№ 2128
гр. Варна, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223110105504 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 срещу М. А. И., ЕГН ********** с настоящ
адрес **** приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца
съществува вземане за сумата от 3500лева, представляваща част от изискуема, падежирала
главница /вноски с падеж 01.03.2017г.-01.05.2020г./ цялата в размер на 5197,20лева,
дължима по договор за отпускане на кредит № 620/0266/15744537/10.12.2014г., сключен с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като задължението е прехвърлено на заявителя
„ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 03.02.2022г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 662/04.02.2022г. по ч.гр.д. № 1331/2022г.
по описа на ВРС, на основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
10.12.2014г. между ответника и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е бил сключен
договор за отпускане на кредит. Въз основа на него кредиторът е отпуснал в заем сумата от
10003,06лева. Връщането й е следвало да се извърши на 96месечни анюитетни вноски, всяка
от 194,96лева. ГЛП е уговорен на 17,50%. Първата вноска е уговорена с падеж 01.01.2015г.,
а последната 01.12.2022г. Усвояването на сумата е осъществено в деня на сключване на
договора посредством рефинансиране на други задължения на заемополучателя. Твърди се,
че последният не е погасил задължението си по договора.
На 22.08.2016г. е бил сключен договор за цесия, въз основа на който ищецът е
придобил от кредитора цялото остатъчно задължение.
На 15.02.2022г. на длъжника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия,
като му е даден 7-дневен срок за погасяване на задължението. Поради липсващо изпълнение,
за събиране на вземането си, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
срещу която длъжникът възразил, с което обосновава и правния си интерес от търсената
1
защита.
Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
На първо място се сочи недопустимост на производството, тъй като за същото
вземане на 19.01.2018г. вече е бил издаден изп.лист в полза на ищеца по ч.гр.д. веднъж
посочено под № 18763/2017г., а след това под № 18763/2018г. и двете на ВРС.
На следващо място, оспорва да е получавала уведомително писмо за извършената
цесия. Твърди, че връчването на заповедта по чл. 410 ГПК е първия момент, в който е узнал
за цесията.
В евентуалност оспорва уведомяването на цесия извършено с исковата молба, тъй
като нямало данни за представителната власт на ищеца.
Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по
делото разноски.
В съдебно заседание чрез процесуален представител с писмено становище исковата
молба се поддържа.
Ответникът редовно уведомен, в о.с.з. се представлява от процесуален представител.
Поддържа депозирания отговор.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището
на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е главен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени изискуеми
задължения на ответника по потребителски договор за отпускане на кредит №
620/0266/15744537/10.12.2014г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД в полза на
ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.08.2016г. Правният
интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 1331/2022г. по описа на РС Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414 ГПК.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на
следните твърдяни от него като възникнали факти: валиден договор за цесия, с предмет
съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване
на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането, респ. от
негов пълномощник; валидно сключен договор за отпускане на кредит №
620/0266/15744537/10.12.2014г., между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и
ответника, по който кредиторът е предоставил сума пари и нейния размер, срещу
задължение за връщане до определен срок; усвояване сумата от ответника; изпълнение на
задълженията на кредитодателя, произтичащи от императивните правила за защита на
потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредита, вкл. обективните критерии, въз основа на които
разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора;
падеж на задължението; размер на претенцията; факти обосноваващи прекъсване/ спиране
протичане на давностния срок.
В последното проведено по делото съдебно заседание и по повод депозирано от
в.лице заключение по допусната съдебно- счетоводна експертиза, ищецът е посочил, че е
допуснал техническа грешка при направено от него уточнение на исковата му претенция в
производство по чл. 129 ГПК, поради което и частичната му претенция следвало да се счита
2
за заявена относно падежирала главница за вноски за периода 01.03.2017г. до 01.02.2022г. от
цялата в размер на 6842,32лева. Това изявление не може да се възприеме като уточнение
вследствие на техническа грешка, доколкото подменя изцяло предмета на делото и по
естеството си то е такова по добавяне на нови падежирали вноски в сравнение в
първоначално претендираното. Няма основание да се приеме за такова и доколкото не е
направено в първото по делото заседание, а едва в четвъртото и след изготвяне
заключението на в.л. По съществото си това изявление не може да се приеме и като такова
по реда на чл. 214 ГПК. Такива характеристики то няма, а касае предявяване на изцяло нов
иск. Доколкото производството се развива като продължение на заповедното такова,
изначално размерът на вземането не може да бъде увеличаван, а в случая вземането се сочи
да е част от вземане в размер по- голям от този по заповедта по чл. 410 ГПК. Процесуално
допустимо е единствено в предмета на иска по чл. 422 ГПК да се въвежда вземането в
размер по- малък от този по заповедта за изпълнение, както е в случая, при което заповедта
би подлежала на обезсилване за разликата, за която иск в срока по чл. 415 ГПК няма
предявен. Затова съдът дължи произнасяне в рамките на първоначално заявеното-
падежирали вноски в периода 01.03.2017г.-01.05.2020г.
Неоснователен е и отводът за сила на пресъдено нещо, предвид издаден за същото
вземане изп.лист по ч.гр.д. № 18763/2017г. на ВРС, респ. по описа за 2018г. Ч.гр.д. №
18763/2017г. на ВРС е изискано служебно, докладвано е в първо съдебно заседание и след
като е установено, че касае вземане, произтичащо от основание, различно от настоящото, е
върнато в състава. Ч.гр.д. № 18763/2018г. на ВРС касае длъжник различен от настоящия
съобразно служебно изготвената от съда справка в деловодната програма.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:
На 10.12.2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответницата е бил
сключен договор за потребителски кредит № 1682426, по който финансовата институция е
отпуснала потребителски кредит в размер на общо 10003,06лева, от която чиста стойност на
кредита в размер на 7000лева, 350лева такса за разглеждане на кредит и 2653,06лева
застрахователна премия. Общо дължимата сума по кредита е 18716,96лева, като
издължаването й следва да се извърши на 96броя месечни вноски, всяка от по 194,96лева.
Уговорен е ГЛП от 17,50% и ГРП 20,34%. Падежната дата е 01-о число на месеца, като
първата вноска е с падеж 01.01.2015г., а последната 01.12.2022г. В чл. 7 е регламентирана
дължимост на лихва, месечният размер на която е включен в погасителния план и в
договора. Дължимата лихва е фиксирана за целия срок на договора и се начислява от датата
на отпускане на кредита.
В чл. 13 е договорена дължимост на обезщетение за забава в размер на годишната
законна лихва, разделена на 365дни за всеки ден забава, изчислена върху просрочената
главница. Съгласно уговореното в чл. 15 договорът влиза в сила с неговото подписване, с
което потребителят потвърждава и че е получил екземпляр от ОУ и преддоговорна
информация по ЗПК.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.08.2016г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД, като цедент и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като
цесионер, цедентът прехвърля и продава съгласно чл. 1.1 от рамков договор от 05.12.2014г.
свои необслужвани от длъжници вземания за период от над 180дни просрочие, съгласно чл.
2.2 от рамковия договор произтичащи от договори за потребителски кредити сключени от
цедента с физически лица. Изрично с уговорката на чл. 3.2 от договора, цедентът е
упълномощил цесионера по повод уведомяване длъжниците за прехвърляне на вземането.
Списъкът на вземанията по договорите за кредит са изброени в Приложение № 1 към
договора, в който фигурира и процесното вземане с посочване номер на договора за кредит,
остатъчен размер на главницата и лихвите, и общо дължимото по него, с което описание
следва да се приеме, че вземането е достатъчно индивидуализирано. Цесията е изрично
3
потвърдена от цедента. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да
уведомява длъжниците, вземанията срещу които са предмет на договора за цесия от
22.08.2016г. За да премине вземането от стария към новия му носител, е достатъчно само да
бъде постигнато съгласие между тях за прехвърляне на вземането, каквото в случая е
налице. С постигането му цесионерът става носител на вземането. Към исковата молба /л.5/
е приложено изрично уведомление до длъжника за така извършената цесия. Константната
съдебна практика приема, че уведомяването за цесията се счита за извършено и след като то
е част от приложенията към исковата молба и съответно е получено от ответника при
размяната на книжа по реда на чл. 131 ГПК, както е станало в случая. Възраженията на
ответницата срещу представителната власт на ищеца по повод уведомяването, съдът приема
за неоснователни, защото по делото е представено изрично пълномощно от цедента към
цесионера по повод уведомяването на длъжника.
Предвид изложеното следва да се приеме валидност на сключения договор за цесия,
който е произвел своето действие и съответно обуславя и активната материално правна
легитимация на ищеца. Новият кредитор- ищецът, е заместил цедента, с което е настъпило и
частно правоприемство, като вземането е преминало върху новия кредитор с привилегиите,
обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е
уговорено противното, каквото уговаряне в случая няма.
За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието
заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо
отговор на всички поставени му задачи, изготвено компетентно, въз основа на събраните по
делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, цедента, бива
възприето от съда. От него и разясненията дадени при изслушването му се установява, че:
Усвояването на отпуснатата главница от 7000лева по кредита е осъществено чрез два
превода от кредитора „УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към банкови сметки на
10.12.2014г., първият от който с основание М. И. 1682426 с получател Юробанк и Еф Джи, а
вторият по банкова сметка на кредитополучателя. Доколкото ответникът не е оспорвал
сключването на процесния договор за потребителски кредит, следва да се приеме, че той е
валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил пълната отпусната сума по уговорения в чл.
5 от договора начин и съобразно искането за рефинансиране на съществуващ дълг- чрез
директен превод от кредитора по банкова сметка на кредитополучателя, посочена в искането
и към Пощенска банка по сметка отново посочена в искането. Следователно, поетото от
кредитната институция задължение по договора за отпускане/предоставяне на заемателя на
парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се счита изпълнено от момента
на заверяване сметката на кредитополучателя и тази на кредитора му, задължението към
който се погасява. Погашения по договора, ответницата е извършвала в периода
01.01.2015г.-04.01.2016г. в размер на общо сумата от 2535,33лева, с които са погасявани
главница, възнаградителна и лихва за забава. Други плащания в.л. не е установило. В.л.
посочва непогасената главница за вноски за периода от 01.03.2017г. до 01.05.2022г. да е в
размер на 8470,75лева. В открито съдебно заседание посочва, че размерът на главницата по
вноски за периода 01.03.2017г. до 01.05.2020г. е 3652,22лева. Направеното е обаче
уточнението, че формирането на главницата включва не само чистата стойност на кредита,
която в случая е 7000лева, но и допълнително такса за разглеждане от 350лева и
застрахователна премия от 2653,06лева, при което за същия период размерът на чистата
стойност на кредита, като компонент от всяка погасителна вноска е 2555,77лева.
При така установеното, искането за присъждане на главницата е доказано до размера
установен от в.л., а именно за сумата от 2555,77лева, което обосновава неоснователност на
претенцията за разликата до пълния заявен размер от 3500лева. Изрично с уточняваща молба
от 25.05.2022г. на въпрос какви по вид и размер вземания са включени в главницата, ищецът
е посочил, че вземането му е формирано от вноски само за главница. Съобразно
заключението на в.л. обаче при формиране на главницата са включени и вземания за такса за
4
разглеждане и застрахователни премии, които ищецът не е въвеждал в предмета на спора,
поради което и няма основание за тяхното присъждане. Главницата следва да се разглежда
като чиста стойност на отпусната в заем сума, в случая 7000лева.
Плащания на установеното по размер задължение на ответника не са установени.
А това налага съдът да разгледа направеното в евентуалност правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност.
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД давността тече от момента, в който вземането е изискуемо.
Съдебната практика е категорична, че вземането за главница по договор за кредит се
погасява с общата пет годишна давност. Противоречието е относно началният момент, от
който тя започва да тече, т.е дали от падежа на всяка погасителна вноска или от датата на
настъпване крайния падеж на договора. Този въпрос е предмет на разрешаване по
образувано понастоящем т.д. № 3/2023г. на ОСГТК на ВКС. До приемането на
Тълкувателно решение по него, настоящият състав споделя тази част от съдебната практика,
съобразно която началният момент, от който започва да тече 5г. давностен срок за вземания
за главница е моментът на изискуемостта на съответната вноска, респ. от предсрочната
изискуемост за непадежиралите вноски, ако вземането е обявено за такова /така решение по
т.д. 237/2019г. на ІI ТО на ВКС, решение по т.д. № 1730/2019г. на ВКС, I ТО, решение по
т.д. № 1153/2014г. на ІI ТО на ВКС, решение по гр.д.№ 6629/2013г. на ВКС, 4 ГО/.
В случая, за събиране на вземането си кредиторът се е снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу заповедта е подадено възражение в срока по чл. 414 ГПК
и в срока по чл. 415 ГПК е предявен установителният иск, поради което и давността се счита
за прекъсната на основание чл. 116, б.”б” ЗЗД от момента на подаване на заявлението, към
който момент се счита предявен и искът по чл. 422 ГПК съгл. ТР № 4/2014г. на ОСГТК на
ВКС, т.е от 03.02.2022г. Това ще рече, че вземането за главница по вноски, чийто падеж е
настъпил към 03.02.2017г. са обхванати от погасителната давност. В случая обаче, предмет
са вноски, чийто падеж следва тази дата, поради което и възражението за погасяването им
по давност е неоснователно.
Исковата претенция за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2022г., така както е било поискано.
По разноските:
Предвид изхода на спора такива се дължат на ищеца по общото правило на чл. 78, ал.
1 ГПК. Присъждането им е поискано. Изводът за частична основателност на иска поставя
въпроса за размера на вземането за разноски в исковото производство, които следва да бъдат
редуцирани съобразно уважената част от иска. Претендират се такива в настоящото
производство от 80лева ДТ и 300лева депозит за вещо лице. Или общият размер на
разноските е 380лева. От тях съобразно уважената част на исковата претенция в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 277,48лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство съобразно уважената част
на исковата претенция. Те са в размер на 70лева за платена ДТ. С оглед частичната
основателност на иска в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
51,12лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски. Претендират се
такива за адв. възнаграждение в размер на 1800лева. Направено е възражение за неговата
прекомерност, което с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, съдът
приема за основателно. Минималният му размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адв. възнаграждения в редакцията на ДВ бр. 68/31.07.2020г., към
датата на договарянето /07.07.2022г./, е 475лева. Следва да бъде съобразен и фактът, че
производството е приключило в четвърто по ред съдебно заседание, поради което и на
5
основание чл. 7, ал. 9 от Наредбата се дължи допълнително сумата от 200лева. При тези
съображения и приемайки възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, адв.
възнаграждение следва да бъде редуцирано до сумата от 700лева. Съразмерно отхвърлената
част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 188,85лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6
съществува вземане срещу ответника М. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **** за
сумата от 2555,77лева, представляваща част от изискуема, падежирала главница /вноски с
падеж 01.03.2017г.-01.05.2020г./ цялата в размер на 5197,20лева, дължима по договор за
отпускане на кредит № 620/0266/15744537/10.12.2014г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД, което задължение е прехвърлено на заявителя „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.08.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 03.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № 662/04.02.2022г. по ч.гр.д. № 1331/2022г. по описа на ВРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2555,77лева до пълния заявен
размер от 3500лева, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 сумата от
277,48лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно уважената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **** да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6 сумата от
51,12лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 1331/2022г. по описа
на РС Варна, съдебно- деловодни разноски съразмерно частта от вземането предмет на иска
по чл. 422 ГПК, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, жк. „Малинова долина”, ул. „Рачо Петков-
Казанджията” № 4-6 да заплати на М. А. И., ЕГН ********** с настоящ адрес **** сумата
от 188,85лева, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата
инстанция съразмерно отхвърлената част на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6