№ 314
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110213028 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. ИВ. Г., ЕГН **********, срещу
наказателно постановление (НП) № 21-4332-016059/02.08.2021 г., издадено от
началник група „АНД” в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на НП. Посочва се, че ПТП е
реализирано на паркинг, при движение на автомобилите с ниска скорост.
Акцентира се върху обстоятелствата, че няма пострадали хора или причинени
материални щети, а глобата е прекалено висока предвид получаваната от
жалбоподателката пенсия.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна – отдел „Пътна полиция“ при СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.07.2021 г.в гр. София свидетелят М.В.а В. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф 4” с рег. № ******** движейки
1
се по разчертана алея на паркинга на хипермаркет „Кауфланд”, находящ се в
ж.к. „Слатина”, на кръстовището на бул. „Цветан Лазаров” и бул. „Асен
Йорданов”. По същото време жалбоподателката П. ИВ. Г. управлявала лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел „А140” с рег. № ********, движейки се
на територията на същия паркинг. При управление на автомобила
жалбоподателката преминала през свободни паркоместа и тъй като същата не
контролирала непрекъснато автомобила, който управлявала ударила в лявата
част автомобила на свидетеля В., причинявайки му материални щети.
Бил извикан екип на ОПП-СДВР и на място срещу жалбоподателката П.
ИВ. Г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение с бл.
№425586/23.07.2021 г. за нарушение на чл. 25, ал.1 ЗДвП. Препис от АУАН
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал, като посочил, че има
възражения, но впоследствие такива не постъпили.
Въз основа на така съставения АУАН на 02.08.2021 г. било издадено и
обжалваното НП, с което жалбоподателят бил санкциониран за нарушение на
чл.25, ал.1 от ЗДвП. Препис от наказателното постановление бил връчен на
жалбоподателя на 28.07.2021 г., а на 31.08.2021 г. била депозирана и жалба
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно – показанията на свидетеля М. ВЛ. ВЛ., обясненията на
жалбоподателя П. ИВ. Г., 2 бр. декларации, протокол за ПТП №
1797632/23.07.2021 г. и скица към него, справка картон на водача, копие от
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и заповед № 8121к-1340/23.10.2019 г. и
двете на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля М. ВЛ. ВЛ.
доколкото същия се явява пряк свидетел на ПТП, тъй като именно той е
управлявал автомобила, с който жалбоподателят П.Г. е реализирала ПТП,
като съобщава обстоятелства относно мястото и механизма на реализиране на
ПТП. Показанията на свидетеля са подробни, последователни и
информативни, като отразяват преките му впечатления във връзка с
реализираното ПТП, както и причините за него, поради които съдът ги
възприе с доверие. Свидетелят изрично посочи, че автомобилът на
жалбоподателката не е бил паркиран, а е преминал през паркоместата на
паркинга и се е „врязал” в неговия автомобил. В подкрепа на показанията на
свидетеля са и писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, в
който са описани щетите по автомобила на свидетеля, съответстващи на
заявеното от свидетеля В..
Съдът кредитира частично обясненията на жалбоподателката, по-
конкретно в частта, в която посочва, че автомобилът й не е бил паркиран, а е
преминала през паркоместата и е реализирала ПТП, тъй като не е могла да
овладее колата. По отношение твърдението й, че вина за ПТП има и другият
водач, съдът намира, че същото представлява опит за смекчаване на
неблагоприятните последици от поведението си.
Съдът се довери и на писмените доказателства – същите са обективни и
достоверни и от тях съдът извлече информация относно компетентността на
актосъставителя и АНО.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
2
Жалбата изхожда от легитимирана страна, депозирана е в преклузивния
срок (НП е връчено на 27.08.2021 г., а жалбата е подадена на 31.08.2021 г.) и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по съображения
различни от изложените от жалбоподателката.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП, а
компетентността на АНО произтича от т. 2.10 на същата заповед. При
съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 25, ал.1 ЗДвП, цитирана като нарушена в наказателното
постановление, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност
за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Следователно, за да е налице
нарушение на чл.25, ал.1 ЗДвП водачът трябва или да не се е убедил, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, преди да извърши
маневрата или да я е извърши, като не се е съобразил с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В НП обаче АНО не е изложил твърдения,
жалбоподателят да е осъществил което и да е от изпълнителните деяния на
нарушението по чл. 25, ал.1 от ЗДвП – не се твърди, че водачът не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, преди
извършването на маневрата, нито се твърди, че същият не се е съобразил с
положението, посоката или скоростта им на движение. В НП е посочено, че
водачът „при преминаване и излизане от реда на паркираните автомобили
става причина и реализира ПТП с движещия се от дясната страна по пътя лек
автомобил с рег. № *********.“ Така формулирано нарушението е неясно,
доколкото се сочи като изпълнително деяние реализирането на ПТП, а
подобно изпълнително деяние разпоредбата на чл. 25, ал.1 ЗДвП не
предвижда. Липсата на ясно и точно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение и несъответствието му със сочената като нарушена
правна норма е накърнило съществено правото на защита на санкционираното
лице, като препятства съда да осъществи дължимия контрол дали
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение.
На следващо място следва да се отбележи, че от фактическа страна се
установи, че причина за реализиране на ПТП не е извършването на маневра
от страна на жалбоподателката, без да се съобрази с положението, посоката и
3
скоростта на движение на свидетеля В., а е липсата на достатъчно контрол
върху управлявания автомобил - самата жалбоподателка сочи, че не е успяла
да овладее автомобила. Следователно се установи, че жалбоподателката е
извършила нарушение на чл. 20, ал.1 ЗДвП, като не е контролирала
непрекъснато автомобила, който е управлявала, поради което е реализирала
ПТП. За нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП не е предвидено
специално наказание, поради което в принципен план приложима е
санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП,
за което не е предвидено друго наказание се налага глоба в размер до 20 лева.
Доколкото обаче при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, свързано с изискванията за ясно и конкретно
описание от фактическа страна, то НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2 т. 1 ЗАНН Софийски
районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-4332-016059/02.08.2021 г.,
издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от Закона за движението по
пътищата на жалбоподателя П. ИВ. Г., ЕГН ********** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.
25, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4