Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в
в открито съдебно заседание на 26.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гр.д. № 335 по описа за 2019г,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 340/3.04.2019 на „ЕНЕРГО
ПРО–ПРОДАЖБИ“ АД, срещу решението на ВРС-Хс-в № 545/13.12.2018, постановено по
гр.д.№ 96771/2018, с което е прието
за установено в отношенията между страните, че А.П.А. не дължи на “Енерго-Про Продажби”
АД
сумата 1473,41лв, представляваща корекция на сметката за потребена, неотчетена
и незаплатена ел.енергия за периода
10.03.2018-7.06.2018, съгласно фактура за обект на потребление,
находящ се в гр.Велико Търново ул.„Вихрен“ 3 ап.2 с аб.№ ********** кл.№ *********, за която сума е
издадена фактура № **********/11.06.2018г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено
дружеството да заплати на ищеца сумата от 389лв-разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди,
че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено
количество ел.енергия, което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Затова дължимостта
й се основава на договорните отношения между страните и задължението на
потребителя да заплаща доставената му ел.енергия, арг.чл.200 ЗЗД. Изложени са и
доводи за доказано неправомерно въздействие върху софтуера на СТИ и за
приложимост на разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ.
Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на
разноски за двете инстанции.
В писмен отговор вх.№2929/15.01.2019
от А.С.Л., подаден по реда
на чл.263 ал.1 ГПК, се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли за потвърждаване решението на ВРС, както и за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски.
Производството
е образувано по предявен от ищеца срещу ответника иск, в който излага, че се явява потребител на ел.енергия за обекта, находящ се в гр.В.Търново. Счита, че сумата
по корекцията не се дължи, тъй като самата корекция не е извършена правилно.
Действията по съставянето на КП в хода на процедурата са извършвани от лица без
правомощие за това. Неправилно е ответната страна да се позовава на чл.38 ал.4
ОУ за дължимост на сумата. Не са извършвани периодични и контролни проверки на
СТИ. Твърди се, че няма доказателства именно в конкретния период да е изразходвано
процесното количество ел. енергия. Не е ясно по какъв начин ответникът е
определил периода за извършената корекция. „Енерго Про Мрежи“ АД няма
компетентност да извършва корекционна процедура.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от отв.„Енерго–Про
Продажби” АД, в който се оспорва основателността на предявения иск. Между
страните е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на ел.
енергия, по което ответното дружество е изпълнявало задълженията си добросъвестно
и точно. Затова е налице основание за възникване на вземането на ответното
дружество за потребена електроенергия.
В конкретния случай корекцията е извършена по реда
на чл.48 ал.1 т.1Б ПИКЕЕ. В КП от 7.06.2018г е отразено, че при проверката е
установено наличие на грешка „-63,1%“. При сваляне капака на клемния блок в
присъствието на свидетели се установило, че входящият и изходящият фазов
проводник на 2ра система са събрани на едно в клема 4. Също така входящият и
изходящият фазов проводник на 3та система са събрани на едно в клема 7. По този
начин консумираната ел. енергия по тези две системи не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща от абоната. Извършената процедура няма характер на
санкция към потребителя.
Така предявеният отрицателен установителен
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.
СЪДЪТ, предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за
установено от фактическа страна:
Между
страните не се спори, че ищецът
е потребител, а ответникът доставчик на ел.енергия.
От
представен КП № 1701681/7.06.2018г се установява, че на посочената дата длъжностни лица на „Енерго–Про Мрежи” АД са
извършили техническа проверка на СТИ на посочения адрес в ****. Отразено е, че по време на проверката СТИ е проверено с уред, като е
измерена грешка „-63,1%“. Установено било, че входящият и изходящият фазов
проводник на втора система са събрани на едно в клема номер 4. Също така входящ
и изходящ фазов проводник на трета система са събрани на едно в клема номер 7.
По този начин консумираната електрическа енергия по тези две системи не се
измервала от СТИ.
От справка 48345 за
корекция при неизмерване, неправилно или неточно измерване на ел. енергия е
видно, че корекцията е извършена на осн.чл.48 ал.1 т.1Б от ПИКЕЕ, като общо
енергията за корекция е в размер на 7920 кв.ч.
В резултат на корекцията
на абоната е начислена сумата от 1473,41лв, за което е издадена фактура № **********/11.06.2018г. От приложеното съобщение, адресирано до
ищеца, е видно, че в съответствие с чл.51 ПИКЕЕ ответното дружество е изчислило
и коригирало сметката на А. за ел. енергия съгласно приложената Справка за
корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергията.
Според заключението на в.лице
по СТЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено, се установява,
че СТИ е тип АМТ, с фабр.№ 1127031700253019, монтиран в табло, тип ТЕМО 1т. При
проверката на 7.06.2018г било констатирано, че е бил променен фазовият ред на
свързване на СТИ. В периода от 10.03.2018г до 07.06.2018г през електромера не е
било отчетено цялото доставено и потребено количество ел. енергия. Няма
техническа възможност да се установи какво е точното количество неотчетена
ел.енергия за минал период. Изчисленото количество ел.енергия за доплащане е
предполагаемо. Метрологичните характеристики на електромер тип АМТ съответстват
на изискванията, поради което изводът е, че електромерът не е манипулиран.
Схемата на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа е
променена. Математическите изчисления на база начислено количество ел.енергия и
цена са аритметически точни. Изчислената енергия от 7920кв.ч. за периода от
90дни, в обекта с аб.№ ********** е в рамките на допустимата, т.е. може да бъде
доставена.
По делото са събрани
гласните докаателства – показанията на свид. **** от които се установява, че
при проверка на адреса процесният електромер е измервал с грешка. Освен това, две
от системите били събрани на едно и затова електричество е получавано, но не било
измервано.
Въз
основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта
Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на
иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на
устните състезания.
В настоящия случай наличието на спор между
страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за
продажба на ел.енергия, който застрашава
имуществената сфера
на ищеца с оглед възможността за едностранното спиране
електрозахранването в обекта,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната
допустимост на иска.
По основателността.
В тежест
на ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност с ответника по
силата на договор за доставка на ел. енергия, по който факт няма спор между
страните.
За настоящия казус, освен
договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона
за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от
9 Декември 2003г.),
Наредба № 6/9.06.2004г за реда за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ бр.74/24.08.2004/ и Правила за измерване на
количеството ел.енергия – ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/.
След
допълненията и измененията в нормите на чл.83 ал.1, чл.98 ал.2, чл.98а и
чл.104а ал.2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ /обн.ДВ бр.54/2012, в сила от 17.07.2012/,
и въз основа назакона са приети Правила за измерване на количеството
електрическа енергия
/ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване.
С Протокол № 147/14.10.2013г
/ДВ бр.98/12.11.2013г/ на ДКЕВР са приети нови Правила за измерване на количеството ел.енергия /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/, в раздел
ІХ от които е уреден редът за установяване и заплащане на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена ел.енергия. Тези правила имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на р-л III, гл.V от АПК, тъй като се
приемат на осн.чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и затова не представляват договорна клауза по
смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати.
Затова след 16.11.2013г, /респ.. през процесния период/ е налице предвидена
законова възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни клаузи.
Понастоящем
с Решение № 1500/6.02.2017 петчленен състав на ВАС по
адм.д.№ 2385/2016 /обн.ДВ 15/14.02.2017/ е обезсилено в една част и отменено в
друга Решението на ВАС № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/ 2014г, като са
отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДКЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51
от този акт. Казано с други думи, всички норми на ПИКЕЕ, с
изключение на чл.48-51, са отменени.
Съгласно чл.195 ал.1
вр.чл.194
АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародане на
съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ бр.15/14.02.2017г. Следователно, разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление е извършена през 2018г.
За
да възникне правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на
потребителя на първо място следва да се установи неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия. След отмяната на чл.41-44 и чл.47 ПИКЕЕ
липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за метрологичната, функционална
и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване на
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Следователно, правото на ответника да
преизчислява сметка на потребителя въз основа на констатациите от извършената
през 2018г
проверка следва да се отрече изцяло.
Изложеното
мотивира съда да приеме
предявения иск за основателен и като такъв същият следва да бъде уважен.
Съвпадащите правин изводи
на двете инстнации предпоставят потвърждаване решението на ВРС
По разноските.
Възиваемата срана
претендира присъждане на сумата от 330лв с ДДС, представляваща заплатен
адв.хонорар, за което са предтавени доказатества. Срещу същото процесуланият
представител на въззивника не е направил възражение за прекомерност.Ето защо
следва да се присъди посочената сума
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТЪРЖДАВА решението на ВРС-Хс-в № 545/13.12.2018, постановено по гр.д.№ 96771/2018, с което е прието за
установено в отношенията между страните, че А.П.А. не дължи на “Енерго-Про Продажби”
АД
сумата 1473,41лв, представляваща корекция на сметката за потребена, неотчетена
и незаплатена ел.енергия за периода
10.03.2018-7.06.2018, съгласно фактура за обект на потребление,
находящ се в ***** с аб.№ ********** кл.№ *********, за която сума е издадена фактура №
**********/11.06.2018г, на
осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и е осъдено дружеството да
заплати
на ищеца сумата
от 389лв-разноски, на осн.чл.78
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик“ № 258, Варна
Тауърс кула – Г, представлявано заедно от всеки двама от членовете на
Управителния съвет-П.С.С., ****, *** и ***, да запалти на А.П.А. ЕГН **********
***, сумата от 330лв /триста и
тридесет лева/, направени от ищеца съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: