Решение по дело №717/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 353
Дата: 26 декември 2021 г. (в сила от 19 януари 2022 г.)
Съдия: Зорница Донкова Павлова
Дело: 20213530200717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Т., 26.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Т., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200717 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. К. Д. от с. К., обл. Т., ЕГН: **********
против Наказателно постановление № 21 - 1292 -001676 /16.09.2021г.,
издадено от Началник група към ОДМВР –Т., с-р ПП Т.. Считайки същото за
неправилно и незаконосъобразно, жалбоподателят моли НП да бъде
отменено.
В с.з. жалбата се поддържа от пълномощник, който представя и
допълнителни писмени бележки.
Ответната по жалбата страна, посредством процесуалния си
представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита,
че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 09.09.2021г. около 22:50ч. св.В.Т. и св.Ив.Д. - полицейски
служители от РУ - Т. били назначени съвместно в наряд. Движейки се със
служебния автомобил от паркинга пред магазин „Кауфланд“, към бул.
„Ал.Стамболийски“ в гр.Т., двамата забелязали л.а „Алфа Ромео“ с рег.№ Р
1
7122 ВК и л.а. „Ауди А3“ с рег.№ Р 7407 ВХ, които се движели по булеварда
в посока към ПП I-4 с видимо по-висока скорост от разрешената.
Свидетелите забелязали, че водачът на л.а. „Алфа Ромео“ форсирал
двигателя и ускорил скоростта си на движение, след което водачът на л.а.
„Ауди А3“ също с висока скорост, настигнал първия автомобил и го
изпреварил. Автомобилът с рег. № Р 7122 ВК също продължил да ускорява,
но полицейските служители го последвали с включен светлинен и звуков
сигнал на служебния автомобил и го спрели в близост завод „Терем – Хан
Крум“. При извършената проверка било установено, че водач на л.а. „Алфа
Ромео“ е св. К., както и че двамата водачи се познат. Св.К. телефонирал на
жалбоподателя, който управлявал л.а. „Ауди А3“ и последният също се
върнал на мястото на проверката. Полицейските служители поискали
съдействие от дежурните служители от сектор ПП при ОДМВР - Т. и на
място пристигнали св.С. Х. и Й. Й. – мл. автоконтрольори. На двамата водачи
били снети писмени сведения, а след справка в АИС контролните органи
установили, че жалбоподателят не е заплатил в срока за доброволно
заплащане глоба, наложена му с фиш № GT/698918 от 10.05.2021г. С оглед
така установените обстоятелства, св.Х. съставил на жалбоподателя АУАН №
GA496152/09.09.2021г. за нарушения на чл.104б, т.1, пр.2 и чл.186, ал.7 от
ЗДвП. АУАН бил съставен и на св.К.. Въз основа на АУАН №
GA496152/09.09.2021г. Началник група към ОДМВР – Т., с-р ПП Т. издал
Наказателно постановление № 21 - 1292 -001676 /16.09.2021г., с което за
нарушение на чл.104б, т.1 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от
ЗДвП наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 3000лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 12 месеца, а за нарушение на чл.186, ал.7 от
ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП му наложил „глоба" в размер на 20лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на
събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите В.Т., Ив.Д.,
С.Х., В. Байчарова, Д.К., както и приложените към делото писмени
доказателства.
В пункт първи от НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.104б, т.1 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че във връзка с това нарушение, при издаване на АУАН
и НП е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените.
2
Основателно е възражението, че описанието на нарушението в АУАН и в НП
не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Липсва конкретика по
отношение на деянието и обстоятелствата, при които е извършено.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е бланкетно и възпроизвежда
текста на чл.104б, т.1 от ЗДвП, забраняващ на водача на МПС да oрганизира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за
обществено ползване. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят се
състезавал с движещият се в същата посока л.а „Алфа Ромео“ с рег.№ Р 7122
ВК, но не са изложени обстоятелствата, обосноваващи извода за осъществено
състезание (напр. рязко ускорена скорост, успоредно движение с другия
автомобил и т.н.), поради което в случая липсва пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, което е съществено
процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП в тази
му част.
Същевременно от представените по делото писмени доказателства и от
свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин
виновно извършено от жалбоподателя нарушение. По делото е установено,
че актосъставителят - св.Х. не е очевидец на нарушението. Същият е
съставил АУАН въз основа на данните, предоставени от неговите колеги и
сведенията, предоставени от двамата водачи. Очевидци на деянието от една
страна са св.Т. и св.Д. /служители на РУ-Т./, а от друга - свидетелите
Байчарова и К.. Двете групи свидетели предоставиха различни сведения
относно фактическата обстановка.
Според показанията на Байчарова и К., водачите на двата автомобила се
познавали и се движели един след друг със скорост от около 60 -70 км/ч по
бул.“Ал.Стамболийски“ към с.Росина и с.К., без да се изпреварват и
състезават. Всеки от тях спрял на кръговото кръстовище до бензиностанция
OMV, като жалбоподателят, който се движел първи, продължил напред, а
св.К. бил спрян от служителите на РУ - Т. до военния завод.
Свидетелите Т. и Д. от своя страна посочиха, че двата автомобила се
движели по бул. „Ал.Стамболийски“ с превишена скорост – около 80 км/ч,
при ограничение 40 км/ч за пътния участък, при което водачът на л.а. „Ауди“
настигнал л.а. „Алфа Ромео“, изпреварил го и продължил напред. Според
3
св. Т. двата автомобила се „дърпали“ т.е. увеличаването на скоростта от
единия водач било причина за увеличаване на скоростта от другия.
Преценявайки фактическата обстановка съдът кредитира казаното от
свидетелите Т. и Д., като прие, че показанията им са обективни, за разлика
от показанията на св.К. и св.Байчарова, които са заинтересовани предвид
роднинските отношения на Байчарова с жалбоподателя и обстоятелството, че
на св.К. също е съставен АУАН. Показанията на полицейските служители
кореспондират и с писмените сведения, дадени при проверката от двамата
водачи и подписани собственоръчно от тях. Въпреки това, съдът намира
нарушението за недоказано по безспорен начин, поради следните
съображения:
За да е доказано нарушението трябва да установено по несъмнен начин,
че като водач на процесния л.а. „Ауди“ жалбоподателят е участвал в
нерегламентирано състезание с водача на л.а. „Алфа Ромео“ по бул.
„Ал.Стамболийски“ в гр. Т. т.е. по път, отворен за обществено ползване. От
кредитирания доказателствен материал безспорно се доказва само, че
двамата са управлявали автомобилите си по посочения булевард с по-
висока скорост от разрешената, като жалбоподателят изпреварил л.а. „Алфа
Ромео“ и продължил с ускорена скорост напред. При тези данни не може да
се заключи с категоричност, че жалбоподателят е участвал в
нерегламентирано състезание. В ЗДвП няма легална дефиниция за
„състезание“, но смисълът на това понятие се свежда до надпревара,
съревнование, съпоставка на възможности. Последното предполага наличие
на съгласуваност между водачите за осъществяването му или най - малкото
съзнание за участие в надпревара у всеки от тях. От събраните по делото
доказателства не може да се направи безспорен извод, че жалбоподателят е
действал с такова съзнание, още по-малко – че е имало съгласуваност между
двамата за осъществяване на състезание. Не може да се приеме за доказано
обстоятелството, че жалбоподателят е увеличил скоростта си на движение с
цел да влезе в надпревара със св.К.. От гласните доказателства по делото не
може да се направи такъв безспорен извод, а единствено и само
предположение. От писмените сведения, дадени от жалбоподателя се
установява само, че той увеличил скоростта си на движение, а след него и
св.К. увеличил скоростта на управлявания от него автомобил. Подобно
заключение не може да се направи и от писмените сведения на св.К., в които
4
същият е записал следното: „след като го видях, че настъпва педала на газта,
за да увеличи скоростта… аз също го последвах, като увеличих скоростта.
Като погледнах скоростта беше около 80 км/ч. Съзнателно увеличих
скоростта, за да направим състезание.“ Цитираният текст е показателен
единствено за намерението и съзнанието, с което е действал К.,
забелязвайки ускорението на другия автомобил. Не може обаче да се
заключи, още по-малко с категоричност, че с такова съзнание е действал и
жалбоподателят. От показанията на полицейските служителите се установи,
че след като изпреварил л.а. „Алфа Ромео“ жалбоподателят продължил
напред, без да се съобразява с другия автомобил, което наложило и да му
телефонират, за да се върне на мястото на проверката. При тези данни не
може да се направи извод, че жалбоподателят е имал общ умисъл със св.К. да
се състезават, какъвто трябва да е налице, за да е осъществен състава на
нарушението. Безспорно поведението му е укоримо и е в нарушение на
правилата за движение по пътищата, но по изложените съображения, съдът
намира за недоказано твърдението, че то представлява нарушение на
чл.104б, т.1, пр.2 от ЗДвП. Показателно в тази насока е и казаното от св.Т.:
„Поводът да спрем „Алфата“ беше, че се движеха с по-висока от разрешената
в този участък скорост…“ Предвид изложеното, съдът намира, че
нарушението по пункт първи от НП е недоказано, респ. НП е в тази част е
необосновано, което представлява основание за отмяна.
В пункт втори жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.186,
ал.7 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП.
Съдът намира, че в тази част обжалваното НП е също
незаконосъобразно, тъй като описаното деяние обективно не съставлява
административно нарушение. Чл.186, ал.7 от ЗДвП гласи: „Издаден фиш,
глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на
издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се
изпраща за събиране на публичния изпълнител“. Посоченият текст урежда
само и единствено последиците при бездействие на адресата за заплащане в
конкретен срок на наложена му с фиш глоба, но не формулират отделно
задължение, за което при бездействие да се носи
административнонаказателна отговорност. Пасивността на наказания може да
има като своя последица предприемане на действия за принудителното
събиране на глобата, но не и налагане на друга административна санкция.
5
Поради това, доколкото липсва административно нарушение, то НП в пункт 2
се явява незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и
следва да бъде отменено.
С оглед извода за отмяна на НП, направените по делото разноски за
свидетел в размер на 16, 29лв. остават за сметка на държавата.
Жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което и такива не
следва да му се присъждат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21- 1292 – 001676 от
16.09.2021г., издадено от Началник група към ОДМВР –Т., с-р ПП Т., с
което на Д. К. Д. от с.К., ул.“ххххххххххххх с ЕГН ********** за
нарушение на чл.104б, т.1 и на основание чл.175а, ал.1, пр.2 от ЗДвП е
наложена „глоба“ в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за 12 месеца, а за нарушение на чл.186, ал.7 и на основание чл.185 от
ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 20 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Т. в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Т.: _______________________
6