Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………… /
………………. г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІV касационен състав, в публичното заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретаря Румела Михайлова
в присъствието на прокурор Силвиян Иванов
като разгледа
докладваното от съдия Йордан Димов КАНД № 2370/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК,
вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна срещу Решение №306/05.07.2021 г., постановено по НАХД №1930/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-012377/02.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Стар лайф“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „****“ №11А, представлявано от управителя В.М.е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда и чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
В жалбата се сочи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като същото е издадено в нарушение на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр. с чл.209, т.3 от АПК. Твърди, че в рамките на производството е безспорно установено, че чужденецът е престирал работа за дружеството-въззивник без да е имал право на достъп до българския пазар на труда, като е приет на работа със сключване на трудовия договор с него. Намира, че това е достатъчно да се приеме, че дружеството е допуснало нарушение на правилата за достъп на чужденци до трудовият пазар. Сочи, че са неправилни мотивите възприети от ВРС относно обстоятелството кога е извършено нарушението. Сочи, че датата на извършване на нарушенето посочена в НП е правилно определена, тъй като едва при установяване на лицето на работното място, където то вече полага труд и от декларираното от него може да се установи нарушението и в този смисъл е и съдебната практика – Решение №469/09.08.2021 г. по АНД №202131134990 на ВРС. Ето защо намира, че ВРС неправилно е отменил наказателното постановлението и моли да бъде отменено обжалваното решение на ВРС като бъде потвърдено издаденото НП като правилно и законосъобразно.
Ответника – „Стар лайф“ ЕООД, ЕИК *********, в отговор на касационната жалба депозиран пред ВРС на 23.08.2021 г. е заел становище, че жалбата не се отнася за настоящото дело, бланкетна е и не отговаря на действителността записаното в нея, че съобразно с решението на ВРС НП е отменено единствено на основание чл.28 от ЗАНН. Моли да бъде оставена така подадената касационна жалба без уважение.
В съдебно заседание за касатора се явява юрисконсулт Б Н. Последният поддържа съображенията изложени в касационната жалба. Твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Намира, че с оглед данните административното нарушение е установено. По безспорен начин било доказано извършеното нарушение от страна на дружеството. Моли да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ако касационната жалба бъде отхвърлена моли да бъде намалено адвокатското възнаграждение на ответника по касационната жалба.
Представителят на ответника по касационната жалба - „Стар лайф“ ЕООД поддържа отговора си и моли да бъде отхвърлена жалбата. Твърди, че последната е бланкетна, като третира въпроси, които не са били осъществени в процеса. Твърди, че в жалбата са изложени обстоятелства касаещи прилагането на чл.28 от ЗАНН като основание за произнасянето на решението на ВРС, но това не отговаряло на действителността. Моли жалбата да бъде отхвърлена като се вземе предвид нормата на чл.215, т.2 от АПК. Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът като разгледа по отделно и в съвкупност наведените в касационната жалба основания,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена пред родово и местно компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и обстоятелства и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от решаващия състав на ВРС, като е мотивирано защо същите са кредитирани с доверие. Обсъдени са от въззивният съд основните възражения на страните.
От фактическа
страна въззивният съд е приел, че на 29.11.2019 г. служители на Д“ИТ“ - Варна, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество на „Стар Лайф“
ЕООД. Проверката била извършена в козметичен салон, находящ се в гр. Варна, ул.
„****" №*** и стопанисван от въззивното дружество. Било установено, че в
салона, по трудов договор №8/05.07.2019 г., работела О.М., родена на *** г ЕГН **********,
гражданин на Руска Федерация, пребиваваща законно в Република България със статут
на продължително пребиваващ чужденец на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. Последната
работела на длъжността „мениджър реклама", с определено работно място - козметичен салон „Варна Козметолоджй”,
находящ се в гр. Варна, ул. „****" №11А, с определено работно време от
10:00 до 14:00 часа, с уговорено трудово възнаграждение- 280 лв. месечно. Било установено още, че от Агенцията по заетостта за лицето О.М. не е
давано разрешение за достъп до пазара на труда в Република България. Според справка от ОД на МВР-Варна, се установило, че О.М. има статут на
продължително пребиваващ в Р България на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ и е
с разрешен срок на пребиваване до 01.06.2020 г. За това на 20.12.2019 г. бил
съставен АУАН, в който се сочело, че дружеството като работодател е нарушило
разпоредбата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. За дата на извършване на нарушението
била приета и посочена 29.11.2019 г., към който момент е следвало работодателя
да има разрешение или регистрация за работа за лицето за достъп до пазара на
труда от Агенция по заетостта.
В светлината
на тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че НП е издадено от компетентен орган, в
сроковете по ЗАНН, при спазване на изискуемите за това процесуални правила. Не
са налице нарушения на нормата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е пълно и
точно описано. Няма съществени нарушения на процедурата, които да са довели до
ограничаване правото на защита на
санкционираното лице. Прието е, че О.М. има статут на продължително пребиваващ
на територията на Република България на основание чл.24, ал.1, т.6 ЗЧРБ.
Изрично е записано, че въззивният съд приема доказването на нарушението от
обективна страна, а субективната страна не се изследва, доколкото се касае за
отговорност на юридическо лице. Подробни мотиви въззивният съд излага за
обосноваване на наказуемостта на посоченото деяние. Прието е, че О.М. има
статут на продължително пребиваващ на територията на Република България на
основание чл.24, ал.1, т.6 ЗЧРБ.
Обсъдени са основанията за налагане на наказанието с коментар по
текстовете на чл.40, ал.1 от ЗТМТМ, чл.24, ал.1, т.2, 6-8, 10, 14, 16, 19, 20
от ЗЧРБ, чл.8, ал.1 от ЗТМТМ, както и приложената санкционна норма по смисъла
на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Въпреки това в крайна сметка е прието, че дружеството
не следва да понесе наложената му с обжалваното НП имуществена санкция поради
наличието на необоснованост на НП – тъй като последното е издадено за нарушение
извършено на 29.11.2019 г., а не за нарушение извършено на 05.07.2019 г.,
когато лицето е действително постъпило на работа. Тъй като е приел, че
нарушението е извършено на 05.07.2019 г., а не на 29.11.2019 г., както е
посочено в НП въззивният съд е приел, че е налице неспазване на изискванията на
ЗАНН, за точно посочване на датата на нарушението и е приел, че НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Касационната инстанция след запознаване с материалите в производството и постановеното от въззивния съд, както и като взе предвид направените в касационната жалба възражения прие за установено следното: Напълно се споделят изложените от въззивния съд мотиви относно спазването на процедурата по налагане на нарушението, като при извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки това съдът не споделя мотивите на въззивната инстанция по отношение на обстоятелството кога санкционираното лице е извършило нарушението, за което му е наложено наказание. Работодателят е извършил нарушението и към момента на назначаване на лицето, но той е продължавал да извършва същото нарушение и към момента на осъществяване на проверката, доколкото налице са били всички елементи на фактическият състав. Т.е. следва да се приеме, че посочването на датата на проверката като дата на извършване на нарушението от една страна не води до ограничаване правото на защита на лицето, а също така не прави издаденото НП незаконосъобразно или необосновано, което е дало повод на въззивния съд да отмени НП.
Въпреки това съдът намира, че са налице основания да се приеме, че НП е следвало да бъде отменено, макар и на друго основание. Както въззивният съд е посочил в мотивите си лицето е имало статут на продължително пребиваващ чужденец в РБ предоставен на основание чл.24, ал.1, т.6 от ЗЧРБ. В този случай обаче приложимата санкционна норма не е тази по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която предвижда достъп до пазара на труда на лица, които имат това право, но нямат разрешение от Агенцията по заетостта, а е приложима нормата на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ – „Наказанията по ал. 1 и 2 се налагат и в случаите, когато се предоставя работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда.“ (чл.8, ал.1, т.1 от ЗТМТМ – „Право на достъп до пазара на труда нямат работници – граждани на трети държави, които: имат разрешение за продължително пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал. 1, т. 2, 6 – 8, 10, 14, 16, 19 и 20 от Закона за чужденците в Република България“), каквато е и настоящата хипотеза. Доколкото от административно-наказващият орган е приложена друга санкционна норма НП се явява необосновано и следва да бъде отменено.
Предвид изложеното макар и на основание на други мотиви отмяната на НП е била правилна. Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение е законосъобразно и намира подадената против него жалба за неоснователна. Предвид това следва да бъде оставена без уважение подадената против Решение №306/05.07.2021 г., постановено по НАХД №1930/2021 г. по описа на Районен съд – Варна касационна жалба.
Следва да бъдат присъдени направените от ответника в касационната жалба разноски, но предвид направеното възражение за прекомерност, съдът като намери, че делото не представлява по-голяма фактическа и правна сложност и намери възражението за основателно намира, че следва да присъди в полза на ответника сумата от 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №306/05.07.2021 г., постановено по НАХД №1930/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено Наказателно постановление №03-012377/02.01.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, с което на „Стар лайф“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ул. „****“ №***, представлявано от управителя В.М.е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда и чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ).
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна да заплати на „Стар лайф“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна сумата от 300 (триста) лева дължими като разноски за водене на производството пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.