Р Е
Ш Е Н
И Е
N152
гр.Русе, 25.04.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ
в
публичното заседание
на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИСКРА БЛЪСКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ВЕЛКОВА
ГАЛИНА
МАГАРДИЧИЯН
при секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА и в присъствието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията ВЕЛКОВА В.гр. дело N230 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д.Й.К. *** чрез особения му представител адв.И.Г. против решение №184/07.02.2019 г., постановено по
гр.д.№2258/2018 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е уважен
предявеният от Т.против него установителен иск с
правно основание чл.422 от ГПК. Твърди се , че решението е неправилно като
постановено при съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
закона по съображенията, изложени в жалбата. Претендира съдът да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли иска.
Ответникът по жалбата Т.не
е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК. В съдебно заседание чрез процесуалния
си представител заявява, че жалбата е неоснователна. Иска да се потвърди
обжалваното решение като правилно, както и да му се присъдят направените
разноски за въззивното производство.
След преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото въззивният съд приема следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения в чл.259 от ГПК срок от надлежна страна и против подлежащ на
обжалване акт на първоинстанционния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е
валидно, допустимо и правилно.
Съдът възприема изцяло
установената от районния съд фактическа обстановка по делото, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Изводите за допустимост и основателност
на предявения иск кореспондира с доказателствата по делото и правилно е
приложен материалния закон.
Производството по делото
е образувано по предявения от Т.против жалбоподателя установителен
иск по чл.422 от ГПК.
От събраните в първоинстанционното
производство доказателства е установено, че ответникът по жалбата е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в
размер на 143.05 лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна
енергия за периода 22.03.2017 г.- 31.07.2017 г. по 5 бр. фактури, ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2017 г., за сумата в размер на 5.50 лв.- мораторна лихва, както и за направените разноски. Въз
основа на заявлението е било образувано ч.гр.д.№7659/2017 г. по описа на РРС и
е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на 47, ал.5 от
ГПК като на заявителя е изпратено съобщения установи вземането си по предвидения
за това исков ред. Исковата молба е подадена в преклузивния
срок.
Установено е също, че въз основа на молба, подадена от жалбопоподателя в качеството му на Е.същият е абонат на Т.за
обекти, находящи се в гр.Р. с аб.№№
03051010571 и 03051030570. Сградата, в
която се намират посочените обекти и самите имоти са присъединени към топлопреносната мрежа на ответника по жалбата. В сградата,
вкл. и за процесните имоти е въведено дялово разпределение. При извършване на
дяловото разпределение са спазени нормативните правила за дялово разпределение
като за имотите на жалбоподателя е начислена/ разпределена/ само топлоенергия,
отдадена от сградната инсталация. Размерът на цената
на дължимата топлиенергия за двата обекта е установен
с приетата по делото експертиза. Установено е също, че след справка е
констатирано заличаването на търговското качество на жалбоподателя и въз основа
на доклад служебно партидите са прехвърлени на негово име като е заличена
фирмата му.
Предвид на тези факти
правилно и в съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че
предявеният иск по чл.422 от ГПК е основателен и законосъобразно е уважен в
размерите, установени с приетата експертиза.
Жалбоподателя е абонат
на Т.за недвижими имоти, находящи се в топлофицирана сграда, поради което има качеството на
потребител по смисъла на чл.153 от ЗЕ. В
качеството си потребител за същият е налице задължение за плащане на
топлоенергия за отдадена сградна инсталация като
задължението възниква по силата на закона- чл.153, ал.6 от ЗЕ. За доставената
топлоенергия за отдадена сградна инсталация същият
дължи заплащане на дължимата цена по издадените фактури. Размерът на дължимите суми от жалбоподателя
са установени, както с приетите по делото фактури, извлечение от счетоводните
записвания, които не са били надлежно оспорени от него, така и с приетата по
делото експертиза. С последната се установява също, че при определяне на
количеството топлоенергия, дължима от жалбоподателя са съобразени правилата за
дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването
и Методиката за дялово разпределение.
Неоснователен е доводът на жалбоподателят, че същият няма
качеството на абонат на ищцовото дружество. С
приетата по делото молба- вх.№ АС4192/ 03.10.1996 г., носеща подписа на
жалбоподателя и ползваща се с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила, е установено, че същият е придобил
качеството на купувач на топлинна енергия за два обекта, находящи се в сграда-
ЕС в гр.Русе. Фактът, че първоначално партидите са открити на фирмата на
жалбоподателя, а след нейното заличава служебно са прехвърлени на негово име,
дават основание да се приеме, че между страните е налице валидна облигационна
връзка, възниквала от договор за доставка на топлоенергия. Това е така, тъй
като ЕТ е физическото лице, но с разширена дееспособност. Заличаване на търговското
качеството на жалбоподателя не променя правосубектността
и не води до прекратяване му като правен субект. Въз основа на вече възникнала
договорна връзка същият продължава да има качеството на абонат на дружеството,
респ. на потребител на топлинна енергия за процесните обекти, поради което
дължи заплащане на нейната цена за процесния период.
Доводът за неприложимост
на представените от ответника по жалбата Общи условия е изцяло неоснователен.
Липсват твърдения и доказателства, които да установяват, че договорът между
страните е сключен при индивидуално уговорени условия, които да изключват
приложението на ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Предназначение
на имотите- за търговски нужди не води до тяхната неприложимост, тъй като
същите се намират в жилищна сграда в режим на ЕС. При продажба на топлинна
енергия за такава сграда по силата на сключен договор за присъединяването й намират
приложение именно тези ОУ, както правилно е приел и районния съд.
Обжалваното решение не
страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. В
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК,
както и внесеното възнаграждение за особения представител в размер на 150 лв.
или общо сумата от 250 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл.280, ал.3 от ГПК въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване.
По изложените
съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №184/07.02.2019 г., постановено по гр.д. №
2258/2018 г. на Русенския районен съд в частта, с която е признато за
установено по отношение на Д.Й.К. ***, че дължи на Т.сумата в размер на 131.19
лв., представляваща неплатена цена за доставена топлинна енергия по 5 бр.
фактури за периода 22.03.2017 г.-31.07.2017 г., както и мораторна
лихва в размер на 5 лв. по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7659/2017
г. по описа на РРС, както и в частта за разноските.
В останалата част
решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д.Й.К. *** да
заплати на Т.сумата в размер на 250 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: