Решение по дело №341/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В. М. Д. с [ЕГН] от гр. Тутракан против Решение № 58 от 17.09.2024 г. постановено по АНД № 84 по описа на Районен съд - Тутракан за 2024 година, с което е потвърдено Наказателно постановление № № 24-0362-000165 от 08.03.2024 г., издадено от началник група „Охранителна полиция“ към ОДМВР – Силистра, РУ – Тутракан.

Касаторът, действащ чрез адв. И. А. от АК-Силистра, счита, че решението на РС-Тутракан е постановено в нарушение на закона и процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Сочи, че фактическата обстановка е установена неправилно, като твърди, че доказателствата са обсъдени едностранчиво и непълно. Акцентира, че съдът не е взел предвид допуснатите процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството, изразяващи се в непълноти относно фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, без да конкретизира кои точно съставомерни факти липсват, и сочи, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършване на деянието, при игнориране на показанията на разпитания по негово настояване свидетел. Моли за отмяна на решението и потвърдения с него санкционен акт, както и за присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответната страна – Началник група „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Силистра, РУ-Тутракан, действащ чрез гл. юриск. В. А., оспорва изложените доводи в жалбата; моли за потвърждаване на оспореното решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред РС–Тутракан е установено, че на 17.02.2024 г. служители на РУ–Тутракан изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в гр. Тутракан, на кръстовището, образувано от улиците „Камчия“ и „Велико Търново“. Около 11. 30 часа забелязали движещ по [улица]лек автомобил фиат „Брава“, управляван от жалбоподателя, като до него на предната пасажерска седалка се возел св. М. М., като водачът бил без поставен обезопасителен колан. Полицейските служители спрели автомобила и извършили проверка, която потвърдила, че водачът е без поставен колан, след което му съставили акт за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП на нарушителя е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв.

За да потвърди наказателното постановление, РС-Тутракан на база на събраните писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено извършването на нарушението. Приел е, че актосъставителят и АНО са действали в рамките на своята компетентност и че образуваното и водено административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Позовавайки се на конкретните заповеди, от които произтичат правомощията на актосъставителя и АНО, съдът е приел за безспорно установена компетентността им. Също така е коментирал и анализирал подробно събраните свидетелски показания, посочвайки, че показанията на полицейските служители са обективни, взаимосвързани и кореспондират с редовно съставения АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила. Изтъкнал е, че разпитаният по настояване на нарушителя свидетел М. е предубеден доколкото същият твърди, че санкционираното лице му е вършело услуга при управлението на автомобила в процесната ситуация. Коментирал е също, че показанията на този свидетел са изолирани от останалата приета за достоверна от съда доказателствена съвкупност, поради което не ги е кредитирал. Съдът е приел, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на нарушението, чието извършване е доказано с допустими доказателствени средства. Обсъдил е, че съгласно чл. 189з от ЗДвП институтът на маловажния случай по ЗАНН не се прилага за нарушение по ЗДвП, а наказанието е наложено във фиксирания в закона размер, като е отчел, че отнемането на контролни точки не представлява наказание, респ. не подлежи на обсъждане в производството.

Така постановеното решение е правилно. Районният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че касаторът е осъществил нарушението, за което е подведен под административнонаказателна отговорност. Изложените от първата инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Не може да бъде споделено бланкетно заявеното оплакване за непълноти относно фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В случая фактите, изпълващи състава на административната простъпка, са посочени в санкционния акт, коментирани са от съда и въз основа на неопроверганата доказателствена сила на съставения АУАН и свидетелските показания на полицейските служители, са приети за установени. В случая се касае за нарушение, при което водачът не е изпълнил задължението си при управление на МПС – лек автомобил (МПС категория М1)– да използва обезопасителния колан, с който е оборудвано превозното средство, и което нарушение е квалифицирано като такова по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Не се установява неяснота или непълнота на сочените обстоятелства, възпрепятстващи съда да извърши проверка на съответствието на санкционния акт с материалния закон.

Неоснователен е изложеният довод, че съдът е постановил решението си без да са налице ясни и категорични доказателства за извършването на деянието, игнорирайки показанията на разпитания по настояване на касатора свидетел М.. За да приеме, че деянието, за което е бил санкциониран нарушителят, е извършено, съдът е обсъдил подробно свидетелските показания и е посочил кои от тях кредитира в цялост и кои не. Изложил е подробни и убедителни мотиви относно обстоятелството защо не кредитира свидетелските показания на св. М.. Фактът, че изводите на съда не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на допуснато процесуално нарушение. Такова нарушение, поставящо под съмнение верността на възприетата фактическа обстановка, би било налице, ако съдът волно или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане е ценил доказателствата. В случая обаче възприемането на едни свидетелски показания и отхвърлянето на други е аргументирано в съдебния акт и са ясно видими процесът на формиране на вътрешното убеждение на състава и правилността на извършената преценка. Видно е, че въз основа на показанията на св. М. не могат да бъдат изградени солидни изводи, опровергаващи презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН (чл. 189, ал. 2 ЗДвП). С оглед установените обстоятелства в процеса, в това число и въз основа на показанията на останалите свидетели, несъмнено може да се приеме, че към момента на проверката касаторът е управлявал автомобила си без обезопасителен колан, респ. че е извършил на нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, за което следва да понесе санкция по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. В този смисъл първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение на РС – Тутракан не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 – 5 ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП на ответната страна се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да съответства на посочените в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ - в диапазона от 80.00 до 150 лева. Принципно фактическата и правната сложност на спора не обуславят присъждане на възнаграждение над установения минимум, поради което касаторът следва да заплати на ОДМВР – Силистра разноски в размер на 80,00 лв.

Водим от горното, Силистренският административен съд на основание чл. 221, ал. 2 от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 58 от 17.09.2024 г. постановено по АНД № 84 по описа на Районен съд - Тутракан за 2024 година

ОСЪЖДА В. М. Д. с [ЕГН] от гр. Тутракан, обл. Силистра, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 80,00 (осемдесет) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.