Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр.
Варна, 24.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при секретаря Антоанета
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10204 описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 240, и
чл.99 от ЗЗД от „К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, **** срещу К.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
2323/22.03.2019 г., постановена по ч.гр. дело №
4441/2019г. на ВРС, 19 състав, сумата от 6218,76 лева, представляваща главница; ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 21.03.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението; сума в размер на 7,14 лева – договорна лихва за периода
от 07.11.2013 г. до 18.08.2014 г. всички дължими по Договор за потребителски
кредит № 1315155/07.11.2013 г., сключен между длъжника К.А.А., ЕГН ********** и
„У.К.Ф.“ ЕАД, като заемодател, вземането
по който е прехвърлено от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД в полза на „ К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, съгласно Договор за
цесия от 18.08.2014 г..
Претендират
се разноските.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал заявление за процесната сума
и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В
законоустановения срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 07.11.2013 г. между „У.К.Ф." ЕАД (кредитор), от една
страна, и К.А.А. (кредитополучател), от друга, е подписан Анекс № 1315155 от
07.11.2013г. към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 968693
от 04.10.2012 г. Остатъкът от дълга към датата на подписване на съответния
Анекс е 5,632.85 лв. /пет хиляди шестстотин тридесет и два лева и осемдесет и
пет стотинки/, включващи главница и лихва.
Кредитополучателят се е
задължил да погаси усвоения кредит чрез 57 вноски, както следва:
-
месечна вноска,
дължима ежемесечно за периода от 21.11.2013 г. до 21.07.2014г. -68,05 лв.;
-
месечна вноска,
дължима ежемесечно за периода от 21.08.2014г. до 21.07.2018г. -165,70 лв.
Кредитополучателят К.А.А.
е направил 3 вноски по погасяване на задължението, както и е погасил 0,26 лв.
начислени лихви за просрочие или общо внесена сума по кредита в размер на
138,06 лв. /сто тридесет и осем лева и шест стотинки/.
Кредитополучателят е
направил 2 от въпросните вноски в пълен размер - по 68.05 лв. Последната
направена вноска, чиято падежна дата е била на 21.01.2014 г., е направена от
кредитополучателя в непълен размер, а именно 1,70 лв. След 21.01.2014 г.
длъжникът не е направил оставащите 54 пълни и 1 частична вноска и съобразно
уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Към днешна дата всички
непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит са с настъпил падеж. В
този смисъл, претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.
На дата 18 август
2014 г. между „У.К.Ф." ЕАД и "К.И.И.Б." ЕАД се сключи
Договор за цесия, по силата на който „У.К.Ф." ЕАД /като цедент/ цедира
вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на "К.И.И.Б."
ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия, „У.К.Ф." ЕАД прехвърля на
цесионера "К.И.И.Б." ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени
и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в
Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на
сключения Договор за цесия от 18.08.2014г. е включено и вземането по Анекс №
1315155 към Договор за отпускане на потребителски паричен кредит от
04.10.2012г., сключен между „У.К.Ф." ЕАД и К.А.А..
С пълномощно от „У.К.Ф."
ЕАД, представляващо неразделна част от Договора за цесия от 18 август 2014 г.,
„У.К.Ф." ЕАД /цедентът/ упълномощава „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК ******, да
уведоми от името на „У.К.Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на „У.К.Ф."
ЕАД, които са цедирани, съгласно сключения Договор за цесия.
Предвид това и
съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 иал. 4 от ЗЗД, „У.К.Ф." ЕАД
/цедентът/, чрез пълномощника си „К.И.И.Б." ЕАД, е изпратило Уведомление
за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника К.А.А.. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД е изпратена чрез препоръчана поща с
обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за потребителски
кредит - гр. *****. Същата се е върнала като получена с бележка, че е
връчена на Ат. А., в качеството му на баща на кредитополучателя, на 25.08.2014
г.
В условията на
евентуалност молят да се приеме, че е налице уведомяване за цесията чрез
връчване на приложеното към настоящата искова молба Уведомление за извършено
прехвърляне на вземания, на длъжника К.А.А., съгласно задължителната практика
на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в Решение
№ 123/24.06.2009г.по т.д.№ 12/2009г., II т.о. на ВКС.
По делото е
постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В него се сочи, че искът е допустим, но
неоснователен.
Ответникът оспорва получаването на уведомлението за
извършената цесия. Твърди, че от полученото съобщение на 25.04.2019 г. за
издадената срещу мен Заповед за изпълнение на парично задължение №
2323/22.03.2019 г. научил за извършената цесия. Видно от представените в ИМ
доказателства, писмо от ищцовото дружество е получено на 25.08.2014 г. от баща
му -А. А.. Твърди, че писмото не е достигнало до него, а баща му е вече
покойник. Освен това от обратната разписка не може да се установи съдържанието
вътре в плика.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, като
счита, че вземанията на дружеството са погасени по давност изцяло, т. к.
последната направена месечна вноска е на 16.01.2014 г. за м. 12.2013 г., и оттогава
ответникът е изпаднал в забава. В условията на евентуалност сочи, че вземанията
на дружеството до 25.04.2016 г. са погасени по давност.
В с.з. ищецът поддържа исковете си и моли за уважаването
им, а ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора и моли за
отхвърлянето на исковете.
Съдът, като
прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените по делото по реда на чл. 415 от ГПК искове
намират материално правното си основание в разпоредбите на чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал.2
от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК и чл.99
от ЗЗД, доколкото се претендират цедирани вземания за заплащане на главница и договорна лихва,
дължими на основание договор за
потребителски кредит, сключен при условията на чл. 9 ал. 1 от ЗПК между страните.
В тежест на ищеца по делото е да
установи при условията на пълно и главно доказване следните факти: че между първоначалния
кредитор и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, че кредиторът
е изпълнил собствените си задължения по договора да предаде заемната сума на
ответника, както и вида и размера на задълженията, съответно падежа на
задълженията на ответника, че между първоначалния кредитор и ищеца е сключен
валиден договор за цесия, вида и размера на прехвърлените вземания.
Съдът
намира, че претенцията на ищеца се основава на АНЕКС № 1315155/07.11.2013г. по Договор
за потребителски кредит / договор за отпускане на стоков кредит или паричен
заем/ № 968693/04.10.2012г.
По
отношение на сключения между длъжника К.А.А., ЕГН ********** и „У.К.Ф.“ ЕАД, договор
за потребителски кредит от 2012г., са приложими правилата на чл. 9 ал. 1 и сл.
от ЗПК /в редакцията му ПРЕДИ ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./
Липсва
оспорване на действителността на договора, а съдът при служебната си проверка по ЗПК/в
редакцията му ПРЕДИ ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, не откри
основания за нищожност на договора.
Със
сключения между страните Анекс са разсрочени задължения на ответника в общ
размер на 5632,85лв. на вноски - 57 вноски, както следва:
- месечна вноска, дължима ежемесечно за
периода от 21.11.2013 г. до 21.07.2014г. - 68,05 лв.;
- месечна вноска, дължима ежемесечно за
периода от 21.08.2014г. до 21.07.2018г. -165,70 лв.
Посочено е,
че годишния лихвен процент е 16,985, а ГПР е в размер на 18.38%.
Не са
оспорени твърденията на ищеца, че ответникът е заплатил само първите две вноски
в пълен размер - по 68.05 лв., а последната направена вноска, чиято падежна
дата е била на 21.01.2014 г., е направена от кредитополучателя в непълен
размер, а именно 1,70 лв. След тази дата и в посочения в анекса размер,
изпълнение липсва. Тези факти съдът приема за безспорни.
Направено е
възражение за погасяване на иска по давност, по което съдът намира следното:
Съгласно правилото на чл. 114, ал.1 ЗЗД,
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно от падежа на всяка една вноска, започва да тече петгодишна
погасителна давност за конкретната вноска. Съдът намира, че задължението за
връщане на дадения кредит е неделимо, а уговорката за връщане на кредита на
части представлява предварителна уговорка кредитора да приеме изпълнение на
части и същата не превръща задължението в периодичен платеж, т.е. за погасяване
на задълженията по кредита се прилагат правилата на общата 5-годишна
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, а не кратката 3-годишна такава по чл.
111 от ЗЗД. /Решение № 261/12.07.2011г. по г.д. № 795/2010г. на IV ГО, Решение
№ 28/05.04.2012г. по г.д. № 523/2011г. на III ГО/.
Доколкото
заявлението е подадено в съда на 21.03.2019г., то вземанията с настъпил падеж
преди 21.03.2014г., /преди изтичане на петгодишния давностен срок/ се явяват погасени по давност.
От непротиворечивите
твърдения на страните се установява, че последната платена от ответника пълна
вноска е с дата 21.12.2013г. Вноската с падеж 21.01.2014г. е платена частично –
платена е сумата от 1.70лв. от общия размер от 68.05лв. и вноската с падеж
21.02.2014г. не е била заплатена /68.05лв./ Посочените вземания в общ размер на
134.40лв. се явяват погасени по давност, доколкото падежът им е с дата преди
21.03.2014г. Всички останали вноски се явяват изискуеми в давностния срок,
поради което дължими от ответника. Те обаче са в общ размер на 8566.05лв.,
изчислено съгласно Анекса от 07.11.2013г. поради това дължими от ответника се
явяват 8566,05-134,40=8431.65лв.
Съдът
намира, че цялата претендирана от ищеца сума в размер на 6218,76 лева,
представляваща главница и 7,14 лева – договорна лихва, се явява дължима
/доколкото претенцията на ищеца -
6225.90лв. е по-малка от дължимото от ответника - 8431.65лв /.
По второто възражение на ответника:
Уведомлението за цесията не е елемент от
фактическия състав на договора за прехвърляне на вземания, поради което не се
отразява на действителността на цесията. Уведомлението има за цел само да
съобщи на длъжника на кой кредитор следва да извърши надлежно плащане.
Надлежното и ненадлежно уведомление би имало правно значение само в случай, че
е извършено плащане на стария кредитор, както и има значение за изискуемостта
на вземането, тъй като играе ролята на покана. Поради факта, че не се твърди
плащане в полза на цедента и не се претендират мораторни лихви за забава от
цесионера с изключение на законната лихва, в настоящия случай възражението, че
ответникът не е бил надлежно уведомен за цесията, се явява правно ирелевантно
за спора.
Отделно от това съдът намира, че
уведомлението за цесията е извършени надлежно, доколкото от обратната разписка
е видно съдържанието на пратката, а уведомяването на адреса на ответника чрез
негов роднина /баща/, който се е съгласил да получи за адресата, е надлежно на
основание чл. 46 ал. 1 от ГПК.
С оглед уважаване на исковете, в полза на
ищеца се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, които съгласно
доказателствата се явяват в размер на сумата от лв. /174,23лв. - д.т., и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 25 ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ
- дължимата сума по чл. 13 т. 2 от Наредбата се поглъща от сумата, дължима по
чл. 25 ал. 1 от същата/. Съгласно ТР 4 /2013г. на ищеца се следват и разноските
за заповедното производство, които са в размер на на 174,52 лева, от които
124,52 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съгласно чл. 26 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.А., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ НА „К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ****, по Заповед за изпълнение № 2323/22.03.2019 г., постановена по ч.гр. дело № 4441/2019г. на ВРС, 19
състав, сумата
от 6218,76 лева,
представляваща главница; ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 21.03.2019 г.
до окончателното погасяване на задължението; сума в размер на 7,14 лева –
договорна лихва за периода от 07.11.2013 г. до 18.08.2014 г. всички дължими по
Анекс № 1315155 от 07.11.2013г. към Договор за отпускане на потребителски
паричен кредит № 968693 от 04.10.2012 г., сключен между длъжника К.А.А., ЕГН **********
и „У.К.Ф.“ ЕАД, като заемодател,
вземането по който е прехвърлено от страна на „У.К.Ф.“ ЕАД в полза на „ К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, съгласно Договор за
цесия от 18.08.2014 г., на основание
чл.415 от ГПК, вр. чл. 240, и чл.99 от ЗЗД .
ОСЪДЖА К.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ****, сумата
от 174.52 лева. /сто седемдесет
и четири лева и 52 ст./, представляващи разноски за заповедното производство, за
които е издадена Заповед за изпълнение № 2323/22.03.2019 г., постановена по
ч.гр. дело № 4441/2019г. на ВРС, 19 състав, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪДЖА К.А.А., ЕГН **********,
адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА „К.И. И.Б.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, ****, сумата
от 374.23лв. /триста
седемдесет и четири лева и 23 ст./, представляващи разноски за настоящото
производство, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на
страните и да се обяви в регистъра на решенията.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: