Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 2491 17.07.2016
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На тринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 10272 по
описа за 2015 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
Ищците Б.В.Т. и М.П.Т.
твърдят, че по силата на нот. акт № *****************г. Н. *** с рег. № *** на
НК са собственици къща, плевня и дворно място с площ около 800 кв.м, а по скица
с площ 838 кв.м, находящо се в с. М.**************, съставляващо ПИ №*** в кв.
**, за който е отреден парцел ** по отменения план на с. М. от 1956г. и представляващо имот пл. №*** в кв. ** по
новия регулационен план на същото село. Ответниците били собственици на ПИ ***
в кв. ** по кадастралния план на с. М. от 2000 година, които поради
неправилното заснемане неоснователно ползвали около 38 кв.м от южната страна на
имота, собственост на ищците. Твърди се, че поземлен имот пл. № *** и пл. № ***
по КП на с. М. одобрен със заповед №РД-02-14-2294/29.12.2000г. били
самостоятелно заснети, но границата между тях не съвпадала с имотната граница
между съответстващите ПИ № *** и ПИ № *** по КРП на с. М., одобрен със заповед
№ 836 от 1956г. Сочи се, че ищците били
сезирали О. Х. с искане за поправка на имотната граница между ПИ *** и ПИ ***
по КП на с. М. от 2000г, като поправка на имотната граница била отказана поради
това, че ответниците не подписали и не присъствали на съставянето на
констативен акт за непълноти и грешки в одобрения кадастрален план.
Впоследствие отказа бил обжалван от ищците пред Административен съд гр.
Пловдив, като жалбата била отхвърлена. Поради това претендира съда да признае
за установено по отношение на ответниците, че към момента на одобряване на
плана със заповед №РД-02-14-2294/2000г. ищците са собственици на 38 кв. м. от
ПИ пл. № ***, които погрешно са заснети като част от имота на ответниците – пл.
№ ***, като вярната имотна граница била по плана одобрен със заповед №
863/1956г. на с. М.*************. В хода на производството ищците са направили
изменение на иска, като поддържат искане съдът да признае, че са собственици на
175 кв.м. неправилно заснети с действащия план, като част от имота на
ответниците и съответстващи на разликата между имотната граница по плана от
1956 г. и тази по плана от 2000г.
Ответникът К.Б.В. оспорва
иска като неоснователен. Твърди, че е
собственик по наследство на поземлен имот пл. № *** в кв. ** по КП на село М. и
владее същия заедно с родителите си от 1979г. Сочи, че цялото дворно място било
поставено в дял на наследодателя му Б.К.В. с протокол за Доброволна делба по
гр.д. № 1243 по описа за 1979г. на РС Пловдив.
С протокол от 23.04.1986г. от имот *** /стар номер/ сега № ***
собственост на Н.Г.Ф. било предадено място от 175 кв. м. към парцел ****
на
Б.К.В., като предаденото дворно място било платено и се ползвало от родителите
на ответника.
Ответницата И.Б.Г. оспорва
предявения иск като неоснователен. Счита, че не е допусната грешка при
заснемането на поземлените имоти на ищците и на ответниците.
След като обсъди събраните
в хода на производството доказателства съдът намери за установено следното:
Ищецът Б.В.Т. е закупил на
23.04.2004г. от М.Б.Ф., Г.Н.Д. и С.Н.Ф. недвижим имот – дворно място с площ от
800 кв.метра, а по скица с площ от 838 кв.метра, находящо се в с.М.**********,
съставляващо имот пл.№ *** от кв.**, за който е отреден парцел ** по отменен
план на с.М. от 1956 г., а съгласно скица, представляващо имот № *** от кв.**
по новия план /лист
4/. Съгласно
приложената скица от 26.05.2015г., както и скицата-извлечение от кадастралния план,
одобрен през 2000 година, издадена на 31.05.2016г. /лист 5 и лист 100/ закупеният от ищеца
Б.Т. имот по действащия кадастрален план е с планоснимачен № *** като в него се
намират следните сгради: паянтова стопанска постройка с площ 15 кв.м.,
двуетажна паянтова жилищна сграда с площ 40 кв.м. и двуетажна паянтова
стопанска сграда с площ 36 кв.метра. Поземленият имот е с площ от 838 кв.метра
като съответства на парцел ***** от кадастралния регулационен план на с.М.,
одобрен със Заповед № 863 от 1956 година.
Не е спорно, че ответниците
К.Б.В. и И.Б.Г. са собственици на съседния от юг поземлен имот с пл.№ *** по
действащия кадастрален план, одобрен със заповед № РД-02-14-2294/2000 г., за
който съгласно кадастрален регулационен план одобрен със Заповед № 863/1956 г.
е отреден парцел ***** по плана на селото /лист 7/. Правото на
собственост ответниците са придобили по наследяване от Б.К.В. и Й.Д.В., техни
наследодатели съгласно приложените удостоверения за наследници /лист 39-40/. / Наследодателят
Б.В. е придобил собствеността по силата на делба, извършена по гр.дело №
1243/1979г. на ПРС / лист 42/.
Установява се също така, че
по възлагане на ищеца Б. Т. е бил изготвен проект за изменение на подробния
устройствен план – план за регулация относно притежавания поземлен имот ***, за
който по действащ регулационен план е отреден парцел *****. Съгласно
обяснителната записка целта на разработката била да се уточни кадастралната
граница на УПИ на ищеца в съответствие със собствеността като е предвидено към поземлен имот *** да преминат 14,9 кв.м в
източната част по границата между поземлен имот № ****, а към поземлен имот ***
да преминат 181,8 кв.метра в западната част по границата между поземлени имоти
№ ******** /лист 8-12 от делото/.
В качеството си на
заинтересовани лица по така готвеното изменение на плана, ответниците не са се
явили и не са подписали констативния акт за непълноти в кадастралния план,
което е безспорно по делото и се установява от самия констативен акт /лист 13-16 от
делото/.
Видно е от приложения
протокол от 23.04.1986г. на Общински народен съвет – гр. Х., че е била
изготвена оценка за придаващи се по регулация части от имот *** /в момента
заснет с пл.№ ***** към съседния парцел ****, който по действащия регулационен
план е с пл.№ ********** /лист 43/. Оценени са 175 кв.метра придаваеми по
регулация от имота на ищците към имота на ответниците.
Съгласно заключението на
съдебно-техническата експертиза е налице разлика в границите между двата имота,
заснети по кадастралния регулационен план, одобрен със заповед № 863/1956 г. и
тази, по действащия кадастрален план, одобрен със заповед №
РД-02-14-2294/29.12.2000 година.
Съгласно изготвената от
вещото лице комбинирана скица между двата плана, границата между имоти *** и
*** по плана от 1956г. е преминавала по точки 1, 2, 3, 4, 5, 6 и 7 съобразно
кадастралния регулационен план, одобрен през 1956 година. Регулационното
предвиждане е включвало придаване на част от имот ******** към имот *******
/този на ответниците/, като по този начин границата съгласно предвидената
регулация е следвало да бъде разположена между точки 1, 2 и 8, показани на
скица № 1 от заключението на вещото лице /лист 92/. При одобряването на кадастралния план от 2000
година имотът на ищците е заснет с № ***, а този на ответниците – с № ***,
границата между двата имота е заснета между линиите 1, 2, 3, 4, 5 и 6 на скица
№ 2 на вещото лице. При огледа експертът е установил, че понастоящем по
имотната граница, означена в плана от 2000 г. е налице частично материализирана
ограда, като в участъка между цифри 3 и 4 на скица № 2 е запазена кирпичена
ограда и е започнато строителство на дървена конструкция, по която зона
оградата е премахната частично. В участъка между т.5 и 6 на скица № 2 между
двата имота няма материализирана ограда. Съгласно т.3 от заключението площта,
заключена между цифри: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 2 от комбинираната скица № 3 е
равна на 175 кв.метра, а площта между цифри: 2, 3, 9, 4, 10, 2 е равна на 38
кв.метра. При извършената от вещото лице проверка в Община Х. е установено, че
не се съхраняват документи във връзка с придаването по регулация между двата
съседни имота, освен представения по делото оценителен протокол.
При така установените факти
се налагат следните изводи:
Ищците и ответниците са
собственици на два съседни поземлени имота, като от събраните доказателства се
установява, че през 1956 г. е бил приет кадастрален и регулационен план,
предвиждащ промяна в регулационната граница между двата имота, която е била
свързана с придаване на частта от имот *** по новия план, обозначен с № *** по
стария план към имот *** по новия план, съответно пл.№ *** по стария план. В
новия кадастрален план, одобрен през 2000 година двата съседни имота са заснети
по начин, който предполага, че регулационното предвиждане по плана от 1956г. е
приложено.
Съгласно чл.39, ал.3 от
ЗПИНМ /отм./ собствеността на
придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други
лица се придобива по силата на самия план. Съобразно чл.46 ЗПИНМ /отм./
отчуждените съгласно чл.39, ал.3 недвижими имоти трябва да бъдат заети в срок
от 2 години, считано от деня на влизане в сила на регулацията. Ако това не бъде
сторено, правоимащите могат въз основа само на влязлата в сила оценка да
поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците- длъжници по
реда на правилника за приложение на този закон.
Отчуждителното действие на
регулацията, макар и настъпващо по силата на самия план е поставено под
отлагателно условие, изразяващо се в това, че то не се зачита, ако към
съставяне на последващ план, регулацията не е приложена. Съгласно Тълкувателно
решение №3 от 15.07.1993г. на ОСГК на ВС, дворищнорегулационният план следва да
се счита за приложен тогава, когато настъпва трансформация на регулационните
линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗТСУ /отм./. При
действието на ЗТСУ /отм./
дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по
отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността
върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато
планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от
ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението
на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията
отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните
граници по стария план като имотни. Прилагането на плана, може да се осъществи
чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато
са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е
спазен. Последната хипотеза намира опора в чл. 33, ал. 1, изр. 2 от ЗТСУ /отм./. Съгласно
даденото в посоченото решение тълкуване, ако предшестващият план не е приложен,
се отива към по-ранния, докато се установи приложен план, или положението на
имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.
Макар да е постановено при
действието на ЗТСУ, посоченото по-горе Тълкувателно решение намира приложение и
при придаване по регулация, осъществено при действията на предходните
благоустройствени закони, какъвто е ЗПИНМ /отм./ - в този смисъл е
постановеното по чл.290 ГПК Решение № 200 от 11.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
439/2010 г., I г. о., ГК.
От посоченото дотук следва,
че за да се приеме, че регулацията е била приложена, както твърдят ответниците,
следва да се установи, съобразно представени от тях доказателства, или че
определението за придаваемата част от имота обезщетение е било заплатено, като
той е бил завзет по реда установен в чл.46 ЗПИНМ / отм./ и §107 и 108 ППЗПИНМ
/отм./, респективно по този предвиден чл.114 ал.1 ЗТСУ/отм./ и ППЗТСУ /отм./,
или ако бъде доказано, че придаваемата част, макар и завзета не по установения
за това ред е била владяна от собственика на имота към който се придава, в
период по-дълъг от десет години. Въпреки наведените от ответниците възражения,
такива доказателства не се представиха по делото. Протоколът за определяне на
размера на обезщетението от 1986г. не удостоверява плащането на дължимата за
обезщетяване сума. Същият не удостоверява завземане на имота по
законоустановения ред, нито ответниците или техния праводател са се снабдили с
нотариален акт за собственост по регулация. От друга страна, въпреки
позоваването на упражнявана повече от 10 години, от първия ответник и
родителите му, фактическа власт върху предаваното съгласно плана от 1956 г.
място, не са налице доказателства, от които да може да се установи, наличието
на такова владение. Напротив, установява се от експертизата, че между двата
имота има материиализирана ограда само в частта между точки 2,3 и 4, означени в
скица №2 на вещото лице, като тази част е разположена южно от регулационната
граница по плана от 1956г., тоест в имота на ответниците. В останалата част
между точките 5 и 6 отразени на същата скица, вещото лице не е установило
наличие на ограда, сгради или друга материализирана граница, от които да се
съди, че в периода след 1956г., или дори след 2000г. ответниците са упражнявали
върху тази част от имота фактическа власт. Предвид това съдът намира, че
възраженията на ответниците са неоснователни.
Ето защо съдът счита, че
предявения иск е основателен и следва да се уважи, като бъдат признати ищците
за собственици на означената от вещото лице върху скицата под №3 част от
недвижимия имот заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,10,2, относно която
регулацията не е приложена, и която е неправилно отразена в кадастралния план
от 2000г. като част от имота на ответниците.
На
осн. чл.78,ал.1 ГПК ответниците дължат на ищците заплащане на деловодни
разноски в размер на 652,36 лв. от които: 50 лв. държавна такса, 402,36 лв.
внесено възнаграждение за особен представител на втория ответник, 200 лева,
възнаграждение за експертиза. Не се представят доказателства за заплащане на
адвокатски хонорар от 400 лева, поради което тази сума не следва да се
присъжда.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. 54, ал.2 ЗКИР, по
отношение на ответниците К.Б.В. с ЕГН ********** с адрес *** и И.Б.Г. ЕГН
********** с адрес ***, с особен представител адв. В.Ш.,***, че ищците Б.В.Т.
ЕГН ********** и М.П.Т. двамата с адрес *** са собственици по силата на
покупко-продажба, на 157 кв. м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7,8,10,2 на
скица №3 към заключението на вещото лице, съставляващи имотна граница за ПИ
пл.№ *** / стар номер ***/, по план одобрен със заповед №863/1956г., неправилно
заснети с кадастралния план одобрен със заповед №РД-02.14.2294 от 29.12.2000г.
на с. М.**********, като част от притежавания от ответниците имот пл.№ *** в
кв. ** по действуващия план на селото, вместо като част от собствения на ищците
имот пл.№*** в кв. ** по плана на с. М.
ОСЪЖДА К.Б.В. и И.Б.Г. да заплатят на Б.В.Т. и
М.П.Т., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 652,36 лв. /шестстотин петдесет и два
лева и 36 ст./, представляваща деловодни разноски.
Скицата
под №3 от заключението на вещото лице В.Г., приложена на лист 94 от делото и
приподписана от съда, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
Решението може да се
обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД