№ 13216
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110113387 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. Е. Т. срещу
...............
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 19.05.2022 г. е заемал
при ответника длъжността „мениджър информационни технологии“. Твърди,
че със заповед № 52/12.01.2024 г., връчена на 18.01.2024 г., трудовото му
правоотношение („ТПО“) е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –
поради съкращаване на щата. Счита, че ТПО е прекратено незаконосъобразно,
тъй като:
липсва валидно взето решение за съкращаване на щата. В тази връзка
излага съображения, че ответното дружество се представлява от
управителите ........... и ............. поотделно, а в случая решението за
съкращаване на щата, видно от протокол № 1/12.01.2024 г., е било взето
от лице, различно от управителите, а именно – главен директор по
информационна сигурност и представител на отдел „Човешки ресурси“;
в заповедта за уволнение е посочено единствено цифровото изражение
на уволнителното основание – чл.328, ал.1, т.2 КТ, в която обаче се
съдържат две самостоятелни основания – съкращаване на щата и
закриване на част от предприятието;
липсва реално извършен подбор, доколкото в протокол от 12.01.2024 г.
формално е посочено, че такъв е извършен между ищеца и лицето
..........., заемащо същата длъжност в компанията, без данни за каквато и
да е оценъчна дейност;
липсва реално съкращаване на щата, тъй като включените в
длъжностната характеристика на ищеца трудовите функции продължават
да съществуват;
1
налице е нарушение на чл.8, ал.1 КТ, тъй като ищецът е подал сигнал за
дискриминация по национален признак до главния ръководител на Отдел
„Служители“ в дружеството-майка срещу прекия си ръководител ...........,
след което последният е взел участие при взимането на решение за
съкращаване на щата за заеманата от него длъжност.
Моли съда да постанови решение, с което:
1. да признае за незаконно уволнението му и да го отмени;
2. да го възстанови на предишната му работа;
3. да осъди ответника да му заплати сумата 42 797, 52 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа за периода 19.02.2024 г. – 19.08.2024
г. (6 месеца Х БТВ 7 132, 92 лв.), ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника .............., с който оспорва исковете. Твърди, че ТПО е
законосъобразно прекратено.
Твърди, че е налице валидно взето решение за съкращаване на щата,
което следва от обстоятелството, че е налице подписана от управителя
заповед за прекратяване на ТПО, както и че е налице утвърдено ново щатно
разписание. В допълнение сочи, че г-жа .............. на длъжност „мениджър
човешки ресурси“ също разполага с представителна власт да взима такова
решение, възложена й с длъжностната й характеристика.
Излага съображения, че уволнителното основание е ясно посочено, а и
не възниква съмнение, че ищецът е наясно с конкретното основание, на което
ТПО е прекратено.
Счита, че е налице реално съкращаване на щата, като е съкратена
единствената щатна бройка за длъжност „мениджър информационни
технологии“ и трудовите функции не са запазени.
Излага и съображения, че с оглед съкращаването на единствена щатна
бройка, не е било налице задължение за извършване на подбор, още по-малко
с лица, които не са служители на ответното дружество, какъвто се явява
............ В тази връзка твърди, че в случая съвместна оценка на качествата на
ищеца и на ........... е била извършена с оглед отстраняване на всякакви
съмнения за проява на дискриминационно отношение и поддържа, че
законосъобразното прекратяване на ТПО не се предпоставя от подбор.
Оспорва да е налице нарушение на чл.8, ал.1 КТ.
В случай че се уважи искът за отмяна на уволнението, прави
възражение за прихващане на вземането за обезщетение за оставане без
работа с вземането на работодателя за връщане на обезщетението по чл.222
КТ, изплатено на ищеца в размер на сумата от общо 6 900, 14 лв., което
подлежи на връщане в случай на уважаване на иска за отмяна на уволнението.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
2
С протоколно определение от 29.05.2024 г. производството е
прекратено, на основание чл.232 ГПК, в частта относно:
предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на
заеманата от него длъжност, и
предявения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ – за обезщетение за
времето, през което в останал без работа, за периода 19.02.2024 г. –
19.03.2024 г., както и 20.05.2024 г. – 19.08.2024 г. и за сумата над 14 265,
84 лв. до пълния предявен размер от 42 797, 52 лв.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че по силата на трудов договор от
19.05.2022 г. ищецът е замел при ответника .............. длъжността „мениджър
информационни технологии“.
Безспорно е между страните, че със заповед № 52/12.01.2024 г., връчена
на 18.01.2024 г., трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 19.02.2024 г.
Ответното дружество е ЕООД с едноличен собственик на капитала
............., идентификация 4472687, Чуждестранно юридическо лице, Държава:
Великобритания. Страните не спорят, а се потвърждава и от публичния
Търговски регистър, че към момента на прекратяване на ТПО на ищеца
ответното дружество се представлява от управителите ........... и ............. –
поотделно.
По делото е представено щатно разписание на ответното дружество към
12.01.2024 г., утвърдено от ..........., съдържащо 76 щатни бройки, в т.ч. – под
№ 71 – мениджър информационни технологии, както и щатно разписание към
19.02.2024 г., утвърдено от ..........., съдържащо 75 щатни бройки, сред които
липсва длъжността мениджър информационни технологии.
Безспорно е между страните, че ищецът е останал без работа за периода
20.03.2024 г. – 19.05.2024 г., както и че БТВ на ищеца възлиза на сумата 7 132,
92 лв.
Видно от справка от ТП на НОИ-София, на ищеца е изплатено парично
обезщетение за безработица за периода 19.02.2024 г. – 30.04.2024 г. в общ
размер на сумата 3 042, 80 лв., както следва: на 14.03.2024 г. – сумата 879, 93
лв., на 12.04.2024 г. – сумата 879, 93 лв. и на 14.05.2024 г. – сумата 1 264, 94
лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е изплатил на ищеца
обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на сумата 6 900, 14 лв.
Представен е протокол № 1/12.01.2024 г., съставен от ........... в
качеството на главен директор по информационна сигурност и ........ в
качеството на представител на Отдел „Човешки ресурси“ на ответното
дружеството, според който посочените лица са взели решение за
3
съкращаване в щата на .............. посредством премахване, считано от
19.02.2024 г. на длъжността „мениджър информационни технологии“, код по
НКПД 13306008. Посочено е, че към датата на протокола в компания ............
има двама служители, заемащи тази длъжност – Т. Е. Т. с месторабота – гр.
София, и ........... с месторабота – гр. Лондон, между които е извършен подбор.
Пред СРС е разпитана свидетелката Петрана .............., която депозира
показания, че е служител на ответното дружество от 2021 г. и заема
длъжността „мениджър човешки ресурси“; че управлява всички процеси,
свързани с човешки ресурси, включително назначаване на хора, всички
промени по трудовите им правоотношения и прекратяване на трудови
договори, като е непосредствено подчинена на управителя на дружеството;
че управителите на ответното дружество са двама: ........... и ..........., които
живеят във Великобритания, като тя е подчинена на г-н ............ Заявява, че
познава ищеца, с когото са работили преди това в друга компания. Депозира
показания, че е било взето решение за съкращаване на щата, тъй като в края
на 2023 г. е станало ясно, че дружествата от групата на компанията не
изпълняват заложените финансови резултати от собствениците на капитала и
затова са започнали да обсъждат мерки за намаляване на разходите, една от
които – намаляване разходите за персонал, като позицията „ай ти мениджър“
в България е изглеждала такава, чието съкращаване да има най-минимални
отражения върху дейността на дружеството. Заявява, че преди да се вземе
окончателно решение от ръководството на компания да се съкрати тази
длъжност в България, на свидетелката и на г-н ............ е била възложена
задачата да направят анализ какви ще бъдат отраженията върху дейността и
дали е подходящо точно тази длъжност да бъде съкратена; че е бил направен
анализ, предхождан от срещи с г-н Т., тъй като неговата позиция е била в
риск; че свидетелката и г-н ............ са дали препоръка на ръководството тази
длъжност в България да бъде съкратена и ръководството е взело окончателно
решение за съкращаване на длъжността. Заявява, че решението не е взето в
нейно присъствие, а свидетелката е била уведомена чрез Microsoft Teams
среща за самото решение от управителя на дружеството. След това от нея в
качеството на служител „Човешки ресурси“ е било изискано да подготви
необходимата документация, за да се премине към съкращаване на
длъжността. Депозира показания, че е изпратила необходимите документи за
подпис на г-н ........... и след като ги е получила обратно, е организирала среща
с г-н Т., за да може да ги разпише; че са били изготвени ново щатно
разписание, протокол и заповед за прекратяване, като два от документите –
щатното разписание и самата заповед, са били подписани от г-н ...........,
управителят на дружеството. Свидетелката заявява, че е подписала старото и
новото щатно разписание, като потвърждава, че това са предявените й такива
на лист 129 – 131 и лист 132 –134 от делото. Заявява, че обстоятелството, че г-
н Т. е депозирал сигнал за проявена дискриминация на работното място, не й
е повлияла по никакъв начин и в крайна сметка решението за съкращаване на
щата не е било нейно, като тя единствено е дала препоръка в сочения смисъл.
4
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
По иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е възникнало
трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор със соченото в
исковата молба съдържание, което е било прекратено от страна на ответника
– обстоятелства, които в случая не са спорни между страните, а се
потвърждават и от представените писмени доказателства.
В тежест на ответника е да докаже, че законосъобразно е прекратил
трудовото правоотношение.
Законосъобразността на уволнението на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл.2 КТ – поради съкращаване на щата, се предпоставя от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) да е налице премахване от един
определен момент за в бъдеще на отделни длъжности от утвърдения общ
брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2)
съкращаването да е реално, т. е. съответната трудова функция действително
да се премахва, а не само да се променя наименованието на съответстващата й
длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3) същото да е
извършено по съответния ред и от компетентен орган, както и 4)
съкращаването да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното фактическо съкращаване.
Със заповед № 52/12.01.2024 г., връчена на 18.01.2024 г., трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ.
От страна на ищеца се поддържа, че в заповедта за уволнение е посочен
единствено цифров израз на уволнителното основание – чл.328, ал.1, т.2 КТ, в
която обаче се съдържат две самостоятелни основания – съкращаване на щата
и закриване на част от предприятието.
Действително, в заповедта за уволнение се сочи като основание –
чл.328, ал.1, т.2 КТ – като цифров израз на посочената правна норма.
Безспорно, във всички случаи на прекратяване на трудовото
правоотношение следва да има яснота относно основанието, на което се
извършва, както с оглед защитата на работника/служителя, така и поради
правните последици. Работодателят е този, който трябва да установи
законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на
основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение.
Следователно, от значение е актът за прекратяване на трудовото
правоотношение да е мотивиран, като е възможно и посочване на повече от
едно основание за уволнение.
Няма законова пречка мотивите в хипотезите на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да
се изчерпват и с цитиране на правната норма. В новата практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК: решение № 145/18.02.2010 г. по гр. д. №
5
565/09 г. на ВКС, III ГО; решение № 205/02.08.2013 г. по гр. д. № 1244/12 г. на
ВКС, IV ГО; решение № 52/08.07.2020 г. по гр. д. № 4013/2019 г. на ВКС, III
ГО, се приема, че ако работодателят не е изпълнил задължението си да
уточни в заповедта за уволнение правното основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
но работникът или служителят го е узнал към връчването на заповедта, целта
на закона е постигната – интересите на уволненото лице са защитени. То не е
поставено в положение на неизвестност срещу кое от двете различни
основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ да се брани, не е в положение на
„процесуална изненада“ или „процесуално неравенство“, тъй като предметът
на спора е определен и неговото право на защита няма да бъде нарушено.
Разбирането за несъвместимост на двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ,
поддържано в по-старата практика, е изоставено, като е прието, че дори и
работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му
договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като
незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ
не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради
закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от
предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на
незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава
право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването
на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението.
Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с
възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно
особените му изисквания /в посочения смисъл – определение № 1756 от
10.04.2024 г. по гр. д. № 4679/2023 г. на ВКС, III ГО/.
В случая, видно от твърденията на самия ищец и ангажираните по
делото доказателства, последният не е бил поставен в неизвестност срещу кое
от двете различни основания да се брани и интересите му са защитени. На
ищеца е връчена заповед № 52/12.01.2024 г., а като приложение към която е
описан протокол № 1/12.01.2024 г., от който категорично става ясно, че се
касае за съкращаване на щата, в какъвто смисъл са и показанията на
свидетелката .............. – за проведени срещи с ищеца във връзка с
предстоящото съкращаване на щата.
Установи се по делото, че е налице премахване на длъжността
„мениджър информационни технологии“ от утвърдения общ брой на
служителите на ответното дружество. Горното е видно от съпоставката на
щатното разписание на ответното дружество към 12.01.2024 г. и към
19.02.2024 г.
Съкращаването на щата е било налице към момента на уволнението –
със заповед № 52/12.01.2024 г., връчена на 18.01.2024 г., трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 19.02.2024 г., към който
момент е установено ново щатно разписание.
Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ е
6
приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само
е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е
престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо
от нейното наименование.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни бройки се
съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с различни от
предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички
или част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се
прибавят нови, съществени трудови задължения, променят се изискванията за
нейното заемане, поради което се създава нова трудова функция и нова
длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа /в посочения
смисъл - решение № 66 от 28.03.2013 г. по гр. д. № 332/2012 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 75 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 924/2011 г. на ВКС, III ГО; решение
№ 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, III ГО /.
Реално е съкращаването на щата и когато длъжността е съкратена, а
нейните функции са разпределени и поети от други работници и служители с
различна длъжностна характеристика или част от тях са възложени за
извършване от лица по граждански договор, т.е. възможно е работата да се
изпълнява и занапред, но с по-малко хора или по друг начин - чрез
оптимизиране на работния процес с разпределението на дейности между
други /в посочения смисъл – решение № 1266 от 06.07.2005 г. по гр.д. №
767/2003 г. на ВКС, ІІІ ГО; определение № 1428 от 14.12.2012 г. по гр. д. №
532/2012 г. на ВКС, III ГО; определение № 1039 от 26.09.2011 г. по гр. д. №
338/2011 г. на ВКС, III ГО/.
В случая от страна на ищеца се твърди, че трудовите функции на
заеманата от него длъжност са били запазени, което не се установява от
събраните по делото доказателства.
От страна на ищеца се твърди, че липсва валидно взето решение за
съкращаване на щата. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Решението на работодателя за промяна в щата на предприятието може
да бъде обективирано в нарочен акт или с одобрението на щатно разписание,
отразяващо промяната. При промяна в щата на предприятието работодателят
не е длъжен да издаде нарочен акт за отмяна на предходното щатно
разписание. Правопораждащият факт за уволнение поради съкращаване на
щата е волеизявлението на работодателя за промяна в щатните бройки,
независимо дали и в какъв документ е отразено това волеизявление.
Законът не предвижда изисквания за форма на действителност на
щатното разписание, нито форма за доказването му. Такива изисквания няма
и по отношение на волеизявлението на работодателя за промяна в щата,
поради което фактът на съкращаване може да бъде доказван с всички
допустими по процесуалния закон доказателствени средства. В
производството по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
7
работодателят следва да установи факта на съкращаване на щатните бройки,
което може да бъде извършено както с документ, съдържащ изявлението на
работодателя за съкращаването, така и чрез съпоставяне на утвърдените
щатни разписания преди и след извършеното съкращаване /в посочения
смисъл – решение № 417 от 01.12.2015 г. по гр. д. № 2512/2015 г. на ВКС, IV
ГО; решение № 296 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1712/2011 г. на ВКС, IV ГО/.
В случая работодателят е търговско дружество – ЕООД, което се
представлява от управителите ........... и ............. – поотделно.
По делото е представено щатно разписание на ответното дружество към
12.01.2024 г., утвърдено от ..........., съдържащо 76 щатни бройки, в т.ч. – под
№ 71 – мениджър информационни технологии, както и щатно разписание към
19.02.2024 г., утвърдено от ..........., съдържащо 75 щатни бройки, сред които
липсва длъжността мениджър информационни технологии. От съпоставката
на двете щатни разписания е видно, че щатната бройка за заеманата от ищеца
длъжност е премахната. Съкращаването е извършено с утвърждаване на
новото щатно разписание от законния представител на дружеството-
работодател, чрез когото волеизявява дружеството, обективиращо волята на
работодателя за съкращаване на щатната бройка. Този извод се потвърждава
и от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелката
.............., която депозира показания, че е било взето решение за съкращаване
на щата, за което е била уведомена от управителя на дружеството, като в тази
връзка й е била възложена и подготовката на новото щатно разписание,
протокол и заповед за прекратяване трудовото правоотношение на ищеца.
Що се отнася до представения по делото протокол № 1/12.01.2024 г. за
съкращаване в щата на дружеството, подписан от ........... в качеството на
главен директор по информационна сигурност и ........ в качеството на
представител на Отдел „Човешки ресурси“, не се спори, че посочените лица
не са сред законните представители на дружеството.
Съдът не споделя доводите на ответника, че от т.4 на Раздел „Основни
задължения“ в длъжностната характеристика на ........, заемаща длъжността
„мениджър човешки ресурси“ – „задължения, свързани с въвеждането на
новите служители в организацията, развитие на служителите, организиране на
обучения, прекратяване на трудовите взаимоотношения със служителите“,
произтичала учредена за последната представителна власт да взима решение
за съкращаване на щата, тъй като вменените й задължения касаят
привеждането в изпълнение на решенията на работодателя.
Това решение не е правопораждащият факт за правото на работодателя
да прекрати ТПО на ищеца и в случая е без правно значение. Както беше
посочено, няма изискване за форма за действителност или доказване на
взетото решение на работодателя за съкращаване на щата, като последното
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, като в случая – от
сравнението на старото и новото щатно разписание, утвърдени от законния
представител на дружеството, както и показанията на свидетелката ..............,
8
се установява, че такова решение е било взето.
По силата на чл.329, ал.1 КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, правото на подбор е субективно
материално право, което се характеризира още като преобразуващо право и се
упражнява от работодателя при конкретни основания за уволнение по чл.328,
ал.1 КТ – закриване на част от предприятието, съкращаване на щата или
намаляване обема на работата.
При една част от тях – съкращаване на единствената щатна длъжност,
какъвто именно е процесният случай, и закриване на част от предприятието,
прекратяването на трудовия договор с работника или служителя, който заема
длъжността или с работниците и служителите в закриваната част от
предприятието се предхожда от подбор по преценка на работодателя.
При съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата
няколко на брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване
обема на работа, прекратяването на трудовите договори с работниците и
служителите, заемащи съкращаваната длъжност, съответно работници и
служители на длъжности в намаления обем работа задължително се
предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение.
При съкращаване в щата на единствената щатна длъжност /трудова
функция/ работодателят може да уволни съответния работник или служител,
заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг /други/,
заемащ близка или сходна длъжност. Тази преценка се прави и при
основанието „закриване на част от предприятието“, но тогава работодателя
решава дали да уволни работниците и служителите в закриваната част от
предприятието или да извършва подбор между тях и работници и служители
в други части на предприятието, които не се закриват. Ако правото на подбор
бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението
във връзка с проведения подбор.
В случая се касае за съкращаване на единствената щатна длъжност.
Установи се от представените поименни щатни разписания, че в ответното
дружество няма служител ............ Твърденията на самия ответник са, че това
лице е служител на EXA Communications Limited, т.е. на дружество, което
макар да е в една група с ответното дружество, не е идентично с него. При
това положение за работодателя не е налице задължение да прави подбор и то
със служител на друго дружество.
С оглед твърденията на ищеца за злоупотреба с право от страна на
работодателя следва да се има предвид, че нормата на чл.8, ал.2 КТ
9
установява оборима презумпция, че работодателят е действал добросъвестно
при извършеното уволнение, тежестта за оборване на която се носи от страна
на ищеца.
Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ е оборена само
когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства
работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен
служител /в посочения смисъл – решение № 192 от 04.11.2016 г. по гр. д. №
674/2016 г. на ВКС, III ГО/. Злоупотреба с права от работодателя при
уволнение на работник или служител е налице, когато се установи, че
единственото му желание, ползвайки се от законово допустимо средство, е
постигне на една-единствена цел – прекратяване на трудовия договор с
конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг
начин, или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на
друго условие, което работодателят не желае или не може да изпълни.
Злоупотребата с право е упражняване на правото в противоречие с неговото
предназначение, противопоставяне на духа и буквата на закона /в посочения
смисъл - решение № 130 от 14.07.2016 г. по гр. д. № 150/2016 г. на ВКС, IV
ГО/.
В случая твърденията на ищеца са, че е подал сигнал за дискриминация
по национален признак до главния ръководител на Отдел „Служители“ в
дружеството-майка срещу прекия си ръководител ..........., след което
последният е взел участие при взимането на решение за съкращаване на щата
за заеманата от него длъжност. Страните не спорят относно подаването на
сигнал за дискриминация от страна на ищеца. Както беше посочено обаче,
решението за съкращаване на щата е взето от работодателя, като същото се
извежда не от представения по делото протокол № 1/12.01.2024 г., като не се
установява и да е налице злоупотреба с право.
Предвид изложеното трудовото правоотношение на ищеца е прекратено
законосъобразно, което обуславя неоснователност на предявения иск за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ:
При така формираните изводи, неоснователен се явява и искът по
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ, чиято основателност се предпоставя от
незаконност на уволнението.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата
6 618, 53 лв. От страна на ищеца е заявено възражение за прекомерност, във
връзка с което съдът съобразява: естеството на спора, вида и обема на
предоставената правна защита, броя на проведените открити съдебни
заседания – две, както и обстоятелството, че минималното възнаграждение
при съобразяване нормата на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2 от Наредба № 1 от
10
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възлиза на сумата 5 824, 56 лв., до която сума следва да се намали
адвокатското възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Е. Т., ЕГН ********** срещу ..............,
ЕИК .........., както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно
на уволнението на Т. Е. Т., за което е издадена заповед № 52/12.01.2024 г., и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата от
14 265, 84 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
20.03.2024 г. – 19.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Т. Е. Т., ЕГН ********** да заплати на .............., ЕИК
.........., на основание чл.78, ал.3, вр. ал.4 ГПК, сумата 5 824, 56 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, който, на основание чл.315, ал.2 ГПК, тече от 04.07.2024 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11