Решение по дело №82/2019 на Районен съд - Ловеч

                      Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е                         

                              

                            град Л., 07.06.2019 година

 

                                                          В ИМЕТО НА НАРОДА 

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА

 

при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 82 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :

 

          С наказателно постановление № 18-0906-000463/16.04.2018 год. на Н.В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Л., е наложена на основание чл.177,ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева на В.И.И. от гр.София, ЕГН: **********, за това, че на 04.04.2018 г. в 22:40 часа в община Л. на ПП І-4, 65+700 с посока на движение от гр.Варна към гр.София управлява лек автомобил «Киа Сиид» с рег.№ ** ***** **, собственост на «Р.К.» ЕООД, който е спрян от движение на 29.09.2016 г., с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.  Водачът не притежава свидетелство за управление/отнет/иззет/, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство, с което виновно е нарушил чл.150А, ал.1 от ЗДвП. За нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП наказващият орган не е наложил наказание, като е приел, че същото не може да се вмени във вина на водача, тъй като СУМПС не е отнето.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В.И.И., който го обжалва в срок, като неправилно, незаконосъобразно и несправедливо и моли съда да отмени обжалваното НП.

 В съдебно заседание жалбоподателят,редовно призован не се явява.

          Ответникът – сектор ПП при ОД на МВР-Л.,редовно призован не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите С.Д. и И.Б., от изложеното в жалбата, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

          На 04.04.2018 год. бил съставен Акт № 112598 за установяване на административно нарушение от св. С.Д., в присъствието на св. И.Б., срещу В.И.И., за това, че на 04.04.2018 г. в 22:40 часа в община Л. на ПП І-4, 65+700 с посока на движение от гр.Варна към гр.София управлява лек автомобил «Киа Сиид» с рег.№ ** ***** **, собственост на «Р.К.» ЕООД, който е спрян от движение на 29.09.2016 г. Водачът не притежава свидетелство за управление/отнет/иззет/, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. И двете нарушения са констатирани след справка с дежурен ОДЧ при РУ-Л., с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.2 и чл.150А, ал.1 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е вписал, че има възражения, но такива не са представени към преписката. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

          Настоящата инстанция намира, че жалбата е допустима, подадена е в законустановения срок от лице, което има право на жалба, но по същество е неоснователна.

          АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.

          Съдът приема, че не следва да се произнася относно нарушението по чл.150А , ал.1 от ЗДвП, тъй като макар в обстоятелствената част на НП да присъства описание на това нарушение, то липсва наложена санкция за същото, като наказващият орган ясно е изразил воля и се е мотивирал защо не е наложил наказание, а име**о, тъй като СУМПС не е отнето и нарушението не може да се вмени във вина на жалбоподателя. В тази връзка са и показанията на актосъставителя, който заявява в с.з. че след съставяне на акта е установил, че СУМПС е само обявено, но към момента на проверката не е отнето, т.е. вмененото във вина нарушение на чл.150А от ЗДвП е несъставомерно.

          Относно нарушението на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, за което жалбоподателят е санкциониран  на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП съдът приема следното: Чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП забранява на водача на ППС да управлява ППС спряно от движение. За управление на такова, чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 300 лв. По делото е представена справка по история на регистрацията на л. а. "Киа Сиид”" с рег. № СА **** **, от която се установява, че от 07.10.2016 г. същият е спрян от движение, а от писмо № 4332р15105/19.04.2019 г.на СДВР се установява, че е спрян от движение на 07.10.2016 г. основание ЗППАМ № 16-0442-000373/30.09.2016 г. по чл. 171, т. 2 б. "и" от ЗДвП, време**о спиране от движение на МПС за срок от 1 месец, издадена срещу собственика на фирма „Р.К.” ЕООД Р.Т.Ч.и на 07.01.2019 г. е пуснат в движение. В справката не е посочена ЗППАМ, на основание която автомобилът е спрян от движение, такава не е представена и по делото своевреме**о, въъпреки, че е изискана от съда. Постъпила е на 16.05.2019 г. след като делото е обявено за решаване, но тъй като ЗППАМ не е приета по предвидения в закона ред като доказателство, съдът не следва да я коментира. В писмото на СДВР се съдържат да**и, че МПС е било спряно от движение време**о за срок от 1 месец, т. е. мярката е с опреден срок на действие. Въпреки това, следва да се има предвид, че редът за пускане в движение на превозно средство, спряно от движение е уреден в чл. 44, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, време**о отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на да**и за регистрираните ППС. Съгласно същата, собственикът на превозното средство следва да представи набор документи заедно с писмено заявление и едва след това МПС да бъде пуснато в движение. От горното следва, че изтичането на срока по ЗППАМ не означава автоматично "отпадане" на спирането от движение на МПС. Напротив, собственикът следва да изпълни определена процедура, съгласно горепосочения ред и едва след това МПС се пуска в движене. Без да е изпълнена процедурата по Наредбата, няма как да се приеме, че МПС е пуснато в движение, макар и срокът по ЗППАМ да е изтекъл. В случая, към датата на нарушението собственикът на л. а. "Киа Сиид”" с рег. № ** **** **очевидно не е бил поискал пускането му в движение, поради което и същото е било със статут на "спряно от движение", видно от представените справки. По делото обаче няма да**и съответната ЗППАМ, да е била връчена на нейния адресат /което не се отразява на факта, че същата е породила своите правни последици, съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП/, респ. не е установено собственикът на автомобила да е знаел за наложената принудителна административна мярка и от кога. При това положение не може да се приеме наличието на такова знание у трето лице, т. е. у жалбоподателя, който е установен да управлява автомобила. Не присъстват по делото категорични доказателства, че жалбоподателят, който не е собственик на автомобила е бил в известност с датата на спиране и срока на спиране от движение на въпросния автомобил, както и дали неговия собственик е изпълнил задълженията си по закон за пускането му в движение. За да се ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗДвП следва да е безспорно установено, че същият е знаел, че управлява превозно средство, което е спряно от движение, какъвто извод в случая не може да се направи. Поради изложеното, нарушението се явява недоказано от субективна страна и в посочената част НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

          Поради изложените съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и като такова следва да бъде отменено.

          Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗА** съдът

         

                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-000463/16.04.2018 год. на Н.В.Н., Началник на сектор ПП към ОД на МВР-Л., с което е наложена на основание чл.177,ал.1,т.4,пр.1 от ЗДвП глоба в размер на 100,00 лева на В.И.И. от гр.София, ЕГН: **********, за нарушение на чл.5, ал.3,т.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касацио**о обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

 

                        

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :