Р Е Ш Е Н И
Е
15.01.2018
година, град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІХ ГРАЖДАНСКИ състав на 13.12.2017година в публично заседание в
следния състав:
Председател: МАЙА ПОПОВА
Секретар:
Иванка Панчева
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гр. дело № 1710 по описа за 2017 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.203 от ЗВ и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД със
седалище и адрес на управление: град Стара Загора: ул. „Христо Ботев" №
62, с ЕИК № *********, чрез адв. Е.Й.Й., преупълномощена от Адвокатско
Дружество „Й., Ефтенова и Копаранов" против К.Т.А.,
ЕГН ********** с адрес: *** с правно основание- чл.203
от ЗВ и чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че „Водоснабдяване
и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, упражнило предоставеното му от
закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за
изпълнение, като на 13.07.2016 г. е депозирано заявление по чл.410 от ГПК срещу
К.Т.А., с ЕГН ********** и Ц.Г.У., ЕГН **********, в качеството им на законни
наследници на В.Ц.И., ЕГН **********. В хода на образуваното ч.гр.д.
4535/2016г. Районен съд Пазарджик е издал заповед за изпълнение, като е осъдил К.Т.А.,
с ЕГН ********** и Ц.Г.У., ЕГН **********, да заплатят на ВИК Стара Загора,
всяка съгласно припадащия й се наследствен дял, следните суми: 201,59 лева -
главница; 34,41 лева - законна лихва за забава, изчислена върху размера на
главницата за периода от 01.06.2013 г. до 13.07.2016 г.; законна лихва за
забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК - 13.07.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
746,00 лева - съдебни разноски, от които 26,00 лева - държавна такса и 720,00
лева - адвокатско възнаграждение.
В рамките на преклузивния срок по чл.
414 от ГПК, от страна на К.Т.А., с ЕГН ********** е подадено възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Твърди се, че между „Водоснабдяване и
канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, от една страна, и В.Ц.И., ЕГН **********,
от друга е налице облигационно правоотношение, което се регулирало от Закона за
водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи и от
Общите условия на ВиК Стара Загора. ВиК Стара Загора било предоставяло на
наследодателя В.Ц.И., ЕГН **********, в качеството й на потребител по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Стефан Сливков" № 58, вх. А, ет. 1, ап. 4, за които услуги били издадени,
но незаплатени фактури за периода от 01.05.2013г. За горепосочения адрес, В.Ц.И.
имала открита партида в регистрите на ВиК Стара Загора с номер 058928 и
абонатен номер *********. Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от Общите
условия на ВиК Стара Загора в сила от 2006 г. и съгласно чл. 33, ал. 1 от
Общите условия на ВИК Стара Загора в сила от 2014 г., ВИК операторът издавал
ежемесечни фактури, освен при изрична договореност за различен период на
фактуриране. Приложените към настоящата искова молба са фактури и карнети за
процесния период, свидетелствали за доставянето и размера на остойностеното
количество услуги, предоставени от водоснабдителното дружество. Видно от
посочените доказателства, претендираните вземания от страна на ищеца изцяло
съответствали на стойността на фактически предоставените услуги. Фактурите били
издадени, съобразно всички законови изисквания, а карнетите били водени точно и
добросъвестно при извършване на редовни посещения от страна на инкасатор на
адреса на водоснабдения обект. В този смисъл, последните представлявали годно
доказателствено средство, посочващо ежемесечното потребление от страна на
абоната, както и използваните от него водоснабдителни и канализационни услуги,
а редовно издадените фактури свидетелствали за натрупаните задължения, които и
към момента оставали неизпълнени.
Заявява се, предвид
горното, че към датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 от ГПК -13.07.2016г.,
ищцовото дружество имало изискуемо и непогасено вземане към Абоната по следните
фактури Фактура № ********** 01 от 05.2013г. с падеж 31.05.2013г., за
сумата от 13,62лв.,
Фактура №********** от 01.06.2013г. с падеж 01.07.2013г.,
за сумата от 2,72лв., Фактура №********** от 03.07.2013г. с падеж 02.08.2013г. за
сумата от 2,72лв., Фактура №********** от 01.08.2013г. с падеж 31.08.2013г. за
сумата от 5,45лв., Фактура №********** от 01.09.2013г. с падеж 01.10.2013г. за
сумата от 2,72лв., Фактура № **********
от 01.10.2013г. с падеж 31.10.2013г. за сумата от 5,45лв., Фактура №**********
от 01.06.2014г. с падеж 01.07.2014г. за сумата от 10,90лв., Фактура №**********
от 01.07.2014г. с падеж 31.07.2014г. за сумата от 10,90лв., Фактура №**********
от 01.08.2014г. с падеж 01.08.2014г. за
сумата от 10,90лв., Фактура №********** от 01.09.2014г. с падеж 01.10.2014г. за
сумата от 10,90лв., Фактура №********** от 01.10.2014г. с падеж 31.10.2014г. за
сумата от 10,90 лв., Фактура №********** от 01.11.2014г. с падеж 01.12.2014
г.за сумата от 10,90 лв., Фактура №********** от 01.12.2014 г. с падеж 31.12.2014г. за сумата от 5,45лв., Фактура №**********
от 01.01.2015 г. с падеж 31.01.2015г. за сумата от 8,17лв., Фактура №**********
от 01.02.2015г. с падеж 03.03.2015г. за сумата от 5,45лв., Фактура №**********
от 01.03.2015 г. с падеж 31.03.2015г. за сумата от 21,79лв., Фактура №**********
от 01.04.2015г. с падеж 01.05.2015г. за сумата от 16,34лв., Фактура № ********** от 01.05.2015г. с падеж 31.05.2015г.
за сумата от 16,34лв., Фактура №********** 01
от 06.2015г. с падеж 01.07.2015г. за сумата от 5,45лв., Фактура №********** от 01.07.2015г.
с падеж 31.07.2015г. за сумата от 13,62лв., Фактура №********** от 01.08.2015г.
с падеж от 31.08.2015 г.за сумата от 10,90 лв. ОБЩО: 201,59 лв.
Горепосочените
задължения по издадените фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно чл.
31, ал. 2 от Общите условия на ВИК Стара Загора в сила от 2006 г. и съгласно
чл. 33, ал. 2 от Общите условия на ВИК Стара Загора в сила от 2014 г.,
потребителите разполагали с 30-дневен срок от датата на фактуриране за плащане
на задълженията за предоставените ВИК услуги, през който период от време
вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането
ставало годно за принудително изпълнение по реда на ГПК.
Съгласно
Общите условия, задължение на ВИК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти
отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на
водопроводната мрежа. Потребителят (абонатът), от своя страна е длъжен да
заплати ВИК услугите в установения между страните срок и размер. Цените на ВИК
услугите се определяли от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и
193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Претендираната
от ищеца с подаденото на 13.07.2016 г. заявление по чл. 410 от ГПК главница се
формира като сбор от всички суми по гореописаните фактури. Съгласно чл. 44 от
Общите условия на ВИК Стара Загора, при неизпълнение в срок на задължението си
за заплащане на ползваните услуги, потребителите дължали на ВИК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване на падежа до
деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВИК оператора. Това давало
право на ищеца да иска обезщетение за
забава под формата на законна лихва за забава, считано от датата, следващата
датата на настъпване на падежа на всяка от горепосочените фактури до датата на
предявяване на настоящата (дата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение), която лихва за този период възлизала на сума в общ
размер на 34,41 лева.
От
страна на ВИК Стара Загора били предприети редица действия по доброволно
уреждане на отношенията с абоната, сред които и изпращане на покани за плащане.
В процеса на връчване на същите било установено, че В.Ц.И., ЕГН ********** е
починала и е оставила следните наследници по закон: К.Т.А., ЕГН **********,
дъщеря и Ц.Г.У., ЕГН **********, дъщеря.
Твърди
се, че съгласно Закона за наследството, имуществото на наследодателя, в това
число правата и задълженията, чиито носител е починалото лице, преминават към
неговите наследници. По силата на чл. 60 ЗН, във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗН, посочените
лица отговарят поравно за изпълнението на поетите от починалия задължения и
следвало да ги заплатят до размера на припадащата им се част от наследството. В
качеството си на наследник, К.Т.А., която в срока по чл. 414 ГПК била
депозирала възражение срещу издадената заповед, дължала заплащане на
задълженията за ВиК услуги, съобразно размера на наследствения дял.
Настоящата
искова молба била подадена във връзка с подадено заявление по реда на чл. 410 и
следващите от ГПК и в резултат на постъпило възражение и следвало да се има
предвид, че сама по себе си представлява доказателство за предявен иск относно
вземането по смисъла на чл. 415, ал. 1 ГПК, от което следвало, че за ищеца
било налице задължение само да довнесе дължимата
държавна такса. Във връзка с горното и съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, за начален
момент на предявяване на настоящата следвало да бъде приета датата на подаване
на заявлението с произтичащите от това законови последици.
Съдът следвало да се произнесе и по
отношение на отговорността за направените в заповедното производство (ч.гр.д.
4535/2016 г., PC Пазарджик) разноски.
Във
връзка с изложеното е оформен петитум съдът да признае за установено, че
ответникът К.Т.А., ЕГН ********** в качеството й на наследник на В.Ц.И., ЕГН **********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, със
седалище в град Стара Загора и адрес на управление: ул. „Христо Ботев" №
62, с ЕИК ********* (ВИК Стара Загора), съответната част от присъдените със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 2696 от 20.12.2016 г. суми,
съответстващи на дела от наследството, а именно:
Сумата
от 100,80 (сто цяло и осемдесет стотни) лева - главница, формирана от фактури,
издадени за периода от 01.05.2013 г. до 01.08.2015 г.; Сумата от 17,20
(седемнадесет цяло и двадесет стотни) лева - законна лихва за забава за периода
от 01.06.2013 г. до 13.07.2016 г.; Законна лихва върху посочената главница от
дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 13.07.2016
г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се
сторените по делото разноски.
Представени
са писмени доказателства по опис.
В едномесечният срок за отговор от
ответницата К.Т.А. чрез пълномощника й
адв.П.П. *** е подала писмен отговор, с който се изразява становище, че
предявените обективно и субективно съединени искове били НЕДОПУСТИМИ поради
това, че изложените в заявлението по чл. 410 от ГПК обстоятелства не били
идентични с тези изложени в предявения по чл. 422 от ГПК иск, както и
претендираните с иска по чл. 422 от ГПК суми не били идентични с тези посочени
в заявлението по чл. 410 от ГПК, респективно с тези посочени в издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение постановена по ч.гр.д.№ 4535/2016г.
Видно било от постановена по ч.гр.д.№ 4535/2016г. Заповед за изпълнение на
парично задължение, че със същата, на длъжника е разпоредено да заплати /след поправката
солидарно с трето лице/ на заявителя сумата от 201,59,88лв. главница - едно
единствено вземане и мораторна лихва в размер на 34,41лв., като не било
посочено също за какво е паричното вземане и за какъв период, докато с иска по
чл. 422/респ.чл.415/ от ГПК се твърдяло, че вземането е за периодични месечни
плащания - 21 на брой, които от своя страна представлявали 21 обективно и
субективно съединени иска за установяване на вземания, посочени като отделни
главници. В точка 2 на раздел II, се сочило, че се претендира лихва за забава
върху всяка една от главниците /дължимата сума посочена в отделна фактура/, но
мораторната лихва върху всички главници била посочена като една обща сума -
34,41лв., в следствие на което за ответника било невъзможно да прецени дали
правилно е изчислена лихвата и респективно да направи възражение. Твърди се, че
ако съдът не приеме доводите за недопустимост на исковата молба, то се прави
възражение за неоснователност на предявените искове, като с оглед осъществяване
защитата на ответника, се моли, съдът да задължи ищеца да конкретизира исковата
си молба.
Въпреки
липсата на конкретност и наличието на значителни противоречия в твърденията на
ищеца се прави възражение за необоснованост на предявените обективно и
субективно съединени искове, като доводите са следните:
Считат
предявените искове са неоснователни поради това, че представените с ИМ фактури
не сочат на единствено обоснования извод, че същите са издадени за разходвана
вода в оставения й в наследство апартамент. Същите не били подписани от
ответницата, от някой от другите наследници или от наследодателя й.
Също
така, отразения в тези фактури разход на вода, върху който са начислени и
„дължимите" според ищеца суми, не съответствали на отразения в първичните
счетоводни документи разход на вода за конкретната партида - № 58928.
Видно било също така, че в част от
представените фактури били начислени суми за разходвана вода в период, отстоящ
във времето години преди издаването на съответната фактура — т.е. период за
който вече вземането е погасено по давност предвид разпоредбата на чл. 111, т.
„в" от ЗЗД.
С оглед изчерпване на задълженията й по
чл.131, ал.З от ГПК, прави и възражението за изтекла погасителна давност на
предявените вземания, като се позовава на разпоредбата на чл. 111, т. „в"
от ЗЗД.
С
оглед изчерпване на задълженията й по чл.131, ал.З от ГПК и предвид
представения като доказателство „карнетен лист за процесния период" - при
условията на чл.193 от ГПК се оспорва истинността на това доказателство както и
истинността на съдържанието му. Твърди се, че представения като доказателство
частен документ не носил нейният подпис, което твърдение съгласно клаузата на
чл.193, ал.З от ГПК било относимо досежно тежестта на доказване.
Претендират
се сторените в по делото разноски.
Приложени
са писмени доказателства.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
то фактическа страна:
Предмет на делото са искове, които се
разглеждат по реда на чл.422 ГПК във вр. с чл.415 ГПК, предявяването на които
специални искове се предпоставя като положителна процесуална предпоставка
издадена в полза на кредитора- ищец заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
длъжника. От приложеното частно гр.д. № 4535/2016г е видно, че в полза на
заявителя - ищец в настоящото производство е издадена Заповед № 2696/20.12.2016г.,
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, възразена от длъжницата, в срока по чл. 414, ал.2 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес, да установи със сила на
присъдено нещо оспореното вземане и стабилизира изпълнителната сила на
заповедта.
Съгласно
Закона за наследството, имуществото на наследодателя, в това число правата и
задълженията, чиито носител е починалото лице- К.Т.А.,
преминават към неговите наследници. По силата на чл. 60 ЗН, във връзка с чл. 5,
ал. 1 от ЗН, посочените лица –ответницата А., отговарят поравно за изпълнението
на поетите от починалия задължения и следва да ги заплатят до размера на
припадащата им се част от наследството – в настоящият случай до ½ от
същите. В качеството си на наследник, К.Т.А., която в срока по чл. 414 ГПК е
депозирала възражение срещу издадената заповед, дължи заплащане на задълженията
за ВиК услуги, съобразно размера на наследствения дял.
От
фактическа страна въз основа на представените писмени доказателства се
установява, че за целия исков период титуляр и абонат на партидата на водомер с
абонатен № ********* за партида № 058928 за имот, находящ се в гр. Стара
загора, ул. „ Стефан Сливков“ № 58, вх.А, ет.1, ап.№4, за който имот е
извършвано доставяне на питейна вода и отвеждане на отпадъчни води от имота е В.Ц.И.,
ЕГН **********- наследодател на ответницата
в настоящото производство.
За тези услуги
са издавани съответните фактури съгласно счетоводна справка-извлечение. Видно
от приложените и приети като писмени доказателства по делото извлечения, е че
задълженията по същите, са отчитани на ползувателя на услугата В.Ц.И., която е
полагала саморъчен подпис, удостоверяващ запознаването й с изразходваната от
нея питейна вода. За дължимите суми от страна на ищцовото дружество са издадени
фактури /лист 39-45 от делото/ за начисленото
количество изразходвана вода.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи.
Предявеният иск за съществуване на вземана – главница и лихва е основателен.§1,
т.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните мрежи
очертава лицата, имащи качеството на потребители на В и К услуги, като тази
разпоредба е преповторена и в Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД гр. Стара Загора, в
качеството на оператор. В случая ответника К.А. е физическо лице – наследник
на В.Ц.И. – на която са предоставени В и
К услугите. По силата на чл.8 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги, Общите условия уреждат отношенията между потребители и
В и К оператори. Приложените към делото Общи условия са утвърдени и публикувани
по реда на чл. 8 от наредбата и съответно те уреждат отношенията между тях.
Същите са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т. 5 от ЗКРВУ с решение
№ОУ -018/09.06.2006 год., публикувани са във вестник “Народно дело” и във
вестник “Телеграф” в броевете им от 26.06.2006 год.. Не са оспорени от
ответника и същият не е предложил нови, различни за него и дружеството условия
за предоставяне на ВиК услугите.
В
производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта, от който
произтича вземането му, а длъжникът - възраженията си срещу вземането. В тази
връзка ищцовото дружество следва да установи факта, че задълженото лице е
потребител на предоставена ВИК услуга. Правоотношенията между страните се
уреждат както от цитираната Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ за условията и
реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, така и от Общите условия на „В и К” ЕООД гр. Стара
Загора за предоставяне на В и К услуги
При
така установеното от фактическа страна, съдът прие за установено, че към
процесния период наследодателката на ответницата е била вписана по съответните
партиди на ВИК Стара Загора, като ВиК Стара Загора е предоставяло на
наследодателя В.Ц.И., ЕГН **********, в качеството й на потребител по смисъла
на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: гр. Стара Загора, ул.
„Стефан Сливков" № 58, вх. А, ет. 1, ап. 4, за които услуги са издадени,
но незаплатени фактури за периода от 01.05.2013г. до 01.08.2015г.
Установява
се по делото от заключението на приетата СИЕ, че общия
размер на процесните фактури, /конкретизиран по-горе/ е 201.59 лв. При
задължение на ответницата в размер на ½, дължимата главница е 100.80 лв.,
а общия размера
на мораторната лихва за забава размер е 34.80 лв. При задължение на ответницата
в размер на ½ , дължимите мораторни
лихви са възлизащи на сума в размер на 17.40 лв. Заключението на експерта по
СИЕ, е че общия
размер на вземането на ищеца от ответната страна е 118.20 лв., както
следва:Главници - 100.80 лв. Мораторни лихви за забава - 17.40 лв. за периода
31.05.2013-13.07.2016г. Констатирано е, че не са налице плащания за погасяване
на вземанията.
С
оглед констатациите по делото, съдът стигна до безспорният извод, че
предявеният от ищцовото дружество иск, следва да бъде уважен, както по
основание, така и по размер. В тази връзка, основателна се явява и аксесорната
претенция по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 17.20.00лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.06.2013г. до 13.07.2016г.,
предвид основателност на главния иск. При неизпълнение на парично задължение,
каквото е настоящото се дължи обезщетение за забава, чиито размер законът
съизмерва със законната лихва от деня на забавата. Като не е платил цената на
доставената услуга, потребителят се е поставил в положението на неизправна по
договора страна и следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за
забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки
първичен документ /чл. 31, ал.2 ОУ/.
С
оглед на гореизложеното и събраните по делото доказателства, навеждащи на
безспорният извод за основателност на исковата претенция, съдът прие за
неоснователни наведените от ответната страна, чрез процесуалният й представител
възражения за недопустимост на исковата молба и неистинността съдържанието на „карнетен лист за процесния
период" , тъй като същият не носил подписа на ответницата.
Наведеното
възражение за изтекла погасителна давност е основателно досежно следите
фактури: №********** от 01.05.2013г. с падеж 31.05.2013г. за сумата от 13,62
лв. и фактура №********** от 01.06.2013 г.
с падеж 01.07.2013 г. на стойност 2,72лв., за дължимостта на сумите, по
които не са изявени претенции в петитума
на исковата молба.
Падежът на
всички други претендирани задължения по издадените от ВиК Стара Загора фактури
е в рамките на 3-годишния давностен период, предвид датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК - 13.07.2016 г.
С
оглед на безспорната доказаност за дължимостта на посочените в исковата молба
суми съдът счете, че следва да уважи предявеният иск и да приеме за установено по отношение на
ответника К.Т.А., ЕГН ********** с
адрес: *** - в качеството й на наследник на В.Ц.И.,
ЕГН **********, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр.
Стара Загора, със седалище в град Стара Загора и адрес на управление: ул.
„Христо Ботев" № 62, с ЕИК ********* (ВИК Стара Загора), съответната част
от присъдените със Заповед за изпълнение на парично задължение № 2696 от
20.12.2016 г. суми, съответстващи на дела от наследството - сумата от 100,80
(сто цяло и осемдесет стотни) лева - главница, формирана от фактури, издадени
за периода от 01.05.2013 г. до 01.08.2015 г.; Сумата от 17,20 (седемнадесет
цяло и двадесет стотни) лева - законна лихва за забава за периода от 01.06.2013
г. до 13.07.2016 г., както и Законна лихва върху посочената главница от дата на
подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение - 13.07.2016 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските
в производството по чл.410 от ГПК.
Съобразно ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение
в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или
по чл.422 от ГПК, а представляват законна последица от уважаването респ.
отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство
да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“-
което означава, че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по
разноските,независимо дали са поискани или не.
Пак съобр. ТР
№4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Поради така приетото в т.12 съдът следва
служебно да се произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на
разноските, които в настоящият случай са в размер на 746.00лв. - ДТ 26.00лв. и 720.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
По направените
разноски в производството по чл.422 от ГПК.
Направено е
искане за присъждане на сторените от ищеца, които са в общ размер на 230.00лв.
в т.ч. ДТ- 75.00 лева, възнагр. на в.л.- 150.00лева, 5.00лв. ДТ за справка НБД Население.
С оглед изхода
на делото, ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените и
претендирани от ищеца разноски по исковото производство в размер на 230.00лв.
лева.
Ответницата
следва да заплати по сметка на РС Пазарджик по 50 лв. ДТ за всеки един от
акцесорните искове или общо 100 лв.
Воден
от горното Пазарджишкият Районен съд,
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Т.А., ЕГН ********** с адрес: *** - в качеството й
на наследник на В.Ц.И., ЕГН **********, дължи
на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Стара Загора, със седалище в
град Стара Загора и адрес на управление: ул. „Христо Ботев" № 62, с ЕИК
*********, съответната част от присъдените със Заповед за изпълнение на парично
задължение № 2696 от 20.12.2016 г. суми, съответстващи на дела от наследството
- сумата от 100,80 (сто цяло и осемдесет стотни) лева - главница, формирана от
фактури, издадени за периода от 01.05.2013 г. до 01.08.2015 г.; Сумата от 17,20
(седемнадесет цяло и двадесет стотни) лева - законна лихва за забава за периода
от 01.06.2013 г. до 13.07.2016 г., както и Законна лихва върху посочената
главница от дата на подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение
- 13.07.2016г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К.Т.А., ЕГН ********** с адрес: *** - в качеството й
на наследник на В.Ц.И., ЕГН **********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД - гр. Стара Загора, със седалище в град Стара Загора и адрес
на управление: ул. „Христо Ботев" № 62, с ЕИК ********* сумата от 746.00лв.,
представляваща разноски, сторени по ч.гр.д №4535/2016г. по описа на РС
Пазарджик.
ОСЪЖДА
К.Т.А., ЕГН ********** с адрес: *** - в
качеството й на наследник на В.Ц.И., ЕГН **********, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД - гр. Стара Загора, със седалище в град
Стара Загора и адрес на управление: ул. „Христо Ботев" № 62, с ЕИК
********* сумата от 230.00лв., от които – ДТ в размер на 75.00 лева, 150.00лева
депозит за ВЛ и 5.00лв. ДТ за справка
НБД Население.
ОСЪЖДА
К.Т.А., ЕГН ********** с адрес: ***
- в качеството й на наследник на В.Ц.И., ЕГН **********, да заплати по сметка
на РС Пазарджик по 50 лв. ДТ за всеки един от
акцесорните искове или общо ДТ в размер на 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишки окръжен съд.
СЪДИЯ: