Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
ІІІ-131 Година 2018, 15 ноември гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, трети въззивен
граждански състав, на шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в
открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2. ТАНЯ
ЕВТИМОВА
при
секретаря Жанета Граматикова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно
гражданско дело № 1259/2018г.
по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в
гр.София, бул.“България“ № 81, вх.б, ет.1, представлявано от Станимир Христов
Бургаски и Георги Нинов Пенев чрез адвокат Константинов от ВАК против решение №
105/10.05.2018г., постановено по гр.д. № 984/2017г. по описа на Районен съд –
Карнобат. С това решение е отхвърлен иска на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД да
се приеме за установено по отношение на Г.Д.М., ЕГН: ********** от гр.К., ул.“К.
и М.“ № **, вх.*, ет.*, ап.**, че последният му дължи: 1. сумата от 68,70 лева, представляваща неплатени
месечни вноски по договор за продажба на изплащане № *********/04.12.2014г.,
сключен с „Мобилтел“ ЕАД, която сума „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД е платил
на мобилния оператор в качеството си на поръчител по договор за поръчителство от
07.11.2014г.; 2. сумата от 2,21 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.03.2017г., когато
поръчителят е платил сумата до 16.06.2017г., когато поръчителят е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3. законна лихва върху главницата от 16.06.2017г. до окончателното й
изплащане; 4. сумата от 385 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за проведено заповедно производство и
5. сумата от 435 лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски за установяване на вземането по исков
ред пред първата инстанция. Въззивнита страна иска отмяна на решението и
постановяване на друго, с което вземането й да бъде установено. Претендира и
разноски.
„Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД оспорва
решаващия извод на първоинстанционния съд, че длъжникът е погасил задължението
си. Твърди, че представеният фискален бон не удостоверява плащане по фактура №
*********/04.12.2014г. Подчертава, че М. не оспорва плащането, извършено от
дружеството-поръчител. Представя приемо-предавателен протокол № 80/13.01.2017г.,
платежно нареждане и приемо-предавателен протокол № 93/25.04.2017г.
Във въззивното производство „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД се представлява от адвокат Кремен Константинов от
Адвокатска колегия – Варна, който поддържа искането за отмяна на решението в
писмено становище. Адвокатът представя списък на разноските и претендира
тяхното присъждане.
Въззиваемата страна Г.Д.М. не представя
писмен отговор на жалбата и не участва в съдебно заседание.
Като взе предвид твърденията и
процесуалното поведение на страните и прецени събраните по делото
доказателства, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:
На 04.12.2014г. е сключен договор за
продажба на изплащане № ********* между „Мобилтел“ ЕАД и Г.Д.М.. Продажната
цена по договора е в размер на 549,60 лева и се дължи, както следва:
първоначална вноска в размер на 22,90 лева и 23 месечни вноски с включена лихва
в размер на 10,16% годишно, които са определени по размер в погасителен план,
приложен
към договора. В чл.9.1.2 от договора е уговорено право на продавача да обезпечи
вземането си с поръчителство от трета страна.
На 07.11.2014г. е сключен договор между
„Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД, по силата на който първото
дружество възлага, а второто дружество приема и се задължава да извършва срещу
възнаграждение следните дейности: а) кредитен скоринг на потребител с цел
сключване на договор за продажба на изплащане и б) гарантиране чрез поръчителство
на вземанията на „Мобилтел“ ЕАД от абонати по договор за продажба на изплащане,
сключен въз основа на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД.
По силата на 2.1. от договора „Мобилтел“ ЕАД се задължава да уведомява
ежемесечно „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД за абонатите с просрочени
задължения, на които е спрян достъпът до мрежата и за които са изтекли повече
от 30 дни след спирането.
На 17.01.2017г. „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД уведомява Г.М., че на 17.02.2017г. ще заплати неговото задължение
към „Мобилтел“ ЕАД в размер на 91,60лева.
На 07.02.2017г. Г.М. заплаща на
„Мобилтел“ ЕАД сума в размер на 92 лева.
На 07.03.2017г. „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД плаща задължението на М. в размер на 68,70 лева.
На 20.06.2017г. „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за платената от него сума, ведно с мораторна лихва в размер на 2,21 лева,
законна лихва и разноски в размер на 385 лева. На същата дата Районен съд –
Карнобат издава заповедта.
На 03.07.2017г. М. подава възражение
против заповедта, в което посочва, че е платил сумата, за която е разпоредено
изпълнение. В подкрепа на твърдението си представя фискален бон от 07.02.2017г.
за сумата от 92,00 лева.
На 18.08.2017г. „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД подава искова молба с правно основание чл.422, вр. чл.415 от ГПК.
Към молбата дружеството представя договор за продажба на изплащане № *********/04.12.2014г.,
договор между „Мобилтел“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД от 07.11.2014г.
и две уведомления. Въз основа на тези доказателства и на представения от М.
фискален бон, Районният съд приема, че длъжникът е погасил задължението си и
отхвърля претендираното от ищеца установяване.
След анализ на установените по делото
факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и
реквизити. Поради това, се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е
при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение № 105/10.05.2018г. е правилно.
Този извод се налага по следните съображения:
Искът за установяване на вземането по
чл.422, ал.1 от ГПК е средство за защита на оспорено право при наличие на
правен интерес. В настоящия случай правото на „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД да
получи платената от него сума в размер на 68,70 лева не е установено в процеса.
От представената по делото кореспонденция между страните се установява, че към 17.01.2017г.
М. е имал задължение към „Мобилтел“ ЕАД в размер на 91,60 лева. От приложения
към възражението фискален бон обаче, е видно че М. е погасил това задължение
на
07.02.2017г. При това положение, не може да има съмнение, че на 07.03.2017г.,
когато „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД плаща на „Мобилтел“ ЕАД сумата от 68,70
лева, задължението на М. към мобилния оператор не съществува. С оглед на това,
решението на районния съд, с което е отхвърлен установителния иск на „Състейнъбъл
бизнес солюшънс“ АД е правилно и трябва да се потвърди. Въззивната инстанция
изразява пълно съгласие с мотивите на решаващия съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях без да ги възпроизвежда и доразвива.
Възражението на въззивната страна, че М.
е платил други задължения, не е доказано. Приложените към въззивната жалба
документи – приемо-предавателен протокол № 80/13.01.2017г., платежно нареждане
№ 2276/11/07.03.2017г. и приемо-предавателен протокол № 93/25.04.2017г. не са
допуснати за събиране и инкорпорираните в тях факти не следва да се обсъждат. Поради
това, жалбата се явява неоснователна и трябва да се отхвърли. Решението на
Районен съд – Карнобат е правилно и трябва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, ІІІ въззивен състав,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 105/10.05.2018г.,
постановено по гр.д. № 984/2017г. по описа на Районен съд – Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: