Пернишкия районен съд, държавна такса - 200,00
лева, заедно със законната лихва върху държавни вземания, считано от датата на
влизане на решението в сила.
Предвид
гореизложеното Пернишки районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за
незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Е.К.Й. е ЕГН **********,***, извършено със Заповед от 08.03.2021г., подписна от пълномощник на „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ”
АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу, издадена
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ”
АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Й. е ЕГН **********,***
сумата от 4234.72 лв. /четири хиляди двеста тридесет и четири лева и седемдесет
и две стотинки/ - обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 29.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, като отхвърля иска за разликата до претендирания
размер от 4630.92 лв., като неоснователен.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от Е.К.Й. е ЕГН **********,*** срещу „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД с
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу иск за поправка на основанието за уволнение,
вписано в трудовата му книжка и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
част.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ”
АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА ЗАПЛАТИ на Е.К.Й. е ЕГН **********,***
сумата от 731.56 лв. /седемстотин тридесет и един лева и петдесет и шест
стотинки/ съдебно деловодни разноски направени в настоящото производство,
съразмерно на уважената част на иска.
ОСЪЖДА Е.К.Й.
е ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ” АД с ЕИК *********, с
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско въстание“
№1, представлявано от Василиос Папантониу,
Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу на Е.К.Й. е
ЕГН **********,*** сумата от 164.27 лв. /сто шестдесет и четири лева и
двадесет и седем стотинки/ съдебно деловодни разноски направени в
настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ”
АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 200.00 /двеста
лева/ държавна такса.
ОСЪЖДА „СТОМАНА-ИНДЪСТРИ”
АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Владайско
въстание“ №1, представлявано от Василиос Папантониу, Николаос Мариу и Йоанис Пападимитриу ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Перник сумата от 130.00 /сто и
тридесет лева/ съдебно-деловодни разноски, представляващи изплатено
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд считано от дата посочена
за обвяването му на страните в откритото съдебно заседание, а именно 11.11.2021г.
По силата на разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ГПК ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от постановения съдебен акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване, както е указано в него.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.