Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№86                                                           25.06.2019 г.                                 гр. Хасково          

                                                                                                                                        

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, наказателна колегия,

в открито заседание на двадесет и пети юни

две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стратимир Димитров

                      

                                                             ЧЛЕНОВЕ: Боряна Бончева

                                                                                  Красимир Димитров

                                                                                   

при секретар Димитрийка Христова

прокурор Д. Л.

като разгледа докладваното от съдията Боряна Бончева

н.ч.д. № 376 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 17 и сл. от ЗЕЕЗА.

Образувано е по искане от ОП – Хасково, внесено въз основа на молба от съдебните власти на Република Турция – Републиканска главна прокуратура – гр.Ескишехир, предадена на 27.V.2019 год. чрез Интерпол – Анкара на МВР – Дирекция „МОС“ – София за екстрадиция на лицето Т.К. /C. T./, *** гражданка, постоянно живуща в Р. М. на основание образувано срещу същото лице в Република Турция наказателно производство за престъпления по чл.149 ал.1 б. „б“ , „г“, „д“ и „и“, по чл.116 ал.1 и 4 и по чл.119 ал.1б.„б“ и „в“ от Турския наказателен кодекс и по чл. 109 ал.1, 2 и 3 б.„б“ от Наказателен закон 5237 на Република Турция, а именно за „грабеж“,“лишаване от свобода“ и „нарушаване неприкосновеността на жилището“.

Горепосочената молба за екстрадиция, ведно с приложените към нея документи е внесена от Окръжна прокуратура - Хасково с надлежен превод на български език, ведно с искане за вземане на мярка за неотклонение спрямо лицето на основание чл.15 ал. 1 от ЗЕЕЗА, което е било уважено в предходно производство от друг състав на ОС – Хасково и същото е задържано под стража до приключване на настоящото екстрадиционно производство.

Представителят на Окръжна прокуратура- Хасково поддържа искането за екстрадиция на лицето. Изразява становище, че са налице всички законни предпоставки, и не са налице законните пречки, установени по чл.6, чл.7 и чл.8 от ЗЕЕЗА затова.         

Защитникът на поисканото за екстрадиция лице изразява становище за основателност на искането, тъй като неговият доверител желаел да изрази съгласие за предаване..

Поисканото за екстрадиция лице Т.К., заявява, че желае да бъде предадена незабавно на съдебните власти на Република Турция и изразява съгласие настоящото производство да протече по реда на чл. 19 от ЗЕЕЗА, поради което в този смисъл се произнесе и съдът. Съгласието ѝ за незабавно предаване беше изразено непосредствено и лично, устно и писмено пред настоящия съдебен състав, като изявлението ѝ в тази насока се отрази в протокола от с.з.

Хасковският окръжен съд, като се запозна с получената молба за екстрадиция и всички приложени към нея документи и като прецени всички събрани по делото писмени доказателства и след преценката им поотделно и в тяхната взаимна връзка и зависимост,

както и като анализира приложимите национални и международни норми по настоящия казус, отчитайки и становищата на страните в процеса, намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на горецитираната Молба от  Републиканска главна прокуратура – гр.Ескишехир за предаване на турските съдебни власти на лицетоТ. К., *** гражданка, задържана на територията на Република България.

Към молбата са приложени: заповеди за задържане на същото лице – 2019/2141 от 20.V.2019 год. и 2019/2292 и от 24.V.2019 год., издадени от Трети Второинстанционен наказателен съд – Ескишехир, протокол за разглеждане на досието по следствено дело №2019/21985 на същата прокуратура  и извадки от приложимите законови текстове – чл.148 и чл.109 от Наказателен закон 5237 и чл.149, чл.116, чл.119 и чл.86 от Наказателния закон на Република Турция. Първата заповед за задържане е издадена във връзка със събрани материали, обосноваващи достатъчно съмнение за участието му в престъпления по чл.149 от Наказателен закон на Република Турция, а втората – в престъпления по чл.109 ал.2 и по чл.116 ал.4 от същия.

В самата получена молба е дадено кратко описание на деянието, а малко по-подробно такова се съдържа в протокола за разглеждане на досието по следствено дело  №2019/21985. Според същото на 19.V.2019 год. около 00:00 – 01:00 часа в дома на пострадалите Д. и З. С. във фабриката „***“ в гр.Е. влезли три маскирани лица, които им поискали откуп от 1 000 000 евро или долара. Когато получили отговор, че в къщата няма такава сума, нападателите вързали с тиксо и пластмасови скоби ръцете и краката им и поискали ключ за касата. Тъй като не получили положителен отговор, им нанесли побой, след което проверили чекмеджетата в къщата, намерили ключа от касата и отнели намиращите се там – 10 000 евро, 10 000 щатски долара, 60 броя републикански злата, индийски златен комплект, колие в жълт цвят с изумрудени камъни 6 броя и множество други скъпоценности и бижута от злато и скъпоценни камъни на приблизителна стойност 10 000 000 турски лири. Била задържана молдовската гражданска Ю.Д., която била бивша работничка на пострадалите. Бил установен пръстов отпечатък от същата върху кутия за скъпоценности. Същата имала приятел или съпруг А. А., който също работил при пострадалите през 2017 год. и когото те разпознали като едно от маскираните лица. Въз основа на събрани данни от камери, съобщителната система и базова станция се установявало, че заедно с тях двамата са действали още седем други молдовски граждани, една от които поисканото за предаване по настоящото дело лице – Т.К..

Тъй като настоящото производство се развива по реда на чл.19 ал.1 от ЗЕЕЗА и съдът се увери, че съгласието от поисканото за екстрадиция лице е дадено доброволно, то на проверка подлежат само основанията за отказ, установени по чл.7 от закона. Същите не са налице.

Описаните в молбата и издадената заповед за арест престъпления не са политически, нито военни, нито свързано с такива престъпления. Лицето няма да бъде съдено от извънреден съд. Екстрадицията няма за цел преследване или наказване на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито съществува риск правното положение на лицето да се утежни поради някое от тези основания, нито пък риск да бъде подложено на насилие, изтезане или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или за гарантирането на правата му в наказателното производство съгласно изискванията на международното право. Престъпленията не са амнистирани, тяхното преследване не е погасено по давност както по законодателствто на замолената, така и на молещата държава. Няма влязла в сила присъда за същите престъпления против същото лице в Република България. За преследваните престъпления законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание.

Специално обсъждане налага изискването по чл.7 т.6 от ЗЕЕЗА – изпълнението на наказанието да не е погасено по давност и то както по законодателството на молещата, така и на българската държава. Не е приложена извадка от съответния законов текст, регламентиращ

давността за преследване на престъпления, но в самата молба за екстрадиция е посочено, че за преследваните престъпления същата е 15 години, а и като се има предвид, че деянието е било извършено на 19.V.2019 год., може със сигурност да се заключи, че давността не е изтекла.

От приложените извадки от наказателните закони на Република Турция се установява, че за всички посочени престъпления се предвижда наказание „лишаване от свобода“ повече от една година, както следва - за престъплението по чл.149 ал.1 б. „б“ , „г“, „д“ и „и“ - за срок от 10 до 15 години, за това по чл.116 ал.1 – от 6 месеца до 2 години, а по ал. 4 – от 1 до 3 години,  а за това по чл.119 ал.1б.„б“ и „в“ от Турския наказателен кодекс – предходното, увеличено двойно. За престъплението по чл. 109 ал.1, 2 и 3 б.„б“ от Наказателен закон 5237 на Република Турция се предвижда „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 7 години.

Тъй като нормата на чл.5 ал.1 ЗЕЕЗА установява като обща предпоставка за допускане на екстрадицията деянието да съставлява престъпление и по българския закон, следва да се отбележи, че описаните в молбата деяния осъществяват признаците на такива по българския НК, а именно – по чл.199 ал.1 т.1 и 2 /грабеж/, по чл.142а ал.1 /противозаконно лишаване от свобода/ и по чл.143 ал.1 /принуда/, с което това изискване на закона е удовлетворено.

Идентичността на лицето, чиято екстрадиция се иска е установена по несъмнен начин.

По изложените съображения искането се преценява като основателно и предаването следва да се допусне.  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш     И :

 

ДОПУСКА предаване на лицето Т.К. /C. T./, родена на *** год. в Р. М., постоянно живуща в Р. М., *** гражданка, на съдебните власти на Република Турция за провеждане наказателно производство спрямо същата за престъпления по чл.149 ал.1 б. „б“ , „г“, „д“ и „и“, по чл.116 ал.1 и 4 и по чл.119 ал.1б.„б“ и „в“ от Турския наказателен кодекс и по чл. 109 ал.1, 2 и 3 б.„б“ от Наказателен закон 5237 на Република Турция.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо Т.К. за срок до окончателното ѝ фактическо предаване на съдебните власти на Република Турция.

Заверен препис от решението да се изпрати незабавно на Министерство на правосъдието за уведомяване на молещата държава и на Върховна касационна прокуратура за издаване на постановление за изпълнение на екстрадицията.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :