№ 86
гр. Б., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20242120203565 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл.59-чл.63 ЗАНН и е по повод
жалбата на Я. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и служебен адрес в гр.Б.
чрез адв.В. Р. АК-Б. срещу наказателно постановление №24-0769-002151 от
05.08.2024г., издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“,
с което за нарушение на чл.25 ал.1 и чл.123 ал.1 т.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева и на основание
чл.175 ал.1 т.5 е наложена наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на наказателното
постановление. Счита, че не е извършено нарушение нито от обективна, нито
от субективна страна. Моли съдът да отмени наказателното постановление
като неправилно и да се заплатят направените от жалбоподателя разноски за
адвокат.
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован и се явява
само в първото по делото заседание. За него се явява упълномощен адвокат.
Не се сочат нови доказателства.
За административно наказващият орган редовно призован се явява ЮК.
1
Изпраща и писмено становище, от което явства желанието съдът да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се
искане за заплащане на ЮК възнаграждение и едновременно се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал 2 ЗАНН (лист 6 на гърба НП е
връчена на 09.08.2024г), а жалбата е получена чрез ССЕВ с вх.№769000-
20747/22.08.2024г. Изхожда от легитимирано лице срещу годен за обжалване
акт и е пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона
реквизити, явява се процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на страните и
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.05.2024г, около 18,20 часа свидетелката С. Ф. отивайки на мястото
където била паркирала собствения си лек автомобил марка „Пежо“ модел
„207“ с рег.№ ... установила, че в близост до нейния автомобил е паркиран
друг автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.№..., по начин който не й
позволява да излезе без да докосне страничното му огледало и да му причини
повреда. При оглед на собствения си автомобил Ф. установила, че огледалото
й е ударено, а калникът и бронята в дясно на автомобила й са усуркани.
Установила, че боята от нейния автомобил е по лекия автомобил марка „Рено“
модел „Сценик“ с рег №.... Това й дало основание да се обади на ЕЕН 112
(лист 18 и лист 40 от делото) и посочила причината, като пожелала да бъде
установен водача на лекия автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.№....
Поради това, че в притеснението си объркала наименованието на жилищния
комплекс чакането отнело около половин час, затова свидетелката Ф. решила
си тръгне. Преди обаче да се прибере й се обадили от полицията и й казали, че
са установили водача на лекия автомобил марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег.
№... и я помолили да се върне на паркинга където се намирал и нейният
автомобил за да бъде съставен протокол за ПТП. Свидетелката Ф. се върнала
на паркинга и там заварили възрастен господин, който впоследствие се оказал
водач и собственик на л.а. марка „Рено“ модел „Сценик“ с рег№.... Последният
казал, че има работа обиждал я, заплашвал я и понечил да се тръгне, но в това
2
време дошли свидетелите Д. В. и Х. К. и двамата автоконтрольори в сектор
„ПП“–Б.. При пристигането си свидетелят В. видял, че жалбоподателят С. бил
в автомобила си и се опитвала да си тръгне от местопроизшествието.
Разпоредил му да излезе от автомобила. За да се убедят какъв е бил
механизмът на ПТП, полицаите направили оглед и по двата автомобила и
снимки (диск на лист 18 и 40 от делото). Вследствие на констатациите им бил
съставен протокол за ПТП. Протоколът бил подписан от жалбоподателя и от
свидетелката Ф.. На жалбоподателя С. му бил съставен АУАН (лист 7 от
делото), в който свидетелят В. записал като фактическа обстановка следното:
В гр.Б., в ж.к.“З.“, пред бл. ... на 20.05.2024г в 18,20 часа жалбоподателят
С. при управление на собствения си лек автомобил марка „Рено“ модел
„Сценик“ с рег.№... по време на движение извършил маневра за влизане в реда
на паркирани автомобили, без да се съобрази с положението на паркирания до
него лек автомобил марка „Пежо“ модел „207“ с рег.№... и го ударил
странично, с което допуснал ПТП с материални щети по двата автомобила.
Водачът С. не останал на място за да окаже съдействие за установяване на
вредите от произшествието и го напуснал. Установен допълнително от водача
да на другия пострадал автомобил. Правните квалификации на нарушенията
били по чл.25 ал.1 и по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът бил връчен лично на
жалбоподателя, който присъствал на неговото съставяне. Подписал го и
получил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения (лист 8-
12 от делото). В тях жалбоподателят признава, че при паркиране на неговия
автомобил е одраскал автомобила на свидетелката Ф., но нямало никакви
деформации. Отрича да е напуснал (избягал) от местопроизшествието, а
мотивирал своето поведение с влошено здравословно състояние, при което
стоенето на слънце и при висока температура било противопоказно. Счита, че
не е извършил второто нарушение.
Въз основа на така съставения АУАН, като се е съобразили с
възраженията и като е взел предвид останалите писмени доказателства
събрани в административнонаказателната преписка
административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем
наказателно постановление №24-0769-002151 от 05.08.2024г. (лист 6 от
делото), при пълна идентичност на фактическата обстановка и правни
3
квалификации на нарушенията, като на основание чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДвП и чл.175 ал.1 т.5 са били наложени две глоби съответно от по 200 лева и
жалбоподателят бил лишен от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелят В., К. и Ф., като ги счита за безпристрастни, последователни,
непротиворечащи си и логични.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП съдът не
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да
налагат отмяна на последното. Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните за това органи и съдържат необходимите
реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът не откри формални предпоставки
за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване на
правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на
административнонаказателното производство. Спазени са сроковете по чл.34
от ЗАНН.
Относно правото:
По отношение на първото нарушение:
Съгласно чл.25 ал.1 от ЗДвП, водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например …да излезе от реда на
паркирани превозни срадства или да влезе между тях , преди да започне
маневрата трябва да се убеди , че няма да създаде описност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и
скорост на движение.
В действителност в делото са налице доказателства, че лекият автомобил
марка «Пежо» модел «207» с рег.№... не е бил в движение и в купето или
наблизо не се е намирал неговият водач свидетелката Ф.. В НП изрично е
посочено, че същият автомобил е бил паркиран, който извод се потвърждава и
от показанията на свидетелите В. и К.. Фактите по делото отговарят и на
квалификацията за паркирано МПС по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДвП .
При тези факти и при стриктното тълкуване на разпоредбата на чл.25
ал.1 от ЗДвП паркираното МПС не попада в нейната хипотеза. Същевременно
настоящият съдебен състав приема, че материалноправните норми, с което се
регламентират задължения към административноотговорните лица не следва
да бъдат тълкувани разширително. С приетата за нарушена правна норма
водачите се задължават преди извършване на някоя от описаните маневри да
съобразят поведението си с тези участници в движението, които минават
покрай тях или се движат преди или след тях. Все в тази връзка водачът трябва
4
да се съобрази с тяхната посока, разположение и скорост. Участниците в
движението съгласно §6 т.28 от ДР на ЗДвП са лица, които се намират на пътя
и със своето действие или бездействие оказват влияние на движението като
например водачите, пътниците, пешеходците и лицата рабетещи на пътя.
Паркираният автомобил, при който се доказва да не е имал водач, не е лице, а
вещ.
С приетата за нарушена правна норма на чл.25 ал.1 от ЗДвП не отговаря
от обективна страна и фактите по делото за такова нарушение. Според
настоящата инстанция правната норма, която в случая е била нарушена е по
чл.5 ал.1 т.1 от ЗдвП, съгласно текста на която, всеки участник по пътищата с
поведението си не трябва да причинява имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е
доказана причинната връзка между деянието и констатираните имуществени
щети по увредения автомобил на свидетелката Ф.. Макар и двата автомобила
да имат сходни цветове (и двата са сиви) според свидетелката Ф., а и според
пристигналите на място полицаи по автомобила на жалбоподателя са били
налични пресни следи от боята на автомобила на водачката Ф. и тези следи са
били подробно заснети и описани в протола за ПТП и направените снимки в
компакт дисковете на лист 18 и 40 от делото. При тези факти съдът приема, че
е категоричино доказано настъпилото съприконовение между посочените две
превозни средства, така че автомобилът на свидетелката Ф. е бил увреден в
областта на десния калник и задната дясна броня и станично огледало в дясно.
От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината непредпазливост. От доказателствата по делото не се установява
жалбоподателят да е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици по реализираното ПТП, а още по-малко де е можел във волево
отношение. Въпреки това, той е могъл и едновременно е бил длъжен да
предвиди настъпването на този резултат. Увреденият автомобил е бил
паркиран и неподвижен, поради което той е представлявал видимо
препятствие за жалбоподателя. Същият е следвало да съобрази поведението си
с разстоянието до този друг автомобил и с неговото разположение така, че да
извърши безопасно маневрата. Като не е изпълнил това, жалбоподателят
виновно–по непредпазливост е причинил имуществени вреди другиму.
Съгласно чл.7 ал.2 от ЗАНН непредпазливите Д.ия не се наказват само в
изрично предвидените случаи, каквото предвиждане с оглед извършеното от
жалбоподателя Д.ие липсва.
По тези съображения съдът приема, че жалбоподателаят С. е извършил
виновно нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл.179 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП изисква причиненото
ПТП да е в резултат от неспазване на конкретно материално правно
задължение относно пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване, за
заобикаляне. Следователно нарушеното материално задължение трябва да е
5
уредено в някой от разделите на ЗДвП регулиращи извършването на тези
маневри или спазването на правилата за сигнализиране. Нормата на чл.5 ал.1
т.1 от ЗДвП въвежда общо задължение за участниците в движението и
неговото неизпълнение се санкционира от субсидиарния състав на чл.185 от
ЗДвП, тъй като за това нарушение не е предвидена специална санкционна
разпоредба.
Направеното в наказателното постановление описание на деянието по
пункт 1 изцяло се подвежда под състава на нарушението на чл.5 ал.1 т.1 от
ЗДвП. Съгласно чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, съдът изменя акта по чл.58д от ЗАНН,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл е и Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г на ОСС от І и ІІ
колегия на ВАС, в което се прие, че в производство по реда на раздел пети,
глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощия да преквалифицира
описаното в наказателното постановление изпълнително Д.ие, когато се
налага да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки да упражни
правомощието си и да преквалифицира описаното в т.1 изпълнително Д.ие, за
което е санкциониран жалбоподателя С., тъй като не се прилага закон за по-
тежко наказуемо нарушение, нито има съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението, т.е. на обстоятелствата, които описват
времето, мястото, авторънт и начинът на извършване на деянието. По никакъв
начин не се променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода
на административнонаказателния процес, тъй като нито се прибавят, нито
отпадат факти от първоначалното обвинение. Фактическата обстановка, така,
както е описан в т.1 от НП, изцяло се запазва, като се подвежда под друг по-
леко наказуем състав на нарушение. Съгласно ПВС №7 от 1976 г съществено
изменение на обвинението има, когато подсъдимият с оглед обстоятелствата
на обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правота
на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен
в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняването
на правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се яваява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН, като преквалифицира извършеното Д.ие по т.1 от
НП от нарушение по чл.25 ал.1 т.1 ЗДвП в такова по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и да
измени основанието за налагане на наказание по чл.179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от
ЗДвП в чл.185 ЗДвП. Размерът на наказанието глоба съгласно разпоредбта на
чл.185 ЗДвП е фиксиран от 20 лева и следоветелно е по-леко наказуемо.
По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран за Д.ие, квалифицирано
6
като нарешение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗдвП. Съдът отнова намира, че описаното
в НП и в АУАН поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под
нормата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като тази норма урежда поведение на
участник в ПТП с движещи се автомобили, каквато хипотеза в настоящия
казус няма.
Наличните доказатества по делото сочат на нарешаване на нормата на
чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и този извод е верен, защото :
От обектвина страна датата, мястото на извършване и авторството са
доказани по несъмнен начин. Важат и тук изводите направени и по т.1 от НП,
като с това Д.ие по т.2 в НП е осъществено от същото лице на същите дата и
място както и нарешението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП .
Доказа се, че жалбоподателят е бил участник в ПТП и от него са
причинени само имуществени вреди. Съгласно §6 т.27 от ДР на ЗДвП
«участник в ПТП е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му. Тъй като жалбоподателят С.
е допринесъл за произшествието с лекия си автомобил марка «Рено» модел
«Сценик» с рег.№..., то от правна страна той е участник в ПТП и е годен
субект на това нарушение. От обективна страна доказа се да е настъпило ПТП
по смисъла на закона. То представлява събитие, възникнало в процеса на
движението на ППС и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда
на превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Ударът на паркинга в ж.к.»З.» пред бл. ... между автомобил управляван
от жалбоподателя С. и паркираното МПС, чийто водач е била свидетелката Ф.
се квалифицира от правна стран като ПТП, тъй като в резултат на него са
настъпили материални щети по двата автомобила.
Съдът намира, че описната в АУАН и в наказателното постановление и
доказано по делото поведение на жалбоподателя неправилно е подведено под
правната норма на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Действително формите на
изпълнителните Д.ия на различните нарушения на чл.123 от ЗДвП е възможно
в известна степен да се припокриват, но настоящият състав приема, че
предвид конкретиката на фактите по делото те са подведени под неотносима
правна норма. Правилната квалификация на това нарушение е по чл.123 ал.1
т.3 б.»а» от ЗДвП и фактическто поведение на жалбоподеля е годна форма на
изпълнителното Д.ие на посоченото по-горе нарушение. По тези съображения
съдът приема, че следва да упражни правомощието си по чл.63 ал.7 т.1 ЗАНН,
като преквалифицира извършеното Д.ие по т.2 от НП от нарушение по чл.123
ал.1 т.1 в такова по чл.123 ал.1 т.3 б.»а» от ЗДвП и без да измени основанието
за налагане на наказание по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП.
Възраженията за несъставомерност от обективна страна С. да е напуснал
местопроизшествието без да е оказал съдействие за установяване на вредите е
неоснователно. Съставът на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП
санкционира поведение по неоказване на дължимото съдействие на мястото
на произшествието и преди да бъде потърсено съдействието от държавните
7
органи, осъществяващи контрол на правилата за движение.
Този извод следва и от систематичната разпоредба на задължението по
чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП като на първо място трябва да се окаже съдействие за
установяване на вредите. Ако при тази дейност участниците в ПТП постигнат
съгласие, попълват двустранен констативен протокол и преместват превозните
срадства, а едва тогава и при липса на съгласие се уведомява съответната
служба за контрол в МВР.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината непредпазливост в нейното най-слабо укоримо проявление –
небрежност. Жалбоподателят, позовавайки се на конкретни доказани по
делото факти, обосновават липсата на умисъл да избяга от
местопроизшествието. Твърди, че имал застраховка «Автокаско» , че след
деянието е спрял като направил няколко маневри, но не разбрал, че е усуркал
паркирания до него автомобил. Твърди, че му било горещо и предвид
здравословното му състояние решил да се прибере. Съгласно направена
метеорологична справка за времето на 20.05.2024 в гр.Б. температурата на
въздуха била около 20 градуса, било облачно с вятър. Следователно не е било
непоносимо горещо за жалбоподателя предвид наговата възраст от 80 години в
този момент. Възможно е и напускането на местопроизшествието да е било
заради друг здравословен проблем, но жалбоподетелят твърди, че е нелепо да
е «избягал». Изложените доводи не изключват съставомерността на деянието
от субективна страна. Чрез тях неоправдано се прави опит предметът на
доказване да бъде стеснен единствено до преценката за наличето на умишлено
поведение. В тази връзка по делото липсва обвинение и наложено наказание за
«бягство» от местопрозшедствието, използвайки реториката на
жалбоподателя. Нито се твърди, нито нито по делото се установява, че
жалбоподателят е действал целеносочено и намерение да осуети оказването на
съдействие за изясняване на вредите от ПТП. Освнованието за реализирането
на административнонаказателната отговорност е в неговото непредпазливо
поведение, което също е съставоморно по чл.7 ал.2 от ЗАНН. Съдебната
практика е последователна досежно неоснователността на възражения за
липса на вина при аналогични факти, когато деецът се позовава на
невъзприемане на причинето от него ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.20 от ЗДвП водъчат е длъжен да управлява
МПС по начин и с внимание, които да му позволят да види станалото ПТП и
ако той не забележи същото, следва да се счете, че е налице непредпазливо
Д.ие по смисъла на чл.11 ал.3 от НК, тъй като деецът не е предвиждал
настъпвеното на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. Съдът не може да приеме, че в случая жалбоподателят С. е
действал при фатктическа грешка по смисъла на чл.14 от НК като изключващо
вината обстоятелство. Така е, доколкото съгласнпо чл.14 ал.2 НК институтът
не се прилага спрямо непредпазливите Д.ия, когато незнанието на дееца на
фактическто обстоятелство, част от състава на правонарушението, се дължи
на неговото непредпазливо поведение. Именно такава обаче е процесната
8
хипотеза. Липсата на умисъл в поведението на жалбоподателя е
обстоятелството, което следва да бъде съобразено при оценка на обществената
опасност на деянието и следва да обослови налагането на по-леко наказание.
Съдът намира, обаче че от субективна страна жалбоподателят е могъл и е бил
длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици, поради
което е проявил небрежност и деянието му е виновно осъществено.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение по
т.2 от НП, съгласно разпоредбата на чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП кумулативно са
предвидени две административни наказания-глоба от 50 до 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Правилно е
определена приложимата санкционна норма, доколкото жалбоподетелят е
нарушил задълженията като участник в ПТП. В случая
административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 200 лева и 1 месец лишаване от право да управлава МПС. Прави
впечатление, че едното наказание –глобата е определена в максималния
предвиден в закона размер, докато другото кумулативно наказание е
определено в неговия минимален размер. Това решение да ги определи по
този начин наказващият орган не е аргументирал. Съдът намира, че за
индивидуализацията на наказанията в представения максимум и минимум е
станало без да бъдат посочени конкретни факти, които да налагат наказанието
глоба да бъде в максималния размер. Съгласно чл.57 ал.1 т.8 от ЗАНН
наказателното постановление следва да съдържа отегчаващи и смекчаващи
обстоятелства и други обстоятелства взети предвид при определяне на вида и
размера на наказанията. Съгласно трайната съдебна практика непосочването
на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства не е съществено
процесуално нарушение и не представлява основание за отмяната на НП. Този
порок може да бъде преодолян чрез изменение на постановлението в частта
относно размера на наказанията, които следва да бъдет намалени до
предвидения минимален размер.
В случая, отчитайки реалната обществена опасност както и извършеното
Д.ие, така и на дееца, съдът намира, че необходимата и достатъчна по
интензитет държавна принуда за постигане целита на чл.12 ЗАНН се съдържа
и при определяне на наказанието глоба и лишаване от права в минимален
размер. Макар и да има предходни нарушения на правилата за движение, не се
установява жалбоподателят С. да е невнимателен, недисциплисниран, и
опасен за обществото водач, с трайно формирани нагласи към неспазване на
задълженията си като водач. В тази връзка спрямо него не е наложителна и не
е оправдана по-завишената форма на принуда чрез определяне на наказанията
по т.2 от НП в размер над минималния. Съдът взе предвид и факта, че и двете
нарушения са извършени по непредпазливост, кото е значително по-слабо
обществено укоримо спряма умишлените Д.ия. Установява се, че след като е
бил потърсен от органите на «Пътна полиция»-Б. жалбоподателят С. се е явил
и е съдейства при извършения оглед. При тези факти съдът намира, че
обществената опасност нито на дееца, нито на деянието не е толкова
9
завишена, поради което поправителните и предупредителните цели на
наказанието могат да бъдат ефикасно постигнати и при определяне на
наказанията глоба и лишаване от права в минимален размер. Наложените по
т.2 в НП санкции над този размер съдът намира за несправедливи. Това налага
на основание чл.63 ал.7 т.2 от ЗАНН наказателното постановлаение в частта
му по т.2 да бъде изменено по отношение на наказанието глоба като от 200
(двеста) лева същата да бъде намалена на 50 (петдесет) лева и в останалата си
част да бъде потвърдено.
Веществените доказателства -2 броя компакт дискове приложени на лист
18 и лист 40 от делото съдържащи снимки и аудио запис на прието повикване
от ЕЕН 112 на 20.05.2024 г следва да бъдат унищожени, като вещи без
стойност след влизане на решението в законна сила.
Относно разноските:
Съгласно чл.63д ал.1 ЗАНН в производството пред първата инстанция
страните имат право на присъждане на разноски. По делото и жалбоподателят
и наказаващият орган са напривили такова искане. Жалбоподателят е доказал
извършването на разноски в размер от 1000 лева, като в договора за правна
защита и съдействие на лист 64 от делото е удостоверено, че сумата е
изплатена изцяло в брой. С оглед частичната основателност на жалбата и
съгласно препращащата норама на чл.144 от АПК приложение намират
общите правила на чл.78 от ГПК, които провеждат принципа, че страните
имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената
част от искането. В случая липсва посочване каква част от общата сума на
възнагараждението е предначзначена за защита по всяко от двете нарушения.
Поради това съдът намира, че за нарушението по т.1 от НП е 500 лева и по т.2
също 500 лева.
В т.1 в НП претенцията на жалпоподателя за разноските следва да бъде
уважена по съразмерност в размер на 9/10 от половината сума или ако
половината сума е 500 лева размерът на направените разноски за адвокат
следва да бъдет 450 лева. За нарушението по т.2 в НП претенцията на
жалбоподателя е частично основателна, като следва по съразмернотст да му
бъдат присъдени разноски в размер на 250 лева в размер на половината от 500
лева, или общо в полза на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 700
лева, а в останалата част до пълен заявен размер от 1000 лева искането се
явава неоснователно.
Правната уредба на присъждането на разноски по ЗАНН препраща към
разпоредбата на чл.143 АПК. Съгласно т.6 от ДР на АПК «поемане на
разноски от административен орган» означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административнонаказващия
орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това ЮЛ, в структурата на което е част административнонаказващия орган, а
това е ОДМВР-Б. като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по
аргумент на чл.43 от ЗМВР. В този смисъл е Решение №13009/02.10.2019г по
10
адм.дело №7758/2018г на ВАС.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2 т.4 вр.ал.7 т.1 и т.2
от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-0769-002151 от 05.08.2024г.,
издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА ,
в която на Я. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и служебен адрес в гр.Б.
чрез адв.В. Р. АК-Б. на основание чл. 179 ал.2 вр. ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер от 200 (двеста) лева за нарушение
на чл.25 ал.1 от ЗДвП.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното Д.ие от нарушение по чл.25 ал.1 от
ЗДвП в нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл.179 ал.2 вр.
ал.1 т.5 от ЗДвП в чл.185 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размерът на
административното наказание глоба от 200 (двеста) на 20 (двадесет) лева.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-0769-002151 от 05.08.2024г.,
издадено от началник група ОД МВР-Б. сектор „Пътна полиция“, В ЧАСТТА,
в която Я. К. С. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и служебен адрес в гр.Б.
чрез адв.В. Р. АК-Б., в ЧАСТТА, в която на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева
за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като я НАМАЛЯВА на 50 (петдесет)
лева.
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното Д.ие от нарушение по чл.123 ал.1
т.1 ЗДвП в нарушение по чл.123 а.1 т.3 б.“а“ от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част
по т.2.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства 2 броя компакт дискове на
лист 18 и на лист 40 от делото , да бъдат УНИЩОЖЕНИ като вещи без
стойност след влизане на съдебното решение в сила.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплатят на Я. К. С. с ЕГН ********** с адрес
в гр.Б. и служебен адрес в гр.Б. чрез адв.В. Р. АК-Б. сумата от 700
11
(седемстотин) лева , представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Б. в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
12