Р Е Ш Е Н И Е
№ 81/01.02.2023 г., гр. Бургас,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският административен съд, ХХІV-ти
състав, в
публично заседание на девети януари две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Нели Стоянова
при секретаря Д. Д., като разгледа
докладваното от съдия Стоянова адм.дело № 1695 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.118
от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба на Л. К. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Ж.Б.,***, със
съдебен адрес ***, против решение изх. № 1012-02-287#1/02.09.2022 година на директора на ТП на НОИ Бургас, с
което е оставено в сила разпореждане № 2112-02-509#1 от 18.07.2022 година на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО е
отказана на жалбоподателя лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.
В жалбата се оспорва решението и потвърденото с него разпореждане, като се
иска неговата отмяна поради това, че същото е незаконосъобразно и немотивирано,
постановено в противоречие на материалния закон. Излагат се доводи, че погрешно
датата 20.02.2019 година е приета за дата на инвалидизиране на жалбоподателя.
Твърди се, че инвалидизацията е настъпила през 1985 година.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Ангажира доказателства.
Ответникът - директор на ТП на
НОИ Бургас, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител,
която оспорва жалбата. Представя административната преписка. Претендира
отхвърляне на жалбата.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. № 2112-02-509/18.05.2022 година (л.33-36), Л. К. е
поискал от ТП на НОИ Бургас да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. Към заявлението са приложени: трудова книжка № 62,
издадена от „АЛСИ“ ЕООД, гр. Бургас; заявление-декларация рег. № Бс-ВХ-891 от
09.02.2022 година от Л. К. до ТЕЛК с искане за преосвидетелстване поради
изтичане срока на последното експертно решение; експертно решение (ЕР) № 0911
от 15.03.2022 година (л.28-29) на ТЕЛК към УМБАЛ гр.Бургас, с което при
условията на преосвидетелстване са му били определени 55 на сто трайно намалена
работоспособност (ТНР), при дата на инвалидизиране – 20.02.2019 година и срок
на инвалидността – 01.03.2025 година и решение № 2218 от 29.04.2022 година (л.31-32)
на медицинска комисия към ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл.98 от КСО е
разгледано експертно решение № 0911 от 15.03.2022 година на ТЕЛК и е потвърдена
оценката на трайно намалена работоспособност, датата и срока на инвалидизиране.
По делото няма данни ЕР на ТЕЛК да е оспорвано, поради което същото е влязло в
сила.
На 03.06.2022 година е извършена справка от Персоналния регистър на НОИ (л.23-26)
за осигурителен период от 01.01.2019 г. до 31.12.2022 г. при пенсиониране на Л.
К., съгласно която през 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. (м.1 - м.4) е
налице осигурителен доход от „Алси“ ЕООД, гр.Бургас.
Приложена е и справка от Персоналния регистър на НОИ (л.18-22) за
осигурителни периоди от 01.01.2010 г. до 31.12.2019 г. при пенсиониране на Л. К.
към дата 18.09.2019 г., съгласно която през 2010 г. (м.11 и м.12) и 2011 г.
(м.1 – м.9) е налице осигурителен доход от „Гаго“, през 2012 г. (м.6 – м.8) е
налице осигурителен доход от „Руми-2011“, а през 2015 г. (м.7 – м.12), 2016 г.,
2017 г., 2018 г. и 2019 г. (м.1 – м.7) е налице осигурителен доход от „Алси“
ЕООД.
На 08.07.2022 г. от ТП на НОИ Бургас е изготвен опис на осигурителния доход
на Л. К., съгласно който осигурителният стаж за периода 09.11.2010 г. –
30.09.2011 г. на длъжност „работник“ в „Гаго“ от ІІІ категория е в размер на 10
месеца и 22 дни, за периода 11.06.2012 г. – 21.08.2012 г. на длъжност
„работник“ в „Руми – 2011“ от ІІІ категория е в размер на 1 месец 5 дни и 4
часа и за периода 08.07.2015 г. – 30.04.2022 г. на длъжност „работник“ в „Алси“
ЕООД от ІІІ категория е в размер на 6 години 9 месеца и 23 дни. Посочено е, че
действителния осигурителен стаж е 7 години 9 месеца и 20 дни, като
осигурителния стаж до датата на инвалидизиране е 4 години, 7 месеца и 9 дни, а
осигурителния стаж след датата на инвалидизиране е 3 години, 2 месеца и 11 дни
(л.27).
С разпореждане изх. № 2112-02-509#1/18.07.2022 година на
ръководител по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, на Л. К. на основание чл.74, ал.1, т.4 от КСО е
отказана пенсия за инвалидност поради общо заболяване (л.15).
В разпореждането е посочено, че видно от експертно решение № 0911 от 15.03.2022
година, ТЕЛК към УМБАЛ гр.Бургас е определил 55 на сто намалена
работоспособност с дата на инвалидизиране 20.02.2019 година и срок на
инвалидността – 01.03.2025 година. Посочено е, че към датата на инвалидизиране
лицето е на възраст 48 години и 23 дни и има положен осигурителен стаж до
датата на инвалидизиране – 4 години 7 месеца е 9 дни, което е по-малко от
изискуемия по чл.74, ал.1, т.4 от КСО, поради което не се следва пенсия за
инвалидност поради общо заболяване.
Разпореждането е обжалвано пред директора на ТП на НОИ Бургас. В жалбата се
твърди, че инвалидизацията е настъпила преди постъпване на работа, още през
1985 година, когато е бил на 14 години, поради което Л. К. отговаря на
изискванията, за да му бъде отпусната пенсия за инвалидност.
С обжалваното решение изх. № 1012-02-287#1 от 02.09.2022 година, директорът
на ТП на НОИ Бургас е оставил в сила разпореждането. Изложени
са мотиви, че датата 20.02.2019 година е посочена от медицинския състав на ТЕЛК,
като дата на инвалидизиране, като към тази дата Л. К. е на възраст над 30
години, поради което е необходимо да отговаря на условията визирани в
разпоредбата на чл.74, ал.1, т.4 от КСО, а именно да има минимум 5 години
осигурителен стаж положен до датата на инвалидизирането. Обжалваното решение е
съобщено на жалбоподателя на 08.09.2022 година.
С административната преписка са представени още две заявления на Л. К. за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, първото с вх.
№ 2112-02-455#7/19.04.2019 година (л.75-77) и второто с вх. №
2112-02-916/13.09.2019 година (л.48-50). Към първото заявление е приложено
експертно решение № 0747 от 20.02.2019 година на ТЕЛК към УМБАЛ гр.Бургас (л.69-70)
за освидетелстване на жалбоподателя, с което е определена 50 на сто трайно
намалена работоспособност, с дата на инвалидизиране – 20.02.2019 година и срок
на инвалидност – 01.02.2022 година и решение № 2191 от 15.04.2019 година на
медицинска комисия към ТП на НОИ Бургас (л.72-73), с което на основание чл.98
от КСО е разгледано експертно решение № 0747 от 20.01.2019 година на ТЕЛК към
УМБАЛ гр.Бургас и е потвърдена оценката на трайно намалена работоспособност,
датата и срока на инвалидизиране. Към второто заявление е приложено експертно
решение № 2480 от 14.08.2019 година на ТЕЛК към УМБАЛ гр.Бургас (л.43-44) за преосвидетелстване
на жалбоподателя, с което е определена 50 на сто трайно намалена
работоспособност, с дата на инвалидизиране – 20.02.2019 година и срок на
инвалидност – 01.08.2022 година и решение № 4923 от 03.10.2019 година на
медицинска комисия към ТП на НОИ Бургас (л.46-47), с което на основание чл.98
от КСО е разгледано експертно решение № 2480 от 14.08.2019 година на ТЕЛК към
УМБАЛ гр.Бургас и е потвърдена оценката на трайно намалена работоспособност,
датата и срока на инвалидизиране. И по двете заявления са издадени
разпореждания на ръководител по Пенсионно осигуряване, съответно с изх. №
2112-02-455#7 от 28.05.2019 година (л.51-52) и с изх. № 2112-02-916#1 от 09.10.2019 година (л.37-38), с които е отказана на
жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотив, че
представения от лицето стаж, положен до датата на инвалидизиране е 4 години 7
месеца и 9 дни, който е по-малко от изискуемия по чл.74, ал.1, т.4 от КСО,
поради което не се следва пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Мотивите
за отказите са идентични с тези в разпореждането от 18.07.2022 г. и няма данни
същите да са били обжалвани.
По делото е изготвена и приета съдебно-медицинска експертиза от доктор
офталмолог, съгласно която e налице пълна загуба
на зрението на дясното око на лицето Л. К., като по негови данни ослепяването е
настъпило през 1985 г. вследствие на битов инцидент. Сочи, че увреждането е
установено от проведения от него преглед и проведените от лекари офталмолози
прегледи, както следва: прегледи от д-р Х.П. на 22.01.2019 г. и на 22.02.2022
г. и прегледи от д-р Б.Х. на 13.08.2019 г. и на 20.02.2019 г.
При разпита в проведеното на 01.09.2023 г. съдебно заседание вещото лице
заявява, че единствените данни, които е имал за настъпилия инцидент са от
пациента. Посочва, че не му е представена медицинска документация, която да
доказва датата на настъпване на ослепяването. Обяснява, че видът на окото на
пациента не позволява да се установи кога е настъпило ослепяването.
Въз основа на така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168,
ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
При така
вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения
акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като предявена от надлежна страна - адресат на акта и в
законоустановения срок. В случая жалбата е изпратена по електронна поща на
22.09.2022 година, тоест в преклузивния 14 - дневен срок от съобщаването, което
е осъществено чрез писмо с обратна разписка на
08.09.2022 година.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
поради следните съображения:
След служебно извършената проверка съдът установи, че
обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Бургас е издадено от
оправомощено за това лице, в пределите на материалната му компетентност,
определена с чл.
117, ал. 3 от КСО.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за
неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и
компенсациите към тях, който на основание ал.3 от същата разпоредба се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. С решението ръководителят на териториалното поделение може да
отмени разпорежданията и да реши жалбите или исканията по същество. То се
съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му. В
настоящият случай процесното решение изх. № 1012-02-287#1/02.09.2022 година е подписано
от директора на ТП на НОИ Бургас, поради което същото се явява издадено от компетентен
орган
Обжалваното решение
е издадено в предвидената в чл.
59, ал. 2 от АПК, вр. с чл.
117, ал. 5 от КСО форма и съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. При постановяването на
Разпореждане № 2112-02-509#1 от 18.07.2022 година на ръководителя по пенсионно
осигуряване в ТП на НОИ Бургас не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствени правила и същото е издадено в срока по чл.
10, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Не се установява при издаването на Решение № 1012-02-287#1/02.09.2022 година на директора на ТП на НОИ Бургас, да
са допуснати нарушения на процесуалните правила, установени в АПК, КСО и НПОС.
Съдът намира, че обжалваният административен
акт не противоречи на материалния закон по следните съображения:
Между страните не съществува спор относно
фактите за продължителността на осигурителния стаж на Л.К., придобит до датата
на неговото инвалидизиране (20.02.2019 г.) и след тази дата. Към посочената дата жалбоподателят е бил на
възраст 48 години и 23 дни и е имал осигурителен стаж 4 години, 7 месеца и 09
дни, а след това и до момента на подаване на Заявление вх. № 2113-02-509/18.05.2022
г. допълнително е придобил осигурителен стаж с продължителност 3 години, 2
месеца и 11 дни.
Предвид възрастта, на която е настъпило инвалидизирането
на К., правилно от администрацията е определена като приложима нормата на чл.
74, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която
осигурените придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване,
ако са загубили работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до
датата на инвалидизирането 5 години. Не е спорно наличието по
отношение на жалбоподателя на първата от установените в нормата
материалноправни предпоставки – трайна частична загуба на работоспособност, по
причина заболяване. Също така безспорно е обаче, че не е налице втората
установена в закона материалноправна предпоставка за придобиването право на
пенсия от вида на претендираната – наличието на осигурителен стаж с определена
минимална продължителност, към началната дата на инвалидизирането.
За да придобие
право на инвалидна пенсия поради общо заболяване, жалбоподателят следва да е
загубил напълно или частично работоспособността си завинаги или за
продължително време, което в настоящият случай несъмнено е така, видно от
последното експертно решение, според което той е изгубил 55% от работоспособността
си. Съгласно разпоредбата на чл.73 от КСО правото на пенсия за инвалидност се
поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите
преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94, като пенсия се
отпуска за срока на инвалидността. Според чл.74 от КСО когато инвалидността е
настъпила поради общо заболяване, какъвто е настоящият случай, осигурените
придобиват право на пенсия за инвалидност, ако са загубили работоспособността
си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането, както
следва: т.1. до 20-годишна възраст и за слепите по рождение и на ослепелите
преди постъпването им на работа - независимо от продължителността на
осигурителния стаж; т.2. до 25-годишна възраст - една година; т.3. до
30-годишна възраст - 3 години; т.4. над 30-годишна възраст - 5 години.
Правилно е преценено от натоварения с
тези правомощия орган, че за начален момент на инвалидизирането на Л. К. следва
да се приеме определената в експертно решение № 0911/15.03.2022 година на ТЕЛК
към УМБАЛ гр.Бургас дата 20.02.2019 година. Съгласно чл.61, ал.1, т.4 от
Наредбата за медицинската експертиза, експертизата на трайно намалената работоспособност
включва определяне на началната дата на трайно намалената работоспособност
(дата на инвалидизиране). Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от Наредбата за
медицинската дейност, дата на инвалидизиране се определя, когато се определя
процент трайно намалена работоспособност (вид и степен на увреждане). В ал.2 е
предвидено, че когато лицето е било във временна неработоспособност и е
преминало непосредствено в инвалидност, за дата на инвалидизиране се приема
денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните
листове. Съгласно ал.3 когато лицето поради увреждането си е трудоустроено на
работа с по-ниска квалификация, за дата на инвалидизиране се приема датата на
преминаване на лицето на тази работа, като това обстоятелство се установява по
наличната медицинска документация и документите за трудов стаж. Ал.4 предвижда,
че когато лицето не е ползвало отпуск по болест или не е осигурено, датата на
инвалидизиране се определя въз основа на медицинските документи и
здравословното му състояние при освидетелстването, а когато липсва медицинска
документация и здравословното състояние на лицето не дава достатъчно основание,
за дата на инвалидизиране се определя датата на издаване протокола на ЛКК.
Съгласно ал.5 когато лицето работи или се намира в платен или неплатен отпуск,
за дата на инвалидизиране се определя датата на освидетелстването.
Видно от представеното с
административната преписка експертно решение № 0747 от 20.02.2019 година на
ТЕЛК към УМБАЛ гр.Бургас, в настоящият случай датата на инвалидизиране е
определена съгласно чл.70, ал.5 от Наредбата за медицинската експретиза, доколкото
същата съвпада с датата на освидетелстването. Тази дата не се променя при
последващите освидетелствания или преосвидетелствания на лицето, освен ако от
компетентния орган (ТЕЛК или НЕЛК) не бъде определена нова дата на
инивалидизиране по съответния ред и след осъществяване на необходимите условия съгласно
чл.71 от Наредба за медицинската експертиза.
В случая като дата на ивалидизиране е
определена датата 20.02.2019 година, като същата видно от представените по
делото експертни решение на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас (№ 0747 от 20.02.2019 г., №
2480 от 14.08.2019г. и № 0911 от 15.03.2022 г.) не е променяна от компетентните
органи. Тези актове не са оспорени в тази част и са влезли в сила. В тази
връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя относно приетата датата
на инвалидизиране. Твърденията му, че слепотата с дясното око е настъпила през
1985 г. остават недоказани, доколкото видно от извършената медицинска
експертиза единствените данни за това са от самия жалбоподател и липсват съпътстващи
документи и налична медицинска документация. С оглед на това правилно от
администартивният орган е прието, че изискванията на чл.74, ал.1 от КСО за
осигурителен стаж следва да се преценяват към 20.02.2019 г.
Предвид така определената дата на инвалидизиране и предвид цитираната
по-горе разпоредба на чл.73 от КСО, както и доколкото жалбоподателят не е ангажирал
доказателства за това, че е сляп по рождение или че е ослепял преди постъпване
на работа, както и липсата на данни същия да е оспорил датата на инвалидизиране
чрез оспорване на решението на ТЕЛК, правото му на пенсия за инвалидност се
поражда от датата на инвалидизирането.
Следва да се отбележи, че трайната
неработоспособност на жалбоподателя, нейната
степен, обуславяща инвалидизиране и датата на настъпването му, са определени от
компетентен за това експертен орган, по предвидения в Закона за
здравето и Наредбата за
медицинската експертиза ред, и не е в
правомощията на съда в настоящото производство да ревизира преценката на този
орган, включително по отношение датата на инвалидизиране. Поради това и
неоснователни са изложените доводи от оспорващото лице, че по отношение на него
приложение следва да намери разпоредбата на чл.
74, ал. 1, от КСО, уреждаща настъпване на травматичното увреждане -
слепота преди постъпването на работа.
Въпреки това съдът е дал възможност на
жалбоподателя чрез процесуалният му представител да ангажира доказателства,
относно твърденията в жалбата за настъпилото трайно увреждане – слепота с дясно
око преди постъпването на работа на жалбоподателя, но същият не е ангажирал такива.
Към датата на инвалидизиране жалбоподателят е
навършил 48 години и 23 дни, поради което попада в приложното поле на чл.74,
ал.1, т.4 от КСО, съгласно която разпоредба се изисква наличието на 5 години
осигурителен стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Видно от
представените по делото доказателства осигурителният стаж на Л. К., придобит до
датата на инвалидизирането му е 4 години 7 месеца и 9 дни, предвид което
правилно е прието, че жалбоподателят не притежава необходимия за отпускане на
пенсия осигурителен стаж.
При така изложените съображения съдът намира
жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли, а
оспореното решение да се остави в сила.
На основание на горното и на чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Бургас, ХХІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Л. К. с ЕГН **********, с адрес ***, против решение изх. № 1012-02-287#1/02.09.2022
г. на директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане №
2112-02-509#1 от 18.07.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на
НОИ Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: