№ 101
гр. Пазарджик , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Красимир Г. Ненчев
Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20215200500529 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 435 и сл. от ГПК – обжалване действията на съдебния изпълнител.
І.Развитие на изпълнителното производство .
Изпълнително дело № 754/2017г. по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, е образувано със страни :
взискател – търговското дружество „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление на дейността гр. С. , р-н „В., ж.к. „М.Д.а“ , ул.“Р.П.-К.“ № 4-6.
длъжник – К. СТ. МЛ., ЕГН **********, от с. О., обл. Пазарджик , ул. „Дванадесета“ № 7.
С Разпореждане от 23. 04. 2021г. ЧСИ е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК , по искане на длъжника К. СТ. МЛ., ЕГН **********.
Това изпълнително действие се обжалва от длъжника в изпълнителното производство К. СТ. МЛ., ЕГН
**********, от с. О..В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното
изпълнително действие . Искането е да се отмени разпореждането на ДСИ ,като неправилно и
незаконосъобразно и делото да се върне на ДСИ с указания за прекратяване на изпълнителното производство.
В срока по чл. 436 ал. 3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение от заинтересованата страна в
изпълнителното производство, взискателя Е.М. „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********. Във възражението се оспорва
жалбата против действието на ЧСИ. Искането е обжалваното действие да се потвърди, като правилно и
законосъобразно .
В мотивите си по чл. 436 ал. 3 от ГПК съдебния изпълнител оспорва жалбата , като приема, че същата е
процесуално допустима, но по съществото си е неоснователна.Излага подробни съображение в подкрепа на
становището си .
1
ІІ. Правни изводи .
Подадената жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна . В текста на чл. 435 ал.2 т. 6 от ГПК е посочено, че
длъжника може да обжалва отказа на СИ да спре ,да прекрати или да приключи изпълнителното производство.
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436 ал.1 от ГПК ,от съобщаване на обжалваното
изпълнително действие .
Обжалването изпълнително действие подлежи на съдебен контрол (чл. 435 ал.2 т.6 от ГПК) .
Разгледана по същество жалбата е основателна.
В текста на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е посочено , че изпълнителното производство се прекратява , ако
взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години .
Според утвърдената съдебна практика на ВКС и правната теория срока по чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК не е давностен
, а процесуален преклузивен срок . С изтичането на срока се погасява само правото на взискателя да продължи
започналото изпълнително производство . Изтичането на срока не погасява материалното право на
взискателя,поради което той може да поиска ново изпълнение след изтичането на срока .
В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл. 433 а. 1 т. 8 от ГПК настъпва по право при осъществяване на съответните правнорелевантни
факти.Постановлението на СИ за прекратяване на изпълнителното производство прогласява( констатира)
вече настъпилото прекратяване по силата на закона .Новата давност започва да тече от предприемане на
последното валидно изпълнително действие .
Съдебната практика на ВКС еднозначно приема също така , че разрешенията , дадени в т. 10 на ТР №2/ 2013г.
на ОСГТК на ВКС относно това ,кое изпълнително действие е валидно и прекъсва давността за вземането по
смисъла на чл.116 б.“в“от ГПК намират приложение и при фактическия състав на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК,
относно давността за прекратяване на изпълнителното производство .
Обобщавайки съдебната практика и теория по приложение на чл. 433 ал.1т. 8 от ГПК се стига до извода , че
фактическия състав на правната норма ще бъде осъществен, когато :
В продължение на две години от последното извършено валидно изпълнително действие, взискателя не е
поискал извършването на нови изпълнителни действия . Касае се до неоправдано процесуално
бездействие на взискателя и дезинтересованост от изпълнителното производство ;
Новата двугодишна давност започва да тече от предприемане на последното валидно изпълнително
действие ;
Основанията по чл.116 от ГПК относно прекъсване на давността не са приложими при фактическият
състав на чл. 433 ал. 1 т.8 от ГПК , тъй като срока по чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК не е давностен , а
процесуален преклузивен ;
От приложеното изпълнително дело се установява ,че изпълнителното производство е образувано с
Постановление на ЧСИ от 11. 04. 2017г. ,въз основа на изпълнителен лист , издаден на 05. 02. 2016г. Според
разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от изискуемостта на вземането , а не от
образуването на изпълнителното дело . В случая давността относно вземането и относно срока по чл. 433 ал. 1
т.8 от ГПК е започнала да тече от 05. 02. 2016г. В т. 10 на ТР №2/ 2013г. на ОСГТК на ВКС е посочено ,че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело и изпращането на
2
покана за доброволно изпълнение. Това означава ,че преклузивния срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изтича на
05. 02. 2018г.
На 02. 06. 2017г. ЧСИ е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение/ ПДИ/. Това изпълнително
действие не е прекъснало давността относно преклузивния срок по чл. 433 ал. 1т. 8 от ГПК. Давността не е
прекъсната и с образуването на изпълнителното дело на 11. 04. 2017г.
Това означава ,че на 05. 02. 2018г. образуваното изпълнително дело е прекратено по право ,на основание чл.
433ал. 1 т. 8 от ГПК , след което ЧСИ не е имал право да извършва изпълнителни действия по това
изпълнително дело.
С молба от 05. 02. 2019г .( една година след прекратяване на изпълнителното производство по право) взискателя е поискал от
ЧСИ да наложи запор по сметките на длъжника в посочената в молбата банка. Запорът е наложен със запорно
съобщение № 3358/20. 03. 2019г. Това изпълнително действие , както и извършените след това изпълнителни
действия са незаконосъобразни и нямат правна значение за изпълнението , тъй като са извършени при
прекратено изпълнително производство. За взискателя е съществувала възможността след 05. 02. 2018г. да
поиска образуването на ново изпълнително производство, което щеше да валидира извършените след това
изпълнителни действия.
Ще следва да се отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и делото да се върне на ЧСИ с указания
за издаване на постановление за прекратяване на изпълнителното производство,поради настъпила перемпция
.Това постановление на ЧСИ ще подлежи на обжалване от взискателя по реда на чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред окръжния съд и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва да се осъди взискателя
ЕОС МАТРИКС „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********, да заплати в полза на жалбоподателя К. СТ. МЛ., ЕГН
**********, сумата 200лв. , представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат в
производството пред окръжния съд ,по представения договор за правна защита и съдействие.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 437 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 23. 04. 2021г. на ЧСИ Д.Д., рег. № 887, при Камарата на ЧСИ , с район на действие
Окръжен съд Пазарджик, с което е отказал да прекрати изпълнителното производство,на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК , по искане на длъжника К. СТ. МЛ., ЕГН **********.
ВРЪЩА Изпълнително дело № 754/2017г. по описа на ЧСИ с УКАЗАНИЯ за за издаване на постановление за
прекратяване на изпълнителното производство,поради настъпила перемпция,на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от
ГПК .
ОСЪЖДА търговското дружество „ЕОС МАТРИКС „ ЕООД гр. С. , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление на дейността гр. С. , р-н „В., ж.к. „М.Д.а“ , ул.“Р.П.-К.“ № 4-6, да заплати в полза на К. СТ. МЛ., ЕГН
**********, от с. О., обл. Пазарджик , ул. „Дванадесета“ № 7, сумата 200лв. , представляваща сторени разноски
за възнаграждение на един адвокат в производството пред окръжния съд.
Решението е окончателно .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4