Присъда по дело №209/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 15
Дата: 5 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Пламен Стоянов Георгиев
Дело: 20225640200209
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. гр. Хасково, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
и прокурора М. Ив. К.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Наказателно дело от общ
характер № 20225640200209 по описа за 2022 година
и прецени събраните по делото доказателства поотделно и тяхната
съвкупност:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия АЛ. Н. М., роден на *******г. в град Х., с
българско гражданство, българин, грамотен, неженен, безработен, неосъждан,
с адрес: град Х., ж.к. „*****“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН: ********** за
виновен в това, че на 17.03.2021 г., в Хасково, противозаконно повредил
чужда движима вещ, а именно - тролейбус марка „Шкода“ с инв. № 1012,
собственост на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково, като счупил
предното му панорамно стъкло и причинил щета на стойност 290.00 /двеста и
деветдесет/ лева - престъпление по чл. 216, ал. 1 от Наказателния кодекс,
поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 4, вр. вр. чл. 55, ал.
1, т. 2, б. „б“ НК му налага наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки по чл. 42а от НК, а именно: „задължителна регистрация по настоящ
адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично;
1
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА АЛ. Н. М., с адрес: град Х., ж.к. „*****“ № ***, вх. *, ет. *,
ап. **, ЕГН: ********** да заплати на „Тролейбусен транспорт“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул.
„Ивайло“ № 1, ет. 3, чрез повереника адв. Лейла Елмаз сумата в размер на 290
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието по чл. 216, ал.
1 от НК имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на деянието – 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата в размер на 400 лева, представляваща направени по делото
разноски за упълномощен в качеството на повереник адвокат.
ОСЪЖДА АЛ. Н. М., с адрес: град Х., ж.к. „*****“ № ***, вх. *, ет. *,
ап. **, ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР – Хасково сумата в размер на 78.00 лева, представляваща направени в
хода на досъдебното производство разноски за възнаграждения на вещи лица,
а по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 5.00 лева,
представляваща държавна такса при всяко служебно издаване на
изпълнителен лист, както и сумата е размер на 50.00 лева – ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд –
Хасково в петнадесетдневен срок от обявяването в съдебно заседание на
05.05.2022 г., като ОБЯВЯВА на основание чл. 310, ал. 2, вр. чл. 308, ал. 1
НПК, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срок до 20.05.2022 г.
Съдия при Районен съд – Хасково: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 15 от 05.05.2022 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 209 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия А. Н.
М.обвинителен акт, с който на същия е предявено обвинение за извършено
престъпление по 216, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 17.03.2021
г., в град Хасково, противозаконно повредил чужда движима вещ, а именно -
тролейбус марка „******“ с инв. № *****, собственост на „Тролейбусен
транспорт“ ЕООД, град Хасково, като счупил предното му панорамно стъкло
и причинил щета на стойност 290.00 лева.
Приет за съвместно разглеждане в наказателния процес е предявеният от
ощетеното юридическо лице - „Тролейбусен транспорт“ ЕООД, град Хасково
против подсъдимия А. Н. М.граждански иск, след направени въз основа на
указания на съда уточнения в разпоредително заседание относно основанието
на иска и размера на претендираното обезщетение за причинените
имуществени вреди.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин и
след направеното от подсъдимия признание по смисъла на чл. 371, т. 2 от
НПК следвало да бъде признат за виновен. Предлага, след анализ на
установените по делото смекчаващи отговорността обстоятелства,
характеризирани като многобройни, наказанието да бъде определено по реда
на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ по вид „пробация“ след замяна на предвиденото
„лишаване от свобода“, с двете задължителни пробационни мерки -
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца, като в този си вид и
размер щяло да способства за изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от
НК. Пледира за уважаване на предявения граждански иск и за възлагане на
отговорността за разноски, сторени в досъдебна фаза в тежест на подсъдимия.
Процесуалният представител на гражданския ищец - „Тролейбусен
транспорт“ ЕООД, град Хасково – адв. Л. Е. от АК - Хасково пледира за
основателност на предявения граждански иск и моли за уважаването му в
пълен размер, както и за присъждане в полза на дружеството на направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото
повереник.
Защитникът на подсъдимия А. Н. М. от град Хасково – адв. З. Г. от АК –
Хасково пледира, при произнасяне на присъдата да се вземе под внимание
процесуалното поведение на подсъдимия и направеното признание на
фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, но ниската стойност
1
на причинената щета на увредената вещ налагало случаят да бъде
квалифициран като престъпление по чл. 216, ал. 4 от Наказателния кодекс и
да бъде наложено наказание измежду предвидените в този текст – глоба или
след замаяна на наказанието лишаване от свобода – пробация с двете
задължителни пробационни мерки за минималния предвиден срок. При
условията на евентуалност, в случай че доводите за необходимост деянието
да бъде преквалифицирано по чл. 216, ал. 4 НК, не бъдат споделени, моли
наказанието да бъде определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ по вид
„пробация“ след замяна на предвиденото „лишаване от свобода“, с двете
задължителни пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ
адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”,
наложени за срок от 6 месеца.
Подсъдимият А.Н. М.от град Х.разбира обвинението и се признава за
виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото
предварително изслушване признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае за тях да
се събират допълнително доказателства. При упражняване на правото си на
лична защита се придържа към заявената по отношение на защитника
позиция, а в даденото му право на последна дума заявява, че съжалява за
стореното.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.Н. М. е роден на ***** г. в град Х., същият е с ******,
******по произход, ******, ******, *******, с адрес: град Х., ж.к. „*******“
№ **********.
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 534,
издадена от Районен съд – Хасково на 19.03.2021 г. подсъдимият А. Н.М. не е
осъждан и няма данни да е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл. 78а НК. За същия са събрани
данни за личността, като според отразеното в приложената по досъдебното
производство характеристична справка по отношение на подсъдимия няма
криминални регистрации, не контактува с криминално проявени лица и се
ползва с добро име сред живеещите в квартала.
Установено в хода на проведеното разследване и в съдебна фаза е, че
ощетеното юридическо лице, конституирано като граждански ищец
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД, ЕИК: ********* е с едноличен собственик
на капитала Община Хасково, Управител и представляващ е А. С.М.,
разпитан в хода на наказателното производство в качеството на свидетел.
„Тролейбусен транспорт“ ЕООД притежавало тролейбус марка „*****“ с инв.
№ ****.
На 17.03.2021 г. шофьор на посочения тролейбус марка „****“ с №
****бил Н.С. П., също разпитан като свидетел, като изпълнявал маршрут в
2
град Хасково. Той познавал подс. А. М. като пътник, ползващ тролейбусния
транспорт в град Хасково, заедно със сина му. Познавал ги като проблемни
пътници - качвали се в градския транспорт без предпазни маски и се било
случвало да имат пререкания по този въпрос.
Така, на 17.03.2021 г. свид. Н. П. управлявал тролейбус „*****“ с №
****и достигнал до спирката на тролейбуса в ж.к. „Орфей“, по бул. „Васил
Левски“. Имало пътници, които слизали на спирката и свид. Н. П. спрял
превозното средство на спирката. След като всички слизащи напуснали
превозното средство, в тролея се качили подс. А. М. и сина му. Свид. Н.П. им
казал, че нямат работа в тролея и да слизат, но те отказали и седнали на
седалките. Тъй като свид. Н. П.нямал правомощия принудително да изведе
проблемни пътници, той потеглил по разписание и достигнал крайната точка
на маршрута — спирката до бензиностанция „Петрол“ на влизане в град
Хасково в посока от ЗММ. Подсъдимият А. М.и синът му слезли на тази
спирка. След това свид. Н. П.обърнал на обръщалото тролейбуса и изчакал да
мине времето му за почивка, а подсъдимият А. М. и синът му през това време
отишли набързо при бащата на подс. А. М.. В 19:20 ч. на 17.03.2021 г. свид. Н.
П. потеглил по разписание, като минавайки покрай спирката до
бензиностанция „Петрол“ на влизане в град Хасково в посока от ЗММ в
около 19:30. видял подс.А. М.и сина му, които махнали на тролейбусния
шофьор да спре, но той ги познал и ги подминал.
Това ядосало подс. А. М., който хванал такси и заедно със сина си
тръгнали към спирката на тролея в ж.к. „Орфей“, за да разбере защо този
шофьор се държи така с него. А. М. пристигнал по - бързо на спирката от
тролея и застанал на пътя, заедно с детето си, да го чака. В около 19:40 ч.,
свид. Н.П. управлявал тролейбуса межди двете спирки в ж.к. „Орфей“, по бул.
„Васил Левски“ до блок № 1, когато на пътното платно видял подс. А. М.,
който му махал с ръце да спре превозното средство. Свид. Н. П.не спрял на
необозначено за това място, а подс. А. М. се вбесил, че не спира, грабнал един
камък и го хвърлил със сила към предното панорамно стъкло на тролейбуса.
Панорамното стъкло на тролейбуса се състояло от две половини, било
разделено в средата. Камъкът, хвърлен от подс. А.М.попаднал в дясната
половина на панорамното стъкло, и го счупил на парчета.
След като видял какво направил, подсъдимият А. М. се уплашил и
избягал от мястото заедно с детето си. Свид. Н. П.спрял тролейбуса и се
обадил на ЕЕН 112. На място дошли свид. С.С. и свид. П. П., служители на
РУ на МВР - Хасково. По даденото от свид. Н. П. описание на лицето, което
счупило стъклото на тролейбуса, хвърляйки камък, свид. П. П.се сетил за
подс. А. М., тъй като му бил съсед. Незабавно посетили адреса му - град Х.,
ж.к. „******“, №******. Там, подс. А. М. признал пред двамата полицейски
служители, че действително, преди малко той бил хвърлил камък по
движещия се тролейбус и счупил панорамното му стъкло. В хода на
досъдебното производство било извършено разпознаване от страна на свид.
Н. П. на подс. А. М. като лицето, хвърлило камък и счупило предно
3
панорамно стъкло на управлявания от него на 17.03.2021 г. тролейбус марка
„****“ с № ***, което действие било обективирано в надлежен протокол.
Впоследствие, стъклото на предния панорамен прозорец на тролейбус
марка „*****“ с № *****било подменено, за да може тролейбусът да
изпълнява предназначението си - превоз пътници в градския транспорт.
Според заключението на вещото лице по назначената и изготвена по
делото оценителна експертиза нанесената щета - стойността на предно
панорамно стъкло на тролейбус марка „****“ с № ****, към дата 17.03.2021 г.
възлизала на 290.00 лв.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство, от
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство
оценъчна експертиза и в аспекта на заявеното от подсъдимия признание
изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
подкрепени изцяло от събраните в досъдебна фаза писмени и гласни
доказателства.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършеното деяние, се налага
недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимият А. Н. М. от град Х. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, субсумирано
под състава на чл. 216, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото
му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, поради следните
съображения от правна страна:
От събраните данни безспорно установен е най – напред предметът на
престъплението. В този смисъл следва да се отбележи, че е налице родово и
индивидуално определена вещ – тролейбус марка „****“ с № ***, която е
могла да бъде използвана съобразно предназначението си, която включва и
стъкла, осигуряващи видимост за водача и пътниците – предни панорамни
/евентуално задни/ и странични. В същата връзка е необходимо на това място
да бъдат направени определени уточнения, с важно значение не само относно
предмета на престъпление, но и относно формата на изпълнителното деяние
въобще. Тези уточнения се отнасят най – напред до виждането на настоящия
съдебен състав, че се касае за движими вещи. Действително, панорамното
предно стъкло по своя характер е част от главната вещ, която в случая е
самият тролейбус и е прикрепено устойчиво към него. Установено е обаче, че
инкриминираната вещ, макар да има своята конкретната стойност и макар да
би могло да се приеме, че се намира в гражданския оборот самостоятелно от
главната вещ, е прикрепена към нея относително трайно и целостта й е
предпоставка за функциониране съобразно правилата за безопасност и
4
нормативните изисквания за експлоатиране на главната вещ, тоест на самия
тролейбус, който също е движима вещ. Следователно, налице е годен предмет
на престъплението по чл. 216 от Наказателния кодекс. Като последица от
изложеното дотук се обосновава и следващият извод относно обективната
страна на деянието, касаещ неговата форма, съобразно предвидените в чл.
216, ал. 1 от НК алтернативи, като в описанието им, прокурорът е подходил
обосновано и в съответствие с доказателствата по делото и изложеното по –
горе за характера на вещите, при правилна интерпретация на материалния
закон – унищожаването на принадлежността, води до повреждане на главната
вещ.
На следващо място, при установената по делото фактическа обстановка,
описана по – горе не буди съмнение наличието на деяние и механизма на
осъществяването му. Безспорно установени от обективна страна по
недвусмислен и безпротиворечив начин са датата на деянието и механизмът
на осъществяването му, посредством захвърляне на твърд предмет /камък/,
подробно описани при изнасяне на фактическата обстановка, като не
съществува необходимост от ново преповтаряне на това място.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените
източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на
престъпление по чл. чл.216, ал. 1 от НК, в една от двете възможни форми на
изпълнителното деяние - повреждане по отношение на главната вещ, следва
изрично да се отбележи, че не буди съмнение и въпросът за авторството.
Установена по безспорен и категоричен начин е и съпричастността именно на
подсъдимия А. Н.М. от град Х. в извършване на престъплението, доколкото
се доказа фактът на прякото му участие при в извършването на
инкриминираното повреждане на главната вещ, предмет на деянието, чрез
унищожаване на нейна част, компонент, без подмяната на която не може да
функционира съобразно предназначението си, според нормативните
изисквания и правилата за безопасност на осъществявания обществен превоз
на пътници. Поради естеството на тази дейност и нанасянето на
инкриминираното увреждане по опасен начин на превозно средство от
градския транспорт именно в момент на осъществяване на такава дейност,
деянието не може да се приеме, че въпреки ниската стойност на щетата,
следва да се квалифицира като маловажен случай по чл. 216, ал. 4 от НК.
Доводите в обратна насока на защитата следва да се възприемат като
неоснователни и не се налага допълнителен анализ в тази насока.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при
условията на една от възможните в случая форма на умисъла – пряк умисъл,
доколкото сам сочи, че е целял настъпването на резултата, макар това да е
станало в изблик на гняв, а в интелектуалното и волевото съдържание на
умисъла е установено съзнаването от негова страна естеството на действията
си и е целял настъпване на резултата, макар това да е станало внезапно, след
като водачът на тролейбуса не е спрял. С това принципно положение
прокурорът се е съобразил изцяло при определяне на съответната проявна
5
форма на изпълнителното деяние и на умисъла, съобразно установените в
законовата норма алтернативи на база ангажираните по делото доказателства.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след
като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе
предвид: от една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на обществена
опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението, както и процесуалния ред, по който протече
производството в съдебна фаза пред първоинстанционния съд. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които
имат значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на
деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
необремененото съдебно минало на подсъдимия и добрите му
характеристични данни, съдействието, което е оказал на разследващите
органи, в хода на разследването и обясненията, които е дал по повдигнатото
му обвинение, в контекста на цялостното му процесуално поведение, което
следва да бъде окачествено като положително. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът счита, че очертаните факти могат и следва да бъдат
разгледани в аспекта на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко. Това налага наказанието за подсъдимия А. Н. М.от град
Х. да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК. По
този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът
прие да бъде заменено по реда на чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК,
предвид процесуалния ред, по който протече съдебното следствие –
„Пробация“ със следните пробационни мерки по чл. 42а от НК, а именно:
„задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и
периодичност на изпълнение два пъти седмично; „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото.
По отношение на предявения граждански иск, приет за съвместно
разглеждане в настоящото наказателно производство и намиращ своето
правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по която е квалифициран от съда – следва да се отбележи
следното:
Несъмнено, поведението, предприето от подсъдимия А. Н. М.,
осъществява признака „деяние” по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като не съществува
6
спор относно неговата обществена опасност и противоправност, доколкото
съставлява престъпление, а в резултат пострадалият е претърпял
имуществени вреди, доказани в хода на съдебното следствие, които следва да
бъдат обезщетени. Предвид установените факти по делото, настоящият
състав, като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият бе признат за
виновен в извършване на деянието, за което е привлечен към наказателна
отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка
причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, намира че следва
да бъде дадена защита увреденото лице, като да бъде ангажирана деликтната
отговорност на причинителите, възникнала, поради виновно неизпълнение на
общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл, предявеният от
гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание, а въз
основа на заключението на вещото лице, доказан по размер, поради което бе
уважен изцяло.
С оглед обстоятелството че подсъдимият А. Н. М.от град Х. бе признат
за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест на основание чл. 189, ал. 3 НПК
следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да
заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в
размер на 78.00 лева, представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски за възнаграждения на вещи лица, а по сметка на
Районен съд – Хасково сумата в размер на 5.00 лева, представляваща
държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист, както и
сумата е размер на 50.00 лева – ДТ върху уважения размер на гражданския
иск..
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.


7
Съобщи за изтекли лични данни