№ 609
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петя Алексиева
Членове:Величка Борилова
Иванка Иванова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000503135 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 5093/09.09.2024 г., постановено по гр. д. № 10364/2021
г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Г. В. Й., на основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени от органите на
Прокуратурата страдания, вследствие на постоянния, продължил повече от 8
години психически тормоз, произтичащи от незаконно обвинение в
извършването на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.109, ал.1 НК,
във връзка с водено разследване по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУП
СДВР, по което обвинение е била оправдана с влязла в сила присъда по НОХД
№ 17524/2018 г. по описана СС, НО, 131 състав, както и сумата от 1 500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди,
изразяващи се в платено от нея адвокатско възнаграждение във връзка със
същото наказателно производство, приключило с оправдаването й, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда – 09.07.2020 г., до окончателното им изплащане, като
искът е отхвърлен за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 10 000 лв. до 50 000 лв. Ответникът е осъден да заплати на
ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПЩ, сумата от 20 лв., представляваща
разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
1
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е
депозирана въззивна жалба от ищцата Г. В. Й.. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е
определил размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД, като не е съобразил
критериите за справедливост, относими към конкретния случай. В мотивите
съдът е посочил критерии, които е отнесъл към преценката си за справедлив
размер на обезщетението, но тези критерии са посочени абстрактно и общо и
не са съобразени с особеностите на случая, както и със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че като не е посочил в обжалваното решение
конкретни мотиви относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, решаващият съд е допуснал процесуално нарушение, водещо до
невъзможност да се прецени вътрешното убеждение на съда от обективна
страна. В случая наказателното производство е продължило 8 години, 4
месеца и 19 дни, която продължителност не се дължи на процесуално
бездействие или шиканиране на процеса от страна на ищцата. наложената на
ищцата мярка за неотклонение е „парична гаранция“, която в съдебното
производство е променена в „подписка“. Счита, че неправилно решаващият
съд е приел, че ищцата не е търпяла неимуществени вреди над обичайните. От
показанията на свидетелката С. Й. е установено, че е загубила съня си, не се
хранела, видимо отслабнала, за период от 2 години останала без работа, не е
имала сили да вземе живота си в ръце, приятелският й кръг бил силно
редуциран. Това повлияло на отношението на нейните приятели.
Свидетелката е дала показания за серия от медицински изследвания и
интервенции, които е преживяла ищцата, свързани с невъзможност да
регулира нивата на хормона кортизол, свързан със стреса. Това се е отразило
върху цялостното й здравословно състояние Поддържа, че съдът не е обсъдил
показанията на свидетелката, че ищцата е загубила красивия си вид, състарила
се преждевременно, не била слънчевия човек, който била – фактори, които
имат отношение към размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Нарушен е националния и международен стандарт за разглеждане на делото в
разумен срок. Счита, че материалният закон – чл.52 ЗЗД, не е приложен
правилно. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи
изцяло предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ.
Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Счита, че неправилно е завишен размера на
обезщетението за неимуществени вреди. По делото не са представени годни
доказателства, които да установяват действително претърпени неимуществени
вреди, като пряк и непосредствен резултат от обвинението, което ищцата носи
2
доказателствена тежест. В мотивите на решението са посочени установените
фактически обстоятелства са установено, но не е посочени от кои
доказателства следват направените правни изводи. Не са представени и
доказателства, за наличието на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на ответника Поддържа, че от събраните по делото доказателства
не се обосновава присъждането на обезщетение в определения от съда размер
от 10 000 лв. по делото не е установено наличие на увреждания с трайни
последици за психичното и физическо състояние на ищцата по причина на
обвинението. Продължителността на наказателното производство е свързана
с фактическата и правна сложност на делото. Наказателното производство в
досъдебната фаза е провеждано ритмично, а в съдебното производство
ответникът е страна и няма правомощия да влияе за периода, през който се
насрочват съдебните заседания. Нито едно заседание не е отложено по вина на
ответника. С оглед на това счита, че не е станал причина за
продължителността на наказателното производство в съдебната фаза.
Поддържа, че в съдебното решение липсва задълбочен анализ на показанията
на свидетелката С. Й., която е сестра на ищцата, които следва да не се
кредитират, на основание чл.172 ГПК. По този начин съдът е допуснал
процесуално нарушение. Решаващият съд не е обсъдил с необходимата
задълбоченост възраженията на ответника, заявени с писмения отговор на
исковата молба, като по този начин е нарушил чл.236, ал.2 ГПК. По този
начин съдът е присъдил обезщетение на неимуществени вреди, които не са
доказани, че са в пряка причинно-следствена връзка с обвинението. В тежест
на ответника не следва да се възлага заплащане на обезщетение за реално
непонесени от ищцата вреди. Не е отчетено обстоятелството, че спрямо
ищцата е взета мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката мярка по
НПК. Не е доказано ограниченията да са довели до конкретни емоционални
страдания и да са настъпили негативни изживявания. Счита, че решаващият
съд не е обсъдил правилно вида, характера и интензитета на неимуществените
вреди, като не е съобразил кои от тях са от категорията на обикновените, които
могат да се предполагат и кои не са. Определеното обезщетение не
съответства на конкретната личност на увредения, на конкретната
интензивност на преживените болки и страдания, както и на обществените
представи за справедливост и обществено-икономическите условия на живот
към момента на проявление на вредите. Поддържа, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди е необоснован, тъй като не може да се
проследи използвания механизъм за определянето му, поради което
обжалваното решение е необосновано. Претърпените от ищцата вреди са
надценени от решаващия съд. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие, който удостоверява направения разход, но липсват
доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат Счита, че размерът на неимуществените вреди следва
да бъде намален до размера на действителния обем на положения адвокатски
труд. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
3
предявените искове, а в условията на евентуалност – да намали размера на
присъдените обезщетения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86
ЗЗД. Ищцата твърди, че с постановление на СРП от 20.03.2009 г. е образувано
наказателно производство срещу нея. С постановление за привличане на
обвиняем от 25.01.2012 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04 РУ „Полиция“
– СДВР, пр. пр. № 356/2009 г. по описа на СРП, е привлечена като обвиняем да
престъпление по чл.206, ал.3 НК вр. с чл.26, ал.1 НК, като постановлението е
предявено на 21.02.2012 г. Взета й била мярка за неотклонение „парична
гаранция“ от 2 000 лв. На 18.04.2012 г. СРП е внесла в СРС обвинителен акт
срещу нея. С разпореждане от 22.06.2012 г. но НОХД № 7645/2012 г. по описа
на СРС, НО, 122 състав, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание на 28.09.2012г. По делото са били проведени 3 открити съдебни
заседания. С определение от 18.03.2014 г. делото е прекратено и върнато на
СРП за отстраняване на допуснатите нередовности при съставянето на
обвинителния акт. С постановление за привличане на обвиняем от 08.01.2014
г., предявено на ищцата на 30.01.2014 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04
РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. № 356/2009 г. по описа на СРП, ищцата е била
привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК
вр. с чл.209, ал. НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано
НОХД № 4712/2014 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от
06.06.2014 г. производството е прекратено и обвинителният акт е върнат на
СРП за отстраняване на констатираните съществени процесуални нарушения.
СРП е подала частен протест срещу разпореждането, който не е уважен от
СГС. С обвинителен акт от 04.11.2014 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на 04
РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. НСН 205/2015 г. по описа на СРП, ищцата е
предадена на съд за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК.
Въз основа на обвинителния акт е образувано НОХД № 20511/2014 г. по описа
на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 26.02.2015 г. делото насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно определение от
18.03.2015 г. производството по делото е прекратено и обвинителният акт е
върнат на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения. С обвинителен акт от 25.05.2015 г. по ДП № 15137/2009 г. по
описа на 04 РУ „Полиция“ – СДВР, пр. пр. № НСН 205/2013 г. по описа на
СРП, ищцата е била предадена на съда за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК
вр. с чл.109, ал.1 НК, въз основа на който е образувано НОХД № 8336/2015 г.
по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 13.01.2016 г. делото е
било накроено за разглеждане в открито съдебно заседание, в което
производството по делото е прекратено, а обвинителният акт е бил върнат на
СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.
Досъдебното производство е било изпратено на РП - Самоков, която е внесла
4
обвинителен акт в РС - Самоков, по който било образувано НОХД № 211/2017
г. по описа на РС - Самоков. С разпореждане от 03.04.2017 г. е инициирано
поризводство по чл.43, т.1 НПК. С определение № 47/25.04.2017 г. на ВКС, II
НО, постановено по КЧД № 409/2017 г. е определено, че местно компетентния
съд е СРС. Образувано било НОХД № 7266/2017 г. по описа на СРС, Н, 122
състав. С разпореждане от 26.07.2017 г. делото е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание. Проведени бил две открити
съдебни заседания. С протоколно определение от 17.07.2018 г. производството
по делото е прекратено и обвинителният акт е върнат на РП - Самоков за
отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. РП –Самоков
е внесла в СРС обвинителен акт за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с
чл.209, ал.1 НК. Въз основа на него е било образувано НОХД № 17524/2018 г.
по описа на СРС, НО, 131 състав. проведени били 8 открити съдебния
заседания. След проведени общо 13 съдебни заседания била постановена
присъда от 23.06.2020 г., с която ищцата е била изцяло оправдана
повдигнатото й обвинение, поради липса на доказателства, които да доказват
както осъщественото деяния, така и авторството на дееца. По този начин
ищцата е била обвиняема напълно необосновано в извършване на
престъпление, което е е извършила. В резултат на това е претърпяла
значителни неимуществени вреди. Оправдателната присъда влязла в сила на
23.07.2020 г. С воденото спрямо нея наказателно производство повече от 8
години е нарушено правото й по чл.5, ал.3 ЕКЗПЧОС право на процес в
разумен срок. След привличането на ищцата като обвиняем, тя се затворила в
себе си, изолирала се от семейството си. Изключително тежко преживяла
факта на привличането й като обвиняема, както и продължителността на
наказателното производство в съдебната фаза. Приятелите й започнали да я
отбягват. Междувременно се появили всякакви слухове по неин адрес сред
приятели и познати. Засегнато било нейното достойнство и добро име в
обществото и личната й самооценка. Повдигнатото обвинение спрямо нея е за
умишлено престъпление от общ характер, което се отразило изключително
неблагоприятно на психиката й. Предвиденото наказание от 1 до 6 години
лишаване от свобода оказало допълнителен стрес върху ищцата. МП е
предложило постигане на споразумение за обезщетение в размер на 4 400 лв.,
което счита за недостатъчно. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да й заплати сумата от 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, сумата от 1 500 лв. –
обезщетение за имуществени вреди, представляващи размер на платено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане- претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва предявения иск.
Счита, че същият е недоказан. По делото не е доказано, че ако ищцата е имала
негативни преживявания, те са предизвикани от действията на ответника,
5
извън предвидените в НПК процесуални способи за доказване на извършеното
деяние. Ответникът е действал в съответствие със закона и в рамките на
предвидените в НПК процесуални способи за събиране на доказателства.
Извършените действия от ответника не са излизали извън законово
определените рамки и са били изцяло законосъобразни. Не са представени
доказателства за отменени действия на ответника като незаконосъобразни. На
ищцата е била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер
на 2 000 лв. Счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
в завишен размер и не е съобразено с критерия за справедливост, не е
съобразен със съдебната практика по аналогични случаи, както и с
икономическия стандарт в страната. Счита, че обезщетението за имуществени
вреди също е завишен Адвокатският хонорар в размер на 1 500 лв. е за защита
само по НОХД № 7645/2012 г., по което са били проведени само три заседания
и е приключило с определение за прекратяване на производство о връщане на
делото на СРП за отстраняване на допуснати нередовности при изготвяне на
обвинителния акт. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
С определение, постановено в проведеното на 07.06.2022 г. открито
съдебно заседание, съдът е допуснал поправка в датата, от която се иска
присъждане на лихва върху претендираната като обезщетение сума, а именно:
считано от 09.07.2020 г.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 25.01.2012 г. ДП № 15137/2009г. по описа на 04 РУП - СДВР,
пр. пр. № 356/2009г. по описа на СРП, ищцата е привлечена в качеството на
обвиняема за престъпление по чл.206, ал.3 НК вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, за
това, че за времето от 01.10.2007 г. до 03.10.2007 г. в гр. София, в два клона на
„Уникедит Булбанк“ АД, при условията на продължавано престъпление,
противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в големи размери –
502 559, 46 лв., собственост на „Сити-М Лизинг“ ЕООД, управлявано от В. П.
Д., които пари владеела – същите били преведени от ЧСИ В. П. Д., рег. № ***,
по банковата й сметка. Взета е мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 2 000 лв.
Въз основа на внесен от СРП обвинителен акт е образувано НОХД №
7645/2012 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. След проведени три открити
съдебни заседания производството по делото е прекратено и делото е върнато
на СРП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 08.01.2014 г. по посоченото досъдебно производство ищцата
е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр.
чл.209 ал.1 НК, за това, че на 27.06.2007 г., в гр. Самоков, в кантора на ЧСИ Г.
Н. К., с цел да набави за сее си имотна облага, е възбудила и до 01.10.2007 г. в
гр. София е поддържала у ЧСИ Г. Н. К. заблуждение, че е упълномощена да
представлява „Сити М-Лизинг“ ЕООД пред него във връзка с вземане на
дружеството към „Тайм Тур“ ЕООД, който на 01.10.2007 г. прехвърлил сумата
6
от 502 855, 25 лв. на нейно име по сметка „Уникредит Булбанк“ АД, с което
причинила имотна вреда на „Сити М-Лизинг“ ЕООД. Въз основа на внесен в
съда обвинителен акт е образувано НОХД № 4712/2014 г. по описа на СРС,
НО, 122 състав.
С разпореждане от 06.06.2014 г. производството по делото е
прекратено, като делото е върнато на СРП за отстраняване на констатираните
отстраними съществени процесуални нарушения.
С обвинителен акт от 04.11.2014 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на
04 РУП СДВР, пр. пр. № НСН 205/2013 г. по описа на СРП ищцата е обвинена
в това, че на 27.06.2007 г. в гр. Самоков, в кантората на ЧСИ Г. Н. К., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудила и до 01.10.2007 г., в гр. София е
поддържала у ЧСИ Г. Н. К. заблуждение, че е упълномощена да представлява
„Сити-М-Лизинг“ ЕООД пред него във връзка с вземане на дружеството към
„Тайм Тур“ ЕООД, който на 01.10.2007 г. й прехвърлил сумата от 502 855, 25
лв. по банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД - престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №
20511/2014 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 26.02.2015
г. делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на
18.03.2015 г. С протоколно определение производството по делото е
прекратено и обвинителният акт е върнат на СРП за отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
С обвинителен акт от 25.05.2015 г. по ДП № 15137/2009 г. по описа на
04 РУП - СДВР, пр. пр. № НСН 205/2013 г. по описа на СРП ищцата е
обвинена в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1
НК. Въз основа на внесения обвинителен акт е образувано НОХД №
8336/2015 г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 13.01.2016 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. С протоколно
определение производството по делото е прекратено и обвинителният акт е
върнат на СРП за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
С постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 10.11.2016 г. по ДП № 15137/2011 г. по описа на 04 РУП-
СДВР, пр. пр. № 356/2009 г. по описа на СРП ищцата е привлечена като
обвиняем за престъпление по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1, пр.1 НК.
Взета е мярка за неотклонение Подписка“.
С постановление от 04.03.2017 г. по посоченото досъдебно
производство на ищцата е повдигнато обвинение за престъпление по чл.210,
ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК.
С разпореждане № 77/03.04.2017 г. по НОХД № 211/2017 г. по описа
на Самоковски районен съд производството по делото е прекратено, като
същото е изпратено на ВКС, на основание чл.43, т.1 НПК за решаване делото
да се гледа от друг, еднакъв по степен съд – СРС.
Досъдебното производство е изпратено на РП – Самоков, който е
7
внесъл нов обвинителен акт, като е образувано НОХД № 211/2017 г. по описа
на РС – Самоков, като с разпореждане от 03.04.2017 г. съдията-докладчик е
инициирал производство по чл.43 т.1 НПК.
С определение № 47/25.04.2017 г. по КЧД № 409/2017 г. по описа на
ВКС, II НО е прието, че местно компетентния съд по делото е СРС.
След изпращане на делото на СРС е образувано НОХД № 7266/2017
г. по описа на СРС, НО, 122 състав. С разпореждане от 26.07.2017 г. делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. След проведени 4
открити съдебни заседания, на които ищцата се е явила лично и с
упълномощения по делото защитник, с протоколно определение от 17.07.2018
г. производството по НОХД № 7266/2017 г. по описа на СРС, НО,
производството по делото отново е прекратено и обвинителния акт е върнат на
РП – Самоков за отстраняване на допуснатите съществени процесуални
нарушения.
С обвинителен акт срещу ищцата е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209 ал.1 НК. Въз основа на
него е образувано НОХД № 17524/2018 г. по описа на СРС, НО, 131 състав.
Проведени са 12 открити съдебни заседания за събиране на доказателства.
Ищцата и защитникът й са се явили в откритите съдебни заседания и не са
ставали причина за отлагане на делото.
С присъда от 23.06.2020 г. по НОХД № 17524/2018 г. по описа на
СРС, НО, 131 състав, ищцата е оправдана по повдигнатото й обвинение, тъй
като не е осъществила състава на престъплението, за което й е повдигнато
престъпление.. Присъдата е влязла в сила на 09.07.2020 г.
По делото е представено пълномощно, с което ищцата е
упълномощила адв. Ж. Ж. да я представлява по НОХД № 7645/2012 г. по
описа на СРС, НО, 122 състав, до приключване на делото пред всички
инстанции. Съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.05.2012 г.
страните са уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв. В
договора е удостоверено, че сумата от 200 лв. е платена в брой. Съгласно
разписка от 28.09.2012 г. ищцата е платила на адв. Ж. Ж. сумата от 1 300 лв. –
частично плащане на адвокатски хонорар по НОХД № 7645/2012 г. по описа
на СРС, НО, 122 състав.
Ищцата е отправила искане до Министъра на правосъдието за
изплащане на обезщетение по чл.60, б.“б“, ал.1, т.6 ЗСВ в размер на 10 0000
лв. за нарушено право воденото спрямо нея дело да приключи в разумен срок.
След констатирано забавяне и в двете фази на наказателния процес, като
основателна причина за удължаване на производството е многократното
прекратяване на съседното производство и връщане на прокуратурата за
отстраняване на допуснати съществени нарушения, на ищцата е предложено
подписване на споразумение за сумата от 4 400 лв.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. В. Й. – сестра
на ищцата, се установява, че знае за воденото спрямо ищцата наказателно
производство. Наказателното производство започнало през 2009 г., когато
8
многократно била призовавана за разпит като свидетел. През 2012 г. било
заведено дело, което е приключило с оправдателна присъда през 2020 г.
Наказателното производство променило живота на ищцата. Тя загубила съня
си, не се хранела, организмът й бил изтощен, видимо отслабнала, затворила
се, непрекъснато мислела за проблемите, свързани с делото. Станала нервна,
сприхава, некомуникативна, била понякога доста рязка, затворила се в себе си,
станала друг човек. Това продължило по време на целия наказателен процес.
Ползвала успокоителни. Страдала от непрекъснато главоболие още през 2014
г. оказало се, че страда от високо кръвно налягане, което е свързано с
кортизола. И понастоящем била на терапия за овладяване на този хормон.
Появил се косопад, сълзене на очите, имала гинекологични проблеми,
прекъсване на менструалния цикъл, появили се миоми. През този период
претърпяла две гинекологични операции. Ищцата станала вглъбена, мислела
само за проблемите, свързани с делото. Било трудно да работи. През 2012 г.
останала без работа за около 2 години. Правила опити, да си намери нова
работа, но било много трудно. Нямала желание за нищо. Приятелският й кръг
бил силно редуциран. През 2014 г. започнала работа. Свидетелката
осигурявала средства за издръжка на ищцата. Постановената оправдателна
присъда донесла някакво облекчение за ищцата, но тя вече била доста
променен човек. Не била като човека, който познавала преди 15 години.
Останали проблемите с главоболието, с безсънието, с кръвното, все още не
била комуникативна, останало нервното напрежение. Била много красива
преди започване на наказателното производство, а след това се състарила.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхождат
от легитимирана страна, като същите са процесуално допустими. Разгледани
по същество, жалбите са неоснователни.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
По релевираните доводи за необоснованост на обжалваното решение
и нарушение на материалния закон:
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СРП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137 ЗСВ
районните прокуратури са част от Прокуратурата, която е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
9
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
СРП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл. 206, ал.3 вр. ал.1 НК вр. с чл.26, ал.1 НК, в
последствие преквалифицирано по чл.210, ал.1, т.5 НК вр. с чл.209, ал.1 НК –
измама, като причинената вреда е в особено големи размери, за което е
предвидено наказание от 1 до 8 години лишаване от свобода, и съдът може да
постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. С оглед на
това престъплението е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК.
Наказателното производство е образувано спрямо ищцата на
21.02.2012 г., когато е привлечена към наказателна отговорност с
постановление за привличане на обвиняем от посочената дата. Същото е
приключило с постановената оправдателна присъда, която е влязла в сила на
09.07.2020 г. Така продължителността му 8 години, 4 месеца и 19 дни.
Наложената на ищцата мярка за неотклонение е „парична гаранция“ в размер
на 2 000 лв. Други мерки за процесуална принуда и други ограничения не са й
налагани.
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. №
4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
От показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелка С.
Й., обсъдени по – горе, се установи, че в резултат от воденото срещу нея
10
наказателно производство се променил изцяло живота на ищцата. Станала
затворена, некомуникативна, сприхава и нервна. Нарушен бил сънят й,
започнала да не се храни и загубила тегло. Била подложена на стрес.
Ограничил се приятелския й кръг.
Съдът възприема показанията на свидетелката С. Й. – сестра на
ищцата, в посочената част, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй като същите са
логични и последователни. Свидетелката е разпитана за обстоятелства, които
лично е възприела. Показанията й изцяло кореспондират със събраните по
делото доказателства. Не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената им стойност. Ето защо доводите на ответника по жалбата в
тази насока се явяват неоснователни.
Съдът не кредитира обаче показанията на свидетелката С. Й. относно
отражението на наказателното производство върху здравословното й
състояние, необходимостта от прием на успокоителни, който продължава и
понастоящем. Следва да се посочи, че в исковата молба не са заявени
твърдения в тази насока. Същевременно спорния предмет и пределите на
решаващата дейност на съда се определят от страните – чл.6, ал.2 ГПК.
Отделно от това въз основа на показанията на разпитаната свидетелка не би
могло да се направи обоснован извод за отражението на наказателното
производство върху здравословното състояние на ищцата, доколкото липсват
медицински документи в тази насока, включително относно назначената на
ищцата медикаментозна терапия. Влошаването на здравословното състояние
подлежи на установяване посредством съдебномедицинска експертиза, а не
чрез свидетелски показания (решение № 50209 от 02.11.2022 г. по гр. д. №
811/2022 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.). В хода на производството не е
ангажирана от ищцата седебномедицинска експертиза. Следва обаче да се
отчете обичайното негативно отражение върху общото здравословно
състояние на лицето на воденото спрямо него наказателно производство. Към
момента на образуване на наказателното производство ищцата е била на 37
години – в активна и трудоспособна възраст. От значение е и обстоятелството,
че ищцата е неосъждана и спрямо нея не са водени наказателни производства.
Жалбоподателката – ищца поддържа, че решаващият съд не е отчел
получените от нея неимуществени вреди, които са над обичайните.
Съгласно формираната съдебна практик, обективирана в решение №
50072 от 23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение №
165 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16
от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от
18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и др., обичайните вреди не
подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че
ищецът по иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ може да претендира
обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно
преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй
11
като те настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този
случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на
живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са
обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи
в исковата молба и безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се
мотивира защо присъжда обезщетение над обичайния размер.
В случая решаващият съд е извършил обоснована преценка относно
вредите, претърпени от ищцата, както е обсъдил ангажираните в тази насока
доказателства.
Жалбоподателката – ищца поддържа, че неправилно решаващият съд
не е отчел, че ищцата е останала без работа за период от 2 години.
Свидетелката С. Й. е дала показания в тази насока. В тези им част
показанията са изолирани, доколкото не са ангажирани писмени доказателства
относно момента и основанието за прекратяване на трудовото й
правоотношение, както и за периода, през който ищцата е останала незаета в
резултат от воденото спрямо нея наказателно производство. Ето защо
решаващият съд не е допуснал соченото процесуално нарушение.
Във въззивната жалба на ищцата се съдържат оплаквания, че не е
отчетено в нужната степен нарушаването на правото й за разглеждане на
делото в разумен срок.
Воденото спрямо ищцата наказателно производство е продължило 8
години, 4 месеца и 19 дни.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023
г. по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени
вреди, претендирани по чл.2, ал.1, т.3 и по чл.2б ЗОДОВ се определя глобално,
като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, както и изрично
да посочи каква част от глобално определеното обезщетение се отнася за тях.
Съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, не е обвързан от решението на
министъра на правосъдието или оправомощено от него лице по чл.60е, ал.2
ЗСВ относно дължимото обезщетение и може да присъди обезщетение в
размер по - нисък от предложения по реда на глава ІІІ „а“ ЗСВ. В мотивите е
пояснено, че право на избор на увреденото лице е по кой път да търси защита
на нарушеното право по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ, когато едновременно е реализиран
правопораждащият фактически състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и на чл. 2б
ЗОДОВ. В първия случай твърдението за „неразумен срок“ се включва в
обстоятелствената част на иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Това е обстоятелство,
което утежнява отговорността и води до по-голям размер на глобалното
обезщетение. Когато съдът е присъдил обезщетение по чл.2б ЗОДОВ или
когато е сключено споразумение по чл.60е ЗСВ, съдът следва да намали
глобалното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с обезщетението, което е
присъдено или платено заради бавно правосъдие, за да не се допусне
неоснователно обогатяване.
12
Преценката дали е спазен разумния срок за разглеждане на делото, е
свързана със спецификите на конкретното дело; ангажираността на страната в
съдебното производство; повлияло ли е и как воденото производство върху
начина й на живот; значението на делото за страната (вкл. - процесуалното й
качество в него) и др. Съдът преценява всички релевантни обстоятелства
поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера
на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази
преценка – решение № 60242 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 339/2021 г. на ВКС,
ГК, III ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
В случая наказателното дело не се отличава с фактическа или правна
сложност, доколкото не се установи наличието на значителен по обем
доказателствен материал, усложнена и многообразна инкриминирана дейност,
няколко квалифициращи обстоятелства, повече от един подсъдим, усложнена
съучастническа дейност и др. Процесуалното поведение на ищцата не е
повлияло съществено върху хода на развитие на наказателното производство и
съответно не е довело до неговото значително забавяне – две заседания са
отложени поради неявяване на защитника й по уважителни причини и едно
заседание е отложено поради неявяването на ищцата. От обсъдените по – горе
материали от наказателното производство се установи, че обвинителният акт
срещу ищцата е внасян в съда общо 6 пъти, след прекратяване и връщане на
делото на досъдебното производство за отстраняване на допуснати
процесуални нарушения. Това обстоятелство се е отразило съществено върху
продължителността на наказателното производство. Също така са проведени
множество съдебни заседания с участието на ищцата.
Неоснователни са доводите на ответника, че не следва да носи
отговорност за продължителността на съдебното производство. Същият е
надлежно материалноправно легитимиран да отговаря по иска, предмет на
делото, не само за повдигането, но и за поддържането на незаконното
обвинение срещу ищцата.
По изложените съображения, предвид тежестта на повдигнатото на
ищцата обвинение, продължителността на наказателното производство – 8
години, 4 месеца и 19 дни, липсата на фактическа и правна сложност на
делото, поведението на страните и процесуалните им представители в хода на
наказателното производство, неблагоприятното му отражение върху ищцата и
начина й на живот, взетата мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 2 000
лв., липсата на други мерки за процесуална принуда и липсата на забрана да
напуска пределите на страната, негативните последици от воденото
наказателно производство и техния интензитет, възрастта на увреденото лице
– 37 години, чистото съдебно минало на ищцата, липсата на трайни негативни
последици за психичното и физическото състояние на ищцата и
съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г.,
съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди възлиза на 10 000 лв., от които: 6 000 лв. – за нарушаване на правото за
13
разглеждане на делото в разумен срок и 4 000 лв. – за незаконно повдигнатото
обвинение. Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен
претърпените от ищеца емоционални неудобства във връзка с воденото
наказателно производство срещу ищцата. Този размер на обезщетението
съответства на характера и степента на търпените от нея болки и страдания,
както и удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страна обществено - икономически условия на живот към
момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото,
обсъдени по – горе. Отделно от това осъждането на ответника само по себе си
има ефекта на овъзмездяване (решение № 359/25.09.2012 г., постановено по
гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 60251 от 19.11.2021 г. по
гр. д. № 281/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК и
др.).
Ищцата претендира заплащане на обезщетение за претърпените от
нея имуществени вреди – разходи за заплатено възнаграждение за един
адвокат за представителство в наказателното производство.
От ангажираните по делото договор за правна защита и съдействие и
разписка, обсъдени по – горе, се установи, че ищцата реално е заплатила на
своя защитник в наказателното производство сумата от 1 500 лв.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от 11.12.2018
г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГК на ВКС, в НПК не е уредена отговорността за
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение от лицето,
признато за невиновно или по отношение на което наказателното
производство е прекратено. Поради това тези разноски могат да се
претендират като имуществена вреда в производството за обезщетение на
вреди от незаконосъобразно обвинение на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ. Тази
отговорност е гражданска и се урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от
неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму, доколкото за
отговорността на държавата за причинени вреди не са уредени особени
правила в ЗОДОВ. Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в
наказателното производство, приключило с оправдателна присъда или
прекратено на основанията, посочени в чл.2, ал.1 ЗОДОВ, са имуществена
вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство.
Жалбоподателят – ответник поддържа, че липсват доказателства
относно обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения от ищцата адвокат, както и че сумата от 1 500 лв. не
съответства на размера на действителния обем на положения от адвоката труд.
От ангажираните по делото материали от наказателното
производство, обсъдени по – горе, се установи, че защитникът на ищцата я е
представлявал в хода на целия наказателен процес. Уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е под предвидения в нормата на чл.13, ал.1, т.3 и
чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г. – Наредба № 1
14
за възнаграждения за адвокатска работа). Ето защо оплакванията на ответника
в тази насока се явяват неоснователни. С оглед на това предявеният иск за
заплащане на имуществени вреди е изцяло основателен.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното
решение следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5093/09.09.2024 г., постановено по гр.
д. № 10364/2021 г. по описа на СГС, I ГО, 27 състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15