№ 1208
гр. Варна, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нейко С. Димитров
при участието на секретаря Галина Сл. Стефанова
Сложи за разглеждане докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело
№ 20223100100255 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:44 часа се явиха:
Ищцата В. П. М., редовно призована, явява се лично в съдебно
заседание, представлява се от АДВ. СОНЯ БЪЧВАРОВА И АДВ.
МАРГИТА ТОДОРОВА, редовно упълномощени и приети от съда от днес.
Ответникът ИВ. Н. К., редовно призован, явява се лично в съдебно
заседание, не се представлява.
Ответницата Р. СТ. К., редовно призована, явява се лично, представлява
се от АДВ. Д.Ч., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. ТОДОРОВА: Моля да се даде ход на делото.
ОТВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Съобразно мотивите на определение № 1828/15.05.2022 г.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Поддържаме иска.
ОТВ. К.: Поддържам отговора на исковата молба.
АДВ. Ч.: Поддържам отговора на исковата молба.
1
Страните заявиха, че нямат възражения по проекта за доклад.
СЪДЪТ ОБЯВЯВА проекта за доклад за окончателен.
АДВ. БЪЧВАРОВА: Моля да приемете представените с исковата
молба писмени доказателства. Моля да разпитаме водените свидетели.
АДВ. Ч.: Не възразявам да се приемат представените писмени
доказателства и да се изслушат водените свидетели.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба заверени копия от документи, както следва: нот. акт № 134,
том ІV, рег. № 8169, дело № 726/2017 г.; нот. акт за продажба на недвижим
имот № 103, том І, рег. № 1525, нот. дело № 103/2015 г.; удостоверение за
сключен граждански брак № 451/23.06.2012 г.; удостоверение за наследници
№ 180013/03.01.2018 г.; решение № 260873/11.03.2021 г.; епикриза № 39774
от 05.10.2017 г.; епикриза № 41415 от 19.10.2017 г.; епикриза № 45496 от
24.11.2017 г.; удостоверение № 3042-03-1534/31.10.2017 г.; удостоверение за
данъчна оценка № **********/29.11.2021 г.; схема № 15-1326705/05.07.2021
г.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата да завери представените незаверени преписи от
документи в едноседмичен срок от днес.
При неизпълнеине в срок, незаверините преписи ще бъдат изключени
от доказателствата по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства, намира, че следва да бъдат допуснати като
свидетели водените лица в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разпит като свидетели: Д.Г.М., Я.Н.М., М.С.М.,
И.С.М. и С.И.М. и вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Д.Г.М., ЕГН ********** на 46 години, български гражданин, омъжена,
неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: Познавах К.Б.. Тя е баба на И.. Срещала съм се с нея през
2017 г. Не мога да кажа колко често, но сме се събирали по различни събития.
Когато И. и Р. сключваха брак ние със съпруга ми им станахме кумове и при
2
различни поводи и празници се събирахме. К. живееше през 2017 г. в нейния
си апартамент на ул. „Александър Дякович“ срещу хотел „Голдън Тюлип“.
Живееше заедно с И. и Р. и тяхната дъщеря В.. Тогава К. със здравето беше,
както всеки един човек на нейната възраст с болежки и оплаквания, но
можеше да се обслужва сама. За домакинството се грижеше предимно Р., но и
бабата си ползваше кухнята. Мисля, че баба К. се грижеше сама за своята
стая, докато беше подвижна. Не съм чак толкова наясно как е било
организирано домакинството им, но не съм забелязала например да е разделен
хладилника за продукти на баба К. и за И. и Р. отделно. Мисля, че
домакинството беше общо. Не знам от какви заболявания страдаше баба К..
Не знам какви доходи получаваше. Не съм виждала тя да има нужда от нещо
като продукти или други неща. Когато сме се събирали у тях сме седели на
една маса, говорили сме си. Стандартно възрастните обичат да се оплакват,
но в разговорите ни тя никога не ми е споделяла, че има затруднения или не
се чувства добре в семейната обстановка. Единствено се оплакваше, че има
болежки в краката и не може да излиза по-често да се разхожда. Основно
излизаше пред блока и на близки разстояния.
От И. и Р. знам, че тя е направила инсулт и е викана Бърза помощ, след
което поради неин отказ да бъде в лечебно заведение остава в къщи на тяхна
отговорност те да се грижат за нея. Тя не искаше да бъде в болница. Не мога
да отговоря дали И. или Р. са я придружавали до болницата с линейката, но
съм сигурна, че един от двамата със сигурност е бил с нея, защото те основно
се грижеха за нея. Може и да са ми казвали, че са я придружавали, но аз да не
помня. Не мога да отговоря дали някой от тях е оставал в болницата като
придружител.
За баба К. домът й беше най-хубавото място и нея я устройваше да си
седи в къщи или да слезе пред входа на пейката. Имаше проблеми с краката и
за това не ходеше по-надалеко. Събирали сме се винаги по празници и се
виждахме и с баба К.. Именният ден на бабата съвпадаше с рождения ден на
Р. и го празнувахме заедно.
Познавам В.. Моите впечатления са, че тя идваше у баба К. като нас,
като гостенин, толкова често, колкото и ние ходехме.
Тя Р. е толкова тиха, спокойна и търпелива, че не вярвам да се е карала с
баба К.. Не съм чувала да са се карали двете.
И. и Р. се ожениха 2012 г. юни месец.
Ходила съм при тях и без да е имало празници. Ходили сме, но колко
пъти в месеца, не мога да кажа.
В момента поддържам контакт с Р. и понеже работите ни с И. са
наблизо се виждаме и с него и с него сме в добри отношения.
Щом се стигна до развод, да, случвало се е да съм присъствала да се
карат И. и Р.. Не бих казала, че често се случваше. Пред баба К. не са се
карали. Аз не съм била свидетел те да са се карали пред баба К..
Имаше случай, в който Р. се прибра при родителите си, но не мога да
кажа дали това е било в края на 2017 г. Това беше преди развода.
Родителите на Р. живеят в Г.Т.. Знам, че често И. и Р. ходеха на гости на
родителите й, но не мога да кажа дали в периода втората половина на 2017 г.
Случвало се е да ходят при тях на гости и с нощувка, но не знам дали точно в
този период. Когато баба К. е имала здравословни проблеми не са я оставяли
3
сама.
Не е било необходимо някой да се грижи за баба К. докато отсъстват И.
и Р.. Знам, че баба К. почина есента на 2017 г. Не съм била на погребението.
Не знам колко пъти е влизала в болница баба К. през втората половина на
2017 г. Знаех, че здравословното й състояние се влошава и е влизала в
болницата. В този период знаехме, че не е добре и се съобразявахме и не им
ходехме на гости, но сме се чували често. Знам, че И. и Р. я заведоха в
болница с цел рехабилитация, но бабата каза че не се чувства добре там и че
иска да се прибере в къщи. Някой от тях двамата ми е казал това. Знам, че
беше в някакъв хоспис за рехабилитация за по-бързо оздравяване.
Мисля, че в този период И. работеше в заведение „Стария чинар“ като
сервитьор или управител. Смените му бяха различни, а понякога до късно
вечерта. Сега работи в заложна къща. Знам това от моя съпруг.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
Я.Н.М., ЕГН ********** на 42 години, българска гражданка,
разведена, неосъждана, без родство и дела със страните по спора,
предупредена за отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да
говори истината.
СВИД. М.: Познавам К.Б.. Това е бабата на И.. През 2017 г. я виждах
доста често. Аз тогава имах много труден период и често се виждах и с И. и
Р..
И. и Р. се преместиха да живеят при баба К. през 2012 г., една седмица
след сватбата. Помня, защото една седмица след това ние ги поканихме да ни
станат кумове.
Баба К. нямаше заболявания, оплакваше се само от болки в коленете,
защото беше малко по-пълничка като мен. Нямала е нужда от помощ, съвсем
сама се справяше с всичко. Беше пъргава баба. Домакинството им беше общо,
Р. се грижеше за домакинството, готвеше първо, второ и трето, което мен ме
възхищаваше, защото аз нямах време за такива работи. Р. по принцип изцяло
се грижеше за домакинството и беше чудесна домакиня. Баба К. почти нищо
не правеше, единствено да си сложи да обядва ако тях ги няма у дома. И.
тогава работеше в заведение „Чинарите“ и да, случвало се е да вечерят
заедно, когато не е на работа. Р. дълго време работеше в магазин за чанти като
продавач-консултант. И вечер си беше в къщи. Общо взето на баба К. не й се
налагаше нищо да прави освен да гледа телевизия.
С баба К. много сме си говорили, защото тя е много приказлива като
мен. От нищо не се е оплаквала освен, че я болят коленете. Не беше тип жена,
която ще обсъжда чуждите отношения. Не мисля, че отношенията на И. и К.
бяха толкова обтегнати през 2017 г. Те се разведоха преди около 2 години.
Докато живееха с баба К. не са отсъствали за дълго време от дома, най-много
за един или два дена. Не си спомням дали са ходили с преспИ.е в родителите
на Р., които живеят в Г.Т..
Смятам, че баба К. беше за завиждане относно обгрижване от И. и Р.. Те
непрекъснато търчаха покрай нея да я обгрижват, било то да я заведат до
4
болницата, да й вземат лекарства и т.н. Знам, че получи инсулт и влезе в
болница, но за много кратко време, защото отказа да остане там. Това го знам
от Р., защото в този период много често си говорехме по телефона. Когато се
разболя аз също съм ходила да ги посещавам, но за кратко време, защото ми
беше неудобно да стоя дълго при положение, че има болен човек.
Когато почина баба К., Р. ми се обади да ми сподели, защото си
споделяме такива неща. Беше много тъжна, разплакана, че се е случило.
Баба К. лично ми каза, че е прехвърлила жилището на И. и Р..
Доколкото ми е казвала срещу гледане, просто искаше да им направи някакъв
подарък, защото беше много благодарна за това, че се грижат за нея. Общо
взето, с извинение, дъщеря й не се грижеше толкова за нея колкото те
двамата.
Откакто семейството се измести при баба К. не са се местили другаде.
Те си направиха ремонт на жилището малко по малко. Редуваха се, като
вземаха заем за ремонтни работи и малко по малко го пооправиха. Не са
имали разделение на бюджета. Р. и И. се разбираха кой какво ще купи, а баба
К. почти не е имала отговорности за пазаренето.
Не си спомням някой от двамата да е оставал без работа в този период.
Не е имало случай Р. да напуска дома си. След смъртта на баба К., Р. беше
изгонена от И. малко след раждането на малкия им син.
Придружавали са баба К. до болница. Купували са й лекарства ту И., ту
Р.. Аз съм била свидетел на тези работи. Отношенията ни са толкова близки,
че се е случвало да присъствам на всичко това.
В. е майката на И.. При посещенията ми при И. и Р. много рядко съм
виждала В. в апартамента. Виждала съм я по събирания за някой повод, но
през деня никога не съм я виждала там. По принцип знам, че са майка и
дъщеря, но имаха много странни отношения, защото аз не съм виждала
такива отношения. Отношенията им бяха изкуствени и превзети, не знам как
да ги опиша по друг начин. Баба К. ми е споделяла не много хубави неща за
В., но не искам да ги споделям, защото не ми е приятно. От И. също съм
чувала не много хубави неща за майка му, на които аз, честно казано, съм се
разплаквала. Баба К. и И. са ми споделяли неща, които са се случили дори и
преди да се оженят с Р.. Баба К. беше много възмутена от постъпката на В.
спрямо И. като дете, че го е изоставила.
Не мога да кажа колко често съм виждала баба К. в периода 2017 г. По-
близка съм като цяло с И., защото първо се запознах с него. Оказа се също
така, че сме родени и на една и съща дата. След това ме запозна с Р. и с нея се
харесахме.
Яла съм от гозбите на Р., дори доста често ми носеше от тях в къщи.
Носила ми е крем карамел например и още й стои тавата в къщи.
За първи път отидохме на гости у И. и Р. с тогавашния ми годеник,
седмица след като те се ожениха и тогава за първи път видях баба К.. Тя беше
изключително приказлива жена и веднага много си паснахме с нея. Не си
спомням баба К. да е готвила.
Понякога сме се виждали доста често с баба К.. Случвало се е в
седмицата два, три пъти да отида у тях. Случвало се е Р. през деня да е в
къщи, грижила се е за баба К., аз им отивам на гости и баба К. идва при нас да
си приказваме, когато се умори отива в нейната стая да си легне и да гледа
5
телевизия, а ние с Р. продължаваме да си приказваме за нашите си неща.
Веднъж двете с баба К. бяхме седнали на терасата да си говорим,
защото аз бях изпаднала в много лошо емоционално състояние и тогава ми
сподели, че като цяло ми се възхищава на това каква майка съм в сравнение с
нейната дъщеря, просто ми даде пример с нейната дъщеря, която не се е
грижила толкова добре за И.. Не си спомням точно годината, когато се случи
това, но беше точно по времето на моя развод 2014-15 и 2016 г., като ноември
месец окончателно се разведохме. Баба К. ми е казвала, че Р. се грижи за нея
повече, отколкото дъщеря й, а и И. ми е казвал същото. Този разговор с баба
К. помня, че беше на един от рождените дни на В. преди 2016 г. На разговора
бяхме само двете – аз и баба К..
След като баба К. се разболя съм ходила само веднъж у тях и останах
съвсем малко, защото не исках да преча в дом, в който има болен човек.
Тогава отидох, видях баба К., поздравих я и си излязох, защото не исках да
преча. Не си спомням в болницата баба К. да е имала придружител. В хосписа
беше за много малко време за един или два дена, защото обясняваше, че не
може да се храни добре и Р. й правеше пюрета, за да може да яде. Мисля, че
това беше през 2017 година може би след лятото. През 2017 г. година И. и Р.
все още са се обичали, в крайна сметка тогава си направиха и второто дете.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
М.С.М., ЕГН ********** на 35 години, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, сестра на Р., без дела със страните по спора, предупредена за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
СВИД. М.: Желая да свидетелствам.
Често виждах сестра си през 2017 г. И тогава, и сега живея във Варна.
Познавах и баба К., която е баба на И.. През 2017 г. И. и Р. живееха заедно с
баба К. в нейния дом. Когато съм ходила на гости у тях съм се виждала и с
баба К.. Ходила съм поне веднъж месечно на гости, даже и по-често. Добре
живееха заедно, нямаха никакви проблеми. Бяха едно домакинство, сестра ми
готвеше и се грижеше за домакинството. Баба К., доколкото знам, не е
готвила. Сестра ми чистеше и се грижеше изцяло за къщата. Говорили сме си
с баба К.. Никога не ми се е оплаквала, че има нужда от нещо или че е
лишавана от нещо, бяха в добри отношения. Никога не се е оплаквала от
отношенията на И. и Р..
Доколкото знам баба К. имаше проблеми само с краката, но направи
инсулт през 2017 г. Преди инсулта нямам спомен да е влизала в болница.
Доколкото помня беше и в хоспис за много кратък период и пожела да се
прибере у дома. След това те си я прибраха и си я гледаха в къщи. Не съм
чувала да са имали конфликти помежду си. През 2017 г. мисля, че
отношенията между И. и Р. все още бяха добри. И двамата работеха тогава.
Сестра ми работеше в магазин за чанти, а И. работеше в заведението „Стария
чинар“. Мисля, че в семейството им не е имало разпределение на бюджета,
беше си общ.
Познавам С.И.М. и И.М.. С. е втори баща на И., а Ивелин е брат му от
6
втория му баща. В. е майката на И.. Тези хора съм ги виждала в дома на баба
К. само когато сме се събирали по празниците. Доколкото помня В. имаше
период, в който не ходеше при майка си, защото бяха скарани, но не помня
точно кога беше. Мисля, че когато стана прехвърлянето на апартамента,
тогава се влошиха отношенията между баба К. и В.. Знам това от сестра ми, а
и баба К. ми е споделяла. Не помня дали и някой друг е присъствал на тези
разговори. Р. и И. живеят при баба К. от 2012 г.
Никога не съм виждала В. да полага грижи за баба К., а аз често ходех у
тях. Знам, че В. имаше някакво магазинче за дрехи, но кога е била заета не
мога да кажа. Нямало е случай баба К. да е споделяла, че не се чувства добре
с това семейство или че не се грижат за нея.
Доколкото знам И. и Р. не са се карали пред баба К.. Естествено, че Р. е
ходила на гости на родителите ми в Г.Т.. Не знам дали в периода 2017 г. са
ходили с преспИ.е, но винаги се съобразяваха със състоянието на баба К.. Не
мога да кажа дали когато И. и Р. са ходили при родителите ни, някой е
оставал при баба К..
Сестра ми беше в нормални отношения със свекърва си. Не са се
карали, нито са спорили.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
И.С.М., ЕГН ********** на 34 години, български гражданин, неженен,
неосъждан, син на В.М. и брат на И.К., без дела със страните по спора,
предупреден за отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да
говори истината.
СВИД. М.: Аз не съм спрял да виждам баба ми през цялото време
докато беше жива. През годините беше станала по-трудно подвижна и лека-
полека започна да боледува. Лежала е в болница няколко пъти. Майка ми е
оставала в болницата като придружител и брат ми също, когато имаше
възможност. Докато баба ми беше по-добре се оправяше предимно сама, а
впоследствие, когато започна да боледува беше на легло и после отиде в
болница. Тогава живееше с брат ми, племенницата ми и Р.. Брат ми и Р. имаха
семейни проблеми, на които баба ми беше пряк свидетел и това й се
отразяваше. Тя е била пряк свидетел на всичките им караници. И. и Р. се
разделиха няколко месеца след като баба ми почина.
Разведоха се преди няколко месеца, разделиха се може би две години
след като почина баба К..
Аз имах прекрасни отношения с баба ми. Всичките тези семейни разпри
между И. и К. се отразяваха на баба ми и тя ми е споделяла, че понякога
съжалява, че ги е прибрала при себе си, защото вместо да се грижат за нея, да
й помагат за старините и да й осигурят спокойствие, те с техните семейни
разпри я натоварват и стресират.
Майка ми и баба ми имаха прекрасни отношения. Те си говореха по
няколко пъти на ден. За всичко, от което баба ми е имала нужда майка ми й го
е носела или е молила брат ми да й го занесе. Аз също съм й носил. Баба ми
готвеше основно докато беше по-добре, но когато здравето й се влоши, майка
7
ми носеше храна от вкъщи, но предполагам, че ако е имало някаква храна в
апартамента е яла и тя, но не мога да кажа.
Всеки път, в който аз съм ходил ми е казвала да й купя някакви неща,
които очевидно са й се ядели, а никой не й е купил.
В по-късен етап разбрах, че баба ми е споделила на майка ми под
секрет, защото снаха ми е държала това да не се разгласява, че им е
прехвърлила апартамента. Майка ми, по принцип, искаше те да живеят там и
апартамента да остане за тях така или иначе още от самото начало.
Майка ми и баба ми постоянно поддържаха връзка по телефона. Майка
ми при всяка възможност беше у баба ми. Период, в който майка ми
целенасочено да не е посещавала баба ми не си спомням да е имало.
Абсолютно всеки път когато сме ходили на гости у баба ми, сме
оставали с впечатлението, че не сме желани там от Р. и брат ми.
Погребението на баба ми беше организирано от майка ми с помощта на
брат ми.
Според мен брат ми се занимаваше със стаята на баба ми и майка ми е
ходила да чисти, когато брат ми не може.
При всеки удобен момент Р. и брат ми ходеха в Г.Т.. Баба ми като цяло
също беше запозната, че Р. се напряга когато ходим там и когато те отиваха в
Г.Т. звънеше на майка ми и мен да се видим. Тогава майка ми като цяло
оставаше при баба ми, докато те се върнат.
Майка ми има собствен бизнес и в някакви моменти е имала нужда от
капитал и начина, по който баба ми й помагаше тя имаше злато, което даваше
на майка ми и тя го залагаше. Когато спечелеше пари го откупуваше и й го
връщаше.
Знам, че баба ми беше в хоспис. Мисля, че беше помолила майка ми да
й заложи златото, за да може да си плати разходите по хосписа и лечението.
Смятам, че баба ми и Р. не са имали някакви добри взаимоотношения, тъй
като накрая на тяхното съвместно съжителство отношенията между брат ми и
Р. бяха много обтегнати и тя като цяло в пристъп на ярост си го изкарваше на
баба ми, блъскаше и тръшкаше, заключвала се е сама в другата част на
апартамента и поради тази причина считам, че не са имали добри отношения.
Баба ми ми е споделяла това и това много й тежеше.
Имаше един случай, който беше по коледните празници баба ми се
обадила на майка ми, че в хладилника имало само един вкиснал боб и нямало
какво да яде. Тогава майка ми ми даде пари да й напазарувам и да й занеса да
яде.
Майка ми ходеше да види баба ми при всяка възможност, независимо
дали преди работа или след работа, за да й занесе нещо, може би през ден.
Двете бяха много близки.
През втората половина на 2017 г. майка ми имаше магазин за дрехи,
който се намира във Варна и работеше там. Работното му време беше от 10:00
часа до 19:00 часа, но можеше по всяко време да затвори и ако има нещо да
отиде да го свърши. Едновременно с това беше и брокер на недвижими имоти
във фирма на своя приятелка. Когато нямаше огледи тя си отваряше магазина
и си работеше в него.
В същия период И. работеше в един много натоварен ресторант, където
8
имаше много работа и смените му бяха по 12-16 часа на ден.
Предполагам, че се е готвело в семейството на Р. и И., но в момента, в
който майка ми занесе храна на баба ми, тя си яде от нея. Баба ми се е
обаждала специално на майка ми да й поръча да й сготви примерно пиле с
картофи или да й занесе кебапчета.
Отношенията между баба ми и брат ми бяха добри. Между майка ми и
баба ми бяха много добри. Може би в много кратки срокове, примерно за
един ден, да са се спречквали, но като цяло баба ми най-много разчиташе на
майка ми и основно в последните месеци майка ми се грижеше за баба ми.
Баба ми първо беше в болница, след това се върна в къщи, след това
отиде в хоспис, след това отново отиде в болница и след това се прибра в
къщи и тогава почина. През целия този период аз също съм я посещавал в
апартамента, където живееше, ходил съм и в болницата с майка ми, ходил
съм и в хосписите, в които беше, защото тя беше в два.
Баба ми най-много разчиташе на майка ми и майка ми разчиташе на
брат ми да й помага и аз се опитвах да бъда полезен с каквото мога.
И. и Р. заживяха при баба ми непосредствено след сватбата докато се
разделиха. В този период не са се местили на друго място. Баба ми също не се
е местила да живее другаде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля, с оглед на което снема
самоличността му, както следва:
С.И.М., ********** на 62 години, български гражданин, женен,
неосъждан, съпруг на В.М., без дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: К.Б. е майка на жена ми и моя тъща. През 2017 г. съм я
виждал на семейни събирания. К. беше вдовица и преди да се нанесат при нея
И. и Р. живееше сама. И. и Р. се преместиха при нея не помня кога, но през
2017 г. живееха при нея. И. и Р. не се разбираха много добре с баба К.. Те
имаха семейни скандали, които се отразяваха зле на психиката на баба К..
Това го знам от съпругата ми. С мен лично баба К. не е споделяла.
Последните месеци от живота си баба К. имаше нужда от грижи. Основно се
грижеше за нея жена ми. Когато беше подвижна, макар и трудно, се грижеше
за себе си сама. Жена ми почти всеки ден ходеше да види майка си и
евентуално, ако изпитва някаква нужда, се грижеше за това. В дома на Р. и И.
готвеше основно тъща ми когато беше добре, след това Р. готвеше или И..
Може и да се е хранила баба К. от сготвеното и от тях, но тя също даваше
пари за продукти.
Никога не е имало охладняване на отношенията между жена ми и тъща
ми. Те имаха невероятно добри отношения между майка и дъщеря.
За прехвърлянето на апартамента ние научихме при свършен факт. Баба
К. споделила с В., но след като е прехвърлила апартамента. Съпругата ми
реагира недобре на това по простата причина, че този апартамент беше
определен още преди години да остане на И., но при съвсем други условия.
Условията бяха срещу гледане. Моята съпруга ми каза, че нейната майка е
9
споделила с нея, че тя е била против това да се прехвърли имота срещу
покупко-продажба.
Много често Р. и И. са отсъствали от Варна. По принцип почти никога
не са били във Варна по празниците, като ходеха при родителите на Р. в Г.Т..
През това време за баба К. основно се грижеха жена ми и малкия ми син.
Когато отсъстваха И. и К., съпругата ми й готвеше и се грижеше за нея. Жена
ми е оставала обикновено петък и събота да преспива при нея докато те в
неделя се върнат. Не мога да кажа дали е имало периоди, в които Р. да не е
разговаряла с баба К..
Отношението на баба К. към Р. беше много добро. Причината да ги
прибере при себе си е да не плащат наем и като младо семейство да им
помогне. Те се промениха към нея в отрицателен смисъл. Тя в един момент
почна да им пречи и това го показваха с отношението им спрямо нея. Личеше
си по държанието им, когато сме ходили по празниците при тях. Определено
се чувстваше охладняване на отношенията им от страна на И. и Р..
Аз мисля, че са направили така сделката, защото те са си направили
сметката, че ако е чрез покупко-продажба сделката не може да се развали.
Според това, което аз знам, баба К. не е казала предварително на жена
ми за прехвърлянето на апартамента, защото Р. не е искала да се знае. И. също
не е споделил с майка си. Мисля, че това прехвърляне е извършено в края на
юли 2017 г.
Към оня момент В. и И. бяха в добри отношения.
През 2017 г. К.Б. е ходила с дъщеря си да й правят изследвания и на
епизодични прегледи. Не е била в болница през 2017 г. В болница беше преди
хосписа. Преди хосписа направи инсулта. Подробности по грижите за баба К.
знае жена ми, аз не знам. Нямам впечатления върху това дали И. и Р. са
посещавали баба К. в болницата.
Знам, че престоят на баба К. в хосписа беше платен със семейните
бижута на К.Б. или по-скоро на семейство Бъчварови.
Съпругата ми разбра за прехвърлянето на апартамента от покойната ми
тъща. Тогава те не си развалиха отношенията.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
АДВ. ТОДОРОВА: Третият ни свидетел не се е явил. Държим на
разпита на този свидетел и моля да бъде призован.
АДВ. Ч.: Ако знаех, че няма да се яви третия свидетел, щях да поискам
отлагане на делото за да могат да се разпитат едновременно.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от днес да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетеля в размер на 50
лева, по сметка на Окръжен съд – Варна, както и доказателства, че свидетелят
10
е бил възпрепятстван да се яви за днешното съдебно заседание.
При неизпълнение в срок, ищцата ще понесе разноските за отлагането
независимо от изхода на делото, както и глоба по ГПК.
За призоваване на неявилия се свидетел, производството по делото
следва да бъде отложено, поради което, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в
съдебно заседание на 30.09.2022 година от 15:00 часа, за която дата и час
страните са уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля след представяне на доказателства за
внесен депозит.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:53
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
11