Определение по дело №1159/2019 на Районен съд - Ловеч

           Л О В Е Ш К И Я    Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д

 

                      О  П   Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                                 

                                      №

                                          гр.Ловеч, 27.06.2019 г.                 

            

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД,  пети граждански състав в закрито заседание на двадесет и седми юни, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА  РАБАДЖИЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №1159  по описа за  2019 год, за да се произнесе съобрази:

             Производството е образувано по искова молба от „ПЕГЕМЕКС-ОЙЛ”ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Лозенец, ул.Джеймс Баучер № 95-97, ет.2, офис 1, представлявано от Дора Петкова Георгиева срещу „Корпоративна Търговска Банка”АД – в несъстоятелност, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Средец, ул.Граф Игнатиев №10, представлявана от Ангел Николов Донов, Кристи Христова Маринова, назначени за синдици с Решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на СГББ и Лазар Петров Илиев, назначен за синдик с Решение №41 от 23.04.2015 г. на УС на ФГББ и „Ню Лайф Проджект” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.”Цар Борис ІІІ”№17, ет.4, офис 1, представлявано от Радостин Иванов Иванов – управител.

             Заявената искова претенция е с посочено правно основание чл.440 от ГПК и цена на иска: 13 956 лв.

             В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено правото на собственост на „Пегемекс – Ойл”ЕООД върху изграденото съоръжение – открит плувен басейн със ЗП от 100 кв.м.

             След като се запозна с постъпилата молба и приложенията към нея, Ловешкият РС констатира, че настоящото дело не му е подсъдно по следните съображения:

             Съгласно разпоредбата на чл.118 от ГПК, всеки съд сам решава дали започнатото пред него делото му е подсъдно, но съдът проверява служебно само родовата подсъдност на делото, както и особената местна подсъдност по местонахождението на недвижимия имот /чл.119, ал.1 и ал.2 ГПК/. По силата на разпоредбата на чл.119, ал.3 ГПК, във всички други случаи извън тези по ал.1 и ал.2 възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и то най-късно в срока за отговор на исковата молба.

             В процесния казус е предявен иск с основание чл.440 от ГПК - отрицателен установителен иск за вещни права, който се явява специален по отношение на установителния иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК

Съгласно императивната норма на чл.109 от ГПК, исковете за вещни права върху недвижим имот, за делба на съсобствен недвижим имот, за граници и за защита на нарушено владение върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. По местонахождението на имота се предявяват и искове за сключване на окончателен договор за учредяване и прехвърляне на вещни права върху недвижим имот, както и за разваляне, унищожаване и обявяване нищожност на договори за вещни права върху недвижим имот. Касае се за определена от закона особена местна подсъдност, като при действието на  разпоредбата на чл.119 ал.2 ГПК възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот може да се прави както от страната, така и да се повдига служебно от съда до приключване на  първото заседание по делото в първата инстанция.  Разпоредбата на чл.109 от ГПК визира една специална подсъдност, която  дерогира приложението на общата подсъдност по чл.105 от ГПК .

 Видно от обстоятелствената част на ИМ, в конкретния случай е налице правен спор относно вещно право по отношение на  техническо съоръжение - открит плувен басейн, изграден от ищеца „ПЕГЕМЕКС-ОЙЛ”ЕООД в поземлен имот, собственост на ответника, находящ се в гр.Априлци.

Съдът намира, че процесният открит басейн – предмет на спора съставлява недвижима вещ, поради което с оглед неговото местонахождение, компетентен по правилото на чл.109 от ГПК е Районен съд – Троян, в чийто съдебен район попада землището на гр.Априлци.

Според легалната дефиниция, съдържаща се в разпоредбата на чл.110 от ЗС, недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен  начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи, включително и енергията, са движими вещи. В съдебната практика се приема, че трайно прикрепване е налице, когато вещта е съединена с обекта посредством различни елементи и съоръжения, а не лежи отгоре само със собствената си тежест.

            Съдът намира, че в конкретния случай съоръжението – открит плувен  басейн е вещ, която е трайно прикрепена към земята. От приложения  към исковата молба договор за извършване на СМР е видно, че  същият е изграден от водоплътен бетон и настилка от фугирана каменна облицовка, поради което с оглед начина на изграждането му същият не може да се демонтира без да се разруши неговата цялост. С факта на трайното закрепване на движимата вещ към имота същата става част от него

             Откритите плувни басейни са „открити обекти” по смисъла на т.68 на § 5 от ЗУТ. Действително, същите не са обекти, които получават идентификатор по чл.26 от ЗКИР, но законодателят е регламентирал правила за построяването му като допълващо застрояване . В този смисъл откритият басейн  се явява строеж на допълващо застрояване с обслужващо основната постройка предназначение.

 Поради изложените по-горе съображения съдът приема, че по своето естество  откритият плувен басейн  представлява недвижима вещ и по отношение на предявения иск по чл.440 от ГПК следва да бъде приложена специалната подсъдност по чл.109 от ГПК. При това положение съобразно разпоредбата на чл.118, ал.2 от ГПК във вр. чл.119, ал.2, предл.2 и чл.109 ГПК  настоящият състав намира, че Ловешки РС не е местно компетентен да разгледа постъпилата искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск по чл.440 от ГПК. Производството по делото следва да бъде прекратено и същото изпратено по подсъдност на компетентния съд, какъвто в случая се явява Районен съд- Троян.

             Мотивиран от горните съображения и на основание чл.118, ал.2 от ГПК във вр. чл.119, ал.2, предл.2 и чл.109 ГПК, съдът

 

                                                  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №1159/ 2019 г. по описа на Ловешки РС.

             ИЗПРАЩА делото на Районен съд-гр.ТРОЯН по подсъдност с оглед правилото на чл.109 от ГПК.

             Съгласно разпоредбата на чл.121 от ГПК определението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението,че е изготвено.

             На ищците да се изпрати съобщение –Приложение №9 от Наредба №7 на МП, ведно с препис от определението.

             Съобщението да се връчи по посочения съд.адрес: гр. Ловеч, пл.Г.М.Димитров, Комплекс „Космос”, ет.2.

 

                                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: