Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2154
гр.Русе, 18.12.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански
състав в публично заседание на 18-ти ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията Йорданов гр.дело № 1054 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен
е пряк иск за заплащане от застрахователя на обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за вреди от непозволено увреждане. Искът е
с правно основание чл.432 от КЗ.
Претенцията на ищеца Ц.Р.П. се
основава на твърдения, че на ***г., около 15.30 часа, при движение
по главен път І-2 Русе – Варна в района на км. ***лек автомобил Хонда с рег. № ***,
управляван от водача М.О.Т., предприел маневра „изпреварване“ като навлязъл в
насрещното пътно платно и се блъснал челно в насрещно движещ се лек автомобил
Форд Фокус с рег. № ***, управляван от С.К.М., след което се блъска и в движещ
се след Форд Фокуса лек автомобил Опел Корса. При автопроизшествието пострадал
ищеца Ц.Р.П., който бил пътник на предната дясна седалка на лекия автомобил
Форд Фокус, като бил с поставен обезопасителен колан. Произшествието било
посетено от органите на полицията, които съставили констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №***г. В същия били описани обстоятелствата и причините за
настъпване на произшествието. Било образувано досъдебно производство на ОД МВР
– Разград. Ищецът счита, че причина за
произшествието е противоправното поведение на водача на лекия автомобил Хонда,
който нарушил съответни разпоредби на ЗДвП. При инцидента ищецът получил
множество телесни увреждания както по главата, така и по торса и крайниците,
изживял силна уплаха предвид динамиката на челния удар и последващата ротация
на автомобила. В самия момент на произшествието си мислел, че няма да оцелее.
Бил стресиран от шока и благодарен, че е останал жив и първоначално не обърнал
внимание на нараняванията си освен оказаната спешна помощ по обработка на
раните и отказал преглед в болницата. През нощта след инцидента болките в
травмираните участъци се засилили. Появило се главоболие и отпадналост, остра
болка при вдишване и издишване в областта на гръдния кош и корема, придружено с
кашлица, както и болка при движение на лява ръка. Болели го и двата крака.
Въпреки приема на обезболяващи медикаменти болките не намалели, напротив -
усилили се. След консултация с личния си лекар на 13-ти юли посетил болница
УМБАЛ Канев АД – Русе. При прегледа било установено все още налично
кръвонасядане в областта на горния клепач на дясното око, одраскване на дясна
вежда, кръвонасядане и охлузване на лява мишница, кръвонасядане на лява гърда и
корем, кръвонасядане на дясно бедро и дясно коляно, охулзване по ляво бедро и
ляво коляно и лява подбедрица. В резултат на получените увреждания претъпял
болки и страдания със значителен интензитет. От получената разкъсно-контузна
рана на веждата останал белег. В резултат на политравмата трябвало да
спазва щадящ режим, който му създавал
пречки при самообслужването и посрещането на елементарните хигиенни и битови
потребности. Постоянното му главоболие и обездвижването на двата му крака му
създавало неудобство. Главоболието било силно и продължило за продължителен
период от време. Изпитвал дразнене от
звуци и светлина. Наложило се две седмици да спазва постелен режим и да избягва
натоварвания. Пътното произшествие оставило дълбок отпечатък в психиката му.
Характерът на травмите и начина на получаването им се отразило пряко на
емоционалното му състояние. Изпитвал тревожност и потиснатост, станал
неспокоен, сънувал кошмари. Притеснявал се да пътува с автомобил. Чувствал
безпокойство, което се отразявало на качеството му на живот. От весел и
общителен станал затворен и унил. Изоставил интересите си, преустановил
заниманията и контактите си. Налице била отчужденост, понижена активност и самоизолация,
които се отразявали негативно на психиката му. Счита, че тези неприятни
изживявания ще съпътстват психиката му до края на живота му. Видно от
констативния протокол за лекия автомобил Хонда имало сключена застраховка
Гражданска отговорност по застрахователна полица BG ***. Поради това застрахователят
по същата следвало да носи отговорност за причинените неимуществени вреди. Била
отправена такава претенция, но ответника не се произнесъл с окончателно
становище. Поради изтичане на срока за доброволно изпълнение предявява
настоящия иск, с който претендира за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер на 8000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, ведно със законната
лихва от 25.01.2019 г. до окончателното плащане.
Претендира за присъждане на
разноските по делото.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС”АД-София е подал отговор, с който оспорва иска. Признава, че на ***г. е
настъпило пътно транспортно произшествие /ПТП/ между водач на лек автомобил
Хонда с рег. № *** и лек автомобил Форд Фокус със съответен номер. Оспорва
останалите, изложени в исковата молба, фактически твърдения относно причините
за настъпване на произшествието, вината на водача/водачите, твърденията за
претърпените болки в резултат на произшествието, наличието на причинно
следствена връзка между увреждане на здравето на ищеца и произшествието от ***г.
Оспорва вида, интензивността и продължителността на евентуално претърпените
увреждания. Ответникът се позовава на това, че няма данни за провеждано
болнично лечение, за поставени диагнози и не е представена медицинска
документация. Обстоятелството, че ищецът не бил приет за болнично лечение сочело,
че същият не е имал обективни медико-биологични белези налагащи такова. Нямало
и представени болнични листи за домашно лечение, което сочело на пълно
възстановена работоспособност и липса на период на домашно лечение. Счита, че
няма обективни медицински данни за състояние на тревожност, безсъние,
раздразнителност. Оспорва се твърдението за претърпени негативни психо-емоционални
преживявания и наличието на причинна връзка между същите и претърпяното ПТП.
Оспорва посочения от ищеца механизъм на произшествието, вината на водача, за който
се твърди, че е застрахован при ответника. Посочва се, че в протокола за
произшествието не е посочено да има пострадало лице - Ц.Р.П.. Възразява, че по
отношение на лекия автомобил Хонда не е налице полица за сключена застраховка
Гражданска отговорност. Представя разпечатка от сайта на Гаранционен фонд за
сключена застраховка Гражданска отговорност, от която е видно сключване на
такава с посочения в исковата молба номер на полица, но за автомобил с друг
регистрационен номер, а именно рег. № ***при липса на данни за пререгистрация
на автомобила.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
За да се уважи предявения иск
срещу застрахователя за заплащане на обезщетение по застраховка „ГО” е необходимо
да се установи наличието на ПТП, причинено виновно от друг водач, вреди,
претърпени от ищеца и наличие на застраховка „ГО”, действаща по отношение на
управлявания от другия водач автомобил към момента на произшествието. В случая
това е така. Относно наличието на договор за ЗЗГО за участвал в произшествието лек
автомобил Хонда с рег. № ***, управляван от водача М.О.Т. се установи, че същият
е с първоначална регистрация от 14.11.2014 г. в КАТ София с рег. № ***като е
пререгистриран в КАТ Варна на 22.12.2017 г. поради промяна на
собствеността/видно от уведомително писмо на началник Сектор ПП при ОДМВР Варна
на л.121 от делото/. В пледоарията си пълномощникът на ответника излага доводи
за това, че застрахователят не бил уведомен за настъпилата промяна в
собствеността в седемдневен срок, каквото било изискването на чл.415 от КЗ,
поради което застрахователното правоотношение било прекратено. По делото е
представено споразумение от 13.08.2019 г. между ответника и собственика на
автомобила след 22.12.2017 г. и към датата на произшествието – св.С.М., по
отношение на което ответникът счита, че няма характер на уведомление по чл.415
от КЗ и на приемане на уведомление по чл.414 от КЗ. Съгласно цитираната
разпоредба на чл.415, ал.1 от КЗ Прехвърлителят
или приобретателят уведомява писмено застрахователя за прехвърлянето в 7-дневен
срок от прехвърляне на правото на собственост (изр. първо), а ако не е отправено такова
уведомление застрахователят не е длъжен
да плати застрахователно обезщетение, в случай че застрахователното събитие е
настъпило след изтичането на един месец от датата на прехвърляне на правото на
собственост и при условие че той не би сключил съществуващия договор с
приобретателя поради съществено увеличение на риска (изр. второ). Видно е, че за да възникне
правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение при
промяна на собствеността е необходимо да са изпълнени няколко условия – да
липсва уведомление за промяната на собствеността в седемдневен срок от
настъпването ѝ; застрахователното събитие да е настъпило след изтичането
на един месец от датата на прехвърляне на правото на собственост и
застрахователят да не би сключил съществуващия договор с приобретателя поради
съществено увеличение на риска. Първите две условия са налице, но липсват
каквито и да било твърдения или доказателства за наличие на последното условия
– промяната на собствеността да води до такова увеличение на риска, при което
застрахователят да не би сключил договор с него. Нещо повече – сключването на
споразумение за заплащане на обезщетение на друго пострадало лице при
произшествието сочи, че не е налице такава промяна. Освен това правото на
застрахователя да прекрати застрахователния договор след прехвърляне на
застрахованото имущество е уредено не в чл.415 от КЗ, а в чл.414, съгласно
който това право се погасява, когато не бъде упражнено от негова страна, в
рамките на един месец след узнаване за промяната в правото на собственост на
застрахованото имущество. В случая узнаване е налице не по-късно от 13.08.2019
г., когато е сключено споразумението с новия собственик и в срок до 13.09.2019
г. договорът не е прекратен. С оглед на това съдът счита, че не са налице
основание за отказ за заплащане на обезщетение нито порази прекратяване на
договора по реда на чл.414 от КЗ, нито поради право на отказ за плащане при
условията на чл.415, ал.1, изр. второ от КЗ. По отношение на останалите
възражения на ответника съдът счита, че същите са изцяло неоснователни в частта
за относно причините за настъпване на произшествието, вината на водача/водачите,
твърденията за претърпените болки в резултат на произшествието, наличието на
причинно следствена връзка между увреждане на здравето на ищеца и
произшествието от ***г. Както от материалите
по приложеното дело, така и от заключението на вещото лице по приетата
по настоящото дело автотехническа е-за е видно, че основната причина за
настъпване на пътното произшествие е загубата на контрола върху управлението на
автомобила Хонда с рег. № ***, управляван от водача М.О.Т., при която той е
навлязъл в лентата за насрещно движение и е последва сблъсък с още два
автомобила, в единия от който са пътували св.С.М. като водач и ищеца като
пътник на предна седалка с поставен предпазен колан. Непосочването на последния
в протокола за ПТП не опровергава този извод. Още в рамките на досъдебното
производство при разпита на св.М. това обстоятелство е установено, а се
потвърждава и в показанията му по настоящото дело. Уврежданията на ищеца не са
били видимо тежки и е нормално в такава ситуация и в резултат на изпитания
стрес същият да откаже хоспитализация. На 13.07.2018 г. той е бил
освидетелстван в Съдена медицина-Русе и са установени травматични увреждания,
които добре отговарят да са получени при участие в такъв тип ПТП от пътник на предна
седалка с поставен предпазен колан. Същите са: одраскване на дясна вежда;
кръвонасядане на горен клепач на дясно око; кръвонасядане и охлузване на лява
мишница; кръвонасядания на лява гърда и корема; кръвонасядане на дясно бедро и
дясно коляно; охлузвания на ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица. В
резултат на същите са му причинени болки и страдания. Вещото лице по приетата
СМЕ установява, че при такива увреждания болките са най-силни в първите часове
и денонощия, а след това постепенно намаляват и отшумяват в рамките на 1-2
седмици. Вещото лице установява още, че е нормално пострадал при такъв тип
увреждания в резултат на стреса първоначално да не потърси лекарска помощ и да
се прибере у дома, а впоследствие да се засилят оплакванията и болките му. По
отношение на уврежданията на ищеца и психо-емоционалното му състояние след
произшествието са събрани и други гласни доказателства – показанията на св.М.,
който е пътувал заедно с него и св. Д., която съжителства с него на семейни
начала. Св.М. установява че в резултат на удара управлявания от него
автомобил е излязъл от пътя и в канавката
се е обърнал по таван, че ищецът се е возил до него – „До мен се вози както
казах на дясната седалка Ц.П.“, че след като са минали операциите му се е
обадил по телефона на ищеца, който тогава се е оплакал че го боли главата и че
има охлузвания по корема, а към момента, когато е бил освидетелстван в съдебна медицина от удара са го болели и
двете колена. Установява още, че около седмица след инцидента ищецът е бил все
още уплашен, отказал е да се качи и да пътува с автомобил заедно със свидетеля
и все още не започнал да работи - „категорично не искам да ми изпращаш
автомобили, аз спирам да работа, оставам си в нас, понеже краката ме болят и още
имам болки в главата“. Около месец – месец и половина след инцидента ищецът все
още бил видимо променен – „….коренно се беше променил нали, защото пред
болницата като го видях от тогава не се бяхме виждали месец – месец и нещо,
беше се затворил много в себе си“. Свидетелят М. вече не поддържа връзка с
ищеца и не знае дали в момента работи и дали все още се страхува да пътува с
автомобил. Св. Д. установява че когато вечерта след инцидента ищецът се е
прибрал у дома е имал видими увреждания – „…сцепена вежда, нарязан по тялото,
синини от колана. По ръката имаше охлузвания, имаше лепенки, нещо такова, не си
спомням точно“. На следващия ден са ходили до личната му лекарка и по неин
съвет са ходили в болницата и са му направили скенер, от който се е установило
че няма счупвания. В продължение на около месец обаче той се е оплаквал от
болки в гръдния кош, стомаха, синините, ръката и главата. За кратко е спрял да
ходи на работа. Когато ѝ разказал за инцидента бил доста уплашен. Казал,
че е изпитал голям стрес, защото колата се е преобърнала и е била доста
смачкана. Тогава шофирал и сега шофирал. Свидетелката Разбрала, че е стресиран,
защото бил неспокоен, притеснен, а нощно време не спял. Оплаквал се, че го боли
гръдния кош и има трудности с дишането.
След произшествието не можел напълно да се обгрижва сам, но можел да отиде до
тоалетна, да се изкъпе и да се храни. След произшествието се промени и станал
по-затворен и се отказал от хобито си – да ходи за риба.
От така установеното е видно, че
възражението на ответника относно вида и естеството на претърпените от ищеца
болки и страдания е частично основателно. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението
за претърпените от него вреди следва да се определи по справедливост от съда.
Понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се съобразяват при
определяне на размера на обезщетението. Обстоятелствата, които съдът отчита при
определяне на размера на обезщетение са вида и характера на увреждането, а
именно множество леки телесни повреди – одраскване на дясна вежда;
кръвонасядане на горен клепач на дясно око; кръвонасядане и охлузване на лява
мишница; кръвонасядания на лява гърда и корема; кръвонасядане на дясно бедро и
дясно коляно; охлузвания на ляво бедро, ляво коляно и лява подбедрица;
възстановителния период за телесните увреждания; изживеният стрес от тежко ПТП
при което е имало сблъсък между скоростно движещи се автомобили извън населено
място, завъртане и преобръщане на автомобила, в който ищецът е пътувал, и
последвалото отражение на случилото се върху психиката на ищеца. Съобразно тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливия размер на обезщетението е в размер на 4 000 лв., до който размер
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, а в останалата
част следва да се отхвърли
Разноските
по делото следва да се разпределят по правилата на чл.78 от ГПК съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска. Адв. възнаграждение на пълномощника на
ищеца е с 266 лв. по-високо от минималния размер по наредба №1/09.07.2004 г. и
с оглед
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД-София, ЕИК
********* да заплати на Ц.Р.П., ЕГН:********** сумата в размер на 4 000
лв. - обезщетение за имуществени вреди от ПТП на ***г., ведно
със законната лихва за забава от 25.01.2019 г. до окончателното плащане, както
и 100 лв. – разноски за експертизи по делото съразмерно на уважената част от
иска и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част – за горницата до 8 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Р.П.,
ЕГН:********** ***”АД-София, ЕИК ********* сумата в размер на 498 лв. – разноски за адв. възнаграждение по делото
съразмерно на уважената
част от иска .
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС”АД-София, ЕИК
********* да заплати на адв. М.Н.Т. *** адв. възнаграждение съразмерно на
уважената част от иска в размер на 415
лв.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването на
препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: