Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 11.12.2020
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански състав
На единадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
672 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
Ищцовото дружество - „И.” ЕООД *** твърди, че е дружество, чиято основна дейност е извършване на превоз на товари по шосе. На 04.02.2020г. един от влекачите на дружеството получило повреда в района на град Х., Г.. Влекачът се придвижил на собствен ход до близък сервиз за отстраняване на повредата. Тъй като въпросния сервиз предложил доста висока цена за ремонта, потърсили и се договорили с друг сервиз, в района на град Щ., който да ремонтира влекача. За целта била необходима товарна платформа, която да натовари влекача и да го транспортира до Щ., тъй като повредата не позволявала придвижване на собствен ход на дълги разстояния.
Позвънили на ответника „С.К.” ЕООД, за който получили информация, че разполага с необходимата платформа в Г. и извършва подобни услуги. Разговаряли лично с управителя П.Т. на тел. +359 *******, като му обяснили ситуацията. На 05.02.2020г. сутринта се чули отново и Т. предложил цена от 700 евро без ДДС, за да превози влекача от Х. до Щ.. Съгласили се, и ответникът предварително издал данъчна фактура № **********/05.02.2020г. за левовата равностойност на 700 евро или 1 642.90 лева. Във фактурата било посочено и основанието на плащането: „Транспорт на аварирал влекач, 700 евро х 1.95583 лв.“. Още същия ден извършили плащане по фактурата по банков път.
На 05.02.2020г. около обед, платформата на ответника, с номер *****/*****, пристигнала на адреса в град Х.. Двамата шофьори (на влекача и на специализираната платформа) предприели действия за качването на авариралия влекач, но се оказало, че платформата на ответника не била снабдена с необходимото за целта оборудване и в края на деня станало ясно, че няма да може да натовари влекача.
Започнало търсене на кран в района, който да дойде да качи камиона на платформата. На 06.02.2020г. получили оферта от немска фирма, притежаваща необходимия кран. Докато очаквали пристигането на крана, около обяд на 06.02.2020г., платформата на ответника напуснала адреса без да ги уведоми и съответно без да извърши услугата, за която ищецът бил платил авансово. Наложило се да потърсят друга платформа за транспортиране до Щ. и така услугата била извършена от трето лице.
Свързали се с ответника и поискали възстановяване на платената цена, срещу която не е предоставена услуга, но управителят на ответното дружество заявил, че няма да върне сумата. Ответникът и до момента задържал неоснователно исковата сума. Сочи, че безспорно в случая ищецът е платил на ответника исковата сума за извършване на услуга, която не била предоставена; основанието на плащането - извършване на превоз на аварирал влекач със специализирана платформа не се е осъществило. Следователно, ответникът задържал получените пари при условията на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД. А щом е така, то платеното подлежи на реституция. Налице било неоснователно обогатяване, поради разместване на блага при неосъществено основание. В тази хипотеза разместването на имуществени блага поражда обогатяване на ответника в размер на исковата сума, и същевременно имуществото на ищеца е намалено с посочената сума, без да съществува основание за това.
Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за задържане на полученото. В тази насока ищецът представя достатъчно убедителни писмени доказателства за плащане на сумата. Обстоятелството, че ответника продължава да задържа получената сума е твърдение за отрицателен факт и ищеца не носи тежестта на доказването му. Следователно ищецът има спрямо ответника изискуемо вземане в претендирания размер и на посоченото по-горе основание.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответникът „С.К.” ЕООД да заплати на ищеца сумата 1 642.90 лева, платена с оглед на неосъществено основание - „Транспорт на аварирал влекач”, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Претендира за направените по делото разноски. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК указва банкова сметка ***, а именно: IBAN: ***, BIC:***, банка „ОББ“ АД.
Ответното
дружество - „С.К.”
ЕООД *** счита обективно предявените искове за
допустими, но неоснователни.
Оспорва обстоятелството, че между страните е съществувала договорка да „натоварим“ влекач на ищцовото
дружество. Оспорва обстоятелството, че ответното
дружеството не е изпълнило поетото от него задължение
за транспорт на аварирал влекач. Оспорва
обстоятелството, че притежаваната от ответника
платформа не е снабдена с необходимото оборудване за осъществяване на превоз на
авариралия влекач на ищцовото дружество.
Оспорва обстоятелството, че са напуснали адреса, на който се намирал авариралия влекач, без да уведомят ищцовото дружество.
Твърди,
че ответното дружество осъществява транспортна
дейност, като извършва вътрешни и международни превози на товари, по заявки на
клиенти. На 04.02.2020г. получил обаждане по
телефона от представителя на ищцовото дружество, като същият му заявил, че има повреда на
влекач, който се намирал в град Х. и поискал
да транспортира влекача до Щ.. Попитал го дали е възможно влекачът да се движи на собствен ход и
дали може да се качи на платформата, с която дружеството разполага. Отговорът бил, че влекачът може да се движи сам на собствен ход на малки
разстояния и може да се качи на платформата им.
След като прегледал ангажиментите, които
дружеството следвало да изпълнява по заявки -
договори с други клиенти, и като взел предвид,
че за да превози този аварирал влекач би им
отнело около час, час и половина и час да се
качи влекача на платформата, съответно след
това да го транспортират до град Щ., се съгласил да извършат този превоз
на товар.
На следващия ден 05.02.2020г. сутринта се чули по
телефона с представителя на ищцовото дружество. Обяснил на представителя на ищцовото дружество, че транспортната
ни композиция - седлови влекач с peг. №
***** и прикаченато към него полуремарке (платформа)
с рег.№ *****, им се намират в град Юнкерт (Junkert), където изпълняват заявка на друг клиент, а следващия им
договор с клиент бил за превоз на товар е от
град Фюрт (Furt) до България, тоест имали
ден, в който могли да осъществят
транспортиране на авариралия им влекач от Х. до Щ., за да могат след
това да осъществят поетите им други договорни отношения с клиента. Представителят
на ищцовото дружество се съгласил, договорили цена за
извършване на превоза на авариралия влекач в размер на 700 евро или тяхната левова равностойност - 1
642.90 лева, която ищецът заплатил. На 05.02.2020г., транспортната композиция - камиона и прикаченият към него седлови
влекач, управлявана от шофьора ни Деян Делевски,
пристигнала по обяд в град Х.. Притежавана от ответното дружество платформа, представляваща ниско ремарке, с нужните за това
разрешителни за превоз на извънгабаритни товари до 28 тона. При пристигането му
в Х., шофьорът установил, че авариралия влекач не може да се движи на собствен
ход, поради което било невъзможно да се качи
влекача на платформата. Същият му се обадил по телефона и го информирал за това обстоятелство. Свързал се по телефона с представителят на ответното дружество и
му казал. Той го помолил да изчака докато намерят кран,
който да натовари влекача на платформата. Обадил
се на шофьора му и му казал да изчака пристигането на кран, който да натовари влекача.
Независимо от това, докато чакали кран,
шофьорът се опитал да осъществи качването на авариралия влекач на платформата,
но това е било невъзможно. При опитите си да го качи на полуремаркето, се
скъсали обтягащите колани и вериги на същото. Тези опити продължили около
четири часа, но качването било невъзможно. Няколко пъти разговарял с представителят на ищцовото дружество по телефона, да
осигури кран за влекача, но той му отговарял, че за това му искали висока сума. Същият бил информиран,
че не могат да го чакат неограничено във времето да осигури кран, тъй като имали да изпълняват друг
поет договор. Така шофьорът останал в град Х. и до следващия ден на 06.02.2020г. в 14.30 часа,
но ищцовото дружество не осигурило кран и шофьорът е тръгнал да изпълнява поетите задължения по договор
заявка от 05.02.2020г. към град Фюрт, Г. до
България.
Неоснователно било твърдението на ищцовото дружество, че притежаваната от ответника платформа не могла да осъществи транспорт на авариралия
влекач, тъй като не била снабдена с необходимото за целта оборудване. Твърди, че притежаваната платформа била снабдена с необходимото оборудване, и доказателство за това
били осъществените транспорти на товари с нея
на по-големи влекачи и друга по-голяма транспортна техника, както на
04.02.2020г, така и на 07.02.2020г. Твърди, че с ищцовото дружество имали сключен договор за превоз на товар, по който постигнали съгласие относно началния и крайния пункт на превоза,
цената, срока за извършването му. В качеството си на превозвач по същия договор,
ответното дружество изпълнило задълженията си, като се явило със съответното транспортно средство за да получи товара.
Полученото от ответното дружество
възнаграждение било такова на договорно
основание, и не е налице твърдяното от ищеца неоснователно обогатяване от наша
страна. Не оспорва обстоятелството, че са получили от ищцовото дружество по банков път сумата от 1 642.00
лева, съгласно фактура № **********/ 05.02.2020г. за транспорт на аварирал
влекач. С оглед на изложеното, моли съда да
отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира за
направените по делото разноски.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представената и приетата по делото в копие данъчна фактура № **********/05.02.2020г., издадена от „С.К.” ЕООД *** и с получател „И.” ЕООД *** се установява, че между страните са възникнали отношения, имащи характер на договор за извършване на транспортна услуга, доколкото в същата е отразено като услуга – транспорт на аварирал влекач. Стойността на фактурата възлиза на 700 евро или 1 642.90 лева, с включено ДДС. Представено е в копие изходящ превод от дата 05.02.2020г., видно от който „И.” ЕООД *** е наредило по банков път процесната сума на „С.К.” ЕООД ***, на основание издадената фактура № **********/05.02.2020г.
По искане на страните, с протоколно определение от 12.08.2020г., съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че претендирана в настоящото производство сума възлиза в размер на 1 642.90 лева.
Ответната страна е ангажирала съда с писмени доказателства относно собствеността на седлови влекач с peг. № ***** и прикаченато към него полуремарке (платформа) с рег.№ *****, представяйки Свидителство за регистрация Част I, ведно от които техниката е собственост на „С.К.” ЕООД ***. Видно от представения лиценз № 9250 от МТИТС със срок на валидност от 08.06.2018г. до 07.06.2028г., на „С.К.” ЕООД *** е дадено правото да извършва международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение на територията на Европейската общност. На „С.К.” ЕООД *** е дадено разрешение за извършване на извънгабаритни товари на територията на Г., което се установява от представените в легализиран превод писмени доказателства, а именно – Заявление за решение за осъществяване на големи и/или тежки товари за превоз на товари и свръхголеми и/или свръхтегло, в което заявление се съдържа и даденото разрешение за това за периода от 11.06.2018г. до 06.09.2020г.
Във връзка с предявения иск,
съдът е допуснал по един свидетел на страните. От показанията на свидетеля,
осигурен от ищцовата страна- Д.И.И., работещ в ищцовото дружество, като шофьор
се установява, че тази година, управлявайки камион в Г., имал инцидент с
блокирало колело на влекача. Това станало в района на гр. Х.. Карал бавно и на
първата възможна отбивка спрял и констатирал, че има проблем с предно ляво
колело. Обадил на техния отговорник, който се занимава с транспорта и му
обяснил, че има проблем с автомобила. Вдигнал автомобила на крик и установил,
че на предно ляво колело лагерът е тръгнал да се чупи. От фирмата му казали, че
или трябва да влезе в сервиз или на място да дойде пътна помощ, за да го
отремонтират. След 20 минути се обадила тяхната диспечерка, която му пуснала
адрес на 15 км, от мястото където бил спрял, на който адрес имало сервиз на
МАН. Влекачът бил същата марка. Твърди, че тръгнал леко, защото не можел да се
движи бързо. Движел се в авариен режим, с аварийни светлини, със скорост 15-20
км. Така се добрал до сервиза. През това време колелото се въртяло по асфалта,
но много трудно. В сервиза изчакал да му кажат къде да остави камиона и да се
разберат кога ще го отремонтират. Спомня си, че било ден – петък, тъй като му
казали, че събота и неделя са почивни дни. Останал събота и неделя в сервиза. В
понеделник дошли собствениците на сервиза и му казали, че до преди обяд нямат
свободни часове, за да го вкарат в сервиза, като евентуално следобед могат да
вкарат камиона в сервиза. Въпреки всичко, не успели да вкарат автомобила в
сервиза нито в понеделник, нито във вторник, нито в сряда. Свързал се тяхната
диспечерка и тя му казала, че са изпратили пътна помощ, която да го качи и
откара в друг сервиз. Когато отишъл въпросният колега да го качва, който бил от
българска фирма, заедно с него откачили ремаркето. След половин час отишъл друг
негов колега от фирмата с друг влекач, който му прекачил неговото ремарке и
продължил на адрес. При него останал само влекача, който трябвало да се качи
върху платформата на пътната помощ. Твърди, че започнали да качват влекача в
неговото ремарке, но след няколко опита не успели да го качат, защото тяхното
ремарке идвало малко по-високо от стандартните ремаркета, а от друга страна -
наклонът бил по-голям и когато започвал да качва влекача, лагера напълно
блокирал и колелото започнало да се стържи по асфалта. Колегата го теглел с
лебедка. Опитал се при включен двигател, за да може да му помогне малко, но не
успели. След това се скъсало въжето на лебедка. Чисто технически, за да не се
качи влекачът, проблемът бил, че тяхното ремарке, което идвало малко по-високо
и явно лагерът вече бил изстинал, поради което той се стеснявал. Заради
височината и заради блокиралото колело не успели да качат влекача. Колелото
блокирало в момента, в който започнали да качват влекача на платформата, защото
колелото по едно време се изкривило на една страна, нямало какво да го държи.
Колегата, който дошъл от друга фирма, останал в сервиза. На другият ден дошъл и
му се обадил, че си тръгва, доколкото не
може да бъде полезен за качването. Обадил се на диспечерката и й казал, че
момчето, което дошло да го качва, си тръгва. След половин час му звъннали и му
казали, че следобед ще дойде друга пътна помощ, която да го качи. Момчето от
българската пътна помощ си тръгнало към 10.00 часа, а между 13 -14 часа дошла
помощ от немска фирма. Видели какво е състоянието на камиона и казали да запали
двигателя и да държи волана прав, закачили го с две лебедки, а отдолу подложи
някакви метални скари, които били на ролкови колела и с помощта на тези ролкови
колела го качили отгоре на ремаркето с двете въжета. Тази платформа, на която
го качили, била много по-ниска от другата платформа. Българската платформа,
която дошла, трябвало да го качи нагоре
и да го спусне долу в ниското, като градусът на наклона бил много
по-голям от този на немската платформа. И немската платформа имала наклон, но
бил по-малък и по-нисък, с две лебедки и с ролкова скара. Лесно се качил на
втората платформа, от първия опит, безпроблемно. От там го закарали на 70 км, в
съседен град, където го разтовари по същия начин, а не с кран. На обяд от
сервиза разглобили камиона и казали, че днес ще поръчат частите, сутринта ще
дойдат и на обяд камиона ще е готов. Точно така станало. Твърди, че ако не беше
се разбил лагера на колелото, щели да качат влекача на платформата на българска
фирма. Българската платформа можела да транспортира влекача до която и да е
точка.
Твърди, че
колегата от българската фирма му оказа пълно съдействие за проблема с колелото,
като заедно вдигнали автомобила на крик и видели, че на това колело му е счупен
лагера. Когото откачил ремаркето вече самият лагер на колелото се разпаднало.
Техническата повреда била в счупен лагер. Твърди, че бил постоянно до механика,
когато ремонтирал неговия влекач и го виждал какво прави. След ремонта в
немския сервиз си тръгнал с влекача.
От показанията на свидетеля,
осигурен от ответната страна - Д.М.Д., в трудови правоотношения с ответника,
работещ като шофьор се установява, че в началото на месец февруари тази година,
получил нареждане от фирмата да отиде на около 200 км от там, където се намирал
в момента празен, за да му натоварят български аварирал влекач, който се
намирал в сервиз на МАН, както и да го транспортира до друг сервиз, понеже в
този сервиз искали много голяма сума за ремонта - около 10 хиляди евро, като са
искали да сменят целия преден мост. На място като отишъл, колегата – шофьорът
на влекача си стоял в кабината. Влекачът бил нареден между други камиони, които
били отвън подредени до оградата. Бяха му пуснали ток за акумулаторите, тъй
като били паднали заради печката, която е работела. Той е стоял два, три дни в
двора на сервиза. Ремаркето му било разкачено настрани, влекачът бил без
ремарке. Помъчили се да го запалят, но той нямало как да запали. Камионът
нереагирал на палене, ток имало, но от сервиза му свалили компютъра на
автомобила. Тъй като говорил немски език, влязъл в сервиза и попитал
работниците, кой от тях е работил по автомобила, защо автомобила не може да
запали. От сервиза дошъл служител, който сложили компютъра и автомобила
запалил. Шофьорът на влекача трябвало да си качи камиона на собствен ход върху
платформата. Ремаркето му предразполагало да извършил такъв транспорт на стоки
и на автомобили. Шофьорът обаче отказал, било го страх да си качи камиона сам
върху неговата платформа. Трябвало да се качи по една рампа, която не била
стръмна. Помолил го той да качи влекача върху ремаркето. Съгласил се, но
качвайки се на влекача, установил че
същият се движел страшно трудно, почти нямало движение. Предното ляво колело му
било блокирало тотално. Камионът се движил, но това било много зле за самия двигател,
отзад боксувал, колелото се татразило. Колелото преплъзвало от време на време,
издавало страшни шумове, гумата се татразлаи. Помъчили се да го качат по
нормалния начин, но видели, че няма как да това да се случи. Попитал колегата
какъв точно е проблема на автомобила. Той му отговорил, че му е блокирал
спирачния апарат, затова е отишъл в сервиз. След като вдигнали камиона на крик
установил, по негова преценка, че проблема не е в спирачния апарат, а проблемът
бил, че е счупен лагера на колелото и затова не може да се движи нормално.
Казал му, че има лебедка, монтирана на автомобила, която може да им помогне, за
да го качат. Шофьорът се съгласи за това нещо. Предприели действия с лебедката,
но видели, че и с нея няма да стане, защото той се забивал в самата рампа, като
го дърпа. Без значение бил в случая наклонът на рампата. При нормален
автомобил, такъв може да се качва и слиза без никакъв проблем. Не е било за
първи път да прави това, но когато колелото е блокирало и го опъваш отпред, той
се забива надолу, навежда се и започва да се удря отдолу броня, радиатори и
т.н. Така не искал да прави по-големи щети, по-големи разходи на фирмата.
Просто се оказало невъзможно. Имало проблем да се качи и с въже, тъй като
въжето се усуква обратно, куката, която се закачва въжето и на която се слагали
скоби, които да го държат се скъсали. Сочи, че се обадил на шефа си и му
обяснил цялата ситуация, показал няколко снимки. Казали му да изчака, ще
разговарят със собственика на фирмата и следващият вариант е да извикат кран,
който струвал някаква сума. Останал там целия този ден, стояли и чакали
собственика на тази фирма да реши какво действие ще предприеме. Там пренощувал
цялата нощ. На другия ден, сутринта, отворили фирмата, но те продължавали да
чакат, да се вземе някакво решение от собственика на фирмата на авариралия
камион. Останал до следобед, до около 13-14 часа, и тъй като имал друга работа,
и друго товарене си тръгнал. Докато бил там не беше дошла друга платформа.
Когато си тръгнал, оставил авариралия влекач в сервиза на МАН. Твърди, че
когато му се обадил неговият управител да отиде, за да вземе този влекач, му
казали, че камионът се движил и ще се качи сам, без никакви проблеми. Това
наложило отклоняване от маршрута, който следвало да изпълнява, някъде около 200
км в едната посока и обратно - 400 км. Пътищата в Г. се заплащали, и той
управлявайки 6-осов автомобил и това не било малко за плащането. Твърди, че
друг път е качвал подобни влекачи, като този на платформата, даже и по-големи,
по-тежки машини от тази. Качвал е 10-тонен МАН, 3-осен, само с лебедката, както
и сметосъбираща машина. Твърди, че тази платформа лично я управлявал от 2
години, а лебедката я е използвал около 10 пъти. Преди това е управлявал друга
подобна платформа, работейки 6 години във фирма в Пловдив, само с извън
габаритен транспорт се е занимавал.
НА ОСНОВАНИЕ
чл. 174 от ГПК, съдът по искане на ищцовата страна е постановил извършване на
очна ставка между разпитаните свидетели, на които се зададоха констатирани
спорни въпроси и се получиха следните отговори:
На въпрос към свидетелите: Кой, кога и как откачи ремаркето от
влекача? Заедно ли направихте това или преди пристигане на пътната помощ?,
свидетелят И.твърди, че заедно откачили ремаркето, защото не знаел как да
заходи, бил спрял настрани и около него нямало много ход за маневра. Тоест,
когато дошъл шофьорът на платформата, ремаркето не било откачено, заедно го
откачили. Свидетелят Д.потвърждава, че двамата откачили ремаркето.
На въпрос към
двамата свидетели – Казвал ли е шофьора
на влекача на шофьора на пътната помощ, че причината, да не може да се
движи влекача, е блокирал спирачен
апарат?, свидетелят И.твърди, че в
първия момент си помислил, че е блокирал апарат, което казал и на Делевски, но
когато с него вдигнали колелото на крик разбрали, че апаратът е здрав, а
лагерът е счупен. Свидетелят Д.потвърждава, думите на свидетелят Иванов, че
точно това се случило.
На въпрос към двамата свидетели – Кой се е качил на авариралия влекач, за да направи опит на собствен
ход да го качи върху платформата?, свидетелят И.твърди, че бил на влекача,
когато Д.го закачил с лебедката. Преди да го закачи с лебедката, първо Д.се
качил и се опитал да го качи на собствен ход. Отстъпил му, защото си помислял, че
той бил малко по-опитен от него и затова му казал – „Дай аз да опитам сам да го кача“. Негова била инициативата – „Слез аз да опитам сам да го кача.” Сочи,
че в самия момент умували с него, за тях нямало значение дали ще го качи – той
или колегата му. Не е имало някаква инициатива, просто коментирали с него,
защото той бил с по-голям стаж от него. Идеята била спонтанна. Той за първи път
качвал влекач върху платформата, поради което сметнал, че колегата му имал
по-голям стаж от него и му предоставил това. Свидетелят Д.потвърждава, думите
на свидетелят Иванов, че точна това се случило. Твърди, че поел управлението на
влекача за по-голяма сигурност за двамата и за двата автомобила.
По делото е представена и приета в легализиран превод кореспонденция по имейл между „И.” ЕООД *** и немска аварийно-спасителна служба във връзка осигуряване на платформа за транспортиране на авариралия влекач. Видно от кореспонденцията, ищецът е поискал по-нисък товарач за транспортиране на влекача. Уточнено е на немската фирма, че влекачът не може да се движи самостоятелно, тъй като предно ляво колело е блокирало, поради което може да се наложи ползването на кран. Видно от кореспонденцията, страните са се договорили и за цената на услугата, като са представени доказателства за платена такава в размер на 1000 евро.
Други доказателства от значение
по делото не са представени.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
На първо място следва да посочи, че съдът кредитира напълно показанията на свидетели, преценявайки възможната им заинтересованост по чл. 172 от ГПК (доколкото са служители на страните в процеса), особено в частта им при проведената очна ставка. На база приетите гласни доказателства, съдът приема, че шофьорът на влекача първоначално е съобщил за блокиран спирачен апарат на предно ляво колело, което казал и на шофьора, служител в ответното дружество. Влекачът макар и бавно се е движил на собствен ход и това е било уточнено със собственика на ответното дружество във връзка с поисканата му транспортна услуга за транспорт на аварирал влекач. Установи се от свидетелските показания, че платформа за транспортиране на влекача е осигурена от ответника, но при опит да качат влекача върху платформата, колелото напълно блокирало и автомобилът не можел самостоятелно да се движи. В тази връзка, свидетелят И.твърди, че колелото блокирало в момента, в който започнали да качват влекача на платформата. Вдигайки колелото на крик, шофьорите (служители в двете дружества) установили, че апаратът е здрав, но лагерът е счупен. Двамата са направили всички възможни опити да качат влекача върху платформата, в това число и с помощна на лебедка, но не са успели, тъй като със счупването на лагера, автомобилът не е можел да се движи на собствен ход, платформата идвала малко по-високо от стандартните, наклонът бил по-голям. В тази връзка свидетелят И.твърди, че ако не беше се разбил лагера на колелото, щели да качат влекача на платформата на българска фирма. Съдът кредитира показанията им, като непротиворечиви, допринасящи за доизясняване на обстоятелствата, както относно сключване на договор за транспортна услуга, така и относно ситуацията около авариралия влекач и създадената организацията на работа от двете дружествата във връзка с транспортирането му.
С иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД разполагат лицата, които твърдят, че са престирали, с оглед на очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо престацията, което правоотношение не е осъществено. За да са налице вторият фактически състави на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал, с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните, оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага, което правоотношение впоследствие не е възникнало, или, че макар и възникнало, последното е отпаднало с обратна сила. Поради характера на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото.
Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Предпоставките, които трябва да бъдат доказани от ищеца по делото за неоснователно обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване. При липса на някой от тези елементи няма да е налице състава на неоснователното обогатяване. Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/1979г., в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД (с оглед неосъществено основание) вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието.
По делото е безспорно, че ищецът е заплатил на ответното дружество сумата общо в размер на 1 642.90 лева. Този факт на заплащане, съответно на получаване на процесната сума се признава и от ответното дружество. Но признанието на този факт и липсата на спор между страните относно факта на извършеното плащане, съответно на получаването на сумата от 1 642.90 лева, не води до основателност на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД.
Ответното дружество твърди, че между страните е бил сключен договор за транспортна услуга и плащането на процесната сума е извършено по този договор, съответно и по издадената във връзка с това фактура. Съобразно правната характеристика на договор за извършване на транспортна услуга, като неформален, консенсуален, двустранен и възмезден договор, съществуването му, при отсъствие на изготвена писмена форма, подлежи на доказване с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Формата не е елемент от фактическия състав на този вид договор и е налице валидно сключен договор за извършване на транспортна услуга от момента на постигане между договарящите на съгласие по отношение на цената, срока и обекта.
В конкретния случай, от приобщените по делото писмени доказателства – фактура за извършена услуга, се установява, че същата съдържа изрично като текст „транспорт на аварирал влекач”. Следователно писмено е уточнено и установено по делото предмета на договора. Ясен от документа е и цената на договора – 1 642.90 лева, като видно от представеният изходящ превод, сумата е внесена авансово на 05.02.2020г., на която дата е издадена и фактурата от ответното дружество. В превода е записано, като основание за плащане - издадената данъчна фактура, поради което съдът приема, че същата представлява окончателното плащане. Следователно платената сумата от 1 642.90 лева е и цената на услугата по сключения между страните договор за извършване на транспортна услуга. В този смисъл са и свидетелските показания, които еднозначно заявяват за договорка от шефовете им за изпращане на платформа от българска фирма, която да транспортира авариралия влекач.
От съдържанието на приобщената към писмените доказателства по делото фактура, съдържаща изрично указание защо и заради какво се плаща, съдът приема за доказани съществените клаузи на договор за извършване на транспортна услуга - предмета на услугата, срока и цена. С оглед на изложеното, съдът приема, че между страните на 05.02.2020г. е бил сключен неформален окончателен договор за извършване на транспортна услуга и сумата от 1 642.90 лева представлява платена авансово цена по сключения договор.
Както вече съдът отбеляза, договорът за извършване на транспортна услуга не е реален договор, следователно без значение е дали след сключването му възложителят е ползвал услугата. Ако е лишен от ползване на услугата, има право да развали договора и да иска връщане на платената цена, но не като „неосъществено основание”, а на „отпаднало основание”. Подобен иск, основаващ се хипотезата на чл.55, ал.1, изр.трето от ЗЗД обаче не е предявен и съдът не следва да се произнася. Освен това никъде не се твърди и че сключеният договор за извършване на транспортна услуга е прекратен и не се доказва фактическият състав на прекратяването му по чл. 87 от ЗЗД.
При тези данни по делото съдът намира, че правоотношенията между страните не следва да се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване. След като е бил налице договор за извършване на транспортна услуга между страните, няма основание да се иска връщане на платени суми за изпълнението му на отпаднало или неосъществено основание на плоскостта на института на неоснователното обогатяване. Към момента на плащане на сумата в размер на 1 642.90 лева е съществувало валидно основание за получаването на сумата от ответното дружество. В случая между страните действително са съществували договорни отношения, по силата на които ответното дружество е предоставило услуга на ищеца за транспорт на аварирал влекач, за което последният е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 1 642.90 лева. Втората от хипотезите на чл.55 от ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Съгласно Постановление на пленума на ВС № 7/1979г., в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД (с оглед неосъществено основание) вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено, а настоящият случай не е такъв. От друга страна ищецът не е предявявил претенция за неизпълнение на договорни задължения в настоящото производство, нито с исковата молба, нито с изрично извършеното й уточнение в съдебно заседание.
При така установените фактически данни, съдът приема за недоказано твърдението на ищеца, че разместването на имуществени блага е довело до обогатяването на ответното дружество по иска и обедняването на ищеца, без правно основание за това. Под правно основание се разбира правоотношението, от което произтича правото да се иска получаването на съответната имуществена облага и задължението тя да се престира. Това може да бъде договор, административен акт, самия закон, водене на чужда работа без поръчка и др. Ответното дружество, чиято е тежестта на доказване, е установило по делото по съществото на спора, правното основание на обогатяването си с процесната сума за сметка на ищеца, поради което неоснователно е твърдението на ищеца, че ответното дружество дължи връщането на получената без основание сума на ищеца, за чиято сметка се е обогатил. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът достигна до правния извод, че страните са били обвързани от валидно сключен помежду им договор за извършване на транспортна услуга, което от своя страна изключва приложението на института на неоснователното обогатяване. От изложеното следва извод, че няма основание да се претендира връщане на платената от ищеца сума, тъй като е получена от ответното дружество с основание към момента на плащането й.
С оглед изхода на процеса, отговорността за разноски лежи върху ищеца, който следва да понесе своите, както са направени, и да заплати тези на ответното дружество. Доколкото обаче по делото не са представени доказателства от ответното дружество за реализирани такива, съдът не присъжда разноски. В тази връзка, видно от представеното пълномощно, съдържащо се на лист 12 от делото, липсват данни за сключен договор за правна защита и съдействие, съответно за стойността на договореното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И.” ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Т.Е.Б.,
ЕГН ********** – управител против „С.К.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя П.С.Т., иск за
заплащане на сумата от 1642.90 лева, платена с оглед на неосъществено основание
- „Транспорт на аварирал влекач”, подлежаща на връщане на основание чл.55, ал.1
предл. второ от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от завеждане на исковата молба – 19.02.2020г. до окончателното
погасяване на задължението, като неоснователен и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.