Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 692, 03.06.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, осми наказателен
състав,
на седми май, две хиляди и деветнадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар: Златка Калоянова
Прокурор:…………………….
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева наказателно административен
характер
дело № 1446 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод жалбата на ”С.к. 16”ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, *********** против наказателно постановление № 02-0001846/ 25.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Иска се отмяна на обжалваното наказателното постановление, като се навеждат доводи за незаконосъобразност. При условията на алтернативност се иска изменение на постановлението, чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок за обжалване от надлежно легитимирана
страна и е допустима.
Като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол, съдът намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
На 21.01.2019г. около 13,55 часа е извършена проверка на място на обект “К.С.“, находящ се в гр.Бургас, ул******* стопанисван от „С.к. 16“ЕООД, а на 11.02.2019г. е извършена проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас. При проверката е било установено, че ”С.к. 16”ЕООД в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.Ц.Т. ЕГН ********** в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Същата е установена да престира труд на обекта, като работи зад бара приготвя кафе и др.напитки, издава касови бележки, взима пари, връща ресто на клиенти в обект “К.С.“ на 21.01.2019г. около 13,55 часа. Р.Ц.Т. собственоръчно е декларирала в списък на работещите в дружеството и в обекта лица, че е стажантка с работно време от 11:00 часа до 15:00 часа, няма сключен граждански или трудов договор с дружеството „С.к. 16“ЕООД. По време на проверката на място в гореописания обект не е установено лицето да е обучавано за работата, която изпълнява или да е изпълнявало същата под наставлението на определено от работодателя лице.
На 11.02.2019г. при проверката по документи в Дирекция „Инспекция по труда“-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение – сключен писмен трудов договор, включително такъв с уговорено условие за стажуване на лицето Р.Ц.Т. ЕГН **********.
Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, приложен към административнанаказателната преписка.
На 11.02.2019г. на жалбодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.62, ал.1 от КТ вр. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е съставен в съответствие с формалните законови изисквания. При съставяне му законният представител на дружеството не е вписал възражения, като е посочил, че ще входира възражения в тридневния срок. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта.
При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени процесуални нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, водещи до порочност или нарушаване правото на защита на жалбоподателя в хода на административнонаказателното производство.
Сезиран с преписката по акта административнонаказващият орган е приел, че нарушението е установено от фактическа и правна страна и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите К.Г. и П.Е.,
както и от приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. протокола за
извършена проверка, който е официален документ по смисъла на чл.93, т.5 от НК и
списък на работещите в обект „С.к. 16“ЕООД от 21.01.2019г., копие от фискален
бон, издаден от„С.к. 16“ЕООД. Свидетелите Г. и Е. са преки
свидетели очевидци на нарушението. От показанията им става ясно, че при
проверка на обекта са установили, че лицето Р.Ц.Т. ЕГН ********** е
установена да престира труд на обекта на дружеството
в обект “К.С.“, като е работела зад бара, приготвяла кафе и др.напитки, издавала
е касови бележки, приемала е плащания и връщала ресто на клиенти на 21.01.2019г. около 13,55 часа. Р.Ц.Т.
собственоръчно е декларирала в списък на работещите в дружеството и в обекта
лица, че е стажантка с работно време от 11:00 часа до 15:00 часа, няма сключен
граждански или трудов договор с дружеството „С.к. 16“ЕООД. Техните
показания кореспондират с констатациите в протокола за извършена проверка и
списъка на работещите в обекта приложен към преписката.
Коментираните доказателства са обективни,
непротиворечиви, взаимнодопълващи се, поради което
съдът кредитира изцяло тяхната доказателствена стойност.
Безспорно се установи, че на 21.01.2019г. около 13,55 часа ”С.к. 16” ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето Р.Ц.Т. ЕГН ********** в нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. По този начин дружеството в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е осъществило състава на нарушението за което е ангажирана отговорността му, което е формално, на просто извършване и се счита довършено в момента, в който работникът започне фактически да изпълнява трудовите си задължения, без подписан трудов договор с работодателя.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, за всяко отделно нарушение. Отговорността на жалбоподателя в качеството му на работодател е обективна, като в случая основателно е била ангажирана. Не са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се има предвид особените обществени отношения, които нарушението засяга. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което не представлява маловажен случай. Размерът на наложеното административно наказание е определен към предвидения в закона минимум, но по мнение на съда е неоснователно завишен. Нарушението е извършено за първи път и превенцията на административните наказания в случая би могла да бъде постигната с налагане на по-ниска имуществена санкция, определена в размер на минимума от 1500 лева, поради което обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-0001846/ 25.03.2019г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/ на ”С.к. 16”ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като намалява размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
Вярно с оригинала:З.К.