Решение по дело №433/2017 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 488

 

                                                  28.08.2020г., гр.Хасково

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                      СЪДИЯ: Росица Чиркалева

 

като разгледа докладваното от съдия Чиркалева адм. дело № 433/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ)

 

Образувано по жалба от „Комтех България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Ш. п.“ № ***, ет.**, представлявано от Г.Г.М.  - управител, против Заповед № 3-84/02.03.2017г. на Кмета на община М. Б. за одобряване на Подробен устройствен план - план за застрояване на поземлен имот № 000147, местност „Аида“ в землището на с. С., община  М. Б..

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт. В тази връзка се счита, че същият е бил издаден в нарушение на чл.59, ал.2 от АПК – актът съдържал само правни, но не и фактически основания за издаване. Не се съдържало и име на адресата, който следвало да установи правата си на собственост върху имота, предмет на проекта за ПУП. Сочи се, че предмет на заповедта е одобряване на ПУП – ПЗ на поземлен имот №000147 в местност „Аида“, в землището на с. С. за изграждане на обект „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“, като се твърди, че този имот бил собственост на физическо лице, което не било възложител по смисъла на ЗЕС. Съгласно последния, само предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги можело да бъдат собственици на изградените такива съоръжения. В тази връзка, собственикът на поземления имот не можело да бъде възложител на ПУП за изграждане на горепосочения обект по смисъла на чл.283, ал.3 от ЗЕС, във вр. с чл.161, ал.1 от ЗУТ. Твърди се също, че към момента на изготвяне и одобряване на  проекта за имота, в който със заповедта се предвиждало застрояване, същият бил зает от ретранслаторна кула, която била изградена между два съседни имота – № 000023 и № 000147, попадащи в различни землища – на с. Б. и на с. С.. Сочи се, че поземлен имот № 000147 бил предмет на оспорената заповед и собственост на Х.Д.Х., а поземлен имот № 000023 бил собственост на „Комтех България“ ЕООД, което било предприятие по смисъла на чл.283, ал.1 от ЗЕС. Дружеството било и собственик на ретранслаторната кула, застроена върху двата имота. Правният интерес за оспорване на административния акт се обосновава със засягане на съоръжението, собственост на „Комтех България“ ЕООД.

По изложените съображения се иска отмяна на заповедта. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващия дружеството управител, както от надлежно упълномощен адвокат.

Допълнителни съображения в насока незаконосъобразност на оспорената заповед се развиват в писмена защита (л.205 и сл.). В същата се твърди наличие на нарушение на чл.12, ал.2 от ЗУТ, като се акцентира върху липсата на общ устройствен план на района, в който се намира поземлен имот №000147, предмет на заповедта, и се изтъква, че начинът на трайно ползване на имота е „за дървопроизводствена площ“. Нямало данни да било извършено прекатегоризиране на имота – промяна на предназначението. От друга страна не било налице изключението на чл.12, ал.3 от ЗУТ. Отбелязва се, че по преписката липсвали данни заявителят „БУЛСАТКОМ“ АД да е собственик и или титуляр на ограничено вещно право, отново се отбелязва, че собственикът не можел да иска изграждане на съоръжение и уредба за ретранслация на интернет, доколкото това можело да стори само лице, предоставящо електрони и/или далексъобщителни услуги. На следващо място се посочва, че по преписката не били представени никакви документи  за съоръжението, за което се изготвял и приемал ПУП. Във връзка с чл.19, ал.1, т.5, във вр. с чл.19, ал.3 от ЗУТ се излагат твърдения, че най-малкото УПИ не може да е с площ под 200 кв.м. и с лице под 9.6 м., както било в случая. Сочи се още, че в заповедта не е отразено обстоятелството за наличие на ретранслаторно съоръжение (кула), изградено в предходни години в имоти № 000147 и №000023. Сита се, че заповедта противоречи на чл.19 от ЗУТ, поради което следвало да бъде отменена. 

Ответникът – Кмет на община М. Б., не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – „БУЛСАТКОМ“ ЕАД, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна - Х.Д.Х., се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че не оспорва жалбата.

Административен съд - Хасково, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 16.08.2016г. под рег.индекс 4234/16.08.2016г. в Общинска администрация М. Б. е заведено Задание за изготвяне на ПУП – план за застрояване на ПИ 000147 в местност „Аида“, в землище на с.С., с ЕКАТТЕ 68237, община М. Б., за изграждане на обект: „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“, с подател „БУЛСАТКОМ“ ЕАД – София (л.21, 257). В заданието, като правни основания за издаването му са посочени чл.81, ал.1, чл.9, ал.2, чл.12, ал.2, чл.108, ал.1, чл.109, чл.110, ал.3, във вр. с чл.124 от ЗУТ.

С Решение №277 от 28.08.2016г. (л.20, 259), Общински съвет – М. Б., на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във вр. с чл.124а, ал.1, чл.109, ал.3, т.7 и чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, единодушно е одобрил горецитираното задание и разрешил изработване на подробен устройствен план– план за застрояване (ПУП - ПЗ) за поземлен имот (ПИ) №000147, местност „Аида“, землище на с.С., общ.М. Б..

На 21.11.2016г. до главния архитект на община М. Б. от  „БУЛСАТКОМ“ ЕАД – София е подадено Искане за разглеждане на ПУП - ПЗ рег.№6358/21.11.2016г. (л.16, 260) за изграждане на обект „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“, находящ се в ПИ № 000147, м. „Аида“, землище с.С.

По делото, като част от преписката, е представен Инвестиционен проект за обект: ПУП – ПЗ на ПИ № 000147, в местност „Аида“, землище с. С., с ЕКАТТЕ 68237, община М. Б., за изграждане на обект: „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“, с възложител „БУЛСАТКОМ“ ЕАД. Представените части от Инвестиционния проект са: Решение № ХА-31-ОС/2016 на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Хасково, Обяснителна записка, Опорен план и ПУП –ПЗ (в обща схема), скица, комбинирана скица (л.263 и сл.). Видно от последната (л.65, л.269), същата се отнася за „Ретранслатор, попадащ в дава ПИ, в две землища - з-ще с.Б. и з-ще с.С., ПИ 000020, м-ст „Ролките“, з-ще с.Б. и ПИ 000147, м-ст „Аида“, з-ще с.С.“.

Видно от Протокол №29 от 24.11.2016г. (л.142, л.272) на същата дата е проведен „Експертен съвет“ при Община М. Б. за разглеждане на Искане рег.№6358/21.11.2016г. от „БУЛСАТКОМ“ ЕАД, като с решението по точка 1 от протокола е прието „Одобрява и предлага за разглеждане на ОбС – Мин. бани“.

С Решение №346 от 01.12.2016г. (л.15 и 274), на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА и чл.8, ал.1, чл.9, ал.2, чл.12, ал.2, чл.108, ал.1, чл.109, чл.110, ал.3 от ЗУТ, чл.4, ал.6, ал.7, чл.45, ал.3, т.5 от Наредба №7 към ЗУТ, Общински съвет – М. Б. е одобрил ПУП – ПЗ за ПИ №000147, м.“Аида“, землище на с.С., за изграждане на „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“. С решението са установени допустимите показатели на обекта, както следва: Площ на имота – 0,159 дка; височина на застрояване – Н < 35 м.; начин на застрояване – свободно „е“; плътност на застрояване – 50 %; Интензивност на застрояване /К инт/ - 0,5; мин. озеленена площ – мин. 50%.

С оспорената Заповед №3-84/02.03.2017г., Кметът на община М. Б., на основание чл.124а, ал.1 и чл.125, във връзка с чл.59 от ЗУТ, Решение №346 от 01.12.2016г. на Общински съвет – М. Б. и Протокол №29/24.11.2016г на ЕСУТ при Община М. Б., одобрява Подробен устройствен план - план за застрояване на поземлен имот № 000147, местност „Аида“, в землище на с.С., община М. Б., за изграждане на „Съоръжение и уредба за ретранслация на интернет“, като установява допустими показатели за обекта, както следва: Площ на имота – 0,159 дка; височина на застрояване – Н < 35 м.; начин на застрояване – свободно „е“; плътност на застрояване – 50 %; Интензивност на застрояване /К инт/ - 0,5; мин. озеленена площ – мин. 50%.

Видно от разпечатка от официалната интернет страница на Община М. Б., представен в АдмС – Хасково с писмо вх.№1887/26.03.2018г. (л.98), Община М. Б. е направила обявление за изработен проект на ПУП-ПЗ за ПИ № 000147, м. „Аида“, землище с.С..

Като приложение към писмо рег.индекс 1401 от 21.03.2017г. (л.278) до дружеството „Кулбокс“ АД е било изпратено Съобщение №1310 от 15.03.2017г. за издаване на заповедта за одобряване на ПУП-ПЗ, двете получени от пълномощник на юридическото лице на 23.03.2017г. (л.289). Съобщение №1310 от 15.03.2017г. е изпратено и до жалбоподателя „Комтех България“ ЕООД, като същото е получено на 31.03.2017г. – л.288.

Видно от Договор за продажба на общинска земя (л.37, л.255), поземленият имот - 000147, предмет на обжалваната заповед, е бил продаден на 10.03.2007г. от Община М. Б. на лицето Х.Д.Х.. Последният, на 01.07.2016г. сключил с „БУЛСАТКОМ“ ЕАД договор за наем на недвижим имот (л.30), по силата на който отдал под наем на дружеството имот №000147, в землище на с.С. с ЕКАТТЕ 68237, общ.М. б., за срок от 10 години, срещу посочена в договора наемна цена.

От представена Скица №Ф00706/08.07.2016г. (л.29, л.308) и Скица №К01067/09.10.2017г. на ПИ № 000147- собственост на Х.Д.Х., издадена от Общинска служба земеделие – М. Б., (л.55, л.270) става ясно, че една от външните граници на ПИ №000147 е разположена на границата с друг необозначен имот. От Скица №К01491/20.03.2017г. на ПИ 000023, собственост на „Комтех България“ ЕООД, издадена от Общинска служба земеделие – М. Б. (л.59, л.282) е видно, че една от външните граници на ПИ №000023 е разположена на границата с друг необозначен имот. Скиците са със срок на валидност 6 месеца. При съпоставка и анализ на графичното съдържание на скиците се установява, че ПИ №000147 и ПИ №000023 са съседни, като и на двете скици е видно, че в двата имота съществува едно съоръжение. От скиците е видно и че предназначението и на двата имота е  дървопроизводствена площ – широколистна гора. Начинът на трайно ползване на ПИ №000147 – дървопроизводствена горска площ, се установява и от Регистър на земеделски земи, гори и земи от горския фонд, издадена от Общинска служба земеделие – М. Б. (л.38).

С Удостоверение изх.№РД-06-194/12.12.2017г. (л.66) Общинска служба „Земеделие“ – М. Б.  удостоверява, че имот №000023, находящ се в землището на с. Б. в м.“Ролките“, собственост на „Комтех България“ ЕООД, и имот №000147, находящ се в землище на с.С. в м.“Аида“, собственост на Х.Д.Х., по КВС, са съседни имоти, разделени от землищна граница.

По силата на Договор за покупко-продажба на недвижим имот (л.61 и сл.), на 27.07.2016г. жалбоподателят „Комтех България“ ЕООД е придобил от „Кулбокс“ АД правото на собственост върху недвижим имот №000023, в местност „Ролките“, в землището на с. Б., обл.Хасково, общ.М. Б., ведно с всички подобрения върху имота, сред които „Метален стълб, Жере, с височина 26 метра, стоманена конструкция с форма на пресечена пирамида с долна основа 5.20 метра х 5.20 метра“. Върху договора няма отбелязване на вписване в Агенцията по вписванията.

Правото на собственост на „Комтех България“ ЕООД върху недвижим имот №000023 е удостоверено с официален удостоверителен документ – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том II, рег.№2426, дело №254 от 27.07.2016г. (л.63).

По делото, съдът служебно допусна изготвянето на две съдебно-технически експертизи. С оглед първата експертиза се установява, че с одобрения със Заповед № 3-84/ 02.03.2017г. на Кмета на Община М. Б. ПУП -ПЗ на поземлен имот № 000147, местност „Аида“ в землище на с.С., община  М. Б., не се  предвижда свързано застрояване и намалени отстояния с имот №000023, намиращ се в землището на с. Брястово, община М. Б.. Експертизата изяснява липсата на строителни книжа по отношение на нанесен на комбинирана скица от служба „Земеделие“ – М. Б. /л. 68/, ретранслатор стълб - жере, за който се сочи, че в по-голямата си част попада в поземлен имот № 000147, местност „Аида“ в землище на с.С., община  М. Б., и в по-малката си част в имот №000023, намиращ се в землището на с. Брястово, община М. Б., собственост на жалбоподателя. В тази част съдът кредитира изготвеното от ВЛ П. заключение, както  не кредитира същото в частта му в която се сочи, че с процесния ПУП не се предвижда промяна предназначението на имот № 000147, местност „Аида“ в землище на с.С., община  М. Б.. Намира, че предвиденото ново строителство представлява промяна в статуквото на имота, като същият до този момент е бил незастроена земеделска площ. Последното съдът възприема, като предпоставка по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ за наличие на правен интерес от оспорване по отношение на жалбоподателя, като собственик на съседен имот.

По втората експертиза, вещото лице посочва, че за процесния ПИ №000147, м.“Аида“, землище с. С., няма предходен ПУП. За имота няма одобрен / не е налице, Общ устройствен план на община М. Б.. Сочи, че поради това предназначението на имота не може да се определи съгласно устройствения план. Предназначението било такова, каквото било по начин на трайно ползване: горска територия, дървопроизводствена площ, отдел широколистна гора – код 2910 по Класификатора за начин на трайно ползване на поземлените имоти. Отбелязва, че фактическото ползване на процесните имоти е именно дървопроизводствена площ, отдел широколистна гора – код 2910. На следващо място, експертът посочва, че няма предвидено застрояване по Общ устройствен план и ПУП. Отбелязва, че за имота няма регулационно отреждане. От цитираните в решенията на Общински съвет – М. Б., в заданието и в оспорената заповед правни основания било видно, че възложителят е съобразявал, че става въпрос за обекти с функции, съвместими с предназначението на имотите, но доказателства за това не били представени. Според експерта, от това следва, че основанията за допускане на ПУП или трябва да бъдат други, или планът е допуснат и одобрен без фактически доказателства и основания. Вещото лице установило, че заданието не е придружено с графична изходна информация, в него нямало описание за местоположението и други технически характеристики на имота. Категорията на бъдещия строеж нямала нищо общо със смисъла на заданието за допускане за изработване на ПУП по чл.124 и чл.125 от ЗУТ, както и с изработването на самия ПУП. Категорията на бъдещите строежи не била предмет на устройствените планове.

Отбелязва, че в случая инвестиционното намерение било за строеж на ретранслаторно съоръжение, а не за монтаж на инсталация, съоръжения и уредби, както се казвало в заданието за допускане на изработване на ПУП – ПЗ. Посочва, че имотът е горска територия- дървопроизводствена гора, широколистна, като цитира разпоредбата на чл.46, ал.3 от Наредба №7, която гласяла, че без промяна на предназначение на земи от горския фонд можело да се изграждат обекти, чиито функции били свързани с горскостопанската дейност. Проведената процедура за ПУП – ПЗ била с неизяснени етапи. Никъде не се споменавало одобреният ПУП да послужи за промяна на начина на трайно ползване на ПИ №000147. Сочи още, че устройствените режими и показатели са установени със самия план. ПУП не бил изработен върху вярна основа, както постановявал чл.115 от ЗУТ. За процесния ПУП не били дадени технически характеристики на имота, липсвал и опорен план. На следващо място вещото лице сочи, че в наличната документация не открило писмено заявяване за одобряване на задание по чл.124 и чл.125, ал.2 от ЗУТ. Отбелязва, че в договора за наем на недвижим имот не открил основание за това наемателят да има право да подава и получава документи, да изработва за своя сметка и да внася проектна документация от името на собственика на имота. За одобряване на процесния ПУП заявлението също не било подадено от собственика на имота, а от наемателя. Прави обобщен извод, че заявленията за допускане и одобряване на ПУП не са подадени от лицата по чл.131 и чл.134 от ЗУТ, не били спазени изискванията на чл.115 от ЗУТ и не били представени доказателства за основанията за допускане и одобряване на ПУП – ПЗ. Нарушен бил порядъкът на процедурата, установен от ЗУТ – раздел 3 „Създаване, обявяване и одобряване на устройствените планове“. Съдът кредитира даденото от вещото лице С., заключение в описаната част и извежда фактическата обстановка по случая въз основа на направените от ВЛ констатации и заключения.

Не се кредитира от страна на съда заключението по втората съдебно техническа експертиза в частта му, в която като съществено обстоятелство вещото лице отбелязва, че в ПИ №000023, находящ се в землището на с. Б., м.“Ролките“, и ПИ №000147, находящ се в землище на с.С., м.“Аида“, двата в община М. Б., има изградено ретранслаторно съоръжение (кула) в предходни години. В периода на изграждането му поземленият имот имал друга конфигурация. Плановете за земеразделяне не се съобразили и не отразили съоръжението с наименование „РРС Аида“. Съоръжението се определя, като собствено на жалбоподателя. Посочва, че землищната граница изкуствено разделя съществуващото съоръжение, което по същността си не можело да бъде разделено на части, така, както било извършено в КВС. Прави заключение, че съоръжението, което в по-голямата си част било разположено в процесния имот, по никакъв начин не било отразено в документите за собственост на имота. Нямало доказателства, че съоръжението било съобразено в КВС. Съдът намира, че не следва да съобразява в правните си изводи тази част от изготвеното заключение, доколкото намира в тази му част същото за неотносимо към предмета на делото, а и даващо отговори по непоставени на експертизата въпроси.     

          При така установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗУТ, срещу годен за оспорване административен акт. Съгласно възприетата от съда промяна в статуквото на имота с процесния ПУП, съдът намира, конституирания по делото жалбоподател за заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ лице, предвид което, намира че за същия е налице и правен интерес от оспорване на процесния акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

          Заповед № 3-84/02.03.2017г. на Кмета на община М. Б. за одобряване на Подробен устройствен план - план за застрояване на поземлен имот № 000147, местност „Аида“ в землището на с. С., община  М. Б. е издадена от компетентен орган. Този извод следва от разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че ПУП в обхват до един квартал, какъвто е и настоящият, се одобрява със заповед на Кмета на общината.

Заповедта е постановена  в писмена форма, но при допуснато нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Изложените в заповедта фактически основания се свеждат единствено до посочването, че същата е приета на основание Решение № 346/01.12.2016г. на Общински съвет М. Б. и Протокол № 29/24.11.2016г. на ЕСУТ при Община М. Б., обл. Хасково. Тряйна е съдебната практика, че фактическите основания за издаване на конкретен административен акт могат да се съдържат в други документи създадени в хода на самото производство и във връзка със същото, но в конкретния случай и посочените в акта такива не съдържат фактически основания относими към процесното производство. Първият от посочените актове не инкорпорира каквито и да било факти, а единствено цитира множество правни разпоредби, които от друга страна са и неотносими към диспозитива на същия. Втория цитиран акт- Протокол № 29/24.11.2016г. на ЕСУТ при Община М. Б., обл. Хасково, също не съдържа каквито и да било фактически твърдения. Единствените такива се свеждат до внасяне на искане с вх. №6358/21.11. 2016г. от „Булсатком“ ЕАД относно одобряване на проект за ПУП – ПЗ за ПИ 000147, м. „Аида“, земл. На с. С., общ. Мин. Б.. Така цитираното искане обаче, по своята същност представлява акта сезирал органа с процесната процедура и само по себе си не може на самостоятелно основание да мотивира издаването на процесния акт. Мотивите на акта следва да обхващат относимите към материалната законосъобразност на акта, факти, които съдебната инстанция да подложи на анализ. Такива в случая липсват.

От друга страна се установява и несъответствие на изразената от органа, в оспорения акт, воля да одобри Проект на ПУП- ПЗ /вероятно се има предвид одобряване на ПУП/ за процесния имот и посоченото в акта правно основание за неговото издаване, а имено това по чл. 124а от ЗУТ. В случая диспозитива на акта, говори за издаване на акт по реда на чл. 129 от ЗУТ, по отношение на който компетентен е именно ответната страна, а не на такъв по чл. 124а от ЗУТ.

Така описаното съставлява нарушение във формата на акта, което на самостоятелно основание съгласно чл. 146, т. 2 от АПК предпоставя незаконосъобразност на оспорения акт.

           По делото не е спорно обстоятелството, че процесното производство е започнало по заявление на „Булсатком“ ЕАД, което дружество не е собственик на имота предмет на ПУП.  В производството по издаване на акта, заявителя се е легитимирал, като лице имащо учредено право на ползване върху имота. Последното обаче, не се доказва от събраните по делото доказателства. Видно от същите, вносителя на искане с вх. №6358/21.11. 2016г. от „Булсатком“ ЕАД е сключил договор за наем със собственика на имота Х.Д.Х., който договор не е годен да учреди вещно право на ползване. Горното води на извод за стартиране на производството въз основа на искане направено от лице извън посочените в чл. 124, ал.5 от ЗУТ. В тази връзка съдът кредитира направеното от ВЛ заключение за стартиране на производството от нелегитимиран заявител. Последното макар и представляващо нарушение на производствените правила, не се явява съществено по смисъла на разпоредбата на чл. 146, т. 3 от АПК.

        Съществено нарушение на процесуалните правила обаче съставлява неспазването на процедурата по съобщаване на заинтересованите лица за приетото от Общински съвет М. Б. Решение №277/25.08.2016г., с което на основание чл. 124а, ал.1 от ЗУТ е разрешено изработването на Проект за ПУП – ПЗ на поземлен имот № 000147, м. „Аида“ землището на с. С.. Липсата на представени от органа доказателства за спазване изискванията на чл. 124б, ал.2 от ЗУТ, чл. 128, ал.3 от ЗУТ, води на извод за неспазване от органа на съществени производствени правила, което от своя страна е самостоятелно основание до отмяна на акта и допълва извода на съда за неговата незаконосъобразност. 

Не е спорно обстоятелството, че имота предмет на ПУП е извън границите на урбанизираните територии. Предмет на оспорване в случая е Заповед за одобряване на ПУП по чл.110 ал.1 т.3 от ЗУТ, а именно  - план за застрояване /ПЗ/. Видно от приетото по делото заключение към датата на издаване на оспорвания акт за процесния имот няма предвидено застрояване по действащ Общ устройствен план. В случая за територията, в която се намира имота липсва изготвен такъв. По отношение на имота не се доказва от страна на органа наличие на издадени актове по регулацията на същия.

Предвид последното относими към застрояването на имота ще бъдат разпоредбите на раздел X от ЗУТ, така както е възприето и от ВЛ във втората изготвена по делото съдебно техническа експертиза.  

С оглед предвидените в посочения раздел раздел X от ЗУТ разпоредби за издаване на акт от вида на процесния, съдът намира оспорената заповед, и за несъответна на материалния закон, по оскъдно изложените в нея фактически твърдения.

На първо място следва да се посочи, че цитираното като фактическо основание за издаване на акта- Решение № 346/01.12.2016г. на Общински съвет М. Б., не би могло да съставлява такова. Такова е предхождащото в процедурата решение по чл. 124а от ЗУТ- Решение №277/25.08.2016г. на Общински съвет М. Б.. Доколкото обаче същото не е цитирано, като фактическо основание за издаване на процесния акт, не следва да се приемат мотивите за издаването му, като мотиви и на процесния акт и същите не следва да бъдат съобразявани при преценка материална законосъобразност на акта.

Като нарушение на материалния закон съдът намира приемането на процесния ПУП в противоречие с изискванията по чл. 115, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, което обстоятелство се извежда от изготвеното по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, в кредитираната му от съда част. Към админисатративната преписка липсват доказателства за съобразяване на процесния ПУП с КВС, а и такива не се сочат от органа в хода на производството. Съдът намира също така, че предвиденото с оспорения ПУП застрояване не е съобразено с начина на трайно ползване за процесния имот и доколкото с ПУП не се променя и начина на трайно ползване, а и не се представят доказателства за съвместимост на новопредвиденото застрояване с определения за имота статут на дървопроизводствена площ, то следва извод за постановяване на процесния акт и в противоречие на разпоредбите на чл. 12, ал.2 и ал.3 от ЗУТ  

По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в разрез с изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146, т.2, т.3 и т. 4  от АПК, поради което подадената срещу нея жалба следва да бъде уважена, а заповедта отменена.

При  този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, в поискания и доказан размер от 660лв., в това число 500 лв., адвокатско възнаграждение, 10 лв. за ДТ пред първа инстанция и 150 лв. за ДТ по частна касационна жалба пред ВАС. 

 

Водим от горното и на основание чл.172 ал.1 от АПК вр. чл.215 ал.1 от ЗУТ, и чл.143 ал.1 от АПК  съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалбата на „Комтех България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., Заповед № 3-84/02.03.2017г. на Кмета на община М. Б. за одобряване на Подробен устройствен план - план за застрояване на поземлен имот № 000147, местност „Аида“ в землището на с. С., община  М. Б..

ОСЪЖДА Община М. Б. да заплати на „Комтех България“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., направените по делото разноски в размер 660 /шестотин и шестдесет/ лева.

          Решението подлежи на оспорване в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен Административен Съд.

                                                                                                            

 

                                                                   Съдия: