№ 577
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Мария Бойчева
Румяна Спасова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно гражданско дело №
20211100512977 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по 2 бр. частни жалби, подадени от длъжниците „М.Б.“ ООД, В. И.А.,
М. П. А. и „М.ц.И.“ ООД по изпълнително дело № 20208580401999 по описа на ЧСИ У.Д. –
първата срещу отказ на съдебния изпълнител, получен със съобщение № 8588/22.03.2021 г.
на 06.04.2021 г. и втората срещу отказ на съдебния изпълнител получен със съобщение на
09.09.2021 г., да спре изпълнението по изпълнителното дело.
В жалбите длъжниците считат, че отказите на частния съдебен изпълнител да спре
изпълнението по горепосоченото изпълнително дело са незаконосъобразни и неправилни.
Посочват, че изпълнителното дело е образувано за събиране на вземания по заповеди за
изпълнение на парични задължения основани на документ по чл. 417 ГПК. Твърдят, че нито
един от длъжниците „М.Б.“ ООД, В. И.А., М. П. А. и „М.ц.И.“ ООД не дължи изпълнение
по вземанията по заповедите за изпълнение, за което в законоустановения срок са подали
възражения по чл. 414 ГПК и частни жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение.
Считат, че в настоящия случай изпълнението е спряно по силата на закона, а ЧСИ трябвало
само да констатира това обстоятелство. И в двете жалби посочват, че заповедите за
изпълнение и изпълнителните листове са издадени в заповедни производства въз основа на
договори, сключени с потребители. Затова подаването на възражението по чл. 414 ГПК
спира изпълнението по силата на закона. По първата частна жалба, подадена на 15.04.2021
г. искат от съда да отмени отказа на ЧСИ У.Д. за спиране на изпълнението по изпълнително
дело № 20208580401999 и да се установи спиране по силата на закона изпълнение на
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
21.09.2020 г. и изпълнител лист от 12.11.2020 г., издадени по ч.гр.д. № 34773/2020 г. по
описа на СРС, 162 състав и да спре производството по изпълнителното дело до
постановяване на окончателен съдебен акт във връзка с претенцията на взискателя. По
1
втората частна жалба, подадена на 27.09.2021 г. искат да се отмени изцяло отказа на ЧСИ за
спиране на изпълнението ида се постанови, че по силата на закона е спряно изпълнението,
защото вземанията по трите заповедни производства се основават на неравноправни клаузи
в договори, сключени с потребители; и/или че неправилно е начислен размерът на
вземанията по договори, сключени с потребители.
С писмено възражение от 23.04.2021 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД
оспорва първата жалба като напълно неоснователна и недоказана. Счита за напълно
несъстоятелно и при липса на законово основание, твърдението на жалбоподателите, че
принудителното изпълнение на заповедите за изпълнение било спряно по силата на закона и
би следвало ЧСИ У.Д. само да констатира това спиране и съответно да спре изпълнителното
производство. Поддържа също така, че нито един от длъжниците няма качеството
потребител, съгласно ЗПК и ЗЗП. Посочва, че в хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК
изпълненото може да бъде спряно по преценка и след акт на съда.
С писмено възражение от 14.10.2021 г. взискателят „УниКредит Булбанк“ АД
оспорва втората жалба като неоснователна и недоказана. Излага аналогични съображения на
тези в подаденото становище по първата частна жалба.
В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител счита, че
жалбите са изцяло неоснователни. Счита, че не са налице условията посочени в чл. 432, ал. 1
ГПК за спиране на производството по делото. Изпълнителните листове са издадени в
производства по чл. 417, т. 2 ГПК и подаването на възражение от длъжниците не спира
изпълнението в това производство, съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК. По изпълнителното дело
няма данни изпълнителното производство да е спряно с акт на съда по чл. 420, ал. 2 ГПК.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства
във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на
съдебния изпълнител, намира следното:
Изпълнително дело № 20208580401999 е образувано по молба с вх. №
24824/05.11.2020 г. на взискателя „УниКредит Булбанк“ АД, въз основа на изпълнителен
лист от 23.09.2020 г., издаден в заповедно производство по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. №
34771/2020 г. на СРС, 55 състав, срещу длъжниците „М.Б.“ ООД, В. И.А., М. П. А. за
заплащане на сумите описани в изпълнителния лист.
С молба от 08.12.2020 г. взискателят е представил по изпълнителното дело за
събиране на вземания и по изпълнителен лист от 12.11.2020 г., издаден в заповедно
производство по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 34773/2020 г. на СРС, 162 състав срещу
длъжниците „М.Б.“ ООД, В. И.А., М. П. А. и „М.ц.И.“ ООД.
С молба от 18.06.2021 г. взискателят е представил по изпълнителното дело
изпълнителен лист от 01.04.2021 г. за събиране на вземания по заповедно производство по
чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 12072/2021 г. на СРС, 53 състав срещу длъжниците „М.Б.“
ООД, В. И.А., М. П. А..
Съдът намира, че частните жалби от 15.04.2021 г. и от 27.09.2021 г. са подадени в
законоустановения акт и от лица, които имат право и интерес от обжалване.
В чл. 435 ГПК са изброени изчерпателно качеството на лицата в изпълнителното
производство или засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба
срещу конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. В ал. 2 на същата
разпоредба са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна на
длъжника. С изменението на чл. 435, ал. 2 с бр. 86 на ДВ от 27.10.2017 г. се включи изрично
в т. 6 право на длъжника да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или
да приключи принудителното изпълнение и разноските по изпълнението.
В разглеждания случай с обжалваните разпореждания съдебният изпълнител е
отказал да спре изпълнителното производство, като е приел, че липсва приложен съдебен
2
акт, с който да се прогласява спиране на принудителното изпълнение.
Настоящият въззивен състав счита жалбите за неоснователни. В чл. 432, ал. 1 ГПК са
изброени хипотезите, при които изпълнителното производство се спира, като длъжниците се
позовават на т. 7 – в други случаи, предвидени в закона.
Видно е от приложените документи от изпълнителното дело, че вземанията, които са
предмет на принудително събиране по издадените изпълнителни лист са такива във връзка с
подадени заявления за издаване на заповеди за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на
счетоводни книги на банката по сключени договори за банков кредит.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателите, че при заповедите за
изпълнение и изпълнителните листове, издадени в заповедни производства въз основа на
договори за банков кредит, сключени с потребители принудителното изпълнение се спира
по силата на закона само при позоваване, че договорите са сключени с потербители.
Съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК, възражението срещу заповедта за изпълнение не спира
принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9, освен когато длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за
задълженията и договорите. Когато длъжникът е потребител, обезпечението в размер до
една трета от вземането.
В чл. 420, ал. 2 ГПК /изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г., бр. 100 от 2019 г./ е предвидено, че
съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо
обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени
доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по
договор, сключен с потребител.
Разпоредбата на чл. 420 ГПК създава специални основания за спиране, наред с
общите такива по чл. 432 ГПК, които важат за всяко принудително изпълнение, независимо
от тока какъв акт се изпълнява. При тълкуване на разпоредбата на чл. 420 ГПК може да се
направи извод, че основанията са спиране са такива ex lege и по разпореждане на съда. В
случая подадените възражения от длъжниците не спират изпълнението на процесните
заповеди за изпълнение, доколкото не се твърди, нито се представят доказателства за
надлежно обезпечение на съда. Обратно на твърдяното в жалбата, спирането в хипотезите
на чл. 420, ал. 2 ГПК не настъпва по силата на закона, а е необходимо разпореждане на съда.
В този случай спирането не може да се инициира служебно от заповедния съд, а още по-
малко от съдебния изпълнител, само на основание подадено от длъжника възражение, а
изисква произнасяне на съд в отговор на нарочно депозирано от длъжника искане в
предвидения от закона срок.
В разглеждания случай и доколкото вземанията, произтичат от документ по чл. 417,
т. 2 ГПК, длъжниците могат да поискат спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК, след
като са учредили обезпечение пред съда по чл. 180 и 181 ЗЗД, в който случай спирането ще
произтича от закона. Във всички други случаи длъжниците могат да поискат от заповедния
съд да постанови определение, с което да спре изпълнението на основание чл. 420, ал. 2 ГПК
в срока на възражението, който изцяло съвпада и със срока за доброволно изпълнение на
задължението, като обосноват защитната си теза за наличие на предпоставките на чл. 420,
ал. 2, т. 1 – 3 ГПК.
По делото липсват данни съдът, компетентен да разгледа искането за спиране на
принудителното изпълнение на заповедите за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК да е
постановил акт, с който да е спрял изпълнението.
При съобразяване изложените твърдения в частните жалби за наличие основание за
спиране по чл. 420, ал. 2 ГПК и доколкото спирането в тази хипотеза не настъпва по силата
на закона, а е необходим акт на съда, правилно съдебният изпълнител е отказал да спре
3
принудителното изпълнение.
Предвид изложеното частните жалби се явяват неоснователни и подлежат на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има взискателят, но доколкото същият не
претендира присъждане на разноски, не се дължи произнасяне.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ частна жалба с вх. № 14331/15.04.2021 г., подадена от длъжниците
„М.Б.“ ООД, В. И.А., М. П. А. и „М.ц.И.“ ООД по изпълнително дело № 20208580401999 по
описа на ЧСИ У.Д. срещу отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнението, получен със
съобщение № 8588/22.03.2021 г. на 06.04.2021 г. и частна жалба с вх. № 32764/27.09.2021
г., подадена от длъжниците „М.Б.“ ООД, В. И.А., М. П. А. и „М.ц.И.“ ООД по изпълнително
дело № 20208580401999 по описа на ЧСИ У.Д. срещу отказ на съдебния изпълнител получен
със съобщение на 09.09.2021 г., да спре изпълнението по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4