Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 11.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ – „Г“ въззивен състав, в публично
съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА – ТОНЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от младши
съдия Трендафилов въззивно гражданско дело № 2213 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 453588 от 19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 48842/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 65 – ти състав, е признато за установено по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Д.Б.С. дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми:
1690.90 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ”*******, ведно със
законната лихва върху тази сума за периода от 24.04.2017 г. до изплащане на
вземането и сумата от 39.00 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 11.05.2017 г., поправена с разпореждане от 28.06.2018 г., по ч.
гр. д. № 24980/2017 г. по описа на СРС, ГО, 65-ти състав, като исковете са
отхвърлени, както следва: за главницата за топлинна енергия за разликата над 1690.90
лв. до пълния предявен размер от 2393.20 лв.; за главницата за дялово
разпределение за разликата над 39.00 лв. до пълния предявен размер от 43.75 лв.
и изцяло за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главниците за топлинна
енергия и дялово разпределение в общ размер на 360.05 лв.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.”
ЕООД.
Срещу
решението в частта му, в която предявените искове са
уважени, е подадена в законоустановения срок по чл.
259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответницата Д.Б.С.. В
жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е
неправилно
в обжалваната част, поради необоснованост на формираните от СРС изводи и допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че по делото
липсвали доказателства относно обстоятелството, че ответницата е собственик или
ползвател на процесния имот. Твърди се, че ищецът не
успял да докаже, че ответницата е потребител на топлинна енергия, поради което
се иска от въззивния съд да отмени решението на СРС в
обжалваната част и да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.
Ответникът
по жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не изразява становище по въззивната
жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени
са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Установено
е по делото, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата – етажна собственост, в
която се намира този имот, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съобразно
действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството
потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с
ползването на имота.
Доказано
е също така, че към процесния период ответницата Д.Б.С.
е била собственик на процесния апартамент № 2, находящ се в гр. София, ул. ”******* - това обстоятелство
се установява от приложените по делото докуметни, а
именно: Нотариален акт № 146, том III, рег. № 13560, дело № 573 от 2003 г., за
покупко-продажба на недвижим имот, видно от който на 18.09.2003 г. Н.П.А.е
продал на Д.Б.С. собствения си недвижим имот. Отделно от това, по делото е
представено и Заявление – декларация от 03.10.2005 г., с което същата е
поискала от „Т.С.“ ЕАД да й бъде открита партида, съгласно Общи условия за
продажба на топлинна енергия от ответника на потребители за битови нужди. В
заявлението като топлоснабден имот е посочен процесният имот, находящ
се в гр. София, ул. ”*******. От цитираните документи се установява, че между
страните по делото е бил сключен облигационен договор при Общи условия за
ползване на топлинна енергия за жилището. Така изградената договорна връзка е
продължила да съществува и за исковия период, поради липсата на доказателства,
че тази облигационна връзка е била прекъсната по-рано. Ето защо, въз основа на
доказателствата по делото, следва да се приеме, че ответникът Д.Б.С. се явява
потребител на топлинна енергия по договорно правоотношение с ищеца за исковия
период, без да е необходимо сключването на договор в писмена форма /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. Следователно тя е задължено лице за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия за битови нужди. Допълнителен източник на отношенията между
главните страни са публично известни Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на „Т.С.” ЕАД, действали през исковия период /чл. 150
ЗЕ/. В този смисъл доказано е основанието /източниците/ на вземанията, предмет
на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни
искове, както е приел и първоинстанционният съд.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/. В случая
несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелство е служебно
известно на съда. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответникът Д.Б.С. е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, настоящият съдебен състав приема за доказано съществуването на
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди между ищеца
и ответника Д.Б.С. с включените в него права и задължения на страните, съгласно
ЗЕ и Общите условия.
Според
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване
на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в
действалата през процесния период Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.
Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите
/чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
От
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на
чл. 202 ГПК въззивният съд намира, че следва да бъде
кредитирано, се установява, че начисляваните суми за топлоенергия за процесния апартамент и за исковия период в технически
аспект /методология, алгоритъм и изчислителна база/ са били начислени съобразно
изискванията на действащата към процесния период
нормативна уредба /като са съобразени обстоятелствата, че: ФДР е отчитала
водомерите в имота, като по време на отчетите са попълнени документите за
главен отчет, които са подписани от потребител; по данни на ФДР в имота са
демонтирани отоплителните тела и няма монтирани топлоразпределители;
в имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита
разхода; изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по
проект в сградата; от представени на вещото лице документи за извършени
метрологични проверки на топломера, монтиран в АС, се установява, че за времето
на процесния период топломерът е преминавал
метрологични проверки. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин
по делото потребената от ответника топлоенергия в
определено количество.
По
отношение на дължимия размер на претендираната
главница настоящият съдебен състав приема, че правилно първоинстанционният
съд е кредитирал заключението на съдебно – техническата експертиза, тъй като то
напълно кореспондира с останалите данни по делото, като за периода от 01.04.2014
г. до 30.04.2016 г. стойността на топлинната енергия възлиза на 1690.90 лв., а претендираните суми за разход за отчитане на уредите за
дялово разпределение възлизат в размер на 39.00 лв.
В
този смисъл при установеното облигационно правоотношение между страните и при
съобразяване на действащата през процесния период
нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността
на доставената топлинна енергия, правилно СРС е приел, че исковете за главници
са основателни до горепосочените размери и за периодите, посочени в обжалваното решение.
Ето
защо въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Решението
в частта, с която предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени,
не е обжалвано от ищеца, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне по него.
При
този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На
основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 453588 от 19.07.2018 г., постановено по гр.д. № 48842/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 65 – ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО
в останалата необжалвана част е влязло в сила.
Решението
е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.С.” ЕООД.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/