РЕШЕНИЕ
№ 444
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500279 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. И. П., ЕГН
********** и Е. Х. П., ЕГН **********, чрез пълномощника им по делото
адв. Н. А. против решение № 4658/25.11.2024 г., постановено по гр.д. №
2705/2024 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което по предявения иск
по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД от М. Й. П., ЕГН **********, срещу Е. И. П., ЕГН
********** и Е. Х. П., ЕГН **********, е развален Договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в
Нотариален акт № *** г. по описа на нотариус Д. С. при РС – Пловдив, с който
Й. Х. П., ЕГН **********, починал на *** г., и съпругата му Е. Г. П., ЕГН
**********, починала на *** г., са прехвърлили на Х. Й. П., ЕГН **********,
починал на *** г., срещу задължение за издръжка и гледане до края на живота
им, и при запазване правото на ползване върху сутеренния етаж от сградата до
края на живота им, правото на собственост върху следния собствен на
праводателите недвижим имот, а именно: масивна жилищна сграда с
идентификатор 03304.501.200.1 (нула, три, три, нула, четири, точка, пет, нула,
едно, точка, две, нула, нула, точка, едно) по КККР на с. Б., общ. Родопи,
одобрени със Заповед № РД-18- 294/07.12.2020 г. на ИД на АГКК, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, разположена в поземлен
имот с идентификатор 03304.501.200 (нула, три, три, нула, четири, точка, пет,
нула, едно, точка, две, нула, нула), адрес на имота: с. Б., ул. ***, с обособени в
сградата два самостоятелни обекта: СОС с идентификатор 03304.501.200.1.1
(нула, три, три, нула, четири, точка, пет, нула, едно, точка, две, нула, нула,
1
точка, едно, едно), с площ от 64 кв.м. (шестдесет и четири квадратни метра) и
предназначение – жилище, апартамент, на първия етаж, и СОС с
идентификатор 03304.501.200.1.2 (нула, три, три, нула, четири, точка, пет,
нула, едно, точка, две, нула, нула, точка, едно, точка две), с площ от 64 кв.м.
(шестдесет и четири квадратни метра) и предназначение – жилище,
апартамент, на втория етаж, имотите, означени по титул за собственост, както
следва: масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж и етаж,
застроена на 64 кв.м. (шестдесет и четири квадратни метра), намираща се в
село Б., Пловдивско, заедно с навес, застроен на 20 кв.м. (двадесет квадратни
метра), застроени в дворно място, съставляващо 2 парцел IX-200 8 (девети
римско, тире, двеста арабско), в квартал 41 (четиридесет и първи), по плана на
село Б., Пловдивско, който парцел се състои от 628 кв.м. (шестстотин двадесет
и осем квадратни метра), заедно с правото на строеж върху същото дворно
място, при граници на парцела: от две страни улици, А. Р., П. П., до размера на
принадлежащата на ищеца М. Й. П., ЕГН **********, по наследство ½ (една
втора) ид. ч. от имотите.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на
ново по съществото на правния спор с отхвърляне на предявения по делото
иск и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата М. П., подаден чрез пълномощника й адв. В., с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение, с присъждане на направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивна жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирани страни-ответници в първоинстанционното производство,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на М.
Й. П., ЕГН **********, с която е предявен срещу Е. И. П., ЕГН ********** и
Е. Х. П., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за
разваляне до размер на 1/2 ид.ч. на сключения на 26.12.191985г. и оформен с
нотариален акт № *** г. , договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, по силата на който покойните родители на
ищцата Й. Х. П./починал на ***г./ и Е. Г. П./ починала на ***г./ са продали на
своя син и брат на ищцата Х. Й. П. притежавания от тях при режим на СИО
недвижим имот, находящ се в село Б.,Пловдивска област.
В исковата молба са изложени съображения ,че покойните родители на
ищцата са прехвърлили с процесния договор на сина си Х. П. / починал на
2
***г./собствеността върху притежавания от тях при режим на СИО недвижим
имот.Поддържа се от ищцата,че докато е бил жив приобретателят не е
изпълнявал поетите по договора задължения за издръжка и гледане на
прехвърлителите, а след неговата смърт задължението не е изпълнявано и от
ответниците по делото,като негови наследници по закон.С оглед допуснатото
договорно неизпълнение се настоява за разваляне по съдебен ред на
алеаторния договор до размер на ½ ид.ч. – наследственият дял на ищцата от
наследството на родителите й, прехвърлители по договора.
В подадения отговор на исковата молба ответниците оспорват
предявения иск и настояват за отхвърлянето му като неоснователен. Сочат че
между страните по договора за издръжка и гледане е имало отношения на
привързаност и уважение. След смъртта на приобретателя съпругата му Е. И.
П. е била в добри отношения с прехвърлителите по договора, като
същевременно Й. П. е бил в много добро физическо състояние и не е имал
нужда от грижи и издръжка. Сам той е помагал на снаха си, тъй като внучката
Е. е била малка,а съпругата му се разболяла. Поддържа се,че страните били в
близки и топли отношения, че снахата готвела за родителите на съпруга й,
когато същите имали нужда, посещавала дома им. Навеждат се твърдения, че
състоянието на Й. П. се влошило за кратко време и той починал, а ищцата
взела майка си да живее при нея в град Пловдив. Твърди се, че този период
бил съвсем кратък спрямо срока на действие на алеаторния договор, което не
следвало да доведе до неговото развалянето, тъй като неизпълнението било
незначително. Според ответниците, дори да се приеме, че за тях е възникнало
задължение да полагат грижи, произтичащи от договора, сключен с техния
наследодател, след неговата смърт, не е налице неизпълнение на този договор
от тяхна страна, тъй като съгласно установената съдебна практика,
изпълнението на един алеаторен договор, в който липсва конкретно описание
на дължимите грижи, трябва да съответства на действителното състояние на
прехвърлителя и на конкретните негови нужди.
По делото е установено от фактическа страна,че на 26.12.1985г.
съпрузите Й. Х. П. и Е. Г. П. са прехвърлили на сина си Х. П. собствеността
върху притежавания от тях при режим на СИО недвижим имот, а именно :
масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен етаж и етаж, застроена на
64 кв.м., намираща се в село Б., П., заедно с навес, застроен на 20 кв.м.,
застроени в дворно място, съставляващо парцел IX-200 , по плана на село Б.,
П., който парцел се състои от 628 кв.м., заедно с правото на строеж върху
същото дворно място, като прехвърлителите запазили правото на ползване
върху сутеренния етаж до края на живота си.
Като насрещно задължение по договора приобретателят е поел
задължение да издържа и гледа родителите си до края на живота им.
Приобретателят по договора Х. П. е починал на ***г. , като е оставил
наследници по закон-Е. И. П. /преживяла съпруга/ и Е. П./дъщеря/-ответници
по спора. Прехвърлителите по договора Х. П. и Е. И. П. са починали
съответно на 20.08.1922г. и на ***г., като ищцата по делото е тяхна дъщеря.
Безспорно е по делото,че след сключването на транслативния договор
страните по него са живели в имота в село Б., като прехвърлителите съответно
в жилището на сутеренния етаж, а приобретателят-в жилището над него.
От представената по делото и неоспорена от страните медицинска
3
документация е установено по делото силно влошеното здравословно
състояние на прехвърлителите към края на живота им, като през периода
24.08.2022г.-29.08.2022г. прехвърлителката Е. Г. П. е била лекувана в
УМАЛ“***“, град Пловдив, с проведено хирургично лечение при
животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани. Същата е страдала
от неуточнени мозъчносъдови болести; наличие на коронарен ангиопластичен
имплантат и трансплантат;исхемична кардиомиопатия; анемия; хроничен
бронхит; белодробен емфизем. През периода 14.08.2022г.-17.08.2022г.
прехвърлителят Й. П. е бил лекуван в кардиогичното отделение на МБАЛ
„***“, град Пловдив, като същият е страдал от лявокамерна недостатъчност,
предсърдно мъждене и трептене хронично.
За установяване на релевантните по делото обстоятелства относно
отношенията между страните и изпълнение на задълженията по договора са
ангажирани от страните гласни доказателствени средства.
Свидетелят Н. Б. – син на ищцата , разказва пред съда,че след
сключването на договора баба му и дядо му са живели на първия етаж, а вуйчо
му, който към този момент не е бил женен-на втория етаж от къщата в село
Б..Вуйчо му не се е грижил за своите родители, тъй като тогава те били
жизнени и енергични. Дядо му работел и се грижил за всички.Плащал
битовите сметки, сеел градината,отглеждал зеленчуци.Вуйчо му се оженил
през 1989г.,а на следващата година се родила и дъщеря му-Е..Скоро след
сватбата вуйчо му се разболял от злокачествено заболяване и починал.След
неговата смърт съпругата му и детето останали да живеят на втория етаж от
къщата.Дядо му продължил да плаща всички сметки за ток, вода, данъците на
имота, обработвал сам и двора.Възрастните хора сами се справяли с
домакинските грижи, като получавали помощ през почивните дни от ищцата
по делото. Прехвърлителката Е. П. се разболяла тежко през месец септември
2022г. и около 4-5 месеца била на легло.През този период била обгрижвана от
майката на свидетеля и от наета от нея жена. След това ищцата взела
възрастната жена да живее при нея ,а когато се наложило да влезе в болница за
лечение, ищцата я придружила. Прехвърлителят Й. П. починал през
2022г.,след като двукратно паднал от стълба. До смъртта си сам се е справял и
грижил за себе си и не е разчитал на грижите от ответниците.Приживе дядото
ходил при нотариус, за да развали договора, тъй като не е бил доволен от
ответниците и искал да си вземе къщата.
Според показанията на свидетелката на ищцовата страна Я. И.-Г. до
смъртта си дядо Й. и баба Е. живели на първия етаж от къщата в село Б., а на
горния -снахата Е. и нейната дъщеря Е.. Когато прехвърлили имота на Х. били
в добро здравословно състояние и двамата работели.Скоро след сватбата Х. са
разболял и починал , като съпругата му и детето останали да живеят на втория
етаж от къщата , като семействата си пазарували и готвели отделно.Снахата
Е. не е полагала грижи за възрастните хора , като такива са били полагани
единствено от ищцата по делото , която всяка седмица ходела в дома им , за да
почисти, изпере и сготви. Същевременно прехвърлителите помагали на
снахата и детето , като до смъртта си дядото сеел зеленчуци, отглеждал и
кокошки.След влошаване на здравословното състояние на бабата през 2022г.
ищцата наела жена, която да се грижи за нея, а след това я взела да живее при
нея.След смъртта на Х. дядото развалил договора.
4
Според показанията на свидетелката на ответниците С. Щ. след
сключването на договора Х. се грижел за родителите си като ги карал по
пазари , правел ремонти в къщата, построил си и гараж. Прехвърлителите
много тежко преживели смъртта на сина си , а съпругата му изпаднала в тежко
психическо състояние.Родителите на Х. помагали на снаха си, гледали и
детето. Към онзи момент Й. и Е. били здравословно добре, като снахата им
помагала в земеделието , а внучката да берат череши. Като пораснала
внучката карала с колата дядо си до борсата , веднъж го закарала на
лекар.Възрастните хора никога не са се оплаквали от снаха си , като заедно
обсъждали за майстори и за ремонти в имота. Възрастните си готвели и
чистели сами, като след залежаването на бабата ищцата наела жена да я
гледа,а след това я взела да живее при нея. Свидетелката е присъствала на
случай при който снахата е занесла пържени мекици на дядото,а внучката-
вафли на възрастните хора.
Според показанията на свидетеля Б. Д., съпруг на ответницата Е. П. , от
лятото на 2020 год. до лятото на 2021год. са живели в къщата в село Б., като
отношенията между възрастните хора и тяхната снаха били нормални. Дядото
бил здрав и на крака до смъртта си.Помагали му за пръскането и брането на
лозето и на черешите.Никога не се е оплаквал , че има нужда от нещо или че
никой не се грижи за него. Е. го возела с колата до аптеката , до борсата в с.* и
каквото той я помолил, тя го вършела, като носила и храна. Бабата била на
легло , като на моменти не била в състояние да разпознае свидетеля.Ищцата
идвала в неделя и дядото ги събирал на обяд.Когато дядото паднал
ответниците се грижили за него, а след неговата смърт ищцата взела бабата да
живее при нея.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото е предявен конститутивен иск с правна квалификация чл. 87,
ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижими имоти
срещу задължение за гледане и издръжка. Договорът за издръжка и гледане е
средство за постигане на социална цел и предназначение, като способ да се
обезпечат и предоставят социално-битови условия на прехвърлителя, като
същевременно той е обусловен и от личността на страните между които се
сключва.
Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост
срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право
на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на
изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, затова в тежест на
приобретеля е да докаже, какво е изпълнил по договора. Прехвърлителят не е
длъжен да посочва, в какво се състои неизпълнението, нито да доказва
липсата на изпълнение. Той е изпълнил задължението си да прехвърли
правото на собственост, с което установява задължението на приобретателя да
предостави уговорените грижи и издръжка.
Изхождайки от начина на формулиране в процесния договор на
престацията на приобретателя - "срещу задължение да гледа и издържа
родителите си до края на живота им“ /и при липсата на особени уговорки/,
следва да се приеме, че страните са имали предвид онова типично разбиране
за гледането и издръжката, което е утвърдено в живота: установяване на общ
5
живот /дори и в едно домакинство ако желаят прехвърлителите/, на обща
семейна среда за протичане на живота на прехвърлителите под грижите и
вниманието на другата страна, както и задоволяването на нуждите на
прехвърлителите със средствата на приобретателя. Изпълнението на тези
задължения се свързват с ежедневното, постоянно и адекватно задоволяване
на нуждите на прехвърлителите съобразно тяхната специфика, като всяко
непрестиране на нужното като грижа и издръжка за определен период от
време става невъзможно, а не забавено. Изключение от тази неотменимост на
поетите задължения на приобретателите е налице при неоказване на
необходимото съдействие от кредитора-прехвърлител на имота, но в
последния случай е нужно да се предприемат действия по обезпечаване на
издръжка и респективно за трансформация на задълженията от натурални в
парични.
По делото се установи, че страните са били обвързани от твърдяната в
исковата молба облигационна връзка, като съпрузите Е. и Х. П.и са
изпълнили своето задължение да прехвърлят на сина си голата собственост
върху придобития от тях при режим на СИО недвижим имот. Предвид
конкретните им нужди и уговореното в договора съдът приема, че за да има
точно и пълно изпълнение на задълженията, приобретателят е следвало
ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, облекло,
лекарства, отопление и др., както и да полагат грижи за здравето, хигиената и
домакинството на кредиторите.
От събраните по делото доказателства и при отчитане на тежестта за
доказване следва да се приеме за установено по категоричен начин, че е
налице пълно неизпълнение на задълженията на приобретателя по договора.
Х. П. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, но в замяна
на това не е престирал изпълнение на задълженията си по договора. Не се
установи по делото приобретателят лично или чрез трети лица да е полагал
грижи за прехвърлителите, да е пазарувал, осигурявал прехраната,
отоплението, медикаментите, да се е грижил за домакинството им, като чисти,
готви, подрежда . Не е установено по делото приобретателят да е
предоставял на прехвърлителите и парични средства за тяхната издръжка
или поне за подпомагането им във финансово отношение,които се дължат от
него независимо дали прехвърлителите разполагат със свои средства.
Същевременно прехвърлителят Й. П. със свои средства е заплащала и
консумативните разходи за ток, вода, данъци относно имота.В тази връзка
следва да се отбележи и че в задължителната съдебна практика на ВКС,
формирана по реда на чл.290 от ГПК , никога не е имало колебания, че макар
прехвърлителят по алеаторен договор за гледане и издръжка, включително
когато си е запазил вещното право на ползване върху имота и - съгласно
чл.57,ал.1 от ЗС, поначало да има задължения да заплаща на съответните
дружества - обществени снабдители консумативните разноски за
електричество, парно отопление, питейна вода и пр., които той ползва, то тези
разходи несъмнено се включват и са част от ежемесечната му издръжка, за
която е поето задължение от приобретателя да престира по договора.
Не се установи по делото след смъртта на Х. П. на ***г., неговите
наследници по закон и ответници в процеса да са изпълнявали поетото
задължение за гледане и издръжка , с оглед приетото с т. 4 на ТР № 30/91г.
6
ОСГК, ВС, че при смърт на приобретателя наследниците му отговарят пред
прехвърлителя до размера на наследствения им дял за обезпечаване
издръжката и грижите на прехвърлителя. Обстоятелството,че възрастните
хора са се нуждаели от такава е установено по делото от приетата
медицинска документация , според която прехвърлителят Й. П. е страдал от
лявокамерна недостатъчност, предсърдно мъждене и трептене хронично, а
прехвърлителката Е. Г. П. е страдала от мозъчносъдови болести; коронарен
ангиопластичен имплантат и трансплантат; исхемична кардиомиопатия;
анемия; хроничен бронхит; белодробен емфизем. Нуждата на възрастните
хора от специално отношение и обгрижване е установено по делото от
показанията на всички разпитани по делото свидетели, според които
прехвърлителката Е. П. от 2017г. е била на легло, като здравословното й
състояние е било силно влошено през 2022г. и не е била в състояние да се
грижи сама за себе си , а здравословното състояние на прехвърлителят Й. П. е
било силно влошено през месец юли 2022г. непосредствено преди смъртта му,
поради което грижите по доставяне на храна, пране,чистене, лечение се е
отзовавала тяхната дъщеря, но не и ответниците по делото.
В този смисъл не може да се приеме, че спорадичното даване на храна
от страна на ответниците на прехвърлителите- на мекици , вафли,
транспортирането им до аптека или борса,еднократно на медицински преглед ,
са доставяне на дължимия по договора резултат от наследниците на
приобретателя. Дори да се приеме,че длъжникът Е. И. П. по този договор е
била в обективна невъзможност временно да ги изпълнява с оглед
психическото състояние след смъртта на съпруга й, то тези обстоятелства не я
освобождават от задължението да престира задължението си по договора.
Справедливостта налага извод, че след като приобретателят или неговият
наследник е обективно възпрепятстван да престира дължимите грижи и
издръжка, то прехвърлителят може да иска разваляне на договора и връщане
на имота с оглед на постигане на преследвания резултат – получаване на
грижи и издръжка.
Обстоятелството , че прехвърлителите приживе не са били доволни от
изпълнението на задължената страна по алеаторния договор се установява по
делото и от представения констативен нотариален акт №***г. , с който
прехвърлителите са били признати за собственици на процесния имот поради
разваляне по право на алеаторния договор.Горното изявление и констатациите
на нотариуса не могат да доведат до развалянето на договора , тъй като това
право може да бъде упражнено само чрез предявяване на конститутивен
иск.Следователно договорната връзка по алеаторния договор не е отпаднала и
ответниците по спора не са били освободени от задължението да престирата
задълженията по същия.
Не могат да бъдат споделени и възраженията в жалбата, че след смъртта
на приобретателя по алеаторния договор задълженията на неговите
наследници за издръжка и гледане на прехвърлителите са се трансформирали
в търсими,а не носими.
Задължението за издръжка и гледане е носимо по смисъла на чл. 68, б.
"а" от ЗЗД, а не търсимо , и то следва да се изпълнява там, където
прехвърлителят се е установил да живее постоянно или преимуществено. По
алеаторния договор задължението за издръжка и гледане не е обусловено от
7
наличието на нужда, за разлика от договора за дарение и иска за отмяна на
дарението поради недаване на необходимата издръжка, от която дарителят се
нуждае, поради което евентуалната липса на такава нужда от страна на
праводателите по двустранния алеаторен договор е без значение за
изпълнението на задължението на приобретателя. Именно заради характера на
алеаторния договор същият подлежи на разваляне, а договорът за дарение
единствено на отмяна. Няма как да се развали едностранен договор, тъй като
по него задължения има само едната страна и заради това нуждата от
издръжка и отправянето на нарочна покана до дължащия такава, подлежи на
доказване единствено при исковете за отмяна на дарението, но не и при иска
за разваляне на договора за издръжка и гледане.
Следва също да се отбележи, че неблагоприятните изменения в
психиката и поведението на прехвърлителя с напредване на възрастта му,в
който смисъл са възраженията на жалбоподателите досежно прехвърлителката
Е. П., не са основания за неизпълнение и освобождаване от отговорност на
длъжника, тъй като същността на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и гледане изисква преди всичко от длъжника
да се приспособява към кредитора. Заедно с това той трябва да търпи
последиците и на психическите и физическите безполезни прояви, които
могат да се проявят с течение на времето у прехвърлителя. Ето защо,
приобретателят по този вид договори следва да е наясно с възможните
проявления, които затрудняват общия живот и дори могат да го направят
неприятен.
При така установеното по делото следва извода, че приобретателят Х.
П. не е изпълнявала задълженията си по договора, като не е издържал и гледал
прехвърлителите в съответствие с конкретните му нужди, обусловени от
възрастта и здравословното им състояние.След неговата смърт задължението
не е било изпълнявано спрямо прехвърлителите и от наследниците му по
закон , спрямо които са преминали и задълженията по договора. Налице е
следователно неизпълнение на задълженията съобразно уговореното и
съобразно нравствено-етичните и социално-битови изисквания, присъщи на
договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане и което неизпълнението не е незначително по смисъла на чл.87, ал.4 от
ЗЗД . Налице е неточно по вид, обем и качество изпълнение,поради това и
исковата претенциа на М. П. за разваляне по съдебен ред на алеаторния
договор до размер на ½ ид.ч. – наследственият дял на ищцата от наследството
на родителите й, се явява доказан по основание и размер и правилно е уважен
с обжалваното първоинстанционно решение, което като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
При този изход на правния спор в полза на въззиваемата М. П. следва
да се присъдят разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност релевирано от пълномощника на
жалбоподателите съдът намира за обосновано, при съобразяване на размера
на цената на иска- 2000 лева; правната и фактическа сложност на делото;
обема и сложността на оказаната от адв. Л. В. правна помощ и
обстоятелството, че производството пред въззивния съд е приключило в
едно съдебно заседание, като не са събирани нови доказателства. Поради
това настоящата съдебна инстанция счита, че договореното и заплатено от
8
въззиваемата адвокатско възнаграждение от 2 000 лева е прекомерно и следва
да бъде намалено до размер от 1000 лева , какъвто размер на адвокатското
възнаграждение жалбоподателите са заплатили на процесуалния им
представител и претендират присъждане по делото.
Водим от горните съображения, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4658/25.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2705/2024 г., по описа на Районен съд-Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА Е. И. П., ЕГН ********** и Е. Х. П., ЕГН **********, да
заплатят на М. Й. П., ЕГН **********, сумата от 1 000 лева-разноски по
делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9