Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 25 юни 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 07.06.2018 г. в състав:
Районен съдия: Иван И.
при участието на секретаря М.Б.
като разгледа докладваното от съдия И.
гражданско дело № 170 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е
образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване
и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 срещу И.Л.И. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 217,12 лв.-главница за неплатена вода за периода от 15.08.2016 г. до 19.04.2017 г., начислена за имот в **********(съгласно окончателния доклад по делото, посочен в протокола от съдебно заседание, проведено на 07.06.2018 г.), както и сумата 11,54 лв.-мораторни лихви от 14.09.2016 г. до 13.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.09.2017 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищецът и ответницата И.Л.И. са в облигационни правоотношения по силата на
общи условия, в изпълнение на които ищецът е предоставял на ответницата на горепосочения
адрес на имота питейна вода за битови нужди.
Тъй като
ответницата не изплатила процесните задължения за доставена питейна вода, на 19.09.2017 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано
ч. гр. дело № 4362/2017 г. на Врачански районен съд, като с разпореждане по същото
съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 20.09.2017 г., която
била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на
уведомление на постоянния й и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК
ответницата не е подала възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно
изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови
договори, поради което е предявен настоящият иск.
С влязло в сила разпореждане от
29.01.2018 г. съдът е върнал на ищеца по реда на чл. 129, ал. 3 от ГПК исковата
молба, по която е образувано
делото в частта, с която се претендира сумата 11,54 лв.-мораторни лихви и е прекратил в същата част производството
по делото.
В писмения си отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК ответницата И.И., чрез особения й представител адв. М.Д., назначена на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК, оспорва исковете по основание и по размер по следните съображения: от представеното извлечение от партидна книга (карнет) се установява, че за една част от отчетените кубици вода липсва подпис за „абонат“, което прави недействително засеченото положение на водомера; на ответницата И.И. покана за доброволно изпълнение не е връчвана преди подаването на исковата молба и ответницата е призовавана на адрес, различен от адреса, на който се твърди да са доставяни процесните водоснабдителни и канализационни услуги.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4326/2017 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника И.И. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като
исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение
1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства-карнети и счетоводни справки за дължими за В и К услуги суми, за потреблението на тези услуги на името на И.Л.И., за имот, представляващ апартамент № 9, находящ се в **********, е била открита партида на нейно име, а именно с абонатен № 1569027.
За периода от 15.08.2016 г. до 19.04.2017 г.
по горепосочената партида на името на ответницата е отчетено потребление на
питейна вода, подробно посочено по месеци в карнета. За част от месеците за
показанията на водомера е поставен подпис за абонат, като последният такъв е на
дата на отчитане 23.03.2017 г. – в края на исковия период.
Въз основа на показанията на водомера в
карнета е изчислена стойност на потреблението за исковия период в размер на
217,12 лв. и са издадени съответните фактури.
От правна страна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, обн. в ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г., посл. изм. с ДВ, бр.102 от 12.12.2014 г., потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
В същия смисъл е и разпоредбата на параграф 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, която предвижда, че потребители са: юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.
Ответницата И.И., чрез особения си
представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д., не е оспорила твърденията на
ищеца, че ответницата, в качеството си на собственик на посочения в исковата
молба водоснабден имот през исковия период, има качеството на потребител на
вода.
Предвид липсата на оспорване, съдът приема за установено от
представените писмени доказателства, че ответницата е потребител на питейни
услуги за описания в исковата молба водоснабден имот, от което следва извод, че
през процесния период страните са обвързани от договор за продажба на В и К
услуги при общи условия, представени по делото.
Съдът приема за неоснователно възражението на ответницата относно това,
че за една част от отчетените кубици вода липсва подпис за „абонат“, което
прави недействително засеченото положение на водомера. Карнетът е частен удостоверителен документ, който, ако е
подписан от потребителя, съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него
неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и
отчетните данни на индивидуалните водомери. Систематичното място на
разпоредбата и използваното в следващата алинея различно понятие-„упълномощен
представител” води до извода, че карнета може да бъде подписан и от лице, което
макар да не е устно или писмено изрично упълномощено от потребителя да го
представлява във връзка с отчитането на водомера, се явява негов представител в
широк смисъл, въз основа на родствена, съпружеска или фактическа връзка с
потребителя. В разглеждания случай от съдържанието на представения по делото
карнет се установява, че за част от месеците от исковия период карнетът е подписан
от потребителя или негов представител, като последният подпис за „абонат” е
положен на 23.03.2017 г., т.е. по-малко от един месец преди края на исковия
период.
Ето защо съдът приема
за доказано, че начинът на отчитане на потребената от ответницата вода през
исковия период съответства на действителното фактическо положение.
Не може да бъде възприето и възражението на
ответницата, че не й е връчвана редовно покана за доброволно изпълнение за
процесните задължения. Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите условия на ”Водоснабдяване и канализация” ООД гр. Враца потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране.
Съдът приема, че задължението за потребителя да заплати всяка отделна месечна
вноска става изискуемо в 30 - дневен срок от датата на издаване на съответната месечна фактура за
съответния месечен отчетен период.
Възражението относно
адреса, на който е призовавана ищцата е неотносимо към материалноправното
положение между страните по спора и не може да обуслови извод за
недължимост на процесната сума.
По отношение на
правилността на начина на изчисляване на процесните суми липсва оспорване от
ответницата, а съгласно представените счетоводни справки дължимата за главница
сума възлиза именно на тази, претендирана с исковата молба.
Предвид
гореизложеното, съдът приема предявения иск за главница за изцяло доказан по
основание и размер.
По разноските:
При този изход на
делото право на разноски възниква и за двете страни. Ищецът е заявил своевременно
претенция за разноски и е представил списък по чл. 80 от ГПК. Ответницата не е
представила доказателства за направени разноски. Ето защо ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сумата 23,74 лева – разноски за държавна такса
по ч. гр. дело № 4362/2017 г. на Врачански районен съд, както и сумата 403,55
лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 170/2018 г., съразмерно на
уважената част от първоначално предявените с исковата молба претенции.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р
Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по
отношение на И.Л.И. с ЕГН ********** ***, че дължи на „Водоснабдяване и
канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 217,12 лева – главница за неплатена вода за периода от 15.08.2016 г. до
19.04.2017 г., начислена за имот в **********,
ап. 9, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 19.09.2017 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2995 от 20.09.2017 г. по ч. гр. дело № 4362/2017
г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК И.Л.И. с ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ООД с ЕИК *********, гр. Враца, ул. „А. Стамболийски“ № 2 сумата 23,74 лева – разноски за държавна такса по ч. гр. дело № 4362/2017 г. на Врачански районен съд, както и сумата 403,55 лева – разноски за държавна такса, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 170/2018 г., съразмерно на уважената част от първоначалния размер на предявения иск.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: