№ 1367
гр. Плевен, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20234430102290 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г.С.П. от *** против ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
поради погасяване по давност сумата от 1242.49лв. Ищецът твърди, че е
получил писмо с изх. № МА 00043556/15.03.2015г., с което е уведомен, че
между ответника и ***, на 12.09.2007г. е сключен договор за цесия, и
задължението му по потребителски кредит от *** в размер 1242.49лв. следва
да внася по сметка на ответника - нов кредитор. Твърди, че от получаване на
писмото до момента са изминали повече от 16 години, през които не са
образувани изпълнителни производства против него, нито е получавал нови
уведомителни писма или покани, поради което вземането е погасено по
давност, уточнява, че задължението фигурира в Централния кредитен
регистър и това прави невъзможно отпускането на друг кредит, с което
обосновава правния си интерес от водене на делото. Моли съда да си
произнесе с решение, че не дължи сумата от 1242.49лв., представляващо
неизпълнено задължение по потребителски кредит № ********** от ***
1
поради изтекла погасителна даност, претендира разноски.
Ответникът твърди, че искът е недопустим, че ищецът няма правен
интерес от предявяването му, т.к. счита, че предприетите действия спрямо
ищеца не накърняват правната му сфера. Сочи, че няма издаден изпълнителен
титул в полза на кредитора по вземането. Сочи, че именно поради това, че 15
години не е извършвал действия спрямо ищеца, сочи, че не е дал повод за
завеждане на иска. Заявява, че цедентът му е прехвърлил едно естествено
задължение, което може да бъде изпълнено само доброволно от длъжника.
Заявява, че няма спор по описаната фактическа обстановка в исковата молба.
Заявява, че ако съдът приеме искът за допустим, то той го признава, но счита
за правилно да се признае за установено, че настъпване на погасителната
давност по отношение на принудителното събиране на вземането, но не и
спрямо вземането, развива съображения. Счита, че разноски на ищеца не
следва да бъдат присъждани, с оглед признанието на иска, в условията на
евентуалност възразява за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа страна: Не е спорно между страните, а и видно от приложеното
писмо от ответника до ищеца изх.№ МА 00043556/15.03.2015г., ищецът е
имал неплатено парично задължение, произтичащо от Договор за кредит №
********** към РайфайзенБанк /България/ ЕАД, което към 15.03.2015г. е
възлизало на 1242.49лв. Съгласно писмото – уведомление, вземането от
Банката-кредитор е било цедирано на ответника *** на 12.09.2007г., и
длъжникът е бил уведомен за цесията, като е бил поканен в седемдневен срок
да заплати доброволно посоченото задължение по посочена сметка. Страните
не спорят, а ответникът признава, че не е образувал дело срещу длъжника, не
се е снабдявал с изпълнителен титул срещу него, и видно от справката на
КЧСИ от 27.01.2023г., срещу ищеца Г.С.П. няма регистрирани висящи
изпълнителни дела. Видно от представената справка от БНБ – ЦКР, на името
на ищеца е вписан активен кредит – задължение към ответника именно в
размер на 1242.00лв., който фигурира от 2016г. до датата на издаване на
справката – 03.01.2023г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи: Предявеният в настоящото производство отрицателен
2
установителен иск е с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 110 от ЗЗД.
Предявеният иск е допустим и ищецът има правен интерес от неговото
предявяване, доколкото е налице засягане на правната му сфера - вписване в
ЦКР на активно задължение на негово име, което отразява неговата
задлъжнялост и възпрепятства кредитирането му от други институции.
Именно отрицателният установителен иск е пътят, по който задължението му
би било признато за погасено по давност, доколкото ако клиент оспори по
съдебен ред данни, които се съдържат за него в ЦКР, институцията, която е
въвела данните в регистъра следва да подаде информация за влязлото в сила
съдебно решение по спора. След отмяната на чл. 24, ал. 4 от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър, който се е считал за
нормативно установен специален иск, ищецът няма друга правна възможност
да установи недължимост на вземането си, респ. да има път, по който това да
се отрази в ЦКР.
По основателността на иска: Налице е признание на иска от ответника,
което се подкрепя и от събраните по делото доказателства – в писмото си от
2015г. сам ответникът е посочил на ищеца, че вземането му е цедирано на
12.09.2007г. Въпреки, че не се сочи от страните дали цялата сума е главница,
или в нея се включват и суми за лихви, съдът намира, че дори и да приеме, че
сумата от 1242.49лв. е изцяло за главница, то към датата на подаване на
исковата молба – 26.04.2023г. - безспорно е изтекъл петгодишния давностен
срок, считано от 12.09.2007г. Тези изводи кореспондират с направеното
признание на иска от ответника, още повече, че той не твърди и не доказва,
предприемане на действия в периода 12.09.2007г. - 26.04.2023г., от
посочените в чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД, с които да е спирал или прекъснал
давността за вземането. Същата е изтекла към датата на подаване на исковата
молба, а в нея ищецът се е позовал именно на недължимост на вземанията
поради изтеклата давност. Относно начина на произнасяне на съда по
предявения иск, той следва да се съобрази с редакцията на чл. 110 от ЗЗД,
който разпорежда, че с изтичането на петгодишна погасителна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, но и с
обстоятелството, че предявеният иск не е положителен, а отрицателен
установителен иск за недължимост на вземане. Поради това, съдът не може да
се произнесе с положителен диспозитив за признаване установена изтекла
давност, а да отрече дължимостта на вземането на посоченото в и.м.
3
основание.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен
установителен иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца направените от него
деловодни разноски, в размер на 50.00лв. – ДТ по делото и 400.00лв.
адвокатски хонорар. Независимо от искането на ответника за прилагане на
разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и неприсъждане на направените от ищеца
разноски, съдът счита, че тя е неприложима, т.к. в случая е налице само
едната от кумулативните предпоставки за това – признание на иска. Другата
предпоставка – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на
делото, не е налице, доколкото той, въпреки че признава, че давността е
изтекла, не е предприел действия да прекрати ограничаването на правната
сфера на длъжника и задължението му в ЦКР е със статус активно.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено
от ответника е неоснователно, доколкото в случая, минималния размер на
адвокатското възнаграждение, изчислен по реда на чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба
№ 1/2004г. на ВАС на РБ, е 402.42лв. Този минимум, съпоставен със
заплатения хонорар от 400.00лв. не е прекомерен, и не налага редукция от
съда. При тези изводи на съда, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски в размер на 450.00лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 110 от ЗЗД, ЧЕ Г.С.П., **********, от *** ***, НЕ ДЪЛЖИ на
***, със седалище и адрес на управление: ***, вземането за сумата от
1242.49лв., произтичащо от Договор за кредит № **********, като същото е
погасено по давност, изтекла в периода 12.09.2007г. - 26.04.2023г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на Г.С.П., **********, от *** ***,, направените
4
по делото разноски от 450.00лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски Окръжен Съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5