Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2081
по описа на съда за
Производството е по глава
XXIX-та от ГПК – за делба във фазата по извършването й.
С Решение № 169/
Решението е влязло в законна сила на
В законоустановения срок (най – късно в първото заседание след влизане в сила на решението за
допускане на делба) М.Г. и С.К. поддържат искане за възлагане на процесния
имот, а ответните страни смятат, че делбата следва да се извърши чрез
изнасянето на имота на публична продан.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите на страните, прие
за установено следното:
Страните се легитимират като
собственици на СГРАДА с
идентификатор 41112.503.1234.2, като правата им съсобственотстта са
установени с решението на съда в първата фаза на производството. От
заключението на вещото лице инж. Л.В. се установява, че от процесната сграда не могат да се обособят отделни имоти, респ. тя е
неделима.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, съдът прави следните правни
изводи:
Настоящото делбено производство
се намира във втората фаза.
Съществуването на съсобственост
между страните и правата на всички от тях върху наследствения имот е установено
на основание чл. 344 ГПК
с влязло в сила решение. И т.к. крайната цел
на съдебната делба като особено исково производство е да бъде прекратено
състоянието на съсобственост между съделителите върху наследствената общност от
вещи, в тази фаза на производството съдът следва да направи
преценка по какъв начин следва да се извърши делбата. Този въпрос следва да се реши
съобразно императивните норми на чл. 348, чл. 349,
чл. 350,
чл. 353 ГПК,
за което е необходимо преди всичко да бъде изяснен въпросът дали имотът - предмет
на делбата, е поделяем. В случая такива
данни няма. От процесната сграда не могат да се обособят отделни обекти, които
да отговарят на изискванията за жилище по чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, респ. – чл. 110 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони, както сочи и вещото лице в заключението
на приетата и неоспорена от страните експертиза, което съдът възприема с
доверие, като пълно и обективно.
По искането за възлагане:
Съгласно разпоредбата на чл.349 ал.2 изр.1 ГПК ако неподеляемият имот е
жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в
него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия
дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Тези
предпоставки обаче, тук не са установени. Не са наведени доводи, а и липсват
доказателства, че съделителите М.Г. и С.К. не притежават
друго жилище, както и че при откриване на наследството са живели в жилището на
наследодателя. Ето защо искането им за възлагане на имота на основание чл.349,
ал.2 ГПК следва да се отхвърли като неоснователно.
По способа за извършването на делбата:
С оглед изложеното и вземайки предвид, че броят на реалните дялове не съответства на броя на
съделителите; че не са налице предпоставки за възлагането на имота, съдът
намира, че единственият
възможен начин за ликвидиране на съсобствеността на страните върху него, е
изнасянето му на публична продан на основание чл. 348 ГПК, като получените от
проданта суми се разпределят между съделителите, съобразно правата им, като ще
постанови акта си в посочения смисъл.
В същото време следва да се има
предвид, че изнасянето на имота на публична продан не лишава съделителите от
възможността да го придобият в изключителна собственост, тъй като всеки от
тях има право да участва при наддаването в публичната продан – арг.
от разпоредбата на чл. 348, изр. 2 ГПК.
Достигайки до
горните прани изводи съдът възприема оценката на имота, изготвена от вещото
лице, в размер на 9170 лв., доколкото съгласно
съдебната практика, изразена в решение на ВКС № 100/1997 г., имотът се оценява
по действителната му цена, а според поясненията, дадени с т. 9 ППВС/64 г. това
е пазарната цена, която се определя от икономическите фактори на търсенето и
предлагането на недвижимите имоти за даденото населено място към датата на
ликвидиране на собствеността. В случая това изискване е спазено и вещото лице е
определило цената на процесния имот към момента на изготвяне на експертизата.
Заключението е изготвено в съгласие с изискванията на закона и се възприема за
обективно, поради което съдът му се доверява.
По отговорността за
разноски и дължимите държавни такси:
По отношение на направените от страните в хода на
производството разноски страните не поддържат искания и претенции.
На основание чл. 355 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за
държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, страните следва да заплатят
държавна такса от
4 % върху стойността на дяловете на всеки от тях.
Водим от горното и на основание
чл.348 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на М.К.Г., ЕГН: **********, адрес: *** и С.К.К., ЕГН: **********, адрес: ***,
за възлагане на процесния имот - сграда с идентификатор 41112.503.1234.2
(землище четиридесет и една хиляди сто и дванадесет, кадастрален район
петстотин и три, поземлен имот хиляда двеста тридесет и четвърти, сграда две)
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Кюстендил, област
Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН сграда с
идентификатор 41112.503.1234.2 (землище четиридесет и една хиляди сто и
дванадесет, кадастрален район петстотин и три, поземлен имот хиляда двеста
тридесет и четвърти, сграда две) по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Кюстендил, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД-18-96/
СТОЙНОСТТА на изнесения на публична продан имот е 9170,00 лв. (девет хиляди сто и осемдесет лева
и нула стотинки).
Получената при публичната продан
сума ДА СЕ РАЗПРЕДЕЛИ между
съделителите, както следва: За М.К.Г.,
ЕГН: ********** – 2/12 ид.ч.; За
С.К.К., ЕГН: ********** – 2/12 ид.ч.; За
В.К.Н., ЕГН: ********** – 4/12 ид.ч.; За
М.К.И., ЕГН: ********** – 4/12 ид.ч.
ОСЪЖДА М.К.Г., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 61,13 лв. (шестдесет и един лева и
тринадесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.К.К., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 61,13 лв. (шестдесет и един лева и
тринадесет стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.К.Н., ЕГН: **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 122,27 лв. (сто двадесет и два лева и
двадесет и седем стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М.К.И., ЕГН: **********,
с адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Кюстендил държавна такса в размер на 122,27 лв. (сто двадесет и два лева и
двадесет и седем стотинки), както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: