Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети М. две хиляди и двадесети първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Даниела
Ангелова
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 822/2020г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. „П.“ ЕООД против
решение № 260159/19.08.2020г. ,с което е уважен предявения от „М.14“ ЕООД иск и
е признато за установено по отношение на ответника,че ищецът е изключителен
собственик на ПИ с идентификатор 38978.900.6761 с административен адрес гр.К.,ул.“С.“
21, и ответникът е осъден да заплати разноски 1555 лв.Релевират се оплаквания
за нарушение на материалния закон и процесуалните правила,включително
неправилно разпределение на доказателствената тежест и недаване на коректни
указания за ангажиране на доказателства.Въззивникът иска от въззивния съд да
извърши тези процесуални действия законосъобразно и след преценка на
доказателствата с оглед аргументите на въззивника да отмени решението като незаконосъобразно.
Искът е положителен установителен,правният
интерес е обусловен от обстоятелството,че в кадастралните регистри ответната
кооперация фигурирала като собственик на 21% от имота.Ищецът се легитимира с
нот.акт № 95/10.09. 2003г. на нотариус № 211,с който закупил част от
,съставляващ УПИ Седмо -2689 в кв.108“а“ по плана на К. имот с площ 380 кв.м,
целият 886 кв.м,ведно с първи,втори и
тавански етажи от построената в него масивна сграда и 69% от общите части на
сградата.Ищецът владял целия поземлен имот от 2003г. до предявяване на иска
непрекъснато и несмущавано ,оградил го,благоустроил го , озеленил го и извършил
други подобрения.Претендира,че е собственик по силата на покупко -продажба и
при евентуалност-по давностно владение.В срока по чл.131 ГПК ответната
кооперация оспорила иска с аргумента,че липсвали данни за заплащане на цената
по покупко-продажбата,следователно сделката била невалидна.Кооперацията
придобила по силата на постановление за възлагане на недвижим имот от
28.01.2014г. продадения на публичен продан имот на „М. 2001“
ООД,включително закупените 21% ид.части
от имота с площ 886 кв.м от „Н.“ АД още на 04.09.2002г.-преди същото дружество“Н.
АД“ да продаде реална част от 380 кв.м на ищеца.В определението по чл.140 ГПК
не са дадени изрични указания за доказателствената тежест,но в първото
заседание по делото процесуалните представители са проявили активност и
спорните въпроси относно предмета на делото,становищата на страните и
доказателствените искания са изяснени между тях.Съдът е уважил исканията за
допускане на гласни доказателства и на
двете страни и съдебно-техническа експертиза,включваща въпросите на ответника.В
о.с.з. на 17.03.2011г. Софийски окръжен съд е дали коректни указания относно
разпределението на доказателствената тежест и страните не са ангажирали нови
доказателства.
Във въззивната жалба се поддържа,че
първонистнационният съд е нарушил материалния закон- ЗУТ,приемайки,че промяната
в регулацията има вещно-транслативен ефект.Неправилно съдът се позовал на ТР №
3/15.07.1993г.по гр.д.№ 2/1993г. на ОСГК на ВКС,което касаело отменения
ЗТСУ.,докато заповед № 134/02.06.2003г. на Кмета на Община К. за частично
изменение на ПУП-ПР на кв.108а в гр.К. била издадена при действието на ЗУТ.По
силата на изменението на ПУП възникнала съсобственост между „Н. „АД и „М.-2001“ ООД и съсобствеността не
била прекратена чрез делба или разпоредителна сделка.През 2003г. ищецът не
могъл да придобие повече от 79 % идеални части,тъй като неговият
праводател не притежавал повече.Съдът
необосновано игнорирал гласните доказателства,ангажирани от кооперацията,
установяващи нейното непрекъснато и
несмущавано владение на целия имот като собствен.Обратно- въззиваемата страна
само ползвала имота,без да демонстрира намерение за своене и без да отблъсква
владението на кооперацията.Следователно първоинстанционният съд не приложил
закона в светлината на ТР № 1/2012 на
ВКС ОСЗГ.Решението било необосновано поради недостатъчен анализ на експертизата
и писмените доказателства.Изложените мотиви били относно придобивна
давност,докато в диспозитива искът бил уважен на основание покупко-продажба.
Въззиваемата страна оспорва жалбата.Решението
било обосновано с изводите на вещото лице,което установило идентичност между
процесния имоти имота по договор за покупко-продажба ,извършена с нот.акт №
95,том втори,рег.№ 2662,дело № 251/10.09.2003г.Сделката наистина била сключена
след изменението на ПУП,но процесният поземлен имот УПИ седмо за имот 2689 бил
с квадратура 380 кв.м.С акта на съобщаване на заповедта на „М.-2001“ ООД
били ситуирани новите регулационни
граници и регулацията е приложена.ТР №
3/15.07.1993г. било актуално и при действието на ЗУТ.По кадастрална карта
имотът имал идентификатор 38978.900.6761 с административен адрес
ул.“Славвянска“ № 21 с площ 382 кв.м,урбанизирана територия с начин на трайно
ползване-ниско застрояване.Съдът обосновано приел,че ответникът е придобил
имота по давност.След сделката през 2003г. ответникът влязъл във владение на
имота, което било непрекъснато и несмущавано.Показанията на свидетелите Д.и М.
били достоверни,тъй като Д.работел в съседство на процесния имот от 1995г. , а М.
работела в медицинския център от 2000 г.Двамата участвали в ограждането на
имота,до който имало достъп чрез заключваща се порта.Свидетелите на ищеца
посочили,че преминават през имота за работното си място в съседство,което било
нормално с оглед свободния достъп за пациенти в имота в рамките на работното
време.Ответникът придобил имота на законно основание,годно да го направи
собственик, и извършил редица подобрения-оградил терена,поставил порта на
входа,тротоар,озеленяване пейки,паркинг и пр.Ето защо ответникът се явявал
добросъвестен владелец на идеалните части,които евентуално не са били обект на
сделката.Към края на 2013г. бил и изтекъл и срокът за придобиване чрез
недобросъвестно владение.Съдът обсъдил всички релевантни факти,проекто-докладът
бил приет без възражения и не били налице съществени нарушения на
съдопроизводствените правила,опорочаващи решението.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната свъкупност, с оглед доводите на страните, Софийски
окръжен съд намира въззивната жалба процесуално допустима като атакуваща
подлежащ на обжалване съдебен акт в законния срок от легитимна страна.По
същество жалбата е неоснователна,тъй като окончателният извод на въззивната
инстанция съвпада с резултата от първоинстанционното производство.
По делото е безспорно,че с нот.акт №
95,том Втори,рег.№ 2662,д. 251/10.09.2003г. на нотариус рег.№ 211
„Медико-стоматологиче център М.“ЕООД/преименувано в „М.ц. „М.“ ЕООД/ е закупил
от „Н. „ АД поземлен имот с площ 380 кв.м, идентичен с част от поземлен имот
целия с площ 886 кв.м ,съставляващ УПИ Седмо за имот 2689 в кв.108 „а“,ведно
с първи,втори и тавански етажи от
построената в имота масивна сграда,ведно с 69% ид.ч от общите части на
сградата.Приетата СТЕ установява,че ПИ с идентификатор 38976.900.6761 по
кадастрална карта и кадастрални регистри, е идентичен в с описания в нот.акт №
95 от 10.09.2003г. Частичното изменение на ПУП със Заповед № 194/02.06.2015г. е
обявено на всички собственици.Дали преди това между тях е извършена делба не
може да се доказва със СТЕ, а с официални данни за липсата на вписване на такава
сделка,респ.съдебно решение.Ответникът не е ангажирал доказателства в подкрепа
на това си възражение,въпреки преразпределението на доказателствената
тежест.Гласните доказателства в унисон с данните на вещото лице от огледа на
имота установяват непрекъснато и несмущавано владение от ищеца през целия
период от закупуване на имота до предявяване на иска през 2019г.Извършените
подобрения недвусмислено манифестират намерението за своене.Обратно- „М.-2001“
ООД,не е демонстрирала ,че е собственик на част от имота и не се е
противопоставяла по никакъв начин на владението,осъществявано от ответното дружество.Видно от постановление
за възлагане на недвижим имот с дата 28.01.2014г.по изп.д.№ 20138640400064 на
ЧСИ Васил Недялков рег.№ 864 ,на публична продан бил изнесен имота на „М.-2001“
ООД магазин със ЗП 63.70 на пратерния етаж в масивната сграда,построена в
поземлен имот с площ 372.78 кв.м, съставляващ УПИ Седмо за имот 2689 в
кв.108“а“,ведно с 21% от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на собственост върху мястото.Имотът е възложен на К. „П.“ в този обем,
но при положение,че длъжникът по изпълнението вече не е бил собственик на
въпросните идеални части върху терена, купувачът не е могъл да ги придобие.От
гледна точка на изпълнителния процес „МЦ „М.“ 14“ ЕООД се явява трето лице със
собствени права върху имота и в
настоящия процес доказва от фактическа и правна страна тези права.Ето защо
решението следва да бъде потвърдено.Следва да се подчертае,че процесуалната
легитимация произтича от чл.54, ал.2 ЗКИР.Въззиваемата страна претендира
разноски за възивното производство в размер на 2000 лв. адвокатски хонорар,заплатен
в брой съгласно представения договор.Възвивникът е направил възражение за прекомерност
на хонорара,което настоящият състав намира основателно предвид данъчната оценка
на процесния имот/3 617.60 лв./и реално извършените действия-осъществена е
адекватна защита,но в рамките на едно публично заседание,без ангажиране на
допълнителни доказателства.Ето защо въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на възззиваемата страна съдебни разноски в редуциран до 1000 лв.
размер.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260 159/19.08.2020г. по гр.д.№ 511/2019г. на РС-К..
ОСЪЖДА К. „П.“,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на „М.ц.“М.“ 1.“ ЕООД,ЕИК ---,с адрес на
управление ***, съдебни разноски за въззивното производство на осн.чл.78,ал.1
вр.ал.3 и ал.5 ГПК в размер на 1000 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.