РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.03.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета
година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретар Татяна Тотева
и с участието на прокурор Светла
Иванова
сложи за разглеждане докладваното
от съдия ПАВЛОВА
к.н.а.д. № 31 по описа за 2020
година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63 алинея 1 изр.
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и
Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, срещу решение
№ 122 от 19.11.2019 година, постановено по наказателно административен характер
дело № 172 по описа за 2019 година на Районен съд-Тетевен, с което първи състав
е отменил
Наказателно постановление № 2019-0046375 от 06.03.2019 г., издадено от Директора
на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, като незаконосъобразно.
В касационната жалбата се съдържат доводи, че Районният
съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е достигнал до
неправилен и необоснован извод за незаконосъобразност на наказателното
постановление и го е отменил. Касационният жалбоподател излага, че след като
семейният хотел е работел, то е следвало да се приемат рекламации, които
съгласно чл.127 ал. 3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за това регистър. Счита,
че вписването в регистъра освен това трябва да стане в момента на предявяване
на рекламацията, като е невъзможно в процесния случай това да се случи в
проверения търговски обект, ако твърденият регистър се поддържа на друг адрес
на търговеца. Сочи, че ролята на регистъра за рекламации е да се отразяват по
поредност предявените рекламации от всички потребители. Излага, че при
проверката от служители на КЗП на 24.11.2018 г. в стопанисваният от дружеството
обект-строителна борса, не е представен регистър на предявените рекламации,
което сочи, че към момента на проверката такъв не се поддържа в търговския
обект. Твърди, че самата липса на регистър в момента на проверката съставлява нарушение. В заключение иска да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован не изпраща представител.
Ответникът по касационната жалба – „******“ ЕООД, гр.София, редовно призован, се
представлява лично от управителя С.В.В., който изразява становище за неоснователност на КЖ и моли да
бъде потвърдено първоинстанционното решение.Излага, че има пет обекта, в които
поддържа регистър на рекламациите и пред първоинстанционния съд по делото
представил стария регистър за рекламации, както и новия регистър. Счита, че от
свидетелските показания се потвърждава, че реално такава книга за рекламации
има в проверения обект.
Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в
сила постановения съдебен акт, като обоснован и законосъобразен. Счита, че предвид
установеният, съществуващ регистър за рекламации в обекта, представен след
съставяне на АУАН, което не е съобразено от АНО при издаване на НП, изводът на
съда за несъставомерност на извършеното деяние е правилен.
Административен
съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени
събраните по делото доказателства, съобрази
наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите на
страните и като извърши служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от
надлежна страна по чл.210 ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и
срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално
допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява
неоснователна по следните съображения:
В съответствие с разпоредбата
на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Въз основа на редовно събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 14.01.2019 г. от служители на КЗП бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ № К0046375/14.01.2019 г,
затова, че при проверка на 24.11.2018 г. в обекта стопанисван от „******“ ЕООД
- строителна борса в гр. Тетевен, обл. Ловеч, на ул. „****“ № 1, не е
представен регистър на предявените рекламации. Актосъставителят приел, че
горното деяние представлява административно нарушение на чл.127 ал.2 от Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/. Актът е подписан от управителя на дружеството
и същият е получил и екземпляр от него, като в графа възражения същият е
написал „моля да не ми издавате санкция, веднага ще изпратя книгата по пощата,
същата се намира в чекмеджето в магазина”.
Въз основа на цитирания АУАН
било издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, с което за нарушение
на чл.127 ал.2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и на основание чл.222
от същия закон на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева.
В административна преписка е
представен в незаверен препис първи лист от регистъра изпратен по куриер, като
видно от товарителницата на СПИДИ същата е изпратена на дата 22.01.2019г., като
Регистърът е представен и в заверен препис в съдебно заседание.
При така установеното от фактическа страна
решаващият състав приел, че констатациите
в АУАН съответстват на установеното от проверяващите
в хода на проверката, а именно че при проверката на 24.11.2018 г. в обекта не е бил представен регистър на
предявените рекламации, не е представен такъв и при документалната проверка, като такъв е
представен след съставяне на АУАН изпратен по куриер, както и в съдебно
заседание и приложен по делото. Приел е, че при издаване на НП, наказващият орган
не се е съобразил с факта, че към дата 06.03.2019г в преписката въпреки и след
издаване на АУАН е представен регистър на предявените рекламации и е издал НП,
без да се е съобразил с възражението на управителя, вписано в акта. В съответствие с така приетото първоинстанционният съд направил решаващ извод, че деянието, което е описано в НП – „в обекта не се поддържа регистър за рекламации“ не е съставомерно, което самостоятелно води до извод за
неправилно приложение на материалния закон, т.к. не
представлява неизпълнение на задължението по чл.127 ал.2 от ЗЗП. С горните
мотиви първоинстанционният съд отменил обжалваното НП.
Настоящият
касационен състав намира решението – предмет на касационна проверка в настоящото производство, за правилно.
При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил процесуалното
си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил
обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в
предмета на доказване по делото, при спазване на предвидения процесуален ред за
събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност. Решението се
основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на
съдопроизводствените правила.
Приетата от съда фактическа обстановка, подробно
изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по предвиденият в НПК процесуален ред доказателства, и се
споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният споделя и
правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на процесното НП, поради несъставомерност на деянието.
Съобразно текста на чл.127 ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа
регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица
рекламации. По силата на ал.4 от същия правен текст, приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в
търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса
на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Не се
установява по делото да е извършвана проверка на адреса на управление на дружеството,
във връзка с установяване на обстоятелството дали търговецът поддържа регистър
на предявените рекламации, за да се обоснове извод, че регистър не е
съществувал към момента на проверката.
Освен това, след съставяне на
акта за установяване на административното нарушение, но преди издаване на
наказателното постановление е представен регистър,
съответно към момента на проверката от контролните органи
търговецът е поддържал регистър на предявените рекламации и е изпълнил задължението
си по чл.127 ал.2 от ЗЗП, поради което вмененото му нарушение се явява
несъставомерно от обективна страна.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства правилно решаващият съд е приел, че
санкционираното дружество в качеството си на търговец не е осъществило
елементите от състава на соченото нарушение, както и че
административнонаказващият орган не се съобразил с разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, според
която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. В процесния случай, наказващият орган не извършил възложеното
му с горната разпоредба разследване на спорните обстоятелства, въведени с
вписаното от управителя на дружеството възражение по съставения АУАН и не се е
съобразил с факта, че към момента на издаване на НП в преписката е представен
регистър на предявените рекламации. При това установено с доказателствата в
конкретния случай, деянието на търговеца не покрива състава на посочения текст,
поради което и ангажирането на административно наказателната му отговорност е
незаконосъобразно и води до отмяна на атакуваното наказателно постановление.
С оглед на изложеното,
съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на
решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят
до неговата отмяна.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен
съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 122 от 19.11.2019 година,
постановено по наказателно административен характер дело № 172 по описа за 2019
година на Районен съд-Тетевен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.