Р Е Ш Е Н И Е
265/24.4.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Диана Георгиева
при участието на
секретаря В.И., като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 313/2019г. по описа на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.П. *** срещу Наказателно постановление № 18-0869-003110/03.12.2018г. на Началник група, сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което му била наложено административно наказание “глоба” на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П. Жалбоподателят изцяло оспорва описаната в наказателното постановление фактическа обстановка и излага доводи за издаване на атакуваното НП в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. противоречие на наказателното постановление на материалния закон. Моли съда да отмени изцяло атакуваното НП.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и изцяло поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.
ШРС,
като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
По делото е безспорно установено, че на 16.09.2018г.,
свидетелите М.И.Р. – служител сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Шумен и Х.Д.Б. ***, изпълнявайки
служебните си задължения се намирали на кръстовището на път I-7 и път II-73
край гр. Шумен. Свидетелят Х.Б. установил патрулния автомобил срещу входа за
път I-7, където бил поставен и наличен пътен знак „Б2 –
Стоп“, който бил за автомобилите идващи откъм гр. Бургас. Свидетелят Р. заедно
със свой колега И.С. се установили с патрулния автомобил на около стотина метра
по пътя, в посока гр. Варна и път I-2. Служителите на ОД МВР Шумен работили по
безопасност на движението и по-конкретно спазването именно на пътен знак „Б2“,
тъй като на това кръстовище ставали доста тежки ПТП-та. В 16,20 часа свидетелят
М.Р., който се намирал извън патрулния автомобил и свидетелят Х.Б. видели лек
автомобил „Мерцедес Б180“, който се движел по път II-73 и се включил след завой на дясно по път I-7 без да спре, при наличието на пътен знак Б2 – Стоп.
Поради неспазването на пътен знак, свидетеля М.Р. подал сигнал със стоп-палка,
тип МВР на водача на лек автомобил „Мерцедес Б180“. При проверка на документите
на автомобила и водача му свидетелите установи, че водач на лек автомобил
„Мерцедес Б180“ с рег. № В89 19НК бил жалбоподателя А.П.П.. В лекият автомобил,
на предна дясна седалка се намирала свидетелката И.В.Г.. Във връзка с
констатираното неспазване на пътен знак „Б2“, на место свидетелят М.И.Р.
съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за
това, че по път Шумен – Радко Димитриево – Смядово – Веселиново – Лозарево –
Карнобат – Бургас, в посока от гр. Карнобат към път I-2, на пътен възел с път I-7 водача управлява собствения си лек автомобил, като
не съобразява поведението си с пътен знак „Б2“ като не спира. Актът бил
съставен в присъствието на свидетеля Х.Б. и на нарушителя, бил му предявен и
подписан от него без възражение. Писмени възражения
били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни
от наказващия орган, след извършена проверка. Въз основа на съставения акт на 03.12.2018г.
било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на А.П.П. била
наложена „глоба” в размер на 20 лева на основание чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от
ЗДв.П за извършено нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите М.И.Р., Х.Д.Б. и И.В.Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства. Показанията на свидетелите Р. и Б. са от съществено значение за изясняването на делото, тъй като двамата непосредствено са възприели извършването на нарушението. Твърденията на свидетелите са последователни, безпротиворечиви и логични, като за съда липсват основания да не ги кредитира. По делото е разпитана като свидетел и лицето И.В.Г., която описва повода за пътуването й, ката дава показания, че жалбоподателя е спрял преди знака „Стоп“. Като лице, намиращо се в близки приятелски отношения с жалбоподателя, посочената свидетелка не може да се счете за напълно независима, поради което по начало възниква съмнение в достоверността на дадените от нея показания. Същевременно и двамата свидетели – Р. и Б. са категорични, че жалбоподателя, управлявайки лекия автомобил не се е съобразил с пътен знак „Б2“ и не е спрял преди да завие на дясно по път I-7. При това положение, съдът не намира достатъчно основания да приеме за основателен довода, изложен в жалбата за липса на извършено нарушение от страна на санкционираното лице.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил “Мерцедес Б180” с рег. № В89 19НК на 16.09.2018г. по път II-73. Разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и маркировката на пътя. От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство. От показанията на свидетелите, които, както беше посочено, се явяват напълно достоверни и убедителни, се установява, че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил, както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак. В депозираното възражение нарушителят твърди, че не е извършил вмененото му нарушение, както и че оспорва констатациите в акта, но по делото не са събрани доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка. Показанията на свидетелката И. Г., както бе посочено по-горе, предвид близките отношения, съдът прие за частично достоверни. Двамата свидетели лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични, че е преминал на кръстовището на път I-7 и път II-73 край гр. Шумен без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“. Категорични са и че на съответното место е бил наличен и видим пътен знак „Б-2“. Очевидно е при това положение, че твърденията на жалбоподателя и свид. Г., не могат да бъдат счетени за достоверни, поради което съдът приема, че същият действително не се е съобразил с посочения пътен знак. По този начин П. виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно. Разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер, за водач, който не спира на пътен знак "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!", каквото нарушение е извършено в процесния случай.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице
да разбере извършването на какво деяние му е вменено. Наказващият орган също така правилно е издирил и
посочил приложимия закон, като наказателното постановление напълно отговаря на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН.
Не са налице и основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушенията не се отличават с по-малка тежест от
обичайните такива от съответния вид. Липсата на конкретни вредни последици е
резултат от случайност, а не от поведението на жалбоподателя, поради което и не
води до по-малка тежест на нарушението.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление се
явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата да
бъде оставена без уважение, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-003110/03.12.2018г. на Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-гр.Шумен, с което на А.П.П., с ЕГН **********,***-р ****** № 28Б на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 от ЗДв.П е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДв.П, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: