№ 6634
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Виктория Недева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20231100504347 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1044/24.01.2023 г., постановено по гр. дело №38945/2022
г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав, е отхвърлен предявеният
от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „ **** против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес:
гр.София, ул.****, иск по чл. 410, ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД за заплащане
на сумата от 429,96 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка „Каско“, със
срок на валидност от 26.10.2020 г. до 25.10.2021 г., за вреди, причинени на
л.а. с марка "Алфа Ромео", модел „ Стелвио“, с рег. № ****, при
застрахователно събитие, настъпило на 07.02.2021 г. в гр.София, на ул. "Адам
Мицкевич", вследствие виновно, противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на
длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва,
считано от предявяване на иска – 19.07.2022 г., до изплащане на вземането.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, в която се твърди, че постановеното решение е
неправилно и необосновано. Поддържа се, че ищцовото дружество е
изплатило застрахователно обезщетение в размер от 414,96 лв., с което е
встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Твърди
се, че от събраните писмени доказателства, изслушаните свидетелски
1
показания и приетата САТЕ се установява, че на 07.02.2021 г. при движение
по ул. „Адам Мицкевич“ в гр. София, л.а. „Алфа Ромео Стелвио“ ДК № ****
преминава през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в
резултат на което е увредена предна дясна гума на автомобила, като ремонтът
е извършен в доверен сервиз на застрахователя. Въззивникът навежда, че
свидетелят Н.Т.П. не си спомнил за конкретното ПТП, но това било нормално
с оглед това, че същият работи в сервиза, извършил ремонта на увреденото
МПС и ежедневно се сблъсква с подобни случаи. Сочи, че причинно –
следствената връзка се установявала от представения снимков материал и
изготвената САТЕ, а самото настъпване на ПТП чрез попадане в дупка – от
събраните писмени доказателства. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника Столична община, с който оспорва подадената въззивна жалба като
неоснователна и недоказана, поради което моли въззивният съд да я остави
без уважение и да потвърди постановеното първоинстанционно решение като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Н.С.“ ЕООД, ЕИК ****, и „К.“ ООД, ЕИК ****.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи
служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на „ ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД, против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с която е предявен
иск по чл. 410, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 429,96 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по сключен
договор за застраховка „Каско“, със срок на валидност от 26.10.2020 г. до
25.10.2021 г., за вреди, причинени на л.а. с марка „Алфа Ромео“, модел
2
„Стелвио“, с рег. № ****, при застрахователно събитие, настъпило на
07.02.2021 г. в гр.София, на ул. „Адам Мицкевич“, вследствие виновно,
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване
на дупка на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е
ответникът.
Между страните не се спори, че между ищцовото дружество и „Витоша
Ауто“ ЕООД е сключен договор за имуществена застраховка относно лек
автомобил „Алфа Ромео“, с рег.№ **********, със срок на застрахователното
покритие от 26.10.2020 г. до 25.10.2021 г. и при уговорена застрахователна
сума от 108358 лв., като в срока на застрахователното покритие е подадено
уведомление за щета от 08.02.2021 г. от В.Л.З. и при ищеца е образувана
преписка по щета № 44012132103632 за настъпило на 07.02.2021 г.
застрахователно събитие. В уведомлението са посочени следните
обстоятелства относно настъпването на събитието: на 07.02.2021 г. при
движение по ул. „Адам Мицкевич“ автомобилът е попаднал в дупка на
пътното платно, вследствие на което е увредена предна дясна гума. Видно от
представените уведомление за щета от 09.02.2021 г., възлагателно писмо,
приемо-предавателен протокол от 12.02.2021 г. и ликвидационен акт по
преписка № 44012132103632, ищецът е определил застрахователно
обезщетение в размер на 414,96 лв., изплатено на сервиза, извършил ремонта
на 04.03.2021 г. съобразно представеното платежно нареждане от същата дата.
Основен спорен момент, във вр. с който са и всички заявени доводи във
въззивната жалба, касае настъпване на твърдяното застрахователно събитие
/ПТП в необезопасена дупка на територията на СО/. В уведомлението за щета
от 08.02.2021 г. е посочено, че Н.Т.П. е управлявал процесния л.а.„Алфа
Ромео“, с рег.№ **********, като същият е разпитан като свидетел по делото.
В своите показания свидетелят твърди, че не си спомня за да е претърпял
инцидент на ул. „Адам Мицкевич“, нито има спомен да е претърпявал
инцидент със спукана гума или увредена джанта. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не се установява настъпването на
твърдяното събитие. По делото не са ангажирани никакви доказателства за
настъпване на ПТП, при което л.а.„Алфа Ромео“, с рег.№ ********** да е
попаднал в необезопасена и необозначена дупка на ул. „Адам Мицкевич“. За
настъпилото ПТП не е съставен Протокол за ПТП от служители на МВР
/нито двустранен констативен протокол/, нито пък са събрани гласни
доказателствени средства. Единственото доказателство, което представлява
някаква индиция за настъпване на твърдения инцидент, е уведомление за
щета от 09.02.2021 г., подадено от В.Л.З. до ищцовото дружество, в която е
описано настъпването на ПТП при попадане в дупка на ул. „Адам Мицкевич“.
Представеното уведомление представлява частен свидетелстващ документ и
се ползва с много ниска доказателствена стойност. При направено изрично
оспорване от страна на ответника, в тежест на ищеца на основание чл.154,ал.1
ГПК бе да докаже в условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдяното ПТП, вкл. че същото е настъпило именно на посочения път и то в
3
резултат на попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно. Свидетелските показания Н.Т.П. не само не установяват настъпването
на твърдяното в исковата молба, а сочат на вероятен извод, че такова ПТП
изобщо не е настъпвало по описания в исковата молба начин – свидетелят не
си спомня да е претърпявал такъв инцидент /с увреждане на гума/, нито да е
претърпявал ПТП на ул. „Адам Мицкевич“, нито да е управлявал този
автомобил. Разпитът на свидетеля е проведен по-малко от 2 години след
твърдения инцидент, т.е. след не голям времеви интервал и ако такова
събитие наистина бе настъпило, свидетелят със сигурност щеше да има
определен спомен за събитието, независимо какъв тип е работата му и колко
различни автомобила управлява.
Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на иска
води до неговата неоснователност, поради което предявеният иск с правно
основание чл.410 КЗ се явява неоснователен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не
се дължат разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1044/24.01.2020 г., постановено по гр.
дело №38945/2022 г. по описа на Софийския районен съд, 138 състав.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Столична Община, с адрес: гр.София, ул.****,
сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на „Н.С.“ ЕООД, ЕИК ****, и
„К.“ ООД, ЕИК ****, като трети лица – помагачи на страната на въззиваемия
Столична Община.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5