№ 818
гр. С., 06.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110138507 по описа за 2021 година
Производството е oбразувано по предявени от АНГ. АМ. АЛ., ЕГН
********** срещу П. Р. Б. кумулативно обективно съединени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД, с които иска
последната да бъда осъдена да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда
до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава иска си на твърденията, че неимуществените вреди са
му причинени вследствие на повдигнато срещу него обвинение за
престъпление, по което е бил оправдан по НОХД № 17105/2012 г. по описа на
СРС, НО, 104, като присъдата била потвърдена с Решение на СГС по ВНОХД
1416/2016 г. Според твърдяното в исковата молба неимущещствените вреди
се състоят в създадени вследствие на повдигнатото обвинение
неблагоприятни последици като уронване на доброто му име, положителната
оценка на личността в обществото, предизвикване на социална изолация,
трудности в общуването, честа смяна на работа. Твърди се, че вследствие на
повдигнатото обвинение ищецът се разделя с приятелката си и често сменя
работата си поради необходимостта да се явява в съдебни заседания по
приключилото наказателно производство. Твърди се съща така, че на ищеца,
1
в качеството му на подсъдим му е наложена най-тежката мярка за
неотклонение - задържане под стража, в продължение на 8 месеца по
горепосоченото наказателно производство, по което впоследствие е оправдан
като невиновен.
Ответникът - П. Р. Б. - в законоустановения срок е представила писмен
отговор на исковата молба, с който релевира възражения за погасяване по
давност на цялата искова претенция, възразява и относно размера на
претендираното обезщетение, което счита за прекомерно, както и относно
действителното наличие на пряка причинно-следствена връзка между
действията на прокуратурата по повдигне на обвинението и претърпените
вреди. Оспорва вредите като недоказани. Посочва, че няма доказателство, че
в наказателното производство е постановена най-тежката мярка за
неотклонение - задържане под стража - а твърди, че такава мярка спрямо
ищеца не е взимана. Релевират се и възражения за съпричиняване - ищецът е
имал и други обвинения по други наказателни производство, по които е
осъден с влязла в сила присъда, като прокуратурата твърдо, че евентуално
настъпилите вреди за обвиняемия не са вследствие само на процесното
обвинение. Прокуратурата твърди, че при обсъждане на размера на вредите,
следва да се има предвид и отражението върху живота на осъдения и
наличието на предишни осъждания. Представят като доказателство справка за
съдимост и справка от СДВР на неприключилите наказателни производства
срещу ищеца. Прокуратурата също така навежда твърдения, че спрямо ищеца
не са били предприемани действия извън регламентираните по закон в хода
на наказателното производство, не е била нарушена презумпцията за
невиновност от страна на прокуратурата и не е разспространявана официална
информация за воденото срещу ищеца наказателно производство. Възразява
срещу размера на вредите, като твърди, че претенцията е прекомерна по
размер.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът приема
следното от фактическа страна:
На 11.05.2012 г. АНГ. АМ. АЛ. е бил привлечен като обвиняем по
досъдебно производство № 737/2012 г., по описа на 07 РУП - СДВР, пр. Пр.
№ 13147/2012 г. по описа на СРП и по отношение на него е взета мярка за
2
неотклонение: подписка. Впоследствие е бил внесен Обвинителен акт от
19.09.2012 г., с който АНГ. АМ. АЛ. е обвинен за извършено престъпление на
основание чл. 129, ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
НК. С решение на СРС по НОХД 17105/12 г. по описа на СРС, НО, 104 състав,
обвиняемият е признат за невинен, като присъдата е потвърдена с решение №
665 от 27.05.2016 г. на СГС.
Видно от предоставената по делото справка за съдимост АНГ. АМ. АЛ.
към момента е осъждан два пъти. Веднъж по дело № 4187/2009 г.. НОХД,
Определение на СРС, в сила от 01.10.2009 г. на основание чл. 343б, ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. “Б” НК - за това, че е управлявал МПС с установена
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,55. Втори път по
дело № 10653-2011 г., НОХД, чрез споразумение пред СРС, в сила от
10.06.2011 г. Присъдата е на основание чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 54,
ал. 2, вр. ал. 1 НК, като наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита
на свидетеля Е. К. П. - леля на ищеца, които съдът кредитира като логични,
последователни и вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото. Свидетелят споделя, че по време на периода 2011 г. -
2012 г. А.А. е бил в трудово правоотношение, като по време на воденето на
наказателното дело е напуснал работа, защото трябвало да оправя нещата, за
които го съдели и в работата му „подмятали“ разни неща във връзка с делото.
Споделя, че той е бил без работа в период на 1-2 г., след което е започнал в
друга фирма със същата дейност. Сочи, че ищецът е имал приятелка, с която
живеел на семейни начела по време на задържането и след това се разделили,
като не е сигурна дали причината е била във воденото наказателно
производство срещу ищеца, но като период съвпаднало с него. Споделя, че
след задържането ищецът станал по-нервен и избухлив. Знае, че това е
единственото дело, за което ищецът се е явявал в съд. Не живее с ищеца, но
той първо на нея се обажда при всяко нещо, включително, когато са го
задържали.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи от правна страна следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
3
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление.
Следователно, основателността на исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоствки: спрямо
ищеца да е било повдиганото обвинение в извършване на престъпление от
общ характер; образуваното наказателно производство да е било прекратено,
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление; ищецът да е претърпял посочените в исковата
молба имуществени и неимуществени вреди и между незаконното действие
на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е
налице причинно-следствена връзка.
Посочените елементи от фактическия състав трябва да се докажат от
ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест -
чл. 154, ал. 1 ГПК. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо
вредите да са причинени виновно от длъжностните лица. Съгласно чл. 4
ЗОДОВ държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В настоящия случай ищецът е привлечен в качеството си на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20,
ал. 2, вр. ал. 1 НК с постановление от 11.05.2012 г. на разследващ полицай
при 07 РУП - СДВР, по досъдебно производство № 737/2012 г., по описа на 07
РУП - СДВР, пр. пр. № 13147/2012 г. по описа на СРП. Впоследствие решение
на СРС по НОХД 17105/12 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, обвиняемият е
признат за невинен, като присъдата е потвърдена с решение № 665 от
27.05.2016 г. на СГС.
Изложеното сочи, че са налице първите две от посочените по-горе
предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Постановяването на оправдателна и влязла в сила присъда характеризира
всички извършени в хода на наказателното производство процесуални и
процесуално-следствени действия като незаконосъобразни, независимо, че
4
към момента на извършването им същите може да са отговаряли на
вътрешното убеждение на съответния орган за виновност на дееца и да са
били продиктувани от събраните по делото към този момент доказателства.
Следователно решението на СГС, с което се препотвърждава присъдата на
СРС, прогласява процесуалната и материалната незаконосъобразност на
извършените спрямо лицето действия и отрича по категоричен начин
необходимостта от извършването им.
При това положение съдът приема, че са налице първите две от
посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, остава да бъде
установено наличието на причинна връзка между вреди, чието обезщетяване
се претендира и обвинението в престъпление, което не е издържало своята
основателност в съда и обвиняемият е бил признат за невинен.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
Е. К. П. не можаха да се установят факти, които по категоричен и
недвусмислен начин да сочат, че взаимоотношенията между А.А. и неговата
приятелка са били прекратени именно заради наказателното преследване
срещу него. Ищецът не ангажира други доказателства, с които да докаже
своето твърдение. Съдът съобразява, че фактът на повдигане на обвинение
срещу ищеца е негативен фактор във взаимоотношенията му с неговата
приятелка. За това се изхожда от разбирането, че нормалните човешки
отношения няма как да не бъдат повлияни от факта, че срещу единия от
партнъорите е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, а
държавната репресия е активизирана в доказването му. Въпреки това съдът не
може да приеме за доказано, че по един категоричен начин наказателното
производство срещу А.А. е в причино-следствена връзка с промяната в
неговите семейни отношения с неговата приятелка.
Не се доказа по делото оставането без работа на ищеца да е вследствие
единствено и само на воденото срещу него наказателно производство.
Житейски логично е повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление и нуждата да се явява за извършване на следствени действия и
участието му в съдебното производство да са се отразили негативно на
трудовата дейност на същия. По делото обаче бяха събрани гласни
5
доказателства, че ищецът доброволно е напуснал работата си и по време на
част от наказателното производство е упражнявал трудова дейност.
По отношение на твърденията на ищеца, че доброто му име било
уронено пред колегите му и в обществото съдът приема следното. Вярно е, че
при всяко неоснователно наказателно преследване човек бива незаслужено
опетнен пред неговия социален кръг, независимо дали прокуратурата
публикува или не данни в хода на наказателното преследване по отношение
на делото. Доброто име и честта на човек са важни елементи от неговия
социален статус в обществото и обвинението в тежко умишлено
престъпление обезателно ги накърнява. За това съдът намира за основателни
тези претенции на ищеца, като взима предвид и че същият вече има влезли в
сила две присъди, постановяващи неговата вина.
По отношение на твърденията на ищеца, че неоснователното му
обвинение влошило неговото емоционално състояние съдът приема, че
негативните последици върху личността и психиката на обвинено в
извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на
упражнената спрямо него наказателна репресия. В случая за период от повече
от 4 години - от привличането му като обвиняем с постановление от
11.05.2012 г. до потвърждението на оправдателната му присъда от СГС от
27.05.2016 г. - ищецът е имал неблагоприятни психични изживявания,
съставляващи неимуществени вреди, подлежащи на репариране от държавата.
С Решение № 457 от 20.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009, IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и т. 1, ТР № 1/2009 г., е прието, че
доказването на релевантните за спора факти е съвкупността от процесуални
действия на съда и страните, насочени към разкриване на обективната истина.
Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и връзките
между тях /т. нар. опитни правила/. Именно с помощта на опитните правила -
такива на житейския опит, на отделни професии или клонове на науката,
изкуството и техниката, се разкриват връзките между фактите. Тогава, без
необходимостта от гласни или писмени доказателства, посредством един
логически извод се разкриват явления от действителността. Ето защо, при
наличие на оправдателна присъда, без съмнение за ищеца са произтекли
неимуществени вреди, чиито размер следва да се определи от съда по
справедливост. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за
6
деяние, което ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни
доказателства по отношение на своя размер и подлежат на обезщетяване в
реален, а не символичен паричен еквивалент, както е посочено в Решение №
483 от 9.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г., III ГО. В този смисъл е и
решение от 02.02.2006 г. на Европейския съд по правата на човека, Първо
отделение, по делото Й. срещу Б. (Iovchev v. Bulgaria), образувано по жалба №
41211/98 г., в което е прието, че имайки предвид предмета на иска, предявен
от жалбоподателя, този подход - да се изискват отделни доказателства за
неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателят, изглежда
необосновано формалистичен и позволяващ голям брой искове, подобни на
този, където фактите не могат да бъдат обективно и външно доказани, да
бъдат отхвърляни като неоснователни.
С оглед на гореизложеното и въз основа на събраните гласни
доказателствени средства, съдът приема, че провежданото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца.
Всички тези неблагоприятни изменения са настъпили в пряка причинно-
следствена връзка с провежданото спрямо ищеца наказателно производство
по обвинение за причинена средна телесна повреда.
При това положение съдът приема, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, приложим предвид § 1 от ЗР към ЗОДОВ,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Понятието “справедливост” като морално-етично понятие
включва “съотношението между деянието и възмездието, достойнството на
хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”. Осъждането,
само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за паричния
еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата
на деликта. Съгласно ППВС № 4/68 г., т. 8, при преценка за справедливост на
обезщетение съдът следва да отчетат и конкретните обстоятелства,
включително характер на увреждането, състоянието, причинителят и др. Т.е.
критериите за определяне на този размер са видът и обемът на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените
7
вреди, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за ищеца, като се
вземат предвид конкретните обстоятелства по делото, в каквато насока е
константната съдебна практика на всички съдилища в Република Б..
Съдът, при определяне на обезщетението, което да репарира
причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последици,
тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и
с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били
упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на
всички тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение.
Като съобрази изложените критерии, пречупени през призмата на
фактическата обстановка по процесния казус като например
продължителността през която ищецът е имал качеството "обвиняем",
характера на обвинението, взетата най-лека мярка за неотклонение
“подписка”, обстоятелството, че ищецът е станал по-нервен и избухлив,
липсата на настъпили неимуществени вреди в степен по-голяма от
обичайната за такива случаи съдът намира, че справедливото обезщетяване на
моралните вреди следва да бъде определено на 3 000 лв. до които предявеният
иск е основателен, а за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв.,
искът и следва да се отхвърли.
При формалната основателност на иска съдът следва да се произнесе по
направеното своевременно с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност.
Съдът приема, че задължението на П. Р. Б. да обезщети А.А. за
претърпените неимуществени вреди, поради повдигане на неоснователно
обвинение и възбуждане на наказателно производство, не е погасено по
давност и аргументира това свое виждане със следните обстоятелства.
Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2005 г. ОСГК на ВКС
8
началният момент на забавата и дължимостта на вземането по чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 1 ЗОДОВ е от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. С решение на СРС по НОХД 17105/12 г. по описа на СРС, НО,
104 състав, обвиняемият А.А. е бил признат за невинен, но решението е било
обжалвано в законоустановения срок. Именно затова датата на
оправдателната присъда съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. е от потвърждаването
на присъдата от СГС на 27.05.2016 г. Оттогава започва да тече давността.
Съгласно чл. 45, вр. чл. 110 ЗЗД погасителната давност при непозволеното
увреждане е в срок на 5 години. Това би означавало, че погасителната давност
на увреждане, настъпило на 27.05.2016 г. - датата на признаване на
обвиняемия за невинен - би настъпила на 27.05.2021 г. Следва да се държи
сметка обаче и на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.)
съгласно който за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Впоследствие на
09.04.2020 г. в Държавен вестник, брой 34, е обнародван Законът за
изменение и допълнение на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., с който закон извънредното положение бе удължено до 13 май
2020 г. Поради изложеното съдът намира, че за ищеца давностният срок е
спрял да тече за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. и към датата на
предявяване на исковата молба – 01.07.2021 г. давностният срок не е бил
изтекъл. Следователно възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно.
Основателността на главния иск води до основателност на акцесорния
иск от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до деня преди
депозиране на исковата молба, който размер съдът определи на 1804,78 лв. по
реда на чл. 162 ГПК с електронен калкулатор, до който размер искът следва
да бъде уважен, а за горницата над този размер да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца разноските по производството, а именно: внесената от ищеца държавна
9
такса в размер на 10 лв, както и възнаграждение за адвокат, съразмерно с
уважената част от иска. Доколкото ищецът е защитаван при осъществена
безплатна правна помощ то адвокатско възнаграждение следва да се присъди
на адв. Д.Г. съобразно уважената част от иска и чл. 38 от Зард. в размер на
566,33 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД П. Р. Б. , с
адрес гр. С., (АДРЕС) да заплати на АНГ. АМ. АЛ., ЕГН ********** сумата в
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление по чл. 129,
ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК повдигнато от
Софийска районна прокуратура, като с решение № 665 от 27.05.2016 г. на
Софийски градски съд обвиняемият е признат за невинен, ведно със
законната лихва от 01.07.2021 г. до окончателното изплащане на присъдената
сума, както и сумата в размер на 1804,78 лв., представляваща мораторна
лихва за забава за периода от 27.05.2016 г. до 30.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявените от АНГ. АМ. АЛ., ЕГН ********** срещу П.
Р. Б., с адрес гр. С., (АДРЕС) осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД за разликата над 3000 лв. до предявения размер от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от обвинение в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5 и пр. 6, вр.
с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК повдигнато от Софийска районна
прокуратура, като с решение № 665 от 27.05.2016 г. на Софийски градски съд
обвиняемият е признат за невинен, ведно със законната лихва от 01.07.2021 г.
до окончателното изплащане на присъдената сума, както и сумата в размер
над 1804,78 лв. до пълния предявен размер от 2000 лв., представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 27.05.2016 г. до 30.06.2021 г., като
неоснователни.
ОСЪДЖА на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ П. Р. Б. , с адрес гр. С.,
(АДРЕС), да заплати на АНГ. АМ. АЛ., ЕГН ********** сумите в размер на
10 лв., представляваща съдебни разноски за държавна такса за
производството.
10
ОСЪДЖА на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. П. Р. Б., с адрес гр. С.,
(АДРЕС), да заплати на адв. Д.Г. Г. от САК сумата в размер на 566,33 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ и съдействие.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11