РЕШЕНИЕ
№ 1120
гр. Варна, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110200317 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на ХР. Ж. ХР., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 21-0460-000887/09.12.2021г. на Началника на Група при 05
РУП при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, тъй като не
ставало ясно точното място на извършване на нарушението, като отделно от това била
налице неяснота относно конкретно нарушената разпоредба – чл. 139, ал.1, т.1 или чл. 139,
ал.2, т.3 ЗДвП, като друг вид неизправност освен липсата на пожарогасител не била
установена по МПС. Посочва се още, че жалбоподателят е имал не един, а три броя
пожарогасители, нито един от които обаче не били заверени от съответното длъжностно
лице. Поради изложените съображения се пледира за отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените и описани
основания. Пледира за отмяна на издаденото НП и присъждане на сторените разноски за
платено адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, представя писмени
бележки с искане за потвърждаване на издаденото НП и за присъждане и на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 10.11.2021г., около 22.56 часа жалбоподателят ХР. Ж. ХР. управлявал лек автомобил
1
марка „БМВ 318“, с рег. № ТХ 4539 РХ в гр.Варна, по път първи клас № 9, като бил спрян
за проверка до резиденция „Евксиноград“ на спирка „Ал.Стамболйски“ в посока к.к.
„Златни пясъци“ от св. И. Я. – служител на 05 РУП. В хода на проверката служителите на
реда констатирали, че липсва задължителното техническо оборудване на управлявания от
въззивника автомобил, тъй като в автомобила липсвал пожарогасител. Затова, те преценили,
че въззивника управлява технически неизправен автомобил.
За констатираното св. Я. съставил АУАН с бл. № 543753, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът бил предявен
на водача, която го подписала и получил препис от него, без възражения. В
законоустановения срок възражения също не били депозирани.
Въз основа АУАН Началник група към ОДМВР - гр. Варна, 05 РУП на 09.12.2021г.
издал обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по
АНП, вкл.АУАН, справка нарушител-водач, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви, в това число и от гласните такива – показанията на
актосъставителя Я..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група към
ОДМВР - гр. Варна, 05 РУП съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на
вътрешните работи.
АУАН също е съставен от компетентен орган –мл. автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в установените за това
срокове в приложимия ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това и посочените в жалбата възражения не
2
се споделят от настоящия съд.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. В случая както от
съдържанието на АУАН, така и на НП е безспорно видно за какво нарушение е ангажирана
отговорността на въззивника.
От обстоятелствената част на двата акта е безспорно ясно извършването на какво
нарушение е вменено на въззивника и то е за това, че управлява МПС, което е технически
неизправно, понеже липсва задължителното му техническо оборудване - пожарогасител.
Поради това и съдът приема, че формално двата акта съдържат описание на
нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не
са били подадени възражения, спорни и неизяснени обстоятелства не е имало и в хода на
водената преписка.
С обжалваното НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лв. на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП , за нарушение на чл. 139,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП, действала към момента на
извършване на нарушението – движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат технически изправни. Алинея втора на същия член изисква движещите се по пътя три-
и четириколесни моторни превозни средства да са оборудвани с: 1. обезопасителен
триъгълник;2. аптечка;3. пожарогасител;4. светлоотразителна жилетка.
От своя страна, разпоредбата на чл. 101, ал. 4 от ЗДвП регламентира, че
неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а
именно Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, като съгласно т.7.2., б. "а" от
Приложение 5 към чл. 31, ал.1 от наредбата /Изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2012 г., бр. 73 от
2014 г., в сила от 1.09.2014 г.,изм., бр. 38 от 2018 г. , в сила от 20.05.2018г./, констатираната
при проверката неизправност –липса на пожарогасител се квалифицира като „значителна“
техническа неизправност.
Нещо повече, и съгласно чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "п" от ППЗДвП моторно превозно
средство или тегленото от него ремарке е технически неизправно когато няма пожарогасител
или той е неизправен.
От друга страна, не се спори, че управляваният от жалбоподателя лек автомобил марка
„БМВ 318“, с рег. № ТХ 4539РХ, е пътно превозно средство по смисъла на § 6, т. 10 от ДР
на ЗДвП - съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора
и/или товари.
Не се спори и че автомобилът е бил управляван от жалбоподателя по път, отворен за
обществено ползване /в околностите на гр.Варна/, на датата посочена в административното
3
обвинение. Не се спори и относно обстоятелството, че автомобилът не е бил оборудван с
пожарогасител, като дори да се приеме, че е имало налични незаверени от длъжностно лице
такива, то същите следва да се приравнят на липсващи такива.
Всичко това води до еднозначния извод, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение, поради което и следва да понесе предвидената за това отговорност.Затова и
съдът намира, че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно Х. е
извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на чл. 179,
ал. 6, т.2 от ЗДвП, в редакцията й към момента на деянието, която предвижда, че се наказва
глоба от 200 лв. водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство с
констатирани значителни неизправности.
Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава и правилно е
посочен размерът на следващата се санкция. Размерът на санкцията е фиксиран такъв,
поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
За пълнота, съдът намира, че в случая не са налице предпоставките за приложение на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да
отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид, с оглед явна
незначителност на обществената опасност на нарушенията респ. липсата на такава.
Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които нормата на чл.139 от ЗДвП е призвана да
гарантира.
Отделно от това, видно от приложената по делото справка нарушител/водач на възз. са
налагани и други наказания за нарушения на разпоредбите на ЗДвП.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че НП следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае до възражението на защитата, че въззивника е бил санкциониран за
извършване на друго нарушение, същото категорично не се споделя от съда, поради
изложените по-горе съображения.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като
съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство,
като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния изход на спора и
направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по
административно- наказателни дела в размер от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да
бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа
и правна сложност на случая, което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални
усилия на юрк по поддържане на обвинителната теза на АНО, който не се е явил в с.з, а е
депозирал само писмени бележки.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0460-000887/09.12.2021г. на
Началника на Група при 05 РУП при ОД МВР - Варна, с което на ХР. Ж. ХР. е наложено
административно наказание в размер на 200 лева за нарушение на чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ХР. Ж. ХР., с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР – Варна сумата от
80 (осемдесет) лева, представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5