№ 22
гр. Попово, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря М. Й. А.
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100477 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от “КООПЕРАТИВНО
СДРУЖЕНИЕ „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО”, със седалище и адрес на
управление: гр.П, ул.****, с ЕИК: *********, представлявано от председателя Х.Ц.Ц., чрез
пълномощник адвокат Ц. В. Х. със съдебен адрес: град П., ул.**** ПРОТИВ: И. К. И. с ЕГН:
********** от село К., община П., ул.****, З. С. И. с ЕГН: ********** от село В., община
П., ул.****, Т. И. К. с ЕГН: ********** от село К., община П., ул.*** и М. Г. В. с ЕГН:
********** от село К., община П., ул.***., за СОЛИДАРНО осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от СУМАТА от 11 093.76 лева , от които просрочена главница в
размер на 4 817.83 лева и просрочена договорна лихва за периода 13.05.2019 г. – 06.08.2024
г. в размер на 6 275.93 лева, на основание Договор за заем с №*** от 13.05.2019 год.,
ВЕДНО със законната лихва от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 13.05.2019 год., между КС „Популярна
бизнесасоциация-Попово“ и ответника И. К. И. бил сключен Договор за заем с №*** от
същата дата, по силата на който, КС в качеството си на заемодател се е задължило да
предаде уговорената между страните сума, а И. К. И. в качеството си на заемополучател се е
задължил да върне получената заемна сума, заедно с лихвата, съобразно уговорения
погасителен план, както и разходите по заема.
Договорът за паричен заем с №***/13.05.2019 год. бил обективиран в два писмени
документа именувани Договор за паричен заем, като всяка една от страниците била
подписана лично от заемополучателя - отв. И. К. И..
Предоставеният заем е в размер на 5 000 лева, като страните са договорили срок на
заема от 13.05.2019 год. до 13.05.2024 год.
ГПР бил уговорен между страните в размер на 22.77 %. Лихвеният процент и
разходите за заема са уговорени в размер на 19 %, а таксите и комисионните в полза на
заемодателя са в размер на 3 %.
Заемополучателят се е задължил, при неизпълнение на плащането, съгласно
погасителния план да заплати неустойка в размер на 10% /десет процента/.
С разпоредбата на чл.4, ал.1 от договора е описана методиката на изчисляване на
лихвения процент като същата е онагледена и в началото на Погасителния план /лихвен
1
процент: ОЛП + 19.00/.
Начинът на издължаване на заема от страна на длъжника бил описан в погасителния
план, който от своя страна уреждал размера и броя на погасителните вноски и е неразделна
част от договора за паричен заем с №***, като същият бил приет и подписан на всяка
страница от страна на заемополучателя.
Като краен срок за издължаване на заема, страните са договорили това да е на дата
13.05.2024 год., а последната погасителна вноска, съгласно погасителния план, да бъде
направена на 13.05.2024 год.
На 13.05.2019 год. на заемополучателя била предоставена сумата от 5 000 лева, от
която сумата от 4 347.00 лева била получена в брой, а сумата от 653.00 лева била получена
от ответника и използвана от него за заплащане на дялов капитал и такси, свързани с
договора и уговорени между страните. С това свое действие ищецът бил изпълнил
основното си задължение по договора за паричен заем с №***, а именно - да предаде реално
сумата, предмет на договора.
Задължението на заемополучателя И. К. И. по Договор за заем с №*** от 13.05.2019
год. било обезпечено с поръчителство на ответниците З. С. И., Т. И. К. и М. Г. В..
Ответниците били уведомявани многократно за размера на задължението си към КС и
са били канени доброволно да се поставят в изправност и да погасят задължението. Поради
неплащане на погасителните вноски, ищецът обявил задълженията по договора за
предсрочно и изцяло изискуеми, за което главният и солидарните длъжници са били
надлежно уведомени.
Към датата на депозиране на исковата молба, ответниците не са били извършвали
плащания за погасяване на вноски по договора за заем с №*** от 13.05.2019 год.
Предвид гореизложеното се моли за Решение, с което ответниците И. К. И., З. С. И.,
Т. И. К. и М. Г. В., да бъдат осъдени ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ищеца Кооперативно
сдружение „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ-ПОПОВО", СУМАТА от 11 093.76 лева ,
от които просрочена главница в размер на 4 817.83 лева и просрочена договорна лихва за
периода 13.05.2019 г. – 06.08.2024 г. в размер на 6 275.93 лева, на основание Договор за заем
с №*** от 13.05.2019 год., ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответниците.
В писмените си отговори всеки от ответниците оспорва валидността на договорите
за заем, сключени с Кооперативно сдружение „Популярна бизнесасоциация - Попово“ с
възражения за нарушение на разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
И. К. И. твърди, че двата договора за заем – Договор за паричен заем №*** от
13.05.2019 г. и Договор за заем от 13.10.2019 г., представени от ищеца, са недействителни
поради нарушаване на изискванията на ЗПК. И. подчертава, че договорите не съдържат
правилна и пълна информация за годишния процент на разходите (ГПР), което е основен
елемент за валидността на подобни договори. В първия договор бил посочен лихвен процент
от 19%, но липсвал ГПР, докато във втория договор ГПР е изписан ръчно и не осигурявал
необходимата прозрачност за потребителите. И. се позовава на Директива 2008/48/ЕО, която
налага изисквания за пълна и точна информация относно разходите по кредита, за да може
потребителят да вземе информирано решение. Той твърди, че тези пропуски водят до
недействителността на договорите съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. И. също отбелязва, че
липсва яснота за това как са изчислени разходите и лихвите, което поставяло потребителите
в несигурна позиция.
З. С. И. поддържа същите възражения като И. И.. Той също оспорва валидността на
договорите, като твърди, че те не отговарят на изискванията на ЗПК за предоставяне на
пълна и точна информация относно ГПР и други свързани разходи. Според него, в
договорите липсва яснота по отношение на компонентите на ГПР и това как точно са
изчислени разходите по кредита. З. И. отбелязва, че е неприемливо да се сключват два
договора за един и същи заем с един и същи номер и дата, но с различни условия. Това
създава допълнителна несигурност в положението на потребителите.
Т. И. К. изразява сходно становище, като също оспорва валидността на договорите на
базата нарушения на ЗПК. Според нея, първият договор не съдържал ГПР, а във втория
договор ГПР бил изписан ръчно, което не отговаряло на изискванията за прозрачност и
2
точност, налагани от закона. К. също се позовава на Директива 2008/48/ЕО, която изисква
пълна и ясна информация относно разходите по кредита. Тя счита, че договорите са
недействителни, тъй като нарушават тези разпоредби и не осигуряват необходимата яснота
за потребителите относно разходите по заема. Освен това, К. посочва, че липсва точна
информация за това как са изчислени компонентите на ГПР и какви разходи са включени в
него.
М. Г. В. също оспорва валидността на договорите, като твърди, че в тях не е спазено
изискването за посочване на ГПР и свързаните разходи, съгласно ЗПК. В. също твърди, че в
единия от договорите ГПР е изписан с химикал, което не осигурява необходимата точност и
яснота за потребителите. Счита, че липсата на пълна и точна информация за разходите по
кредита нарушава правата на потребителите и води до недействителността на договорите.
Всички ответници молят съда да отхвърли исковете.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Х., която
пледира за уважаване на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не изпращат надлежно упълномощен
представител.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 141, вр.
чл. 138, вр. чл. 122 ЗЗД относно главницата, ищецът носи тежестта да докаже, че е налице
валидно сключен договор за заем с И. К. И., че ищцовата страна е изправен кредитор по
договора /предоставила е на заемателя сумата, предмет на договора/, че задълженията по
договора са изискуеми, както и валидно сключени договори за поръчителство със З. С. И., Т.
И. К. и М. Г. В..
Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до
неоснователност на исковата претенция.
От приложения по делото Договор за заем № ***/13.05.2019 г. /състоящ се от две
части/ се установява, че Кооперативно сдружение „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ -
ПОПОВО“ е предоставило на кредитополучателя И. К. И. в заем сумата от 5000 лв., с
период на издължаване до 13.05.2024 г.. Заемът е обезпечен с поръчителството на З. С. И., Т.
И. К. и М. Г. В..
Следва да се отбележи, че действително във втората част от договора като дата е
посочена 13.10.2019г., но съдът отдава това разминаване на допусната техническа грешка,
тъй като всички придружаващи го документи категорично установяват, че дата на
сключване на договора е 19.05.2019г.. Именно на тази дата кредитополучателят е
удостоверил с подписа си, че е получил екземпляр от документа и погасителния план към
него /л.13 от делото/.
Съгласно чл. 6 от Договора, плащането на дължимите погасителни вноски се
осъществява съгласно погасителен план, неразделна част от него. Видно от приложения по
делото погасителен план, се установява, че падежът на месечините погасителни вноски е на
20 – то число на съответния месец.
Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 19 %.
Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът (ал.2),
като по-нататък горепосоченият член от закона дава дефиниция за “потребител” и това е
всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа
извън рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 3), а “кредитор” е всяко
3
физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави
потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност (ал. 4).
Безспорно по делото се установи, че заемателят е физическо лице, което не е
действало в рамките на някаква професионална или търговска дейност.
От извършената в Търговския регистър справка се установява, че в предмета на
дейност на ищцовото кооперативно сдружение е включена и дейността по предоставяне на
заеми на член-кооператорите за сметка на направените от тях и на техен риск вноски в
образуваната по решение на общото събрание взаимоспомагателна каса, при което съдът
намира, че същото притежава качеството кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
В чл. 4, т. 13 от ЗПК е предвидено изключение от приложното поле на закона за
договори за кредит, предоставяни от взаимоспомагателни каси и кооперации на техните
членове, без лихва или при лихва, по-ниска от преобладаващата на пазара. В конкретния
случай, възнаградителната лихва по процесния Договор за заем № ***/13.05.2019 г. е
уговорена в размер на 19%, а към момента на сключване на Договора /13.05.2019г./ средната
лихва при потребителските кредити в лева със срок от една до пет години е била в размер на
15.17 % (статистика на БНБ относно кредитите за потребление към май 2019г., публикувана
в интернет страницата на БНБ раздел “Лихвена статистика”), при което съдът намира, че по
отношение на сключения между ищцовата кооперация и отв. И. Договор за заем следва да се
приложат разпоредбите на ЗПК.
По отношение на сключения между страните по делото договор за заем с № *** от
13.05.2019 год, следва да се прилагат общите правила по ЗЗД, а именно чл. 240 от ЗЗД,
съгласно който: "С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество". В случай на неизпълнение по договора, заемателят се
явява неизправен длъжник и се прилага общата разпоредба на чл. 79 от ЗЗД.
В конкретния случай, безспорно е установено, видно от приложените по делото
писмени доказателства, че ответникът И. К. И. е просрочил изпълнението на задълженията
си по Договора за заем № ***/13.05.2019 г..
При това положение, ответникът И. се явява неизправен длъжник. Крайният срок на
договора е изтекъл на 13.05.2024г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
В същото време, по отношение на другите трима ответници - З. С. И., Т. И. К. и М. Г.
В., е приложима разпоредбата на чл. 138 от ЗЗД, съгласно която: "С договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена
форма."
В случая, договорът с поръчителите е сключен в писмена форма, като задължението,
за което поръчителите отговарят, е действително. Съобразно чл. 141 от ЗЗД, поръчителите са
задължени солидарно с главния длъжник.
По делото не са налични доказателства който и да е от ответниците да е погасявал
дълга.
При това положение, искът за главница се явява доказан по основание и размер по
отношение на четиримата ответници, поради което следва да бъде уважени изцяло.
Ответниците И. К. И., З. С. И., Т. И. К. и М. Г. В. следва солидарно да заплатят на ищеца -
Кооперативно сдружение „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“, сумата от
4817.83 лв. – главница по Договор за заем с №*** от 13.05.2019 год.
Твърденията на ответниците, че в договора не е ясно посочено при какви условия е
изчислен ГПР, съдът счита за неоснователни. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът
следва да съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин". Законът за потребителския кредит не
съдържа изискване като условие за валидност на договора за кредит да бъде описана
методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита. Такова изискване е
налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл. 11, ал. 1, т. 9а ЗПК) като
основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент
съгласно § 1, т. 6 от ДР на ЗПК, но в случая, уговореният лихвен процент по кредита не е
променлив, а фиксиран, поради което не е необходимо договорът да съдържа ясна и
разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените
4
изражения и относителната тежест на отделните компоненти. Съдебната практика приема,
че не е необходимо договорът да съдържа изброяване на компонентите, включени в ГПР, т.
к. тези компоненти са изрично посочени в закона.
Видно от Договора е посочен размер на ГПР от 22.77%, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК (не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения).
От изготвената по делото ССчЕ, която съдът изцяло кредитира се установява, че
компонентите, които са включени в ГПР- са главница - 5000.00 лв., при срок на кредита 61
месеца, уговорена фиксирана лихва от 19%, както и 150.00лв. такса проучване, съобразно
погасителния план. При тези данни ГПР е 22.6455%.
Процесният договор за паричен заем е сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал.
1 от ЗПК – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със
специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора
са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на
изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК.
По отношение на възражението, че договорът е обективиран в шрифт по-малък от 12
настоящият състав приема следното:
Съгласно Директива 2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или
друг траен носител, като договорът следва да съдържа цялата необходима информация по
ясен и кратък начин, за да може потребителят да се запознае с правата и задълженията си.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт-не по-малък от 12, в
два екземпляра-по един за всяка от страните по договора. При съпоставка на европейското с
националното право се установява, че българският законодател е предвидил допълнително
изискване към договора за потребителски кредит-всички елементи от договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, не по-малък от 12, като по този начин
е въвел изискване, различно от предвиденото в Директива 2008/48/ЕО, която съдържа
хармонизирани разпоредби в тази област. Това допълнително изискване е свързано със
сериозна санкция за кредитодателя, като при неспазване той губи правото да получи лихви
и разноски по кредита. Настоящият състав счита, че тази санкция не отговаря на
изискването за пропорционалност. Неспазването на изискването за размер на шрифта не
следва механично и във всички случаи да пречи на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение, доколкото видът и размерът на шрифта позволяват прочитането на
съдържанието на документа, което позволява на потребителя да прецени обхвата на своето
задължение. В случая договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като клаузите му
изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание на договора по чл. 11
ЗПК, поради което съдът приема, че договорът е действителен, а санкцията по чл. 22 ЗПК,
приложена само на основание размер на шрифта, би била непропорционално тежка.
По иска по чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 141, вр. чл. 138,
вр. чл. 122 ЗЗД относно претендираната договорна лихва ищецът носи тежестта да докаже,
че е налице валидно сключен договор за кредит с И. К. И., че ищцовата страна е изправен
кредитор по договора /предоставила е на заемателя сумата, предмет на договора/, че
задълженията по договора са изискуеми, както и валидно сключени договори за
поръчителство със З. С. И., Т. И. К. и М. Г. В., съдържащ уговорка за дължимост на
възнаградителна лихва, както и нейния размер.
В конкретния случай, от приложения по делото погасителен план, който представлява
неразделна част от Договора за заем № ***/13.05.2019 г., е видно, че договорната лихва е
изчислена и разпредЕ. за всеки месец до изтичане на срока на договора – 13.05.2024 г..
Съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД, възнаградителната лихва следва да бъде опредЕ. в съответствие
с договорените условия.
С исковата молба се претендира договорна лихва в размер на 6 275.93 лв. за периода
от 13.05.2019 г. до 06.08.2024 г.. От приложените по делото доказателства и погасителния
план е установено, че размерът на договорната лихва, предвиден по плана, възлиза на 2
470.87 лв., и че лихвата е само за периода на договора – до 13.05.2024 г..
В частта, в която ищецът претендира договорна лихва за периода след 13.05.2024 г.
(от 14.05.2024 г. до 06.08.2024 г.), тази претенция надвишава договорения срок и е в
5
противоречие с договора за заем, тъй като възнаградителна лихва може да се начислява само
в рамките на срока на договора, а за посочения период не съществува валидно договорно
основание за начисляване на такава. Липсват и доказателства за основанието, на което е
начислен и по-високият размер на договорната лихва.
При тези обстоятелства, исковата претенция за договорна лихва следва да бъде
уважена до размера от 2 470.87 лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 6275.93
лв. и за периода от 14.05.2024 г. до 06.08.2024 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските:
За образуване на делото и в хода на исковото производство ищецът е направил
разноски в общ размер на 1780.75 лв., от които 443.75 лв. за държавна такса, 1037.00 лв. за
адвокатско възнаграждение, и 300.00 лв. за ССчЕ.
Направеното възражение от процесуалния представител на ответниците за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй
като то дори е под минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
При това положение, пропорционално на уважената част от исковите претенции, на
ищеца се следват разноски в размер на 1169.98 лв.
Така, всеки от ответниците дължи на ищеца по 292.50 лв. за разноски.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответниците също имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете.
В случая всеки от ответниците е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1409.00 лв., което по повод направено от ищцовата страна възражение съдът не
намира за прекомерно, тъй като незначително надвишава минималния, предвиден в чл. 7,
ал. 2, т. 3 НМРАВ размер (1 398.44 лв.).
Така всеки от ответниците има право на разноски от 483.27 лв.
При това положение, по компенсация между насрещните вземания на страните за
разноски, ищецът следва да заплати на всяка от ответните страни сумата от 190.77 лв. за
разноски.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ.П, ул.****, З. С.
И. с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ.П., ул.****, Т. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: с.
К., общ.П., ул.**** и М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ.П., ул.****,
СОЛИДАРНО да заплатят на „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул.****, ЕИК: *********, представлявано от
председателя Х.Ц.Ц., 4817.83 лв. /четири хиляди осемстотин и седемнадесет лева и
осемдесет и три стотинки/ – просрочена главница по Договор за заем № *** от 13.05.2019
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба
/13.08.2024 г./, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. К. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ.П, ул.****, З. С.
И. с ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ.П., ул.****, Т. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: с.
К., общ.П., ул.**** и М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ.П., ул.****,
СОЛИДАРНО да заплатят на „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул.****, ЕИК: *********, представлявано от
председателя Х.Ц.Ц., СУМАТА от 2470.87 лв. /две хиляди четиристотин и седемдесет
лева и осемдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 13.05.2019 г. – 13.05.2024
г., като за разликата до претендирания размер от 6275.93 лв. и за периода от 14.05.2024 г. до
06.08.2024 г., отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ПОПУЛЯРНА БИЗНЕСАСОЦИАЦИЯ - ПОПОВО“, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул.****, ЕИК: *********, представлявано от председателя Х.Ц.Ц., ДА
ЗАПЛАТИ на И. К. И. с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. К., общ.П, ул.****, З. С. И. с
ЕГН: **********, с адрес: с. В., общ.П., ул.****, Т. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: с. К.,
общ.П., ул.**** и М. Г. В. с ЕГН: **********, с адрес: с. К., общ.П., ул.****, по 190.77 лв.
6
/сто и деветдесет лева и седемдесет и седем стотинки/ на всеки от тях, за деловодни
разноски, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Търговищкия окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
7