№ 21472
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110118410 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД
срещу „Х.Х.М.“ ООД. Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца както следва: сумата 1933,97 лв. - главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024
г., ведно със законна лихва за период от 31.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
356,64 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 28.01.2025 г., сумата 26,68 лв. -
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 31.01.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 5,38 лв. - мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 28.01.2025 г. върху главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: ***, с
абонатен № ***, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от по ч. гр. д. № 5949/2025 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав. Ищецът твърди,
че в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се осъществява въз основата на писмени договори при общи условия, които се
сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ за стопански нужди,
какъвто е и ответникът. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си във връзка със
сключването на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съгласно
действащото законодателство в сферата на енергетиката. Въпреки това, за процесния период
същият е потребявал топлинна енергия за стопански нужди и услугата дялово разпределение
при липса на сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия в имот, находящ се
на адрес: ***, с абонатен № ***, поради което се е обогатил неоснователно, спестявайки
разходи за цената на предоставените услуги, за сметка на обедняването на ищеца, който е
извършвал и услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Ищецът сочи, че
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от него по прогнозни месечни вноски,
като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 2/28.05.2004 г. и
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Моли за уважаване на предявените
искове и за присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът с писмена молба е оспорил предявените искове по
основание и размер. Сочи се, че дружеството-ответник не е потребител на топлинна енергия.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
От приложеното ч.гр.д. № 5949/2025 г. на СРС, 179 състав, се установява, че на
31.01.2025 г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу ответника за процесните вземания. Съдът е уважил изцяло заявлението
като е издал Заповед за изпълнение от 12.02.2025г. След постъпило от длъжника възражение
срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК в срока за това са предявени процесните
установителни искове за вземанията, предмет на същата, поради което съдът достига до
извод за процесуалната им допустимост.
По основателността:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на
имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством
увеличаване на актива или намаляване на пасива или спестяване на разходи, които е
трябвало да бъдат направени; 2/ обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на
имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова
облага; 3/ липса на правно основание за обогатяване; 4/ между обедняването и обогатяването
има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на
обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от
факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. За основателността на иска по чл. 59 ЗЗД,
предвид субсидиарния му характер, е необходимо да липсва друга правна възможност за
защита на обеднелия.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
От представения Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит на
основание учредено право на строеж срещу задължение за построяване на жилище и други
обекти №37, том I, рег. №1904, дело №240/1999г. на Нотариус И.Г. се установява, че Х.
„Х.М.“ЕООД е придобил собствеността върху на следния недвижим имот: ателие № 3,
находящ се в гр. ****
Не се спори между страните по делото, че ищецът няма писмен договор за доставка
на топлинна енергия с ответника за процесния период.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия период
топлинна енергия (в т. ч. стойността на услугата дялово разпределение), обогатяването на
ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е
ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено разместване
в отношенията между двете страни.
По делото е приложена покана от ищеца до ответника, в която последният е поканен
2
да попълни формуляри във връзка със сключване на писмен договор за доставка на топлинна
енергия. Предвид липсата на отбелязване за съдържанието на пратката, не може да се
приеме, че изявленията на дружеството ищец са достигнали до знанието на ответника.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на §
1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) "небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор
(за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл са и
общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които
предвижда, че продажбата на топлинна енергия от "Т.С." ЕАД на потребители на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
Ищецът основава претенцията си при твърдения за наличие на неоснователно
обогатяване предвид липсата на сключен писмен договор с ответника.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
заключение съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че:
Количеството топлинна енергия (ТЕ) за абонатната станция (АС) на адрес *** се измерва и
отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване - общ топломер, монтиран в
абонатната станция /АС/ . Топломерът в АС се отчита от служители на ищеца “Т.С.” ЕАД в
началото на всеки месец по електронен път чрез преносим „терминал”, с който се снема
показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. Технологичните разходи на ТЕ от
работата на АС се определят по реда на чл.58, ал.2 от НАРЕДБА за топлоснабдяване и
формулата посочена в приложение към чл.61,ал.1, т.4.1 от НТ, от техническата
характеристика на съоръжението съгласно данни на производителя и са за сметка на
топлопреносното предприятие – собственик. ЕС на адрес *** e сключила договор за услугата
Дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „ Т.С. ” ЕАД. Вещото лице посочва, че
всички абонати, с изключение на един са ползвали само за БГВ. След запознаване с
документите СТЕ установи, че ФДР „ Т.С. ” ЕАД е извършвала разпределението на ТЕ в
блока след отчет на топломери и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС. За процесният период от 01.05.2022-30.04.2024 г. , ответникът не е
осигурил достъп на ищеца за отчет на водомер за топла вода. По време на отчетите са
попълнени Протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота се ползва топла вода
и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на 2
броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.
69 ал. 2. За процесният период сумата за изразходваната топлинна енергия, изчислена в
изравнителните сметки, изготвени от ФДР е: Сума за ТЕ за отопление 0,00 лева Сума за ТЕ
за топла вода 1880,01 лева.
Предвид гореизложеното, от неоспореното заключение на СТЕ се установява, че
претендираната цена на доставена топлинна енергия е на база "служебен отчет", поради
"неосигурен достъп". Това обстоятелство само по себе си изключва пълното и главно
доказване на реално доставеното количество топлинна енергия, което е релевантно при
претенция за неоснователно обогатяване, защото длъжникът дължи на кредитора именно
това, с което реално се е обогатил за негова сметка. Този извод се основава на
обстоятелството, че длъжникът реално се обогатява за сметка на кредитора, единствено с
количеството доставена до неговия имот топлинна енергия, което реално е потребил.
Противното би означавало самият кредитор да се обогати за сметка на длъжника, като
получи нещо повече от реално потребеното, освен това и доколкото служебното начисляване
на топлинна енергия, поради неосигурен достъп има неустоечен характер на нормативно
предвидена неустойка – по отношение размера на начисляваната енергия, която неустойка се
основава на наличието на договорно отношение между страните по силата на което
3
потребителят на топлинна енергия има задължението да осигури достъп до имота. Когато
между страните няма подобен договор ответникът няма и задължение да осигурява достъп
до имота си. В случая претенцията на ищеца произтича от твърдение за неоснователно
обогатяване, т. е. източникът на вземане не е договор и в този смисъл е неприложим редът за
служебно определяне на количеството топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
(в този смисъл са Решение № 2129 от 13.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 12990/2019 г.,
Решение № 4126 от 22.06.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 607/2018 г., Решение № 2884 от
02.06.2023 г. по в. гр. д. № 6389/2022 г. по описа на СГС, Решение № 3189 от 19.06.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 4236/2022 г., Решение № 262378 от 14.07.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2868/2021 г. и др.).
За да бъде ангажирана отговорността на ответника за заплащане на обезщетение за
неоснователно обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същият е собственик на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че той е ползвал имота през исковия
период и съответно е консумирал доставената от ищеца топлинна енергия, като по този
начин си е спестил разходи. При съобразяване на процесуалното бездействие на ищеца за
установяване на този релевантен факт, съдът следва да приложи неблагоприятните
последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за
ненастъпили тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено
към разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, че ответникът не е потребил
топлинна енергия през исковия период, поради което и не е налице хипотеза на спестяване
на разходи за нейното овъзмездяване. При така установеното се налага извод, че не е налице
елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на
ответника, поради което предявените главни искове са неоснователни.
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични вземания,
неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на акцесорните вземания за
обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
единствено ответникът, който не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от " Т.С. ЕАД с ЕИК: *** и адрес:
***, срещу Х. „Х.М.“ ООД с ЕИК: *** и адрес: ***, установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че Х. „Х.М.“ ООД
дължи на "" Т.С. ЕАД с ЕИК: *** и адрес: *** следните суми: 1 933,97 лева (хиляда
деветстотин тридесет и три лева и 97 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***,
аб.№ *** за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от
31.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 356,64 лева (триста петдесет и шест лева и
64 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 28.01.2025 г.,
26,68лева (двадесет и шест лева и 68 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 31.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 5,38 лева
(пет лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва, дължима върху цената на
услугата за дялово разпределение за период от 01.07.2022 г. до 28.01.2025 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
5949/2025 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5