Решение по к. адм. дело №1027/2025 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 10177
Дата: 19 ноември 2025 г. (в сила от 19 ноември 2025 г.)
Съдия: Христо Христов
Дело: 20257040701027
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 2 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 10177

Бургас, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - LІ-ви състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ХРИСТО ХРИСТОВ
Членове: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

При секретар ДИМИТРИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора СОНЯ ЙОВЧЕВА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257040701027 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно и намира основанието си в чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 285 от Закона за изпълнение на наказанията е задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по касационна жалба от И. Н. Р. с адрес Затвора Бургас, подадена чрез адвокат К. С. А., срещу Решение № 3136 от 03.04.2025 г., постановено по административно дело № 851/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от И. Н. Р. - лишен от свобода в Затвора Бургас, иск да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева, представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне, причинени от осветлението в спалното помещение, което е оставено да свети през цялата нощ в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с цел поставяне в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска. С решението е отхвърлено искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” [населено място] за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С касационната си жалба И. Н. Р., чрез адвокат К. С. А. изразява несъгласие с постановеното решение, тъй като същото е постановено при неправилно приложение на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен и необоснован извода на съда, че искът на Рибов срещу ГДИН – София за присъждане на сумата в размер на 1000 лева е неоснователен и недоказан и моли за отмяна на обжалваното решение.

По делото е постъпил писмен отговор от пълномощника на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място], с молба за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна, тъй като с обжалваното решение, съдът е направил задълбочен анализ на събрания доказателствен материал и е приел, че исковата претенция е недоказана и неоснователна, поради липса на изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдебното заседание се проведе чрез видеоконферентна връзка между Административен съд Бургас и Затвора Бургас на основание чл.135а от ГПК, като на основание чл. 150, ал. 6 от ГПК се изготви видеозапис на заседанието.

Касаторът И. Н. Р., редовно призован, присъства в специално оборудвано помещение в Затвора Бургас и участва в производството чрез осъществената видеоконферентна връзка, като излага съображения по същество. Моли съдът да отмени решението и делото да се върне на първоинстанционния състав за продължаване на съдопроизводството. Алтернативно моли за отмяна на решението и за уважаване на иска. Моли да не бъде уважавано искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В залата се явява адвокат А. – процесуален представител на касатора, която счита, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано, като поддържа изцяло казаното от представлявания от нея И. Р..

За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, редовно призован, не се явява представител.

Окръжна прокуратура Бургас се представлява от прокурор С. П., която счита, че първоинстанционното съдебно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

С атакуваното Решение № 3136 от 03.04.2025 г., постановено по административно дело № 851/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, съдът е отхвърлил предявеният от И. Н. Р. - лишен от свобода в Затвора Бургас иск да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието да му заплати обезщетение в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне, причинени от осветлението в спалното помещение, което е оставено да свети през цялата нощ в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. с цел поставяне в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска, като е отхвърлил и искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на наличния по делото доказателствен материал, който е бил правилно анализиран и адекватно оценен, което е формирало и логичния извод за липсата на незаконосъобразни действия или бездействия от страна на администрацията към ГДИН, с които да е нарушен чл. 3 от ЗИНЗС.

За да постанови решението си решаващият състав на административния съд е приел за установено, че в исковия период от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. И. Н. Р. е бил настанен в самостоятелно помещение № 124 в П. З. с повишена сигурност към Затвора Бургас, което жилищно помещение е оборудвано с два броя плафони (осветителни тела), в които има монтирани по 2 броя LED крушки или общо четири броя крушки, осигуряващи необходимото ниво на изкуствено осветление през тъмната част от денонощието и което осветление се включва и изключва от лишения от свобода по негово желание. Електрическото напрежение в помещението се изключва от 22:00 до 06:00 часа с цел осигуряване на осемчасов времеви период за сън и почивка. До месец юни 2024 г. дежурното нощно осветление в помещение № 124, за времето от 22:00 до 06:00 часа се е осъществявало чрез осветителна система, монтирана в санитарното помещение, изградена с цел да се улесни ползването му от обитателя през тъмната част на денонощието. Дежурното нощно осветление в санитарното помещение е било с нисък интензитет, който не създавал дискомфорт и не пречил на лицата настанени в основното помещение.

С докладна записка № ДЗ 1699/19.02.2024 г. мл. инспектор И. Е. е докладвал за ограничена видимост в спалните помещения на Ареста в района на пост №14, т.к. ключовете за осветлението са в спалните помещения и постовия надзирател няма достъп до тях, освен ако не отвори спалното. Предложил да се монтират осветителни тела над вратите на спалните помещения с LED крушка 3W (зелена или бяла светлина), която да се включва от лихт бутон в коридора и по този начин както задържаните под стража ще могат по всяко време да си включват и изключват осветлението в спалното помещение, така и постовите надзиратели ще могат да ги проверяват, като включват слаб източник на светлина. Поради това и обстоятелството, че при извършване на проверки от надзорно-охранителния състав в зоните с повишена сигурност през тъмната част на денонощието се използва осветлението на санитарния възел на спалното помещение, е започнало изграждане на фоново осветление с нисък интензитет, което да осигури видимост в помещенията на ареста и осветление в зоните за сигурност. Освен в коридорите на Ареста, фоново осветление поетапно е било изградено и в спалните помещения на I и II зона с повишена сигурност, като дейностите и въвеждането в експлоатация са приключили в началото на месец май 2024 г..

След изграждане на автономната система за фоново осветление наблюдението на лишените от свобода в „Зона с повишена сигурност“ към Затвор Бургас през тъмната част на денонощието се осъществявало чрез отвор на вратата за наблюдение с помощта на това осветление, което е с нисък интензитет и се включва само при необходимост за кратко от служителите от надзорно-охранителния състав от незадържащ бутон. По делото е приложена информация, че записи от видео охранителната система на Затвор Бургас за периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. не могат да бъдат предоставени, т.к. системата за видео наблюдение на Затвор Бургас съхранява записи до 50 дни в зависимост броя камери към съответен DVR и капацитета на записващото устройство.

Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че в претендирания период за цяла нощ е било оставяно включено осветлението в спалното му помещение. Приел е, че в помещението за времето от 22:00 до 06:00 часа е спирано електрическото напрежение, което води до обективна невъзможност да се включва осветлението, като и е налице фоново осветление за наблюдение, което се включва за кратко от служителите от надзорно-охранителния състав от незадържащ бутон само при необходимост. До изграждане на последното, за да е възможно наблюдението, се е ползвала осветителната система монтирана в санитарното помещение, като и двата източника на светлина били с нисък интензитет, не създавали дискомфорт и не пречили на лицата настанени в основното помещение. Приел е, че необходимостта от фоново или дежурно осветление произтича пряко от предвиденото в чл. 312, т. 5, т. 6 и т. 7 от ППЗИНЗС и наличието му нито е действие или бездействие от страна на служителите на ответната страна в нарушение на закона, нито създава неудобства за ищеца, причиняващи липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне с цел поставянето му в неблагоприятни условия надвишаващи неизбежното ниво на страдание. Формирал е извод за: липса на законово задължение, което да е било нарушено чрез действие или бездействие от страна на затворническата администрация, липса на нарушение на чл.3 ЗИНЗС; че настъпването на неимуществени вреди не може да се предполага и е недоказано влошаване на здравословното състояние на ищеца поради твърдяното негативно въздействие на светлина през нощта за исковия период; липса на причинна връзка между твърдяното поведение на служители на ответника и вредата, доколкото първото не е единствено и достатъчно условие за нейното настъпване.

Решението на Административен съд - Бургас е правилно.

Касационната инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, обосноваващи неправилност и съответно касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, които се споделят от настоящия състав. При правилна преценка на събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен и обоснован извод, изведен от установената по делото фактическа обстановка.

Касационната инстанция счита, че административният съд е приложил правилно материалния закон на база събраните доказателства и формираните от него изводи са съответни на правото.

Производството е водено по специалния ред, предвиден в ЗИНЗС, а именно чл. 284 и следващите. Основателността на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предполага кумулативното наличие на предпоставките - акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца – същата се предполага до доказване на противното /чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/ и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда. Следователно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/. Съгласно практиката на Съда по правата на човека, чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че по отношение на практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно състояние на лишения от свобода, са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания.

В процесния случай съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не обуславя извод за установени незаконосъобразни действия или бездействия на служителите на ответника. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че след като липсват незаконосъобразни действия/бездействия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС, искът за вреди се явява неоснователен.

Анализирайки законодателната уредба свързана със задължението за осъществяване на непрекъснат контрол и наблюдение на лишените от свобода и задържаните под стража, съдът е приел, че не се установява наличието на фоново или дежурно осветление да създава неудобства за ищеца, причиняващи липса на сън, болки в главата, очите, психически и емоционален стрес и физическо страдание и безсилие да си помогне с цел поставянето му в неблагоприятни условия, надвишаващи неизбежното ниво на страдание.

Видно от представените по делото на първоинстанционния съд писмени доказателства, в периода от 09.05.2024 г. до 17.05.2024 г. л.св.Рибов е посетил МЦ Затвор Бургас за извеждане на дело с диагноза Санус (клинично здрав), което се установява от представеното извлечение от книгата за движение на лишените от свобода, вписано с амб. № 2236/ 16.05.2024 г. Извън този период във връзка с оплакванията му за болки в очите му е проведен медицински преглед от д-р Б. Х. (амб. № 24074101793В/ 14.03.2024 г.) и отразени диагноза Пресбиопия; анамнеза - оплаква се от намалено зрение за близо; обективно ляво и дясно око няма инекция /зачервяване/ и секреция /сълзене/; изследвания - ляво и дясно око по един диоптър и терапия - оптична корекция за близо. На 29.05.2024 г. му е проведено клинично изследване на кръв и урина, в резултатите от което отклонения от референтните стойности не са отчетени. Липсват доказателства в процесния период лишеният от свобода да е посещавал медицински специалист, с оплаквания сходни с изложените в настоящото производство.

Настоящата съдебна инстанция намира за обоснован изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на ищеца не се доказа наличието на първата предпоставка обосноваваща основателност на исковата претенция с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно наличие на противоправно действие или бездействие от страна на служители на ответника. Правилно първоинстанционният съд е приел и че не са налице като елементи от фактическия състав на увреждането освен твърдяното действие и бездействие, също и самата неимуществена вреда, съответно причинна връзка между тях, за да бъде присъдено обезщетение за нея по справедливост.

Събраните по делото доказателства, заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне.

Неоснователно е възражението на касатора във връзка с постановено от председателя на настоящия касационен състав Определение № 429/19.02.2021 г. по адм. дело № 211/2021 г. След извършена служебна справка в информационната система на Административен съд – Бургас се установи, че е постановено определение с идентичен номер, дата и дело, но от различен докладчик, който не е част от настоящия касационен състав. Определение № 429/19.02.2021 г. по адм. дело № 211/2021 г. е неотносимо към настоящия спор. Неотносими към предмета на делото са и представените от касатора Определение № 1294/18.06.2021 г. по частно касационно административно дело № 1277/2021 г. и Определение № 435/23.02.2021 г. по административно дело № 352/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

По отношение на представената от касатора Справка рег. № ДЗ-1492/10.02.2025 г., от текста на същата се установява, че е изготвена във връзка с адм. дело № 852/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас, поради което е неотносима към настоящото производство. Предвид това, съдът няма да се спира и на факта, че справката е представена в копие от 1 страница, на която липсва подпис на изготвилото я лице, което предполага, че не е представена в цялост.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение, с оглед разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, според която, когато искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. С ал. 3, изр. 2-ро на същата разпоредба е изрично предвидено, че съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. По аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, разноски по производството са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, тоест разноските направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. Общото тълкуване на разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно отхвърляне на иска води до извод, че такова не се дължи.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3136 от 03.04.2025 г., постановено по административно дело № 851/2024 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател:
Членове: